О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
05.05.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на пети май , през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.ч.гр.д.№139/21г. и, за да се произнесе взе предвид:
С
определение от 23.10.2020г. на Дупнишкия районен съд постановено по гр.д.№1117/2020г.
е прекратено производството по делото, образувано по подадена от „** със седалище и адрес на управление ** представлявано ** срещу „*** със седалище и адрес на управление
гр.Дупница2600, ул.“**
представлявано от *** съдържаща искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца дължимо неизплатено възнаграждение по договор №15
/01.02.2018г. относно приемане на отпадъци, които се образуват от
производствената дейност на **
и обезщетение за забава – мораторни лихви, за сумата общо **.Съдът е посочил, че спорът не е подведомствен на общите съдилища.Осъдил е ** да заплати на *** сумата ** лева, представляваща стойността на направените по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение.
По молба на ищеца с определение от 18.12.2020г. съдът е изменил определението в частта за разноските, като е намалил размера на разноските, които ** е осъден да заплати на ответника **.
Първото определение е съобщено на страните на 30.10.2020г. и на 18.11.2020г.В срока за обжалване е подадена частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „**, със седалище и адрес на управление **, представлявано от **.Жалбоподателят изразява несъгласие с решението на съда.Поддържа, че между „** арбитражно споразумение липсва, с договора за цесия относно вземанията арбитражната клауза не е прехвърлена поради което не са налице условията на чл.8, ал.1 ЗМТА, за прекратяване на производството по делото поради арбитражна клауза.Обяснява, че предмет на производството е иск предявен от ** срещу **, на основание договор за цесия, чрез който ищецът е придобил вземанията на „** **, произтичащи от договор №15/01.02.2018г. и издадени фактури №**********/10.02.2020г., №**********/10.02.2020г., №**********/10.02.2020г.В посочения договор №15 е включена арбитражна клауза, но между цесионера и длъжника няма писмено съглашение, по силата на което да приемат, че арбитражната клауза в договор №15/01.02.2018г. ще важи за третото лице по договора – ** **.Жалбоподателят счита, че наличието на договор за цесия не прехвърля арбитражната клауза.Жалбоподателят е цитирал разпоредбата на чл.99 ЗЗД, според която прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното и прави извод, че от този законов текст не следва извод за прехвърляне на арбитражната клауза.Позовава се на нормата на чл.7, ал.2 ЗМТА според която споразумението за отнасяне на спорове по договорно или извъндоговорно правоотношение пред арбитражен съд, трябва да е писмено и да е подписано от страните т.е арбитражното споразумение има самостоятелен характер, то се подчинява на отделен режим и тази негова относителна самостоятелност определя, че то не е принадлежност към договора респ. към вземането.Излага и други доводи – правата и задълженията на страните по договора са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение, с прехвърляне на вземането не може да се прехвърли арбитражна клауза, задължаваща насрещната страна за отнасяне на спора пред арбитража, арбитражната клауза не е принадлежност, не следва прехвърляне на правата по договора тъй като няма съгласие на длъжника за това.Позовава се на съдебна практика според която цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна по включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната клауза – решение №70/15.06.2012г. по т.д.№112/12г. на ВКС, І т.о и решение №122/18.06.2013г. по т.д.№920/12г. на ВКС ІІ т.о, определение №289/01.07.2016г. по ч.т.д.№1252/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.Изтъква, че уведомяването или не на длъжника за цесията е без значение за прехвърляне на правата и действието на цесията спрямо длъжника, без изрично изразено писмено съгласие, не може да се приеме, че има прехвърляне на арбитражна клауза- решение №71 от 09.07.2015г. по т.д.№3506/14г., ТК, ІІ то на ВКС, арбитражната клауза е независима от другите негови уговорки.Намира, че арбитражната клауза не съставлява акцесорно право, нито право имащо обезпечителен характер спрямо материалното право, на което носител е цесионерът. Върху цесионера не преминават и задължения, а арбитражната клауза поражда не само права, но и задължения за сключилите този процесуален договор страни във връзка с разрешаването на спора.Аргумент в подкрепа на този извод извлича и от облигационното действия на арбитражната клауза( както в материалноправния договор, така и включената в договора за цесия) – тя обвързва само страните по договора – решение №71 от 09.07.2015г. по т.д.№3506/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, решение №44 от 29.06.2016г. по т.д.№971/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, както и определение №344/22.07.2016г. по ч.т.д.№1364/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.Тъй като на правото на страната по договора да отнесе спора пред арбитражен съд, съответства задължения на насрещната страна да изпълни уговореното по между им,то с прехвърляне на вземане по договора не може да се прехвърли задължението пето от другата страна за разглеждане на спора пред арбитражен съд – необходимо е изрично писмено съгласие.Заявява, че без изрично писмено съгласие не може да се приеме, че има прехвърляне на арбитражна клауза, както следва от определение №204/30.04.2018г. на І ТО на ВКС постановено по ч.т.д.№389/2018Г.В жалбата се съдържа искане за отмяна на определението.Претендират се разноски за настоящото производство – за държавна такса и възнаграждение за адвокат, като приложение към жалбата е описан препис за другата страна.
Препис от ч.ж. е връчен на ответника „** представлявано от **, чрез **.В срок е подаден отговор, в който е изразено становище за правилност и законосъобразност на определението.Ответникът поддържа, че предявеният иск не е подведомствен на Районен съд – Дупница, поради наличие на арбитражно споразумение.Позовава се на нормата на чл.19, ал.1 ГПК според която страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.Процесния спор е имуществен, не е налице и някое от предвиденото в процесуалния закон изключения, доколкото потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лица, а в случая както ищецът така и ответникът са търговски дружества.Налице е валидна арбитражна клауза, уговорена между страните в чл.23 от договора за извършване на дейности с отпадъци по прилагане на Закона за управление на отпадъците от 01.02.2018г. сключен между праводателя на ищеца и ответника – „всички спорове, отнасящи се до настоящия договор, включително възникнали по тълкуването му ще бъдат решавани по взаимно съгласие между страните, а когато не се постигне такова – съобразно българското законодателство от Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, съобразно неговия правилник.Счита, че доколкото ищецът обосновава активната си процесуална легитимация със сключения между него и „** договор за цесия, от 01.06.2020г., при което и при съобразяване на чл.99, ал.2 от ЗЗД и разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА, която предвижда, че съдът пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба е налице неподведомственост на спора на общите съдилища – чл.15, ал.1 ГПК и производството следва да бъде прекратено.Сочи, че в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за разглеждане на иска, тъй като не е надлежно предявен, като не е съобразено валидно арбитражно споразумение, което дерогира подведомствеността на спора от компетентните български държавни съдилища.Счита, че арбитражната клауза следва да се разглежда, като принадлежност към договора, която по силата на чл.99, ал.2 ЗЗД преминава към новия кредитор( разпоредбата е цитирана).Сочи съдебна практика в подкрепа на това виждане – решение №51 от 23.09.2013г. по т.д.№610/2012г., №203 от 20.01.2015г. по т.д.№1300/2014г. на ВКС, ІІ т.о, като част от първото решение е цитирана.Във връзка с известна му практика заемаща друго становище излага, че тази практика не е съобразена с принципа, че правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и да не могат да се заобикалят от страните.Във връзка с даденото такова разрешение в решение №70 от 15.06.2012г. на ВКС по т.д.№112/2012г., І т.о и №44 от 29.06.2016г. по т.д.№971/2015г. излага, че основния мотив в тях е липса на съгласие за прехвърляне на арбитражната клауза и подчертава, че ответникът се е позовал на арбитражната клауза в отговора на исковата молба и следователно е налице изрично съгласие с прехвърлянето на тази клауза върху новия кредитор( цесионера по делото).Позовава се на даденото в решение №127 от 30.07.2018г. на ВКС по т.д.№1103/2017г., ІІ т.о и решение №195 от 28.05.2019г. на ВКС по т.д.№2393/2017г. І т.о , разрешение, че макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването и длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента.Счита, че освен възраженията по същество, отводът за некомпетентност е също такова запазено право на ответника към цедента.Запазването на правата не може да бъде ограничено до възраженията по същество и да е неприложимо спрямо процесуалните средства за защита, каквито са възраженията по чл.103, ал.3 ЗЗД, това по чл.119, ал.4 ГПК, предвид наличието на арбитражна клауза в договора от 01.02.2018г. между „***.Счита, че с договор за цесия арбитражното споразумение, договорено по рано между кредитор и длъжник не се дерогира.Да се приеме противното означава, кредиторът чрез съдействието на трето лица да заобиколи закона и злоупотреби с процесуални права, като промени едностранно сключеното арбитражно споразумение.Счита определението за правилно на основание чл.8 ЗМТА и чл.19 ГПК.Оспорва искането за заплащане на разноски, поради неполучени с преписи от частната жалба списък на разноски и доказателства за извършването им, оспорва извършването на разноски, а ако се приеме, че такива са дължими, и техният претендиран и доказано заплатен размер е над 200 лева, прави възражения за прекомерност на разноските, в случай, че жалбата не бъде разгледана в с.з., съобразно правилата на чл.7, ал.1 т.7 вр. с ал.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В отговора се съдържа искане частната жалба да бъде оставена без уважение.Искане за заплащане на деловодни разноски за настоящото производство не е направено.
В срока за обжалване е постъпила частна жалба от „**, със седалище и адрес на управление *** представлявано от * срещу определението от 18.12.2020г.Жалбоподателят поддържа, че разноски за адвокат на ответника, при направен отвод за арбитражен процес не се дължат, тъй като реализираната защита на ответника и разноските във връзка с нея са предмет на присъждане в арбитражното производство, ако делото се разгледа от арбитражен съд.Не се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е заплатено от ответника на процесуалния представител, не е представен договор за правна защита и съдействие, няма доказателства за извършване на възмездна правна услуга и че е платена парична сума за правни услуги по конкретно дело.Като порок на акта се сочи липса на мотиви, което е недопустимо.Намира размера на присъденото възнаграждение за несъобразен с фактическата и правна сложност на делото, което е приключило без да се развие същинско производство, подаден е само един бланкетен отговор,не са съобразени извършените процесуални действия по делото и установените в закона размери.Искането е определението да бъде отменено, а претенцията за присъждане на деловодни разноски да бъде оставена без уважение.Преповторено е възражение за прекомерност на разноските.Искане за заплащане на разноски във връзка с тази жалба не се съдържа.
По тази жалба е подаден отговор от насрещната страна – ** чрез адв.**.В отговора са изложени съображения за неоснователност на жалбата.Ответникът счита, че при правилно взетото решение за прекратяване на производството по делото, задължение за изпращането му на решаващия орган за съда няма( определение №213 от 15.03.2010г. по ч.т.д.№157/2010г. ІІ т.о).Счита, че инициирането на съдебен процес от ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание за възлагане в негова тежест на направените от ответника разноски до прекратяване на производството по делото( определение №105 от 11.02.2013г. на ВКС по ч.тк.д.№975/2012г., ІІ т.о, ТК).При направено искане за присъждане на разноски, решението за присъждането им според ответника по жалбата е в съответствие с установеното в чл.78, ал.4 ГПК. Във връзка с доводите, че разноските би следвало да бъдат присъдени в същинското производство по разглеждане на претенцията противопоставя становището, че разноските са дължими на основание чл.78, ал.4 ГПК и чл.81 ГПК, като арбитражният орган, ако пред него бъде инициирано производство, няма компетентност да присъди разноски, сторени за защита на прекратеното съдебно производство пред държавния съд – посочил е съдебна практика - определение №568 от 14.11.2017г. по ч.т.д.№2516/2017г. , Т.К, І т.о на ВКС, определение №6480 от 12.12.2016г. по т.д.№240/2014г. на СГС.Арбитражният съд би могъл да присъди единствено евентуално сторени в производството пред този съд разноски - определение №39 от 30.01.2018г. по в.ч.т.д.№45/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, определение №322 от 30.09.2013г. по в.ч.т.д.№266/2013г. на АС- Бургас, определение №3908 от 29.11.2017г. по ч.гр.д.№5371/2017г. на АС – София.Оспорва твърдението, че доказателства за извършените разноски не са представени, като се позовава на представено пълномощно с уговорено конкретно възнаграждение, списък на разноски по чл.80 ГПК, копие от платежно нареждане, фактура за договорено възнаграждение и други две фактури за разграничаване на общо извършеното плащане по три висящи пред съда дела, както, че законово изискване за представяне на писмени договор за правна защита и съдействие няма.Сочи съдебна практика – определение №270 от 05.10.2016г. по ч.гр.д.№3846/2016г. на І г.о. на ВКС, определение №404 от 03.11.2017г. по ч.гр.д.№3883/2017г., Г.К, ІІІ г.о на ВКС.Счита, че с представянето на документи( фактури, преводно нареждане и извлечение), в които е посочено какъв е размерът на сумата и основанието за плащане, постигнатите договорености са установени, както е посочено в т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване, поради което представянето на подобен договор не е единственият начин по който може да се установи постигната между страните договореност за размера на разноските ( определение №49 от 31.01.2018г. по ч.гр.д.№312/2018г., Г.К, ІІІ г.о. на ВКС). Във връзка с възраженията за прекомерност на разноски излага, че представения по делото отговор на исковата молба е плод на задълбочена работа и подготовка по делото, като в отговора са наведени множество възражения – отвод за неподведомственост , възражение за нищожност на договора за цесия ( на две основания), възражение за неизпълнение на договора, евентуално възражение за размера на иска, които са подробно аргументирани, обосновани и подкрепени със съдебна практика, включително на СЕС.Договорът е със специфичен предмет, което и прилагането на ЗУО във връзка с направеното възражение за неизпълнение изисква значителна подготовка и преглед на съдебна практика.Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са в незначителна степен около 20% над установения минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Искането е частната жалба да бъде оставена без уважение, като искане за заплащане на разноски във връзка с подадения отговор в същия не се съдържа.
Ответникът от своя страна също е подал жалба срещу определението от 18.12.2020г., в която изразява несъгласие с решението на съда да намали размера на дължимите разноски до сумата от ** лева.Излага, че дори и да се приеме, че делото е с невисока фактическа и правна сложност, то предвид материалния интерес- ** лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде присъден при евентуалното му намаляване поради прекомерност е до сумата ** лева без ДДС респ. ** лева с ДДС, ако доставчикът е регистриран по ЗДДС.Заявява, че адвокатските услуги предоставени от адвокатско дружество „*** се облагат с ДДС - намаляване на размера на дължимото възнаграждение до ** лева, намира за неправилно.По въпроса за дължимостта на ДДС, начислен към заплатеното адвокатско възнаграждение и предпоставките за плащането им от насрещната страна, сочи практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, обективирана в определение №7892/12.12.2014г. по ч.т.д.№3545/2014г. на ІІ т.о, като е посочено и даденото в посочения съдебен акт разрешение.В жалбата се съдържа искане за изменение на определение от 18.12.2020г., постановено по гр.д.№117/2020г., като бъде присъдена сумата ** лева с включен ДДС.Претендира и разноски за настоящото производство.Представени са доказателства за заплатена държавна такса във връзка с тази жалба.
В срока за отговор по последната жалба е постъпил отговор от „**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** представлявана от ** от АК- Благоевград.Излага становище за правилност и законосъобразност на определението, цитираната в жалбата съдебна практика намира за неотносима, като касаеща само случаи при които ДДС е отделено в договора ,като отделна ставка, какъвто не е разглеждания случай, при който е посочена в договора за правна услуга като обща стойност, като се презюмира, че то е с начислен ДДС.Преповтаря становището си, че в това производство при направен отвод за неподведомственост, разноски не се дължат, те следва да бъдат присъдени в арбитражното производство, ако се разгледа делото от арбитражен съд, повтаря доводите си основаващи се на факта, че не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е установено, че ще се извърши определена правна услуга срещу определено възнаграждение – няма съгласие за извършване на възмездна правна услуга, както и няма доказателства, че е платена парична сума за правни услуги по конкретно дело, както и доводите за недължимост на разноски, предвид това, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, още повече, че се претендират заплатени разноски за цялото производство, което в случая е приключило след подаване на писмения отговор на исковата молба.В отговора се съдържа искане за оставяне на частната жалба без уважение.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в настоящото производство.С отговора са представени: пълномощно, договор за правна услуга, списък на разноските.
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове – жалбите са допустими.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, подадена от „** със седалище и адрес на управление гр.** представлявано от ** срещу **.
Заявена е претенция за заплащане на сумите, както следва: ** лева с ДДС по фактура №**********/10.02.2020г., ** лв. с ДДС по фактура №*********/10.02.2020г** лева по фактура №*********/10.02.2020г. и сума в размер на ** лева по фактура №*********/10.02.2020г., мораторни лихви в размер ** лева както и направените по делото разноски.
Претенцията се основава на договор №15/2018г. от 01.02.2018г. , сключен между „** с предмет събиране, предаване и третиране на отпадъци и договор за цесия от 01.06.2020г. според който цедентът - ** прехвърля безвъзмездно на цесионера „** си от ** придобито на основание договор от 01.02.2018г. в размер на ** лева,въз основа на фактури, сред които и процесните, за което е отразено, че преминава в патримониума на цесионера ведно с принадлежностите му срещу сумата от **лева. Съгласно чл.23 от договора за събиране, предаване и третиране на отпадъци всички спорове отнасящи се до този договор, вкл. тълкуването му ще бъдат решени по взаимно съгласие между страните, а когато не се постигне такова – съобразно българското законодателство от Софийския арбитражен съд при сдружение „МАПА“ съобразно неговия правилник.
Съгласно чл.6 от договора за цесия споровете между страните по този договор се уреждат по взаимно съгласие, а при липса на такова – пред Българския съд.
По делото е представено уведомление за цесията отправено от ** до „**“ АД.
След
получаване на преписи от исковата молба и доказателствата в представения писмен
отговор вх.№261930/20.10.2020г. подаден от адв.**, като пълномощник освен друго, „** прави изрично възражение за неподведомственост на спора на
Общия съд поради наличие на арбитражно споразумение, което става повод за
постановяване на обжалваното определение.С отговора е направено искане за
заплащане на сторените от ответника по водене на делото разноски, като с
отговора са представени списък на разноски и адвокатско пълномощно.В
представеното пълномощно ответното дружество, упълномощава адвокатско дружество
„**“ и конкретно трима
адвокати в това число и адв.**
да представлява и защитава **
като ответник в производството по гр.д.№1117/2020г. по описа на РС- Дупница,
включително с правото дружеството да упълномощава съдружници и адвокати.В
списъка на разноски е удостоверено вземане за разноски за сума в размер ** лева за адвокатско
възнаграждение, както и приложения: други две фактури за разграничаване на общо
извършеното плащане по трите висящи пред съда дела в това число за процесното
гр.д.№1117/2020г. фактура за сума **лева с ДДС, с отразен начин на плащане – по сметка, и още две
фактури за сумите **
лева, както и преводно нареждане за сумата **00 лева, в полза на адвокатското дружество от **
Първоинстанционният съд е приел, че спорът не е подведомствен на съда, защото съществува валидна арбитражна клауза в договора, на която страната се е позовала в срока за отговор на исковата молба, което съгласно чл.8, ал.1 ЗМТА поражда за съда задължение да прекрати производството по делото.Съдът е изложил съображения и за това, че на основание чл.19, ал.1 ГПК страните могат да уговорят спорът да бъде решен от арбитражен съд, освен ако има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.Като е посочил, че предмет на разглеждане е имуществен спор за неизпълнение на договорно задължение, не са налице изключенията вкл. страните нямат качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, както наличие на валидна артбитражна клауза , уговорена в чл.23 от договора за извършване на дейности с отпадъци по прилагане на Закона за управление на отпадъците от 01.02.2018г., сключен между праводателя на ищеца от една страна и ответника от друга и с оглед разпоредбите на чл.99, ал.2 ЗЗД и чл.8, ал.1 ЗМТА прекратил производството по делото.
Съдът е преценил като основателно искането на ответното дружество за заплащане на деловодни разноски с оглед нормата на чл.78, ал.4 ГПК, като му е присъдил такива в размер на *.00 лева.
Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.
Правото на защита за нарушени права е основно конституционно право.
Съгласно чл.119 от Конституцията на Република България - правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.Според ал.2 със закон могат да се създават и специализирани съдилища, а извънредни съдилища не се допускат – ал.3.В конституцията са регламентирани и основните принципи на които се основава правораздаването от държавния съд, а подробна регламентация се съдържа в действащите процесуални закони - ГПК и НПК.
Съгласно чл.1 ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж - този закон се прилага за международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България, а според ал.2 международният търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или седалището на поне една от страните не е в Република България.
По изрично разпореждане на пар.3 от закона -този закон се прилага и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България с изключение на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 11, ал. 2 (освен когато страна по спора е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие), чл. 26 и думите "съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор" от чл. 47, ал. 1, т. 2.В този закон са разписани правила относно процедура за определяне на абритражен съд, относно принципи и процедура за разглеждане на делата, като е предвидено по много от тези въпроси решаването им по съгласие на страните.
Съгласно чл.19 ал.1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.7 ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.
С разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в договор, е определено, като независимо от другите негови уговорки, както и, че нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
Съгласно чл.8 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.
Видно от изложеното е, че за да се приеме, че е налице пречка за разглеждане на спора от общия съд то следва да е налице изрично съгласие между спорещите за разглеждане на спора от арбитражен съд – арбитражно споразумение, като това споразумение трябва да е обективирано в писмена форма и е отделно от сключения между тях договор.Ясно е, че споразумение може да се сключи за бъдещ спор както и за вече възникнал спор.
Липсва норма в ГПК, ЗМДТА или друг нормативен акт от която да се направи извод, че при сключване на договор за прехвърляне на вземане, сключеното между цедента и длъжника арбитражно споразумение запазва своето действие.Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с неговите привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго.Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Ясно е какво представляват привилегиите и обезпеченията на едно вземане.По въпроса дали арбитражното споразумение е принадлежност към вземането, следва да се даде отрицателен отговор – предвид употребения от законодателя израз – други принадлежности, следва, че като принадлежности към вземането той разглежда привилегиите, обезпеченията, лихви т.е все права - които са във връзка с дължимата престация, реалното изпълнение на задълженията по договора и насочени към реално удовлетворяване на правоимащия т.е с осъществяването на преследваната с договора цел – реално задоволяване на определен интерес.
Макар изборът на съд пред който да бъде разгледан възникнал спор във връзка с изпълнение на задълженията по договора да е насочен към постигането на целта на договора то постигнатото споразумение за избор на съд не може да се разглежда като принадлежност към вземането.Това следва и от изричната разпоредба на чл.19, ал.2 ЗМТА съгласно която арбитражното споразумение е независимо от останалите уговорки в договора.След като изборът на Арбитражен съд за разрешаване на имуществен спор следва от изрично изразена воля от страните по спора, по силата на изрична законова норма, то следва, че при промяна на страните по спора, в резултат на прехвърляне на вземане, за което не се изисква съгласието на длъжника по определение от закона, не може да се счита, че сключеното по – рано арбитражно споразумение запазва своето действие и по отношение на новия кредитор, при липса на изрична разпоредба предвиждаща такова действие.За да стане трето лице страна по арбитражната клауза е нужно то със съгласието на двете страни по него да замести една от тях -данни за каквото съгласие в случая липсват.Липсата на изрична регламентация в закона по същия въпрос и в договора изключва тезата за липса на яснота и предвидимост, относно значението на сключеното арбитражно споразумение. Настоящият състав застъпва становище, че цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна по включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната клауза - в този смисъл постановени в производството по чл. 47 ЗМТА цитирани в жалбата решение № 70/15.06.2012 г. по т. д. № 112/12 г. на ВКС, I т. о. и решение № 122/18.06.2013 г. по т. д. № 920/2012 г. на ВКС, II т. о. и опреедление №289/01.07.2016г. постановено по ч.т.д.№125282016г. на ВКС, ТК, І т.о.
Предвид изложеното съдът намира обжалваното определение за неправилно.Липсва арбитражно споразумение между страните по спора, поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото, съгласно чл.8 от ЗМТА.Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед отмяна на определението за прекратяване на производството по делото, следва да се отмени и последващото определение за измененяването му в частта за разноските, което е неразривно свързано с първото.Разноските съгласно чл.236, ал.1 т.6 от ГПК респ. чл.78, ал.4 ГПК и чл.81 ГПК се определят при приключване на производството по делото с постановеното решение или с определението за прекратяване и е обусловено от преценката на съда по основателността на иска респ. от прекратяване на производството.
Доколкото въззивният съд отменя определението в частта за прекратяване на производството по делото като незаконосъобразно то същото следва да бъде отменено и в частта за разноските.
С оглед уважаване на жалбата и на основание чл.81 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 15.00 лева – платена държавна такса във връзка с частна жалба вх.№ 262475/2020г.Жалбата е подадена от органния представител Рая Илиева, доказателства за платено адвокатско възнаграждение не са представени, не са описани, като приложение и в този смисъл искането за заплащане на адвокатсок възнаграждение е неоснователно.
В подадените от **“ частна жалба и отговор срещу определение от 18.12.2020г. с което е изменено определението от 23.10.2020г. в частта за разноските, искания за заплащане на разноски не се съдържат.В подадената частна жалба от ** се съдържа такова искане, като са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер ** лева. Следва да се отбележи, че според съществуващата съдебна практика в производството по чл.248 ГПК съгласно дадените в определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС и определение № 114 от 11.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 880/2019 г., II г. о., ГК и посочените в него определения разрешения разноски на страните не следва да се присъждат за да не се създадат нови задължения за разноски в процеса за разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността за разноски съгласно чл.78 ГПК.С второто от посочените определения е оставено без уважение искане за допълване на определение по същото дело на ВКС с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу определение на Окръжен съд по чл.248 ГПК по изложените съображения.Като има предвид посочените разрешения въззивният съд намира, че разноски във връзка с подадената жалба ( за сумата от ** лева, заплатена във връзка с жалбата от **“ срещу определението от 18.12.2020г. държавна такса) не се следват.Аналогично не биха били дължими заплатени разноски от другата страна *.ева – адвокатско възнаграждение и 15.00 лева държавна такса при направено искане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 23.10.2020г. на Дупнишкия районен съд постановено по гр.д.№1117/2020г. с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора на общите съдилища, а „** със седалище и адрес на управление гр.** представлявано от управителя ** е осъдено да заплати на „** със седалище и адрес на управление гр.**лева, сума, представляваща направените по делото за тази инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение от 18.12.2020г. по гр.д.№1117/2020г. с което посоченото определение от 23.10.2020г. е изменено в частта за разноските, като е намален размерът на разноските, които „** е осъдено да заплати на „** със седалище и адрес на управление гр.** лева на ** лева.
Осъжда „** със седалище и адрес на управление гр.** да заплати на** със седалище и адрес на управление ** разноски за настоящото производство възлизащи на сумата от ** лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: