РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Горна Оряховица, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200500 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. П., чрез адв. В. К. от АК – Перник обжалва
Наказателно постановление № 35-0000708/26.07.2022 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Плевен, с
което на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвтП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Поддържа, че наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довело до ограничаване правото му на защита и в нарушение на
материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени
наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява. Депозирана е писмена защита от защитника, с която се
поддържат доводите за незаконосъобразност на НП, изложени в жалбата.
1
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
(РДАА) – ПЛЕВЕН, представлявана от директора П.К., счита че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
на л. 2 от приобщеното АНД № 742/2021 г. по описа на РС – Велико
Търново). Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2022 г. жалбоподателят Г. И. П. управлявал състав от ППС –
товарен автомобил модел „Мерцедес 2546Л Актрос“ с рег. № ***, кат. N3 с
ремарке за товарен автомобил модел „Мойс Бургер МПТ2“ с рег. № ***, кат.
О4, и двете собственост на „ИП Транс 2019“ ЕООД, като извършвал превоз за
собствена сметка на товар /в момента на проверката без товар/ с маршрутна
движение Свиленград – Плевен, което се установило от обясненията на
водача и поставената на предно обзорно стъкло на управлявания от П. състав
от ППС табела „Превоз за собствена сметка“. В с. Поликраище на ПП I-5 Русе
- Габрово, км. 91+200, водачът бил спрян за проверка от служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен. В хода на
проверката инспекторите от РДАА – Плевен констатирали, че водачът Г. П. е
извършил превоз на товар на 04.07.2022 г. с МПС с рег. № ***, оборудвано с
аналогов тахограф, в който е използвал тахографски лист, като след период на
управление от 4,5 часа, който започва от 20,30 ч. не е ползвал прекъсване по
време на работа от 45 минути или прекъсвания от 15 минути, последвано от
прекъсване от поне 30 минути /и двете вместени в периода от 4,5 ч., като
периодът на управление от 20,30 ч. на 04.07.2022 г. до 02,45 ч. на 05.07.2022 г.
е общо 6 часа и 15 минути, което е превишение с 1 час и 45 минути, видно от
тахографския лист от 04.07.2022 г.
За констатираното нарушение инспектор В. А. М. в присъствието на
свидетеля А. Д. М. съставил против Г. И. П. Акт за установяване на
административно нарушение № 321937/05.07.2022 г., в който посочил, че с
2
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06
г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Актът е връчен на П. същия ден за
запознаване със съдържанието и подписан без възражения. Инспекторите
костатирани извършени от водача други три нарушения, за които съставили
АУАН.
В законоустановения срок П.В.К. – Директор на РД „АА“ – Плевен,
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (л.12 от делото), издал против Г. И. П. обжалваното
Наказателно постановление № 35-0000708/26.07.2022 г., с което на основание
чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП му е наложил административно наказание – глоба
в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06
г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
НП е връчено на П. на 22.08.2022 г. Жалбата против НП е изпратена
чрез АНО на 29.08.2022 г.
В хода на съдебното следствие актосъставителят В. М. и свидетелят А.
М. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите М. и М. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават
от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с П., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна.
3
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в
акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 6 от
заповедта на л. 12) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения поради непълно, неясно и неточно
описание на нарушението, каквито са изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа пълно, ясно, точно и конкретно
описание на извършеното нарушение – датата и времето на извършването му
и обстоятелствата, свързани с неговото осъществяване, като е посочена и
нарушената законна разпоредба. Нарушението е индивидуализирано в
максимална степен, с което по никакъв начин не се накърнява правото на
защита на жалбоподателя.
Твърдението на жалбоподателя за допуснато несъответствие между
описаната фактическа обстановка, нормата, посочена като нарушена от
водача и приложения санкционен състав не следва да се квалифицира като
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а би
следвало да се обсъди като евентуално нарушение на материалния закон.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, тъй като АНО неправилно е квалифицирал и санкционирал
нарушението.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от
ЗАвтП и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП „водач, който не спазва
изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в
Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
4
неспазването им над 90 минути - с глоба 500 лв.
Визираната от АНО като нарушена материалноправна норма на чл. 7,
изр. 1 от Регламент 561/06 г. гласи, че след период на управление от четири
часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от
поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи извършеното от жалбоподателя П. нарушение на чл. 7, изр. 1 от
Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. При извършената
проверка е установено, че на 04.07.2022 г. и 05.02.2022 г. е извършил превоз
на товар с МПС с рег. № ***, оборудвано с аналогов тахограф, в който е
използвал тахографски лист, като за периода от 20,30 ч. на 04.07.2022 г. до
02,45 ч. на 05.07.2022 г., водачът не е направил прекъсване от 45 минути или
прекъсване по време на работа от 15 минути, последвано от прекъсване от 30
минути, след период от 4,5 часа и периода на управление е 6 часа и 15
минути, което е превишение с 1 час и 45 минути. Нарушението се установява
от приложеното копие от тахографския лист от 04.07.2022 г.
Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от
ЗАвтП касае неспазването на изискванията относно непрекъснатото време на
управление и е една от хипотезите, за които според продължителността на
неспазване на това време, се предвиждат различни по размер наказания – в
случая за неспазване над 90 минути глоба в размер на 500 лева.
Извършеното от П. нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г.,
във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП следва да се санкционира по чл. 93б, ал. 5,
т. 2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда състав на административно
нарушение за водач, който не спазва изискванията относно времето за
прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт
или в AETR, като в случая за неспазване над 15 минути наказанието е глоба в
размер на 100 лева.
Като е управлявал товарния автомобил на 04.07.2022 г. и 05.07.2022 г.
при извършване на превоз на товар повече от 4 часа и 30 минути без да
прекъсне за почивка поне за 45 минути и не е ползвал друга почивка, П. не е
спазил изискванията относно времето за прекъсване, като времето за
прекъсване е над 15 минути (в случая 1 час и 15 минути) и е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП.
5
Като не е квалифицирал и санкционирал нарушението по чл. 93б, ал. 5,
т. 2 от ЗАвП, а по чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП, АНО неправилно е приложил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк.
Дело № 1/2020 г. на ВАС на РБългария при липса на съществено изменение
на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът може да приложи закон
за същото, еднакво или по леко наказуемо административно нарушение, т.е.
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО
факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление.
Поради това безспорно установеното нарушение на чл. 7, изр. 1 от
Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП от жалбоподателя
налага съдът да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с ал. 2,
т. 4 от ЗАНН, като при същите фактически констатации от обстоятелствената
част на наказателното постановление приложи административнонаказателния
закон за по – леко наказуемо административно нарушение по чл. 93б, ал. 5, т.
2 от ЗАвП.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като вместо наложеното на жалбоподателя
административно наказание - глоба в размер на 500 лева на основание чл. 93б,
ал. 4, т. 3 от ЗАвтП му наложи административно наказание - глоба в размер
на 100 лева на основание чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП, за това, че е нарушил
чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК съдът счита, че е частично
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Изменението на НП, с
което се намалява размера на санкцията (в случая глобата се намалява от 500
лева на 100 лева), съдържа имплицитна частична отмяна на акта - в този
смисъл и Определение № 10291/01.08.2018 г. по адм. дело № 8147/2018 г. на
ВАС. Поради това съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ЮЛ, в структурата на която е
6
административният орган) да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 240 (двеста и
четиридесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
съгласно приложените пълномощно на л. 23, съразмерно на отменената част
от НП.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с ал. 2, т.
4 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000708/26.07.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Плевен, като вместо наложеното на основание чл. 93б, ал. 4,
т. 3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) административно наказание
– глоба в размер на 500 лева, НАЛАГА на Г. И. П. от ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП административно наказание -
ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от
Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на Г. И. П. от ***, с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7