Р Е Ш Е Н И Е
№ 260074 03.11.2020
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести
октомври две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1164 по описа за 2020 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба на Г.Т.А., чрез пълномощника й адв.М.С., против
решение № 975/02.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 1603/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което се възстановява запазената част на В.Т.А.
от наследството на баща й Т.Г.А., б.ж. на ***, починал на 26.04.2017г., като се
намалява извършеното от същия наследодател с нотариален акт № 134, том III,
дело № 1229/17.06.1986г. на Старозагорския нотариус - дарение на Г.Т.А. на
следния дарен имот: 5/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.503.289.1.1, с адрес на имота 6000- ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.289,
с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ 69.34 кв.м, с прилежащи части: ниво 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
няма, над обекта: няма, заедно с 5/8 ид.ч. от 46,50/330 ид.ч. от поземления
имот с идентификатор 68850.503.289, върху който е построена сградата, до
размера на 5/24 ид.ч. от дарения имот, необходими за допълване на запазената
част на В.Т.А. от наследството на същия наследодател; осъжда се Г.Т.А. да
заплати на В.Т.А. сумата 13 906 лв., представляваща паричната
равностойност на накърнената й със същото дарение с н.а. № 134/1986г. запазена
част от 5/24 от наследството на Т.Г.А., б.ж. на ***, починал на 26.04.2017г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на
настоящото съдебно решение, до окончателното й изплащане.
Въззивницата
Г.Т.А. обжалва решението на първоинстанционния съд като сочи, че е постановено
при неправилно прилагане на материалния закон – чл.30 от ЗН и на процесуалния
закон – чл.342 и чл.343 от ГПК. Счита, че съдът неправилно разгледал иска по чл.30
от ЗН, образуван в процесното гр.д.№ 1603/2018 г., изолирано от предходната
делба на същия имот, включен в нейната делбена маса. Неправилно приел, че се
касае за самостоятелното субективно право по чл.30 от ЗН за намаление на
дарението, началото на срока, за което е от смъртта на бащата-дарител – 2017 г.
Счита, че срокът за предявяването му не е от смъртта на бащата, а от първото
заседание на предхождащата го делба през 2004 г. и пропускането му покрива с
преклузия това материално право на въззиваемата. Цитира съдебна практика и
теория. Изложените правни и фактически доводи във въззивната жалба доказвали,
че районния съд тълкувал и приложил неправилно закона и поради това, достигнал
до неправилни правни изводи и уважил иска, като постановил недопустимо, респективно
– неправилно решение.
Моли
съдът да разгледа спора и да постанови решение, с което да уважи жалбата, като
прекрати въззивното производство и обезсили решението. Моли, при условията на
евентуалност, ако съдът счита, че решението не е недопустимо, да го отмени като
неправилно и да отхвърли иска. Претендира да бъдат присъдени, направените по
делото разноски в двете съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.Т.А., наречен „насрещна
въззивна жалба“. В отговора се взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба, както и за правилност и обоснованост на постановеното решение. Моли
да бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски в двете инстанции.
Другата
страна Г.Т.А., чрез пълномощника си адв. М.С., взема становище, че В.А. не е направила
искане за разноски и по делото няма доказателства за плащане на такива.
Съдът,
като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Ищцата В.Т.А.
твърди, че ответницата Г.Т.А. била внучка на Г.А.Г., починал на 01.04.1984г.,
оставил за наследници съпруга - В.Р.Г., дъщеря Н.Г.А. и син Т.Г.А.. От своя
страна, съпругата на Г.А. - В.Р.починала на 08.12.1988 г., като за наследници
оставила двете си деца - Н.Г.и Т.А.. С нотариален акт № 94, том I, дело 15/1956
г. на Старозагорския нотариус, Г.А.Г. (дядото на страните) и Д.Н.Г.продали на Н.Г.Г.
и Т.Г.А. (лелята и бащата на ищцата) 93/330 ид. ч. от дворно място цялото от
Ответницата Г.Т.А. оспорва исковата
претенция като недопустима, тъй като със съдебно
решение № 213/14.03.2006г. по гр.д.№ 23/2004г. на Районен съд- Ст.Загора била допусната съдебна делба- I фаза на първия /партерен/ етаж от
двуетажна жилищна постройка, находяща се в гр. Ст.Загора, ул."Сава
Силов" № 79, построена в източната част на УПИ XIV-3337, в кв.68 по плана на гр.
