№ 822
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501011 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от
Община – град Варна, чрез ю.к.П., против Решение № 259 от 20.02.2023
година,постановено по гр.дело № 10 985/2022 година на ВРС, с което е била
уважена исковата претенция на Л. Н. и е осъдена Община – Варна да й
заплати сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и
страдания от травматични увреждания вследствие на настъпило на 14.04.2019
г. падане след спъване на разлепена плочка от положената настилка по
южното стълбище на подлеза под *** в посока към ***, водещ към
Катедрален храм „Св. Успение Богородично“, гр. Варна, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 14.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД; сумата от 1593.56 лева
/хиляда петстотин деветдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие
на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от 19.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД; сумата от 944.72 лева /деветстотин четиридесет и четири лева и
1
седемдесет и две стотинки/, представляваща извършени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; сумата от 1893.42 лева /хиляда осемстотин
деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА – последната в полза на адв. М..
В жалбата на Община – Варна се излага, че решението се явява
неправилно и не почива на наличните по делото доказателства.Излагат се
множество и различни съображения по тълкуването на закона – липсата на
доказателства за бездействие от страна на Общината, липсата на
доказателства за причинната връзка между вредата и поведението на
общинската администрация, липсата на доказателства за усложнение при
увредата на ищцата и други.Искането е същото да бъде отменено и
претенцията – отхвърлена, а евентуално размера на претенцията да бъде
намален.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.М., с които се настоява
съдът да потвърди решението.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивната Община – Варна, е редовно
призована, представлява се от ю.к.П., която поддържа въззивната жалба и
моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на Л. Н., редовно призована, не се явява,
не се представлява, като е постъпило писмено становище от адв.М., като
процесуален представител, с което той изразява виждането си по съществото
на спора и моли съдът да му присъди възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
В исковата си молба пред ВРС ищцата Н. е заявила, че на 14.04.2019
година, около обяд в гр. Варна се е придвижвала по пешеходната част на
улица „П.“ и решила да премине през подлеза под *** в посока към ***, от
южната страна, водеща към Катедралния храм „Св. Успение Богородично“.Тя
твърди още, че е стъпила на разлепена плочка от настилката, в резултат на
което изгубила равновесие и паднала на стълбището.При падането си Н. е
усетила остра болка в гърба и не могла да се изправи сама на крака, като е
потърсила и помощ.Пристигналия екип на Спешна медицинска помощ я
транспортирал до Болнично заведение, където било констатирано, че в
2
резултат на падането получила фрактура на гръбначен прешлен - Тп12, с
окончателна диагноза: травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб, за което била издадена епикриза от Клиника по
неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.
Ищцата е посочила още, че въпреки приемането на медикаменти е
изпитвала силна болка в областта на гръбначния стълб, която се усилвала и
била неподвижна. Заради тежкото й състояние родителите й взели решение тя
да се лекува в Украйна, като ангажирали специализирана линейка, която да я
транспортира до гр. О., в присъствието на медицинско лице.Ищцата сочи
още, че на 17.04.2019 година е пристигнала в град О., Украйна и веднага била
приета в Неврохирургичното отделение на регионалната клинична болница.
На 22.04.2019 г. й била направена операция – заден спондилодез на ниво
Th11-L1 прешлени и е поставена окончателна диагноза – контузия на гръдния
и лумбалния гръбначен стълб, фрактура на тялото на Th12 прешлен, долна,
отпусната парапареза, синдром на силна болка в стадия на регресия, с
нарушени функции на статиката и ходенето.Болничния престой продължил
до 02.05.2019 година, а следоперативния период е бил съпроводен с курс на
постсиндромна и възстановителна терапия в болницата в гр. О., продължил
до 01.08.2019 г. При изписването получила препоръки за рационален режим
на работа и почивка, носене на корсет и й били предписани лекарства.Ищцата
твърди, че е претърпяла значителни неудобства за нея с оглед
невъзможността да се движи и работи пълноценно. Затрудненията в
движенията и цялостният физически дискомфорт продължили 12 месеца, като
в посочения период била напълно нетрудоспособна. Ищцата поддържа, че
описаните увреждания са следствие от неизпълнение на задължението на
Община Варна, в качеството й на възложител, да поддържа и ремонтира
обектите, посочени в чл. 30, ал. 4 ЗП, в частност – пешеходните подлези.
Твърди, че вследствие на настъпилото увреждане на здравето понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от момента
на контузията, силен стрес от транспортирането й до гр. О. със
специализирана линейка, физически и емоционални терзания и неудобства,
промяна на ежедневието й в социален аспект – не можела да учи и да работи,
не можела сама да става от леглото дори за елементарни нужди, майка й била
изцяло ангажирана да полага грижи за нея първоначално в болницата в
Украйна, а впоследствие – в дома й в България. Наред с изложеното
претендира, че е претърпяла имуществени вреди, съставляващи сторените от
нея разходи за закупуване на комплект за транспедикуларна фиксация.
От фактическа страна е видно, а и страните не спорят, че на 14.04.2019
година в 13:55 часа Н. е приета в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където е
престояла до 16.04.2019 година.
От наличната диагноза става ясно, че се касае за „травма на нервните
коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“, като
3
придружаващо заболяване е посочено счупване на гръбначен прешлен Тh12.
Не е спорно, че на 17.04.2019 година Л. Н. е била приета в
„Неврохирургичното отделение“ на Клиничната болница в гр. О. и е била
изписана на 01.08.2019 година, а след извършена спирална компютърна
томография на гръдния кош е установена компресионна фрактура на прешлен
Тh12, с изместване на фрагменти в гръбначния канал.
Не е спорно още, че на 22.04.2019 година ищцата е претърпяла операция
– заден спондилодез на ниво Th11-L1 прешлени, след което е била подложена
а постсиндромна и възстановителна терапия. Изписана е с препоръки за
рационален режим на работа и почивка, носене на корсет, изписани са й
медикаменти. Окончателно поставената диагноза е „Контузия на гръдния и
лумбалния гръбначен стълб“; Фрактура на тялото на Тh12 прешлен, Долна,
отпусната парапареза. Синдром на силна болка е стадия на регресия.
Функциите на статиката и ходенето са нарушени.“
По делото е налична и фактура и касова 3 бележка, сочещи
извършването на разходи на стойност 24 600 гривни за комплект за
транспедикуларна фиксация. В касовата бележка е отразено, че сумата е
заплатена на 19.04.2019 г. от Н. М. Н..
От представената и неоспорена от страните Съдебно медицинска
експертиза е видно, че ищцата Н. е получила клиновидно счупване на
дванадесети гръден прешлен под формата на компресионна, полифрагментна
фрактура на тялото с дискретна компресия на миелона и умерена травматична
протрузия на диска, контузия на гръбначния мозък в същата зона. Експертае
обърнал внимание, че счупването на дванадесети гръден прешлен е довело
до трайно затруднение движението на снагата и долни крайници за
период от около 8-10 месеца, както и че травмата е в резултат на рязко
аксиално натоварване /сила успоредна на гръбначния стълб/ със сгъване на
гръбнака в посока напред и че е възможно да се получи по описания в
исковата молба начин. Според експерта е възможно в последващите години
да се наложи провеждане на втора неврохирургическа операция и че този тип
травми налагат високоспециализирано неврохирургично лечение.В
конкретния случай е имало данни за контузия на гръбначния мозък,
клиничните прояви но което са преодолени в хода на лечението, като
към момента такива тежки усложнения не са налице, но и че
оплакванията от периодични болки в гърба, особено при по-продължително
ходене или неподвижно седене, е възможно да продължат години след
инцидента.Нещо повече - експерта е пояснил в съдебната зала, че при
счупването на прешлен той никога не се възстановява до размерите и
отстоянието от съседните прешлени преди травмата, а остава завинаги с
известна деформация.
По делото са били разпитани и свидетели – Н. Н. – майка на
въззиваемата и Е. Д..
4
При тези данни виждането на въззивния съд е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността
чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде
ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са
настъпили.Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и
възниква, когато има вреди.Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги
когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа.Т.е. винаги, когато ищеца
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.С
оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това
в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената
работа.
На база на приложените доказателства – медицински документи и от
разпита на свидетелите, съдът прави извод, че именно в резултат на
съприкосновение между повърхността на пътната настилка и долните
крайници на ищцата, е получено нараняването / фрактурата/ на прешлен на
гръбначен стълб.също от данните по делото става ясно още, че при тази
интервенция възстановяване движението на въззиваемата Н. е в рамките на 8
до 10 месеца; че ищцата е преминала през многократни медицински
манипулации и че след възстановяването се налага и физиотерапия, и дори и
реоперация.В подкрепа на ищцовата теза са всички установени, приети и
обсъдени доказателства по делото; отделно от това са налице данни за
психотравмени преживявания - емоционално напрежение, несигурност,
очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност,
епизодични страхови очаквания, безпомощност. Не на последно място,
5
разпитаните пред ВРС свидетели сочат множество и различни обстоятелства,
които също потвърждават ищцовата теза, а те са и очевидци. Установен и
изяснен в максимална степен е и механизма на настъпване на
увреждането.Този извод се налага категорично от гласните доказателства.И
двете разпитани свидетелки сочат, че животът на пострадалата коренно се
променил след инцидента – тя не е била в състояние да стои изправена или да
седи, защото изпитва дискомфорт; не е успяла да продължи обучението си
заради болките при продължително седене; че до момента не е завършила
образованието си, защото пропуснала много от занятията и изпитните сесии и
че все още не може да започне работа на редовно работно време заради
невъзможността да стои дълго права или седнала.Свидетелките сочат още, че
Н. изпитва болки и при студено време, както и понякога сутрин, след
сън.Решаващия съд е изложил нарочни мотиви защо и по какви съображения
дава вяра на тези показания , въззивния съд ги споделя и не намира за нужно
да ги преповтаря.
Въззивният съд не споделя наведените във въззивната жалба доводи,
според които травмата се дължи на виновно поведение на самата ищца.Това
така, защото се касае за натоварен пътен участък, в които не са били
извършени ремонтни дейности и който не е бил обезопасен. Не са били
поставени и нарочни заграждения и/ или указания, че е следва да се стъпва
предпазливо, още по- малко, че въпросната пътна плочка е била разлепена.Не
е основателно и възражението, че разпитаните свидетели притежават
качеството предубеденост, т.к. са в родствени отношения с ищцовата
страна.Това е действително така, но е редно да се посочи, че техните
показания изцяло кореспондират с приложените по делото писмени
документи и че те се явяват очевидци на инцидента.Самата общинска
администрация не е противопоставила на тях други такива.
На база на изложеното, настоящия съд намира, че е налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община - Варна,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на
пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30 ал.4
от Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища,
улици, булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от
съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило
увреждането са недвусмислени.Налице е причинна връзка между настъпване
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради липса на ремонт на пътен участък.Доказано е и
причиняването на неимуществените вреди на ищцата в резултат на
настъпилия инцидент.Последните вреди се изразяват в претърпени от нея
болки и страдания, както и допълнителни негативни изживявания от
6
преживените неудобства и социални ограничения.При определяне размера на
обезщетението настоящият състав съобрази разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52
ЗЗД, както и следните обстоятелства, относими към тази преценка и
установени от писмените и гласни доказателства, и намира, че ВРС
справедливо е уважил претенцията в пълен размер.
Като допълнение – въззивмия съд възприема доводите на
първоинстанционния за наличие на предпоставките за уважаване на
предявения иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД. Позовал се е на нормите на
чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата и чл. 48, т. 2 б. "б" от Правилника за приложение на Закона за
пътищата, за да обоснове извода си, че в тежест на Общината е задължението
за ремонта и поддържането на подземните съоръжения. В случая те не са били
изпълнени, тъй като с гласни доказателства е установено по делото, че
процесният подлез, находящ се в град Варна е бил в лошо състояние към
релевантната дата – необезопасен, с липса на отремонтирани пътни плочки,
като за това състояние са липсвали указателни табели.ВОС споделя и
извода, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното
бездействие на служителите на Община – Варна, които не са изпълнили
задължението си да ремонтират и поддържат посочения подлез и
причинените на ищцата вреди в резултат на падане, причинено от разбитите и
неремонтирани плочки в подлеза. При определяне на размера на дължимото
обезщетение, ВРС е отчел: видът и характерът на причиненото увреждане –
счупване на гръден прешлен, причинило трайно затрудняване на движенията
на Н. за срок от 8 -10 месеца; транспортирането й до О.; преживените болка и
страдание в резултат на наложилото се оперативно лечение, операция с
анестезия, при която е поставено медицинско изделие /пластина/, наличието
на остатъчни оплаквания две години след травмата /по време на изготвяне на
медицинското заключение/, липсата на пълно възстановяване, във връзка с
което продължава да е необходима рехабилитация и физиолечение.
Ето защо, като съобрази всичко изложено до тук, настоящата съдебна
инстанция приема, че решението се явява правилно и с оглед изхода от спора
в полза на адв.М. следва да се изплати сумата от 1 893.42 лева – адвокатски
хонорар на основание чл.38 от ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 529 от 20.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 10 985/2022 година, по описа на ВРС, осемнадесети състав.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета на общината, адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 да заплати в полза на адв.К. Р.
М., личен № ********** сумата от 1 893.42 /хиляда осемстотин деветдесет и
три и четиридесет и две/ лева – адвокатски хонорар на основание чл.38 от
ЗАдв, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни
разноски, пред ВОС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8