О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 27.07.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и седми юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН
ШАКИРОВА
МЛ.С.
ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1736 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419, ал. 1-2
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на С.В.Ш. срещу Разпореждане № 18389 от 15.05.2018г. по ч.гр.д. № 6898/2018г.
по описа на ВРС, 46-ти състав, с което на
основание чл. 418 вр. чл. 417 от ГПК е уважена молбата за незабавно
изпълнение, обективирана в заявление вх. № 31841/14.05.2018г. на Д.Ф.Ш. с ЕГН **********
и с адрес: *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника С.В.Ш. с ЕГН ********** и с адрес: *** за парично
задължение в общ размер на 24 251.00 лв., представляваща неизплатена част от
главница, цялата в размер на 25 000 евро, дължима на основание Споразумение
с нотариална заверка на подписите от 09.09.2009г, ведно със законната лихва от
15.05.2018г.
В частната жалба са наведени оплаквания
за незаконосъобразност на разпореждането. Изложени са доводи, че в периода от
08.03.2011г. до 01.04.2011г. жалбоподателят платил на Д.Ш. сумата от
15 000 евро – част от общото задължение по споразумението от 09.09.2009г.
За остатъка от сумата, възлизащ на 10 000 евро, ведно с лихва и разноски е
образувано изп.д. № 377/2011г. на ДСИ при ВРС. Последното е приключило, поради плащане
на задължението в цялост. Така, към настоящия момент задължението по
споразумението е изцяло погасено. Моли поради това да се отмени обжалваното
разпореждане, както и да се обезсили издаденият изпълнителен лист.
Отговор на жалбата не е депозиран
от другата страна в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – разпореждане, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Пред ВРС е депозирано заявление по чл.
417 от ГПК за парично вземане, представляващо дължим остатък от 24 251 лв.
от дължима сума, цялата от 25 00 евро, произтичащо от споразумение с нотариална
заверка на подписите на страните от 09.09.2009г.
От съдържанието на представеното
Споразумение от 09.09.2009г. е видно, че по силата на т. 1 от същото, С. и Д.Ш.
уговорили в срок от две години, считано от 02.04.2009г., с падеж 02.04.2011г., първият
да заплати на втората сумата от 25 000 евро. Подписите на страните са
удостоверени официално от Нотариус Илияна Маджунова, рег. № 195, вписано под
рег. № 8540 от 09.09.2009г. по описа му. Видно от направената бележка върху
акта по реда на чл. 406, ал. 3 от ГПК, въз основа на документа е издаден
изпълнителен лист за сумата от 10 000 евро по ч.гр.д. № 14764/2011г. по
описа на ВРС, 12-ти състав.
При тези данни, с обжалваното
разпореждане, ВРС приел, че са налице предпоставките за издаване на заповед и
изпълнителен лист, с оглед формалната редовност на заявлението и на
изпълнителното основание, поради което уважил искането.
ВОС за да се произнесе, съобрази
следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК, длъжникът, ведно с възражението, може да
обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави,
може да са основани само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, т.е. допустимите в това производство възражения са за нередовност от
външна страна на изпълнителното основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Това право кореспондира с характера и целите на заповедното
производство /едностранно, формално/, както и с дължимата от съда проверка –
дали документът е редовен от външна страна и дали със съдържанието си
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 418, ал. 2 от ГПК/. При проверка на тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките на
представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно
изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ
от длъжника документ. При произнасяне по молбата за допускане на незабавно
изпълнение на заповед, съдът проверява дали е представен документ, попадащ след
изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК, дали той е редовен от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; дали заявлението изхожда от
лицето, което има вземане от длъжника и
дали искането е насочено към последния и размера на вземането.
Изхождайки
от предмета на производството, съдебният състав намира, че в конкретния случай са
налице визираните в закона предпоставки за уважаване на заявлението, а именно: документът,
въз основа на който е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, а
именно споразумение от 09.09.2009г., с нотариална заверка на подписите на
страните, е сред изрично посочените в чл. 417, т. 3, пр. III от ГПК; същият е редовен от външна страна /няма
зачерквания, заличавания или дописвания/. Съдържа бележка за издаден въз основа
на същия изпълнителен лист за сумата от 10 000 евро от 05.10.2011г., като
за разликата над тази сума до пълния размер на паричното задължение от
25 000 евро, документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в
полза на заявителя срещу длъжника с оглед настъпилия падеж за плащане на
02.04.2011г., т.е. удостоверява годно за изпълнение притезание в полза на
заявителя срещу длъжника в конкретен размер, в рамките на заявения.
Следователно в рамките на заповедното производство са били налице
предпоставките на чл. 418, ал. 2, пр. I от ГПК за
положително произнасяне по искането, поради което правилно ВРС с обжалваното
разпореждане е уважил молбата за допускане на незабавно изпълнение.
Релевираните
в частната жалба доводи за плащане на задължението в цялост и представените в
тази връзка доказателства са недопустими за разглеждане в настоящото
производство по аргумент от чл. 419, ал. 2 от ГПК. Правопогасяващите възражения
за плащане обаче са допустим предмет в производството по иска, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, в което частният жалбоподател следва да релевира и да
установи възраженията си, в който смисъл са и дадените разяснения в т. 11в от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения съдът намира,
че обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на С.В.Ш. срещу Разпореждане № 18389 от 15.05.2018г. по ч.гр.д. №
6898/2018г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което на основание чл. 418 вр. чл. 417 от ГПК е уважена молбата за
незабавно изпълнение, обективирана в заявление вх. № 31841/14.05.2018г. на Д.Ф.Ш.
с ЕГН ********** и с адрес: *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу длъжника С.В.Ш. с ЕГН ********** и с адрес: *** за
парично задължение в общ размер на 24 251.00 лв., представляваща неизплатена
част от главница, цялата в размер на 25 000 евро, дължима на основание
Споразумение с нотариална заверка на подписите от 09.09.2009г, ведно със
законната лихва от 15.05.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от
т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.