Р Е
Ш Е Н
И Е № 417
гр. Пловдив 21.03.2011 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия, ХV гр.с., в публично заседание на
24 февруари 2011 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 31/2011 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът Р.Р.Д. ЕГН **********
моли ответникът А.М.К. ЕГН ********** да бъде осъден да му отстъпи
собствеността и му предаде владението върху следния недвижим имот: ПИ
99088.503.362, находящ се в гр. ****, с административен адрес: ****,
представляващ дворно място с площ от 866 кв.м. по кадастрална карта, а по
нотариален акт 900 кв.м., ведно с построената в същото дворно място масивна
жилищна сграда, по кадастрална карта триетажна еднофамилна, а по нотариален акт
масивна жилищна сграда, състояща се от призем и два етажа, застроена на площ от
115 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор № 503.362.1, при граници и
съседи на ПИ: ПИ 503.361, ПИ 503.461, ПИ 503.350 и със стар идентификатор на
същия имот: имот пл. № 428, кв. 61, парцел ХІІІ-428, на който имот ищецът е
собственик по силата на покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 61, т. VІІІ,
д. 2343/97 г. на Нотариус при АРС. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът А.М.К.
оспорва собствеността на ищеца,
възразява, че е собственик на имота и моли да се постанови решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с изразените от страните становища, намира за установено следното:
Ищецът се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот с нотариален акт № 61, т. VІІІ, д.
2343/97 г. от 16.09.1997 г. на Нотариус при АРС, по който същият е закупил
имота от Т.А.К..
Ответникът оспорва
собствеността на ищеца, като възразява, че е придобил собствеността върху имота
по силата на давностно владение, започнало от 1964 г., като през цялото
време го е стопанисвал и владеел за себе си, като лично е живял на първия етаж
от къщата, а вторият етаж е отдавал под наем на трети лица.
Във връзка с това
възражение съществено се явява обстоятелството, че е налице съдебно решение №
132/10.09.2003 г. по гр.д. № 317/02 г. на Асеновградски районен съд, влязло в
сила на 20.06.2007 г., с което е отхвърлен предявен от А.К. против ищеца по
настоящето дело установителен иск за собственост на основание сделка и
давностно владение. Това решение има
сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена от
настоящия съд. Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо
установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят, когато са
приключени устните състезания, след които решението е влязло в сила.Доколкото
при актуалната на инстанционния
контрол въззивната инстанция е такава по
съществото на спора, съдът намира, че меродавният момент, към който е отречено
претендираното по това дело право от А.К., е денят, в който са приключили
устните състезания пред въззивната инстанция, в случая при второто разглеждане
на делото от въззивната инстанция в рамките на производството по гр.д. № 67/06
г. – а именно 5.7.2006 г.
Зачитането на силата
на пресъдено нещо означава, че решеният вече въпрос за съществуването или
несъществуването на спорното право не може да бъде пререшаван повторно. В
конкретния случай със сила на пресъдено нещо е установено, че към дата 5.7.06
г. А.К. не е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на
давностно владение, което и в рамките на
предходното дело е твърдял да е започнало още през 1964 г. При това положение е
недопустимо да се разглеждат по същество направените възражения, свързани с
упражняването на давностно владение от ответника за периода от 1964 г. до
датата, към която решението по гр.д. № 317/02
г. на АРС се ползва със сила на пресъдено нещо – 5.7.06 г., респ. недопустимо и
безпредметно е и обсъждането на събраните в тази насока доказателства.
Настоящата искова молба
е предявена на 19.ІІ.2010 г., при което е очевидно, че след датата на формиране
на сила на пресъдено нещо на предходнто решение, е изтекъл период, по-малък от
4 години, очевидно недостатъчен за придобиване на имота по давност, дори и да е
упражнявано владението му.
При това положение
възражението на ответника, че е собственик на имота по силата на давностно
владение се явява изцяло неоснователно.
Освен горното ответникът е навел възражения по
„действителността на два документа – първият, с който на сина му Т. К. е върнат
процесния имот от ОбНС, тъй като къщата не била върната на истинския й
собственик и съдържа редица пороци, и втория – нотариалния акт, с който Т. К. е
продал имота на ищеца, тъй като била налице симулативност на волята и не била
налице никаква продажба, като продавачът не бил получил никакви пари”.
Във връзка с първото
в доклада, изготвен от съда по реда на чл. 146 от ГПК, е указано на ответника,
че същото е неконкретизирано, тъй като не може да бъде отнесено към писмен
документ, приет по настоящето дело. Въпреки това от негова страна не са
предприети процесуални действия за конкретизация и уточняване на това
възражение, поради което същото не може да бъде разгледано по същество в
настоящето решение.
По отношение на
второто възражение съдът е указал на ответника, че по същество то не касае
действителност на нотариалния акт като документ, а нищожност на сделката по
покупко-продажба поради привидносттта й, като следва да се квалифицира па чл.
26, ал.2 от ЗС. Дадени са му изрични указания, че носи доказателствена тежест
да установи твърдението си, че договорът, с който ищецът е придобил право на собственост върху имота,
е привиден. От събраните по делото доказателства обаче подобен извод не може да
бъде мотивиран. Това твърдение не се подкрепя нито от представените писмени
доказателства, нито от гласните такива. Впрочем в представената писмена защита
ответната страна се позовава единствено на обстоятелството, че синът му Т. К. в
качеството си на продавач по сделката не бил получил пари от купувача. Това
обстоятелство обаче, дори и да се приеме за вярно /за което няма ангажирани
надлежни доказателства/, касае изпълнението на договора, а не неговата
действителност. Привидността означава по принцип, че страните по договора са се
съгласили договорът да не произведе присъщото му правно действие. В случая
твърдението, че всъщност между страните няма уговорка за продажба, остава
изцяло недоказано и неоснователно.
С оглед посоченото
съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим
имот по силата на договор за покупка, обективиран в нотариален акт № 61, т.
VІІІ, д. 2343/97 г. на Нотариус при АРС, като материалноправната му легитимация
не е оборена от ответника по настоящето дело.
По отношение на обстоятелството
дали ответникът осъществява владение върху имота всъщност между страните няма
спор, доколкото ответникът сам признава, че владее имота, навеждайки и
възражението си за продължаващо давностно владение. При това положение е
безпредметно да се обсъждат събраните свидетелски показания в тази насока.
Впрочем, показанията на свидетелите, посочени от ответната страна – М.В.К. и С.Б.И.,
изцяло подкрепят твърдението, че имотът понастоящем се ползва от ответника.
При това положение
са налице всички условия предявеният ревандикационен иск да бъде уважен. На
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на
2749.90 лв. по представен списък на разноските.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.М.К. ЕГН **********
да отстъпи собствеността и предаде владението на Р.Р. Д. ЕГН ********** на
следния недвижим имот: ПИ 99088.503.362, находящ се в гр. ****, с
административен адрес: ****, представляващ дворно място с площ от 866 кв.м. по
кадастрална карта, а по нотариален акт 900 кв.м., ведно с построената в същото
дворно място масивна жилищна сграда, по кадастрална карта триетажна
еднофамилна, а по нотариален акт масивна жилищна сграда, състояща се от призем
и два етажа, застроена на площ от 115 кв.м. по кадастрална карта с
идентификатор № 503.362.1, при граници и съседи на ПИ: ПИ 503.361, ПИ 503.461,
ПИ 503.350 и със стар идентификатор на същия имот: имот пл. № 428, кв. 61,
парцел ХІІІ-428,
както и да му
заплати направени разноски по делото в размер на 2749.90 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: