Разпореждане по дело №261/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

5944

Година

24.7.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.24

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Ищцата Р. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. ”С” № , ет. , със съдебен адрес : [населено място], ул. ”Х. Б № , кантората на адв. В. П., е предявила срещу ответника [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “В. Л.” № , партер, представлявано от Р. С. И., обективно и кумулативно съединени искове с правно основание, както следва : 1. иск с правно основание чл. 128 КТ- за заплащане на сумата от 2 896. 29 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, за периода- м. август 2012г.- м. май 2013г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2013г. до окончателното й изплащане; 2. иск с правно основание чл. 224 КТ- за заплащане на сумата от 336. 21 лв. /триста тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неизползан платен годишен отпуск, за 2012г. и 2013г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2013г. до окончателното й изплащане; 3. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД- за заплащане на сумата от 260. 68 лв. /двеста и шейсет лева и шейсет и осем стотинки/, представляваща дължима мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, за периода 30.08.2012г.- 27.12.2013г.Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2012г., ищцата е постъпила на работа в ответното дружество, по силата на Трудов договор за изпълнение на длъжността “Ръководител на транспорта“ с брутно месечно трудово възнаграждение, в размер на 346. 00 лв. На 01.01.2013 г., страните сключили Допълнително споразумение към Трудовия договор, с което се увеличил размера на договореното трудово възнаграждение, на 363. 50 лв. месечно. От назначаването й на работа, до предявяване на исковата молба, ответникът като работодател, изплатил на ищцата единствено и само полагащите й се трудови възнаграждения за м. май, юни и юли 2012г., като към момента на подаване на исковата молба, останали неизплатени трудовите възнаграждения за периода м. август 2012г.- м. май 2013г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г., в размер общо на 23 работни дни, и дължимите мораторни лихви върху неизплатените в срок, трудови възнаграждения. На 17.05. 2013г., ищцата, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ изпратила Уведомление до работодателя- ответник, за прекратяване на трудовото си правоотношение, считано от 17.05. 2013г. При направена справка на 03.07.2013г. в НАП, тя с изненада установила, че все още се води на работа, като липсвали данни за прекратяване на трудовото й правоотношение. След като неколкократно поискала изплащане на полагащите й се трудови възнаграждения, ответната фирма прибягнала към заличаване на трудовото й правоотношение, още от самото назначаване- 16.05.2012г. При направената от нея справка за осигурителен доход по Наредба № Н- 8 към КСО в НАП от 04.08.2013г. било видно, че ищцата се е водела в ответната фирма на работа, а в същото време била изцяло заличена от нея, видно от направената справка в НАП за трудовите й договори от 04.08.2013г. Липсата на възможност за доброволно уреждане на спора, обуславяла правния интерес на ищцата от завеждане на настоящите искове.

В съдебно заседание исковете се поддържат от проц. представител на ищцата- адв. П., по съображенията, изложени в исковата молба.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен такъв, редовно уведомен при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК.

Впоследствие, по делото е постъпил /извън срока за отговор по чл. 131 от ГПК/ писмен отговор, който настоящият съдебен състав квалифицира като писмено становище, в което предявените искове се оспорват и по основание, и по размер, като се твърди, че на ищцата са изплатени всички дължими й се трудови възнаграждения и обезщетения. Твърди се, че настоящото дело е опит за злоупотреба с право от нейна страна, доколкото правата и задълженията по процесния трудов договор, за работодател, за времето на действие на договора, били упражнявани за ищцата от нейната майка- Л. Д., която изготвяла и подписвала всички договори, уведомления, справки за НАП и НОИ, плащания на каса, по банков превод, изготвяла ведомости за заплати, и не предала счетоводната документация на ответника след напускането на работа. След предаването на счетоводната документация на ответното дружество, на новия счетоводител, на 26.03.2014г., последния приел документацията със забележки и резерви. Ищцата била канена неколкократно да се яви в ответната фирма за изясняване на ситуацията и евентуално изчистване на нейни имуществени претенции. Въпреки че била поканена и с нотариална покана, ищцата не се явила. Всичко това водело до извода за неоснователност на предявените искове.

В съдебно заседание, ответникът, чрез проц. си представител- адв. Д., поддържа доводите в писменото становище. Изрично в първото по делото съдебно заседание, заявява, че не оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение /л. 137 от делото/.

В производството са събрани писмени и гласни доказателства, и е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото без възражения от страните.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено следното :

Видно от Трудов договор № / 16.05.2012г., сключен между страните, ищцата Р. Д., е приела да изпълнява при ответника- “Горадтранс“, длъжността “Ръководител в транспорта“, при условията на непълно работно време- 4 часа, за неопределено време, и при договорено основно месечно възнаграждение в размер на 346. 00 лв. Трудовият договор е подписан за “работник“ от ищцата, а за “работодател“ от завеждащата “Личен състав“ Л. Д. /л. 6 от делото/.

С Допълнително споразумение № / 01.01.2013г. към Трудов договор №/ 16.05.2012г., е договорено увеличаване на размера на основната месечна работна заплата на ищцата, на сумата от 363. 50 лв. /л. 7 от делото/.

Видно от Справка за актуално състояние на действащите трудови договори на работниците в [фирма], към 03.07.2013г., ищцата Р. Д., е с данни само за вписан сключен трудов договор от 16.05.2012г., и без вписани данни за прекратяването му /л. 8 от делото/.

Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с Придружително писмо, се установява, че процесния трудов договор, е надлежно вписан в НАП /л. 123- 125 от делото/.

Видно от Справка за актуално състояние на действащите трудови договори на ищцата Р. Д., към 04.08.2013г., е видно, че вследствие извършеното заличаване от страна на ответното дружество, същата не фигурира в НАП, като такава със сключен договор с [фирма] /л. 130, 156 от делото/.

Видно от Справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от Декларации от Наредба № Н- 8 към КСО, се установява, че за периода м. 05.2012г.- м.06. 2013г., ответникът е внасял следващите се осигурителни вноски по КСО за ищцата /л. 126- 129, 155 от делото/.

Видно от Копия на Разплащателни ведомости на [фирма], ищцата фигурира в разплащателните ведомости на дружеството, за процесния период /л. 157- 184 от делото/.

С Известие от 14.06.2013г., отправено от ищцата, до ответника, последния е поканен да и заплати полагащите й се, трудови възнаграждения, за процесния период. Същото е връчено на представител на ответника, на 18.07.2013г., видно от неоспорената Обратна разписка /л. 9 и 10 от делото/.

С Нотариална покана рег. №1/ 11.09.2013г. на Нотариус И К., изходяща от представляващия ответника, и адресирана до ищцата, се сочи, че задължението за изплащане на дължащите се на Р. Д., суми за неизплатено трудово възнаграждение, за процесния период, следвало да бъде изпълнено от нейната майка- Л. Д.- счетоводител на ответното дружество, като ищцата е поканена на среща в кантората на Нотариус К., за уточняване изплащането на трудовите й възнаграждения. Видно от съставените протоколи, Д., не се е явила, на определената й среща, в нот. кантора /л. 49- 51 от делото/.

Видно от Нотариално заверено пълномощно рег. № 1704/ 18.06.2010г. на Нотариус Д. Г., управителят на ответната фирма- Р. С. И., е делегирал представителни права на Л. Д., да го представлява пред [фирма], като от негово име и за негова сметка, подписва всички необходими документи за разпореждане със собствената на дружеството сметка; с правото да сключва трудови договори по КТ; да подписва справки- декларации, вкл. и уведомления, придружителни писма, приемо- предавателни протоколи съгл. КТ /л. 60 от делото/.

От показанията на свид. К. Д., ангажиран от ответника се установява, че работи във фирма [фирма], от м. септември 2002г. От м. май 2013г., счетоводството на фирма [фирма], се поело от фирмата, в която той работел. Документите на това дружество били предадени в края на м. март 2014г., от Л. Д., след изпращането на няколко нотариални покани. В нотариална кантора се извършило предаването на документите на фирма [фирма], за което се съставили двустранно подписани Протоколи и Описи на предадените документи. Само Л. Д. подписвала документите, нямало подписи на управител, или на друг работник. Документите на ищцата Р. Д. били подписани изцяло от нея, като при проверка в ДАИ излязло, че тя не била регистрирана като компетентно лице, към момента на проверката през 2014г. От ДАИ казали, че със задни дати не могат да дадат информация. От външни източници свид. научил, че причината за непредаване на счетоводството на [фирма], била че в Агенцията по вписванията и в статистическите данни, нямало посочени никакви заплати. Управителят на ответната фирма, прегледал ведомостите, и не взел становище.

От заключението на вещото лице Д. Д., по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период имало начислявани трудови възнаграждения на ищцата. За частта от периода, м. май 2012г.- м. декември 2012г., оборотната ведомост, счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, съставени от Л. Д., сочели, че трудовите възнаграждения на ищцата са изплатени, въпреки липсата на каквито и да е данни за получаването на сумите по тях, срещу подпис от страна на работника, по банков път, или чрез касов ордер. За периода м. 01.2013г.- м. 03.2013г. липсвали счетоводни документи, от които да се установи дали е платено трудовото възнаграждение на ищцата. За м. 04.2013г. и м. 05.2013г. липсвало изплащане на трудови възнаграждения на ищцата. Следващото й се за процесния период нетно трудово възнаграждение, било в реален размер на 2 540. 94 лв., като по данни на ответното дружество, същото било в по- нисък размер- 1 184. 79 лв. Размера на мораторната лихва върху неизплатените на ищцата трудови възнаграждения възлизал на общата сума от 253. 89 лв. Ищцата имала право на 20 дни платен годишен отпуск- 2012г.- 12 работни дни, 2013г.- 8 работни дни, като общият размер на неизплатеното й обезщетение по чл. 224 от КТ, възлизал на сумата от 297. 40 лв. Заличаването на сключения трудов договор на ищцата, извършено от работодателя, било по електронен път, на 26.07.2013г., с електронен подпис от [фирма]. Всички документи предоставени на вещото лице, за плащания- от и към бюджета били нареждани и подписани от упълномощеното лице В. И..

В съдебно заседание на 24.06.2011г., проц. представител на ищцата- адв. П., е направил искане за изменение /намаление/ в размера на предявените три иска и съдът е допуснал това изменение, като тези искове се считат предявени за следните суми : иска по чл. 128 КТ- за сумата от 2 540. 94 лв.; иска по чл. 86 ЗЗД- за сумата от 253. 89 лв. и иска по чл. 224 КТ- за сумата от 297. 40 лв.

Всички останали събрани в хода на делото писмени доказателства, като неотносими към предмета на спора, не следва да бъдат обсъждани.

При така установената, на база визираните доказателства, фактическа обстановка, съдът намира следното :

По иска с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ

Не е спорно между страните по делото, че представения трудов договор и допълнително споразумение към него, макар да включват условия, предвидени за възникването на трудов договор между страните по делото, не са подписани от представляващия ответното дружество- Р. С. И., а от завеждащата “Личен състав“ в ответното дружество- Л. Д., която е майка на ищцата. Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ/ДВ бр.2/1996г.- след отмяната на ал. 2 от текста /ДВ бр.120/02г./, за да възникне валидно трудовото правоотношение, съвпадащите насрещни волеизявления на двете страни за възникването на такова, трябва да бъдат материализирани в писмена форма, тъй като писмената форма е условие за действителност на трудовия договор. Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор, изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с конклудентни действия и за съществуването му са без значение косвени прояви, свързани с изпълнението на договора-например допускане до работа, регистрация на трудовия договор в ТД на НАП и др. Работодателят обаче не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани /напр. като го подпише/. Така в Решение № 1214/ 1995г. на ІІІ г. о. на ВКС, което съставлява задължителна практика за съдилищата, неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време. След като работодателят е декларирал възникването на трудовото правоотношение между Р. Д. и “Г.“, пред ТД на НАП и пред ТД на НОИ, то спокойно управителят е можел да подпише трудовия договор и последвалото го допълнително споразумение. На самостоятелно основание, трудовия договор е диспозитивен документ, чиято верност не може да се оспори /при диспозитивните документи въпросът с тяхната верност не стои/, а съдържанието му установява в случая, че работодателят е направил отразените в него изявления за сключването на такъв договор с работника, при посочените в договора уговорки. Освен това в казуса, представеният договор има необходимото съдържание на трудов такъв, и съдът приема, че установява съществуването на трудово правоотношение. След като по делото са приобщени и други доказателства, установяващи както пряко, така и косвено горния факт /така и Решение № 943/ 22.02.2010г. пост. по гр. д. № 4902/ 2008г. на ВКС II г. о./, съдът следва да анализира всички събрани доказателства, тъй като за установяването на трудовия договор са допустими всички доказателствени средства. В този смисъл, настоящият състав на БРС, приема за безспорно доказателство за сключването и съществуването на процесния трудов договор фактът, че същият е надлежно регистриран от страна на работодателя в НАП и НОИ, като в тази връзка е декларирал пред органите на НАП и договореното основното месечно трудово възнаграждение на работника по договора, внасял е осигуровки на Д. за процесния по делото период, като тя фигурира и в разплащателните му ведомости. Наред с това, установено от заключението на съдебно- счетоводната експертиза е, че за целия исков период, работодателят е внасял съответните дължими осигурителни вноски за Д.. Тези факти, преценени в съвкупност и във връзка с цялостното поведение на самия работодател- ответник, който не е депозирал в преклузивния срок- срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, изобщо писмен отговор, респ. в хода на целия процес оспорване /възражение/ в насока- че е липсвало валидно трудово правоотношение между страните, съчетано и с изричното изявление на проц. му представител в първото по делото съдебно заседание- л. 137 от делото- че даже този факт не се спорва, а се признава, водят на еднозначния извод за съществуването на трудовия договор и трудовото правоотношение между страните по делото, както и за размера на договореното трудово възнаграждение. В тази насока е и практиката на въззивния съд, обективирана в Решение № 4802/ 14.11.2014г. пост. по възз. гр. д. № 733/ 2014г. по описа на ОС- [населено място]. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая даже макар да липсва положен от представляващия работодателя- Р. И. положен подпис в трудовия договор, такъв е положен от завеждащата “Личен състав“ по това време в ответното дружество- Л. Д., на която и изрично са делегирани такива права, съобразно приетото като писмено доказателство по делото Нотариално заверено пълномощно рег. № 18.06.2010 г. на Нотариус Д. Г. /л. 60 от делото/. В този смисъл наведеното едва с писмената защита възражение от ответника, че между страните нямало сключено трудово правоотношение, освен че е преклудирано, е и не съвсем относимо към конкретния казус, доколкото подпис макар и не от страна на управителя Р. И. в договора има положен за “работодателя“ от лице с надлежно делегирани представителни права, и при положение, че не е изключена изрично с пълномощното възможността то да сключва трудови договори със свои роднини, то и това възражение, се явява без всякакво значение за случая. Ирелевантно е поради това и извършеното с обратна сила от работодателя “заличаване“ на сключения трудов договор, повече от година след сключването му.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 128 т. 1 от КТ, в тежест на работника е да докаже, че страните са се намирали в трудово правоотношение през исковия период и размера на следващото му се трудово възнаграждение за този период /които обстоятелства предвид посоченото по- горе, съдът намира, че са налице/, а работодателят- че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение. Срещу положения труд, съгласно императивното изискване на закона, работодателят дължи заплащане на съответното възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила /чл. 128 вр. чл. 242 КТ/. Вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, е изчислило, че размерът на дължимите суми за трудово възнаграждение на ищцата за процесния период, възлизат на сумата от 2 540. 94 лв., поради това, предвид и допуснатото изменение- намаление, по реда на чл. 214 ГПК, следва този иск да бъде уважен в цялост. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, съобразно поисканото, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 27.12.2013г., до окончателното й изплащане. Направените възражения от ответната страна, че ищцата е получавала суми надхвърлящи дължите й се трудови възнаграждения, е правноирелевантен, тъй като както беше посочено по- горе, задължението за заплащане ежемесечно на трудово възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение. Същото по никакъв начин не се влияе от изплащането на някакви други възнаграждения, стоящи извън трудовото такова. От друга страна, от приетата съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна, компетентно дадена и поради това достоверна, безспорно се установи, че липсват редовни счетоводни документи от които да се направи по безспорен начин извод, че ищцата Р. Д., е получавала каквато и да е сума за трудово възнаграждение, в процесния период. Следователно липсват доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение по някои от единствено възможните начини, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ- лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя- на негови близки, или на влог в посочената от него банка. Предвид всичко това, следва да се приеме, че ответната страна не установи с надлежни доказателствени средства, обстоятелството, че е изплатила на ищцата дължимите й се суми за трудови възнаграждения за процесния период, а тежестта да докаже този факт, при условията на пълно и главно доказване, е именно нейна. Всичко това води на извода, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в размера от 2 540. 94 лв.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ :

Съгласно цитираната правна норма, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Фактическият състав на иска обхваща няколко елемента в съвкупност : валидно трудово правоотношение, което е прекратено, право на платен годишен отпуск по чл. 155 КТ, който не е използван. В конкретния случай от доказателствата е установено, че валидно възникналото трудово правоотношение между страните е преустановено, считано от 17.05.2013г. Безспорно се установява от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Д., че ищцата е имала правото пропорционално, за 2012г. и 2013г., на 20 дни платен годишен отпуск. Липсват доказателства, а и фактически твърдения за заплащането му от ответника. Затова и искът по чл. 224, ал. 1 КТ, се явява доказан по основание и следва да бъде уважен в размера посочен от вещото лице- 297. 40 лв., съобразно допуснатото изменение- намаление. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2013г., до окончателното и изплащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед уважаването на главния иск, ще следва да бъде уважен и обективно съединения с него акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва върху неизплатените главници по иска по чл. 128 КТ, в общ размер на 253. 89 лв. Съдът намира, че от последния ден на месеца, за който се отнася всяко от неизплатените на ищцата трудови възнаграждения, ответникът е изпаднал в забава, и поради това безспорно дължи и лихва за забава /мораторна лихва/ по тях, до деня на завеждането на исковата молба. Съобразно подробните изчисления на вещото лице, съпроводени със съответни разбивки, общият размер на тези суми, за процесния период 30.08.2012г.- 27.12.2013г., възлиза на сумата от 253. 89 лв. Поради това, предвид и направеното от ищцата изменение- намаление на размера на иска, в същата насока, същият следва да се уважи изцяло.

С оглед основателността на исковете, ответното дружество следва да заплати по сметка на РС- [населено място], сторените разноски, съобразно уважената част от исковете : за възнаграждение на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза в размер на 80. 00 лв. и за държавна такса в размер на 201. 64 лв., или общо сумата от 281. 64 лв., както и 5. 00 лв.- такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед изхода на спора, на ищцата, се следват сторените разноски в общ размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, като според съда на репариране подлежат и тези сторени в частта от производството, по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК, доколкото то е част от настоящото исково производство, а такива се установява ищцата да е сторила, още повече, че с влязлото в сила Определение на Б. по възз. ч. гр. д. № 879/ 2014г., се установява, че молбата на ответника за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, е била приета за неоснователна.

Воден от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “В. Л.” № , партер, представлявано от Р. С. И.,да заплатина Р. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. ”С.” № , ет. , със съдебен адрес : [населено място], ул. ”Х. Б.” № , кантората на адв. В. П., сумата от2 540. 94 лв./две хиляди петстотин и четиридесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения на ищцата, за периода- м. август 2012г.- м. май 2013г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2013г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “В. Л.” № , партер, представлявано от Р. С. И., да заплати на Р. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. ”С.” № , ет., със съдебен адрес : [населено място], ул. ”Х. Б.” № , кантората на адв. В. П.,сумата от297. 40 лв./двеста деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползан от ищцата платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2013г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “В. Л.” № , партер, представлявано от Р. С. И., да заплати на Р. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. ”С.” № , ет. , със съдебен адрес : [населено място], ул. ”Х. Б.” № , кантората на адв. В. П., сумата от 253. 89 лв./двеста петдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва /лихва за забава/, върху неизплатените трудови възнаграждения на ищцата за периода 30.08.2012г.- 27.12.2013г.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “В. Л.” № , партер, представлявано от Р. С. И.,да заплати по съответната сметка на Районен съд- [населено място] сумата от 281. 64 лв. /двеста осемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице и за държавна такса, както и сумата от още 5. 00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “В. Л.” № , партер, представлявано от Р. С. И., да заплати на Р. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. ”С.” № , ет. , със съдебен адрес : [населено място], ул. ”Х. Б” № , кантората на адв. В. П., сумата от600. 00 лв./шестстотин лева/, представляваща сторени от същата разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок, считано от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................