№ 20
гр. Ямбол , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500122 по описа за 2021 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.Х.Я..,
чрез пълномощника адв.И.К. от ЯАК против Решение №260153/25.03.2021 г., постановено по гр.д.
№677/2021 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е постановил мерки за закрила в полза на М.В.С.., ЕГН
********** лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Я.Н.Я.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.******, ап.47 по отношение на Н.Х.Я.. с ЕГН ********** от
гр.*******, както следва: Задължава на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН Н.Х.Я.., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо М.В.С.. и Я.Н.Я..; Забранява на Н.Х.Я.. с
посочени данни на осн.чл.18, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.З от ЗЗОДН да приближава пострадалите лица
и жилището им, в което живеят в гр.*****, местоработата на М.В.С.. в гр.Ямбол, „Централен
кооперативен пазар" и местата за социални контакти и отдих на М.В.С.. и Я.Н.Я. на разстояние по-
малко от 200 метра, за срок от ЕДНА ГОДИНА.; Налага на Н.Х.Я.. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН
ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.; Да се издаде Заповед за защита в полза на М.В.С.. - лично и
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Я.Н.Я. срещу Н.Х.Я...;
Осъжда Н.Х.Я.. да заплати държавна такса в размер на 25 лв., както и да заплати на М.В.С..
разноски по делото в размер на 400 лв.
В жалбата си въззивника изразява недоволство от първоинстанционното решение като
твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени в жалбата
съображения, предвид на които се иска отмяна на атакуваното решение със съответните законни
последици. Заявява и претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
1
По делото от въззиваемата страна М.В.С.., чрез пълномощника адв.М.Х. от ЯАК, е
постъпил писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба,
съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, като иска
потвърждаването му. Заявява и претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззивника Н.Х.Я.., редовно и своевременно призован, се явява лично, като чрез
процесуалния представител - адв.И.К. от ЯАК, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
В о.с.з. въззиваемата М.В.С.. се явява лично, като чрез процесуалния си представител
адв.М.Х. от ЯАК, оспорва жалбата, като неоснователна, моли за оставянето й без уважение,
съответно - за потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение,
постановено по гр.д.№743/2020 г. на ЯРС, с което е утвърдено постигнатото по реда на чл.51 от СК
споразумение, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца
А. Я. и Ю.Я. са предоставени на майката М.В. Я.а, а на бащата е определен режим на лични
контакти с децата. От представеното удостоверение за раждане на детето Ю.Я. се установява, че
същия е роден на 22.01.2010 г., т.е. в момента е малолетен.
Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. Във връзка с твърденията за постоянното звънене по телефона и отправянето на заплахи от
ответника са представени разпечатки от телефона на детето за изпратени SMS от ответника.
За установяване на твърденията в молбата по делото е допусната и изслушана като
свидетел П.И.Б., която заявява, че е приятелка с М., а децата им са братовчеди, като е присъствала
на инцидента с ответника, станал на 02.02.2021 г. Посочва, че след разходка с М. и с децата, когато
били до колата видяла ответника да тръгва срещу тях, като агресивно тръгнал към М.. При това
свидетелката вкарала децата в колата, а двете с М. останали навън. Ответникът попитал „Кой е
позволил Ю. да спи у вас?". След това го видяла пред своя дом с неговата кола, а М. й препратила
заплашителен SMS, изпратен й от ответника със съдържание „Добре, че е започнала да мисли, за
да не й помогне той." Свидетелката посочва, че М. и детето изпитвали страх от ответника и че
това не е единичен случай на такова поведение от негова страна. Разговаряла е с Ю., който й
споделял, че баща му постоянно му звъни, не го оставя да си пише домашните, да си играе. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, т.к. същите кореспондират и с представените писмени
доказателства.
По делото е изготвен социален доклад, в който е посочено, че при извършеното проучване
и разговор с детето Ю., то споделило, че баща му ежедневно му се обажда, като винаги когато
разговарят тонът му е обвинителен. Ю. не се страхувал от баща си, а по-скоро се притеснявал за
майка си, защото заплахите от баща му били отправяни към нея. Според социалната служба,
предвид динамичните отношения между родителите, детето е поставено пред дилема да избира
между двамата, което натоварва неговата психика и го поставя в риск, поради което ОЗД при ДСП
гр.Ямбол е предприел мярка за закрила по реда и условията на чл.4, ал.1, т.1 и чл.23 от ЗЗД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба намира правното си основание в чл.17, ал.1 от Закона за защита от
2
домашно насилие, допустима е, тъй като е подадена в предвидения в нормата преклузивен 7-
дневен срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен
интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество. При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба - за
неоснователна. Изложените от ЯРС в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн. чл.272
ГПК настоящия съд препраща към тях.
Пред първоинстанционния съд е предявено искане с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Молителката С. е направила искане за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея и
малолетното дете Ю. от бившия й съпруг и баща на детето. Така предявеното искане е допустимо
(чл.3, т.1, ЗЗДН), а преценено по същество – основателно, както правилно е постановил и
първоинстанционния съд.
В чл.4, ал.1 ЗЗДН е уредено, че в случай на домашно насилие пострадалото лице има
право да се обърне към съда за защита. В чл.2 ЗЗДН законодателят е дал легална дефиниция на
понятието “домашно насилие” и това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В чл.3 от ЗЗДН е определен кръга на лицата, които могат да търсят
защита по закона. В чл.5, ал.1 от ЗЗДН са изчерпателно изброени мерките, чрез които се
осъществява защитата срещу домашно насилие, а в ал.4 законодателят е предвидил, че съдът във
всички случаи с решението си по чл.15, ал.1 от закона налага на извършителя и глоба в размер от
200 до 1000 лв.
В конкретния случай по делото е установено безспорно, че ответника Н.Я. е бивш съпруг
на молителката М.С. и баща на детето Ю.Я., а от събраните по делото доказателства се установява,
че последните са били обект на домашно насилие, по см. на цитирания чл.2 ЗЗДН, упражнено
спрямо тях от въззивника Я.. Упражненото насилие е психическо такова, чрез вербално агресивно
поведение по повод оставането на детето да пренощува в дома на негова братовчедка, продължило
с телефонни обаждания и изпращане на заплашителни SMS. От данните по делото се установява,
че това не е първият случай на такова поведение на ответника, поради което молителите не без
основание изпитват страх от него, а това се потвърждава и от изложеното в социалния доклад на
ДСП-Ямбол. В предвид на посочено молбата за защита е допустима, а преценена по същество -
следва да бъде уважена, като бъде издадена заповед за защита, както правилно е преценил и ЯРС.
Оплакването на въззивника Я. за необоснованост на атакуваното решение, изразяваща се
в несъответствие на изводите на първостепенния съд със събраните по делото доказателства, се
прецени за неоснователно. При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички
посочени от страните и относими към спора доказателства и след анализ на същите е достигнал до
правилния извод за основателност на молбата за защита, който извод се споделя и от настоящата
инстанция. За неоснователен се прецени и доводът за неправилен анализ и преценка на гласните
доказателства от първоинстанционния съд. Въззивният съд не констатира и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт.
3
С оглед на конкретните обстоятелства правилно е определена и мярката за защита – тази
по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. Както вече се посочи по-горе, във всички случаи при уважаване на
молба за защита и издаване на решение по чл.15, ал.1 от ЗЗДН, съдът налага на извършителя и
глоба в размер от 200 до 1000 лв. Нормата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН е императивна, т.е. налагането на
глоба не зависи от преценката на съда. В преценка на последния е единствено да определи размера
на глобата. В конкретния случай, ЯРС след като е установил, че въззивника Я. е извършил
домашно насилие по отношение на молителите, правилно е приложил нормата на чл.5, ал.4 от
ЗЗДН, налагайки глоба в минималния размер от 200 лв. При преценка на конкретните
обстоятелства съдът е определил и размера на глобата, вземайки предвид, че последната освен
санкционно следва да има и превантивно (възпиращо) значение.
При всичко изложено до тук, въззивната жалба се преценя за неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно – да се
потвърди.
При този изход на делото въззиваемата М.С. има право да й се присъдят направените
пред въззивната инстанция разноски, искане в каквато насока е надлежно направено с отговора на
въззивната жалба. Въззивния съд присъжда на С. разноски в размер на 400 лв. предвид наличието
на доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция за адвокатска защита в посочения
размер.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260153/25.03.2021 г., постановено по гр.д.№677/2021 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Н.Х.Я.. с ЕГН ********** да заплати на М.В.С.. с ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Решението, на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4