Ст.Загора, целия от 330 кв.м. при граници : от север- УПИ-ХП-3334, от запад-УПИ
IX-3336, от юг УПИ XV-3338, от изток -улица, съставляващ жилище от
три стаи и салон, с вход от изток, както и принадлежащите му две източни избени
помещения с вход от юг, както и 1/2 идеална част от общите части на двуетажната
жилищна сграда и 46,50/330 ид.ч. от гореописаното дворно място, в което е
построена сградата, между съделителите : Г.Т.А., В.Т.А., Г.С.А.и К.Д.Г.,
при съответните квоти: 5/8
ид.ч. за Г.Т.А., 2/8 ид.ч. общо за В.Т.А. и Г.С.А.и
1/8 ид.ч. за К.Д.Г.. Предметът на настоящия спор бил за наследството от 5/8
ид.ч. от първия /партерен / етаж от двуетажната жилищна постройка в ***, който бил
включен като дял на Г. от баща й Т., в решението по допускане на делбата по
гр.д.№ 23/2004 г. на Районен съд- Ст.Загора, съобразно н.а.№ 134, д.№
1229/1986г., делът на В., Г. и К. били определени с влязло в законна сила решение и
първият етаж бил изнесен на публична продан в образуваното изп.д.№
20128710400501 на ЧСИ -Я.Г., въз основа на изп.лист, издаден по гр.д. № 23/2004г. на Районен съд- Ст.Загора. Твърди, че влязлото в
законна сила съдебно решение по тази делба/и двете фази/ имало задължителен
характер и не можело да бъде пререшавано в настоящото производство.
Непререшаемостта била абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която
съдът следял служебно. Законът забранявал образуването на втори
процес по вече разрешен спор, като забраната била приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Не било допустимо тези 5/8
ид.части да се делят втори път, за да се включи участието и на В. с ново искане
за запазена част, пропуснато да се предяви в завършилата делба-1-ва фаза и
преклудирано след първото съдебно заседание. Всеки от съделителите имал свое
собствено основание за съсобственост в първият етаж на къщата, обективирано в
техните нотариални актове. К.не участвувала в делбата, тъй като нейният баща Т.
бил жив по време на делбата и за нея не било открито
наследство, извън транслативните сделки в ид.части на съсобствениците. Нейното
наследство било открито след смъртта на баща й Т.А. и тя
предявила иск срещу Г., за да получи своята наследствена част от баща си,
образуван в гр.дело № 4543/
Районният
съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата
Г.Т.А. е внучка на Г.А.Г., починал на 01.04.1984г., който след смъртта си е оставил
за наследници по закон съпругата си В.Р.Г., дъщеря си Н.Г.А. и сина си Т.Г.А. -
баща на ищцата и ответницата. Съпругата на Г.А. - В.Р.е починала на 08.12.1988
г., като за наследници по закон е оставила двете си деца- дъщеря си Н.Г.и сина
си Т.А.. С нотариален акт № 94, том I, дело 15/1956г. на Старозагорския
нотариус, Г.А.Г. (дядото на страните) и Д.Н.Г.са продали на Н.Г.Г. и Т.Г.А.
(лелята и бащата на ищцата) 93/330 ид.ч. от дворно място, цялото от
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че предявеният
иск по чл.30, ал.1 от ЗН е основателен и го е уважил. Прилагайки разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН, съдът е
приел, че четирите наследници на починалия наследодател Т.А. притежават
запазена част от наследството му, която е 5/6/ ид.части, или по 5/24 ид.ч. за
всяка от тях, а разполагаемата част е 1/6 ид.ч., съгласно разпоредбата на
чл.29, ал.3, изр.3 от ЗН.
Тъй като общият
на страните наследодател не е притежавал към момента на смъртта си никакво
друго имущество, освен процесното, което е предмет на оспореното дарение,
масата на наследството се формира единствено и само от подарения имот и само
той следва да се остойности, съгласно чл.31 във вр. с чл.28, ал.2 от ЗН. В случая,
съдът е установил, че в масата от наследството на починалия общ наследодател на
страните Т.А. се включват само дарените на ответницата Г.А. 5/8 ид.ч. от първия
етаж и от 46,50/330 ид.ч. от дворното място, които според положението им към
датата на дарението/17.06.1986г./ и стойността им по време на откриване на
общото наследство/26.04.2017г./ е 66 750 лв., съгласно усреднената
актуална оценка по първоначалното и повторното заключения на вещите лица-
оценители на недвижими имоти, приети от съда. Разполагаемата част на
наследодателя Т.А., който към момента на смъртта си е оставил четири наследници
по закон е 1/6 или 4/24, съгласно правилата на чл.29, ал.3, изр.3 от ЗН, и след
като стойността на извършеното от него дарение е на установена обща стойност,
той е превишил със същото разполагаемата част, следователно запазената част от
наследството на посочените му наследнички е общо 5/6 или 20/24, което в
стойностно изражение прави общо 55 625 лв. Запазената част на ищцата от
наследството му е 5/24 или 13 906 лв., която е била накърнена от
направеното приживе дарение. Стойността на дарението надвишава сбора от
разполагаемата част и запазената част на ответницата, поради което макар и тя
да е наследник по закон със запазена част от същото наследство, в конкретния
случай разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗН е неприложима, защото тази норма има
предвид само тези случаи, при които е завещан или подарен цял имот, а не и
идеална част от него/какъвто е процесния случай/, и същият имот има изцяло
наследствен характер, а не и когато някои от съсобствениците му притежават
идеални части от него на собствено основание, какъвто е случая.
Според районния
съд е невъзможно възстановяването в натура на накърнената, с оспореното дарение
запазена част на ищцата от наследството на наследодателя й, съгласно чл.36,
ал.1 от ЗН, дори и чрез отделяне на идеална част от процесния имот, съответна
на стойността на накърнението, тъй като преди предявяването на иска по чл.30,
ал.1 от ЗН по делото, е била извършена, с влязло в сила решение по гр.д. №
23/2004 г. по описа на РС- Ст.Загора, съдебна делба на същия имот между
съсобствениците му, с изнасянето му на публична продан. С това решение съсобствеността
му е прекратена и съсобствениците са станали само притежатели на правото да
получат съответната на дела им в съсобствеността част от цената му при
публичната му продан. Поради това и извършването на последната препятства
възстановяване на запазената част на ищцата в натура предвид разпоредбата на
чл.37 от ЗН, тя следва да стане чрез присъждане на паричният еквивалент на
накърнението й по цени към момента на решаването на спора/приключване на съдебното
дирене, респективно към датите на изготвяне на първоначалното и на повторното
заключения на съдебно- оценъчните експертизи по делото. Размерът на запазената
част на ищцата съдът е определели на сумата 13 906 лв., представляваща
нейните 5/24 от наследството на Т.А., която сума от 13 906 лв. ответницата
следва да бъде осъдена да й заплати.
Въз основа на
събраните пред първата инстанция писмени доказателства, въззивната инстанция
намира за установена следната фактическа обстановка по делото: Наследодателят
на страните по делото Г.А.Г., починал на 01.04.1984г., след смъртта си е
оставил за наследници по закон съпругата си В.Р.Г., дъщеря си Н.Г.А. и сина си Т.Г.А.
- баща на ищцата и ответницата. Съпругата на Г.А. - В.Р.е починала на
08.12.1988 г., като за наследници по закон е оставила двете си деца- Н.Г.и Т.А..
С нотариален акт № 94, том I, дело 15/1956г. на Старозагорския нотариус, Г.А.Г.
и Д.Н.Г.са продали на Н.Г.Г. и Т.Г.А.
93/330 ид.ч. от дворно място, цялото от
Основните
оплаквания във въззивната жалба на въззивницата Г.Т.А. касаят допустимостта на
производството по чл. 30 ЗН, предвид факта, че с влязло сила съдебно решение,
съсобствениците на процесния недвижим имот – В.Т.А. и Г.С.А., Г.Т.А. и К.Д.Г.
са извършили делба на същия. Това оплакване, въззивният съд, в настоящия
съдебен състав намира за неоснователно. Това е така, защото делото за делба е
образувано пред 2004г. приживе на общия на страните наследодател Т.А.. Към
момента на извършване на процесната делба, не е било открито наследството на Т.А..
Съгласно чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта на
наследодателя. Към момента на извършване на делбата ищцата В.А. не е
разполагала с правната възможност да направи възражение за възстановяване на
запазена част от наследството на общия наследодател, накърнено й с извършеното
от него дарение на Г.А.. Доколкото същата не е разполагала с възможност да
възрази относно размера на дела на съделителя Г.А. в съсобствеността, на
основание чл.30 ЗН, това й право не е преклудирано, съгласно разпоредбата на
чл. 342 ГПК. Тъй като ищцата не е могла да претендира това си право по чл.30 ЗН, в делбеното производство, извършено приживе на общия на страните
наследодател, същата разполага с правната възможност да предяви самостоятелен
иск на това основание. Правото и да предяви иск с правно основание чл.30 ЗН
възниква с откриването на наследството на наследодателя Т.А. или от момента на смъртта му - 26.04.2017г. Към
момента на предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 30 ЗН правото й
не е преклудирано, тъй като не изтекъл законния давностен срок – 5 години.
Доколкото
въззивницата не е изложила оплаквания по съществото на иска по чл. 30 ЗН,
относно определените размери на запазената и разполагаема част от наследството
на Т.А., съдът намира, че не дължи произнасяне по тази част от мотивите на
обжалваното решение.
Предвид
извършената делба на процесния недвижим имот - предмет на настоящото
производство преди предявяване на иска, е невъзможно възстановяването в натура
на накърнената с оспореното дарение запазена част на ищцата от наследството на
наследодател, съгласно чл.36, ал.1 от ЗН, дори и чрез отделяне на идеална част
от процесния имот, съответна на стойността на накърнението. Доколкото предмет
на процесното дарение е само идеална част от същия имот и дарителят Т.А. е
притежавал само тази идеална част, а не и целия имот, в случая не може да има
възстановяване на запазената част с отделяне на идеална част от този имот,
съответна на накърнението, защото това се отнася само до случаи, при които
наследодателят е притежавал целия имот, но е дарил само идеална част от него,
какъвто не е конкретния случай.
В случая възстановяването
на запазената част на ищцата от посоченото наследство може да бъде извършено единствено
в пари. Предвид разпоредбата на чл.37 от ЗН, възстановяване може да стане чрез
присъждане на паричният еквивалент на накърнението й право на запазена част, по
цени към момента на решаването на спора, респ. приключване на съдебното дирене.
Съгласно приетото в мотивите на районния съд, по което не са налице оплаквания
в жалбата, размерът на накърнената запазена част на ищцата е 13 906 лв.,
представляваща нейните 5/24 от наследството на Т.А..
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е
неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този резултат
по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на направените от нея
разноски. Наистина искане за присъждане на разноски в исковата молба и в
становището по същество пред районния съд не е направено от ищцата или
пълномощника й. По делото пред районния съд обаче е представена молба, находяща
се на л. 114, в която В.Т.А. е направила искане за присъждане на разноски в
размер на 3600 лв., като е посочила че включва държавни и други такси и
юридическа помощ. Доколкото няма доказателства за размера на направените от
ищцата разноски за юридическа помощ, тъй като не са представени писмени
доказателства за ползвана такава помощ, въззивната инстанция намира, че на
ищцата следва да се присъдят разноските за държавна такса и за експертизи, установени
по делото - в размер на 490 лв. общо, представляващи
30 лв. ДТ за образуване на делото и 460 лв. – възнаграждение на вещите лица, за
които са представени платежни нареждания. Доколкото пред въззивната инстанция
не са налице доказателства за направени разноски от въззиваемата страна, такива
не следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
975/02.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 1603/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Т.А., ЕГН ********** *** да заплати на
В.Т.А., ЕГН ********** *** сумата 490 лв./четиристотин и деветдесет лева/,
представляващи направените по делото пред първата инстанция разноски за
държавна такса и вещи лица.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването
му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: