№ 179
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600700 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 ал.1 и сл вр чл.327 вр чл.250 ал.5 НПК.
То е образувано въз основа на жалба, подадена от частния тъжител Т. Т. срещу
Разпореждане от 19.12.2022 г по н.ч.д. № 1674/21 на СРС, 1 състав, с което е върната
жалбата му с вх.№ 21006629/02.02.2021 г, подадена от него против Н. С., доколкото за част
от деянията, с които е сезирал съда, е изтекла давността, а за други това сезиране е станало
след изтичане на 6-месечния преклузивен срок.
Частният тъжител излага данни относно твърдяното от него престъпление.
Лицето, срещу което е подадена тъжбата, не се явява и не взима становище.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Предметът на настоящето производство е ограничен само до преценката дали СРС е
имал законовите основания да върне частната жалба на Т. Т. против Н. С..
Видно от материалите по делото (частната тъжба и многобройните допълнения към
нея), Т. Т. е сезирал СРС с тъжба против Н. С. за това, че последният, на 03.08.2020 г, при
лична среща в гр.София, Централни хали (в едно от допълненията от 05.09.2022 г като дата
е посочена 20.08.2020 г), организирана по инициатива на Т., след като Т. го е запитал за
отношенията му с трети лица (сем.Н., чийто интереси преди това Т. е представлявал), то С.
му е отговорил, като в рамките на разговора го е уведомил, че през 2013 е внесъл тъжба в
ГД НП против тъжителя във връзка правоотношенията му със сем.Н., а през 2015 г е дал
сведение във връзка с тях; на тази среща през 2020 г той му е разкрил информация от тези
сведения (твърдения за определени неправомерни деяния от страна на Т. спрямо сем.Н.) –
която информация, според частния тъжител, не е вярна. Счита, че така е обиден и
1
наклеветен. Посочва, че срещу него е водено наказателно производство (№251/14 на ГД НП,
пр.пр. 8 230/14 на СРП), вероятно въз основа на сведенията, дадени от Н. С., което е
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК.
Със своите допълнения към първоначалната частна тъжба Т. разширява предмета на
оплакванията си – така за първи път на 10.04.2022 г посочва, че на тази среща на 03.08.2020
г С. е направил и други изявления, които Т. счита за неверни. Тези твърдения допълнително
са разширени с молбата от 05.05.2022 г, а след това и допълнително разширени с твърдения,
че с изявленията си С. му е причинил лека телесна повреда, с оглед влошаване на здравето
му, във връзка с притесненията на Т..
При така установените факти, въззивният съд приема, че основателно СРС е върнал
тъжбата, доколкото не са били налице законовите предпоставки тя да бъде разгледана по
същество.
На първо място, възможен предмет на делото, са твърдените дейния на С., изразени в
подаване на тъжба против Т. през 2013 г пред ГД НП, както и че през 2015 г е дал сведения
против Т. в рамките на наказателното производство. Следователно тези деяния, дори и
евентуално да са клеветнически, биха били погасени по давност – чл.81 ал.3 вр чл.80 ал.1 т.5
НПК. Отделно от това, ако действително едно лице подаде тъжба пред полицията,
приписвайки другиму престъпление, за което знае, че не е извършил, то би извършил
престъплението „набедяване“ по чл.286 НК, което не е от частен характер.
На второ място, възможен предмет на делото, са твърденията на С., направени от
него при срещата му с Т. на 03.08.2020 г, първоначално посочени в тъжбата – а именно
уведомяването му, че през 2013 г е подал тъжба, а през 2015 г е дал сведения против него,
както и за съдържанието на тази тъжба и сведения. В този случай ще бъде инкриминирано
именно изявленията на С., направени на 03.08.2020 г, поради което въпросът за давност
поначало не се поставя. При все това не може да се приеме, че са налице законовите
предпоставки за образуване на наказателно производство от частен характер – доколкото
твърденията в тъжбата очевидно не сочат на евентуално извършено престъпление.
Видно от твърденията в тъжбата, самият тъжител е поканил С. на среща, задавал му
въпроси, като е получил отговор на тях. Следователно се касае за изявления на С., дадени в
резултат на изрично искане от Т., относно естеството и съдържанието на подадени от него
тъжба и сведения през 2013 и 2015 г. Тези изявления на С., направени през 2020 г, даващи
информация за предходните му изявления от 2013 и 2015 г, не биха могли да бъдат
квалифицирани като престъпни. Това е така, доколкото той не твърди конкретно деяние от
страна на Т., е твърди свое собствено деяния – а именно какво е казал пред ГД НП пет или
седем години по-рано.
За да е процесуално редовна една тъжба, тя трябва да отговаря на изискванията на
чл.25 ал.5 т.2 вр чл.81 НПК – а именно да описва деяние, което евентуално би могло да бъде
престъпление, ако бъде доказано в процеса. В случая възможното престъпление е това по
чл.147 НК – разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. А
това несъмнено не е така, ако – по изрично искане от Т. – С. му е казал какво е било
съдържанието на неговата тъжба от 2013 г и дадените от него сведения от 2015 г.
Следователно не са били налице законовите предпоставки за разглеждане на тази част от
тъжбата.
На трето място, при многобройните допълнения на тъжбата, са посочени и други
деяния на С., изразени в определени негови изявления при тази среща от 03.08.2020 г, вкл и
причиняване на лека телесна повреда на Т., предизвикана от притесненията му от разговора
с него. Тъжбата е подадена на 02.02.2021 г – или в последния ден от 6 месечния преклузивен
срок. Доколкото всички тези уточнения са направени значително време след това (макар и в
една от молбите като дата на срещата да е посочена 20.08.2020 г, то тези уточнения са
направени след 20.02.2021 г), то този 6 месечен срок е изтекъл.
Поради което законосъобразно СРС е приел, че не са били налице законовите
основания за разглеждане по същество на частната тъжба, подадена от Т. Т. против Н. С..
2
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.12.2022 г по н.ч.д. № 1674/21 на СРС, 1 състав,
с което е върната тъжбата на Т. Т. с вх.№ 21006629/02.02.2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3