р е ш е н и е
№ ..................
гр. Плевен, 07.10.2016г.
пЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
състав, гражданска колегия, в
публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц.
като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело N 2753 по описа на съда за
2015 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делба - ІІ фаза.
С влязло в законна сила решение в
първата фаза на делбата е допуснато да
се извърши съдебна делба между Н.М.Р. с ЕГН **********,***, И.М.К. с ЕГН **********,*** и *** на следния недвижим
имот, находящ се в ***: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със *** на изп.директор на АГКК, последно изменение със ***, адрес на
поземления имот: ***; площ: 478 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); при съседи:
*** ведно с построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА в груб строеж. Със
същото решение е постановено от допуснатия до делба имот да се образуват двадесет
равни дяла, от които по девет дяла за Н.М.Р. и И.М.К. и ДВА ДЯЛА за ***.
Ищецът моли да се извърши делбата,
чрез изнасяне на имуществото на публична продан. Предявява претенции по сметки
срещу ответниците в срока по чл.346 от ГПК.
Ответницата И.К. не взема становище
по начина на извършване на делбата, като оспорва насочените срещу нея искове по
сметки.
Ответникът *** не взема становище по
начина на извършване на делбата и по предявените срещу него искове по сметки.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По начина на
извършване на делбата :
От заключението по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, докладвано в с.з. на 11.05.2016г. се установява, че допуснатото до
делба недвижимо имущество е реално неподеляемо съобразно правата на
съделителите. Установява се също така, че пазарната стойност на процесния
недвижим имот, ведно с построената в него жилищна сграда възлиза на
214 000лв., в това число пазарна стойност на поземления имот в размер на
30 900лв.; пазарна стойност на жилищната сграда в груб строеж
160 646лв. и външни съоръжения 22 454лв. Обсъденото експертно
заключение се възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
Предвид така установеното, съдът
приема, че единствения възможен способ за извършване на делбата е чрез изнасяне
на имота на публична продан, на основание чл.348 от ГПК. В хипотезите на
извършване на делбата посредством този способ, така наречената „първоначална
пазарна цена„ на имота не е елемент от диспозитива на решението, по арг. на чл.
485 от ГПК, т.к. при публичната продан, първоначалната цена на имота се
определя от съдебния изпълнител в изпълнителното производство по правилото на
чл.468 от ГПК. При това той не може да се ръководи от пазарната стойност, която
е установена от съда в производството по иска за делба, още повече, че от
момента на определянето й в съдебното производство до момента на провеждане на
публичната продан е възможно да измине не малък период от време. Цената на
делбения имот, при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична
продан, която се определя в исковото производство е от значение единствено за
определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите
държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК /в този смисъл *** по ***
Със съдебното решение следва да се
постанови от получената при продажбата сума да се образуват двадесет равни
дяла, от които по девет дяла за ищеца и ответницата И.К. и два дяла за ***.
По исковете с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Във втората фаза на делбата ищеца Н.М.Р.
е депозирал писмена молба с претенци по сметки. Сочи, че закупуването на
правата върху процесния недвижим имот било извършено с цел да бъде построена
еднофамилна жилищна сграда. Излага, че на 31.01.2013г., по време на брака си с
ответницата И.К. и със съгласието на същата, както и на съсобственика ***,
сключил Договор за строителство с *** с предмет на правоотношението –
построяване на еднофамилна жилищна сграда до фаза груб строеж и съпътстващи
работи и цена 192 820,11лв. (намалена с протокол за приета работа на
192 280,11лв.). Твърди, че през периода от 31.01.2013г. до
11.08.2014г. е изплатил по този договор
сума в размер на 149 980лв. изцяло със свои лични средства, получени под
формата на дивиденти от ***. Претендира всеки от ответниците да му заплати
съответна на правата му в собствеността част от тези разходи, както следва:
ответницата И.К. – 67 491лв. и ***
– 12 998лв.
В същата молба ищецът навежда
доводи, че поземления имот при закупуването му струвал 9 900лв., но в
резултат на застрояването му пазарната му стойност нараснала на 50 000лв.
Така и построената сграда по направената рекапитулация на строителя на
вложените материали и труд била в размер на 192 280,11лв., но пазарната й
стойност възлизала вече на 250 000лв. Поради това ищецът счита, че
ответниците му дължат съответна на правата им част от увеличената пазарна
стойност и претендира ответницата И.К. да му заплати сумата от 13 500лв.,
представляваща съответна на правата й част от увеличената пазарна стойност на
поземления имот и сумата от 54 189лв. – съответна на правата й част от
увеличената пазарна стойност на жилищната сграда. Претендира от *** сумата от
3 000лв., представляваща съответна на правата му част от увеличената
пазарна стойност на поземления имот и сумата от 12 042лв. – съответна на
правата му част от увеличената пазарна стойност на жилищната сграда.
Ищецът не е заявявал в хода на
делото искане за изменение цената на тези претенции, поради което съдът дължи
произнасяне за предявения в молбата от 26.01.2016г. размер, макар и в писмената
защита да се сочат други суми.
За изясняване на спорните въпроси,
касаещи тези претенции са ангажирани писмени доказателства и експертни
заключения.
От представения препис на ***,
сключен между Н.Р., в качеството на възложител и ***, в качеството на
изпълнител се установява, че по силата същия е било постигнато съгласие
изпълнителя да изгради със свои ресурси *** в процесния ПИ 56722.701.2417 срещу
дължимо от възложителя възнаграждение. Общата стойност на договорените
строително-монтажни работи е била определена ориентировъчно на
192 820,11лв., съгласно Приложение №1 към договора. Уговорено е било,
според обективираното в раздел ІV, че плащането ще бъде извършвано в определен
срок от издаване на съответната фактура от изпълнителя, като аванс от
25 000лв. е следвало да се заплати до 10.02.2013г., междинно плащане в
размер на 36 000лв. в срок до 10.04.2013г. и окончателно плащане на база
окончателен протокол за изпълнени СМР, одобрен от възложителя – след завършване
на договорените СМР.
От представените преписи на протоколи
от 09.12.2013г. за установяване завършването и заплащането на
строително-монтажни работи (на л.95-л.104) се установява, че към тази дата страните
по договора за строителство са приели, че възложените строителни дейности по
договора са били завършени и общия размер на възнаграждението за изпълнителя е
бил определен на 192 280,11лв. Тези протоколи действително не установяват
датата на завършване на строежа, в каквато насока са възраженията на
ответницата К. в отговора й от 17.02.2016г.
От представените преписи на *** ***, издадени
от изпълнителя ***, извлечение от банкова сметка *** (на л.106-л.121), както и
от изслушаното в о.с.з. на 12.09.2016г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода от 31.01.2013г. до
11.08.2014г. са били извършени следните плащания по договора за строителство:
на 31.01.2013г. - сума в размер на 25 000лв.; на 11.07.2013г. - сума в
размер на 25 000лв.; на 04.12.2013г. - сума в размер на 9 000лв.; на
05.12.2013г. - сума в размер на 9 000лв.; на 09.12.2013г. - сума в размер
на 25 000лв.; на 06.03.2014г. - сума в размер на 50 000лв.; на
16.07.2014г. - сума в размер на 20 000лв.; на 11.08.2014г. - сума в размер
на 9 980лв. Или общо извършените плащания са в размер на 149 980лв. Безспорно
се установява от експертното заключение, че те са били осчетоводени при
изпълнителя *** като погасяващи
задълженията на ищеца по договора за строителство от 31.01.2013г. При това
ирелевантно за настоящия спор е кой е вносител на сумите, с които са били
извършени плащания на 16.07.2014г. и 11.08.2014г. и какви са били отношенията
му с възложителя по договора, чието задължение се погасява. Релевантен за спора
би бил факта на извършено на тези дати плащане от някой от ответниците, но
такова не се и твърди. Заявеното от ответницата К. с отговор от 17.02.2016г.
оспорване на съдържание и авторство на представените фактури, извлечение от
банкова сметка ***, с оглед направеното пояснение, че счита, че те не
установявали извършени от ищеца плащания по процесния договор за строителство,
по своята същност представлява оспорване на твърдените от ищеца факти във
връзка с претенциите му по сметки, че той е заплатил процесните суми по
договора за изграждане на делбената жилищна сграда. Тези релевантни факти се
изясниха от съдебно-счетоводната експертиза, както бе прието по-горе.
От приложения препис на Споразумение
от 27.08.2015г., подписано между *** и ищеца Н.Р. с нотариална заверка на
подписите (на л.178) е видно, че на сочената дата страните по договора за
строителство са приели, че е останала непогасена част от задължението на
възложителя в размер на 42 300,11лв., както и дължима такса в размер на
400лв., при което са приели план за погасяване. Безспорно е, че ищеца не е
извършил плащания след сключване на споразумението, което се установява и от заключението
по съдебно-счетоводната експертиза.
Изискани са по делото преписи от
документите, съставени с участието на изпълнителя по договора за строеж на
делбената сграда – приложени на л.160-л.202. От представения препис на *** от
11.08.2014г. (на л.201) се установява, че на тази дата е бил издаден указания в
чл.3, т.14 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството - Акт за приемане на конструкцията. Това е
и датата, на която съдът приема, че процесната
жилищна сграда е била завършена до етапа „груб строеж”.
Ответницата И.К. заявява при
изслушването й по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 31.03.2016г., че към края
на брака й с ищеца възникнал проекта за построяване на сградата. Твърди, че е
присъствала на предварителните срещи за закупуване на парцела, както и на
срещите със строителя за обсъждане визията на това, което трябвало да се прави
като семеен проект, но излага, че не е знаела кога е започнало строителството.
В о.с.з. на 31.03.2016г. е изслушан
и представляващия ***, който заявява, че
дружеството е закупило 15 дка земя в района, в който се намира процесния
поземлен имот, като земята е била урбанизирана и продадени отделните образувани
имоти. При това дружеството било запазило по 1/10 част от всеки от тях с
очакване да бъде реализирано строителство в имотите.
При тези изявления на ответницата К.
и представляващия ***, съдът приема, че процесната сграда е била изградена със
съгласието на ответниците.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се от дадените от
ответниците обяснения по реда на чл.176 от ГПК, че процесната жилищна сграда е
била изградена в съсобствения имот със съгласието на всички съсобственици,
макар и договора за изпълнение на строителните работи да е бил сключен само от
ищеца Н.Р.. При това отношенията между съсобствениците във връзка с действията
по построяване на сградата в съсобствения имот се уреждат по правилата на
чл.30, ал.3 от ЗС и на ищеца са дължими всички направени от него полезни и
необходими разноски. Такива са всички разходи по сключения Договор за строеж от
31.01.2013г., които безспорно са били необходими за изграждането на процесната
сграда, върху която ответниците са придобили правата си на собственост по
силата на приращението.
Установи се от събраните
доказателства, че по процесния договор за изпълнение на строителни работи от
31.01.2013г. са били заплатени за периода от 31.01.2013г. до 11.08.2014г. суми
в общ размер на 149 980лв. С тях се съизмеряват направените по изграждане
на делбената сграда разноски.
Ответницата И.К. дължи по правилото
на чл.30, ал.3 от ЗС частта от направените по строителството на сградата
разноски, съответни на правата й в съсобствеността. Същата е била в граждански
брак с ищеца към момента на сключване на договора за строителни работи от
31.01.2013г. и към момента на извършване на две от плащанията по него – на сума
в размер на 25 000лв. по издадена *** и сума в размер на 25 000лв. по
*** Тези плащания обаче са били извършени със суми от лична сметка на ищеца,
както се установи от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а за
разлика от чл.19, ал.1 от СК (отм.),
действащия Семеен кодекс (в сила от 2009г.) изключи личните влогове от
обхвата на съпружеската имуществена общност. След като не е налице презумпцията
за съвместен принос по отношение на сумите по личната сметка на ищеца, с които
са били извършени плащанията по време на брака и липсата на доказателства,
установяващи конкретния принос на ответницата при формиране на тази влогова
наличност, съдът намира за неоснователно възражението й, че половината от
сумите, които са били изплащани на 31.01.2013г. и 11.07.2013г. следва да се
приемат за нейни. Както се посочи по-горе, ирелевантен в отношенията между
страните е факта на извършени от трети лица плащания по договора за строителство,
доколкото те са погасили задълженията на ищеца – отношенията между него и тези
трети лица биха имали значение при евентуален спор между тях. Установи се също
така, че процесната сграда е била довършена до етапа на груб строеж към
11.08.2014г. – датата на приемане на конструкцията с ***. Не се събраха
доказателства, установяващи по-ранна дата на достигане на този етап от
строителство. Не може да се приеме, че е налице признание на ищеца в тази
насока, т.к. в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК същият твърди, че към
месец септември 2013. са били изградени само сутерена и първия етаж. Поради
това, съдът приема, че съсобствеността върху сградата е възникнала между
съделителите към момента, когато вече е съществувала обикновена съсобственост между
бившите съпрузи върху недвижимия имот. Като участник в обикновена дялова
съсобственост и по силата на приращението ответницата К. е придобила правата си
на собственост върху построеното. При тези съображения, съдът намира за
неоснователно възражението й, че съсобствеността върху сградата е възникнала в
режим на СИО.
Предвид горното, съдът счита, че
ответницата И.К. дължи в полза на ищеца по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС
съответната на правата й в съсобствеността част от направените от единия
съсобственик разноски за изграждане на жилищната сграда в делбения имот или
сумата от 67 491лв.
Ответникът *** също дължи на ищеца
по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС такава част от тези разноски, която е
съответна на правата му в съсобствеността на сградата или *** т.е.
14 998лв. Ищецът претендира сума в
размер на 12 998лв., според искането му в депозираната молба от
26.01.2016г., като видно, че по-малка част от съответната на правата на този
ответник е претендирана от сумата по издадена *** Съдът е обвързан от заявения
петитум и следва да се произнесе в неговите рамки. С оглед на така приетото,
съдът счита, че *** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от
12 998лв., представляваща съответна на правата му в съсобствеността част
от направените от ищеца разноски за изграждане на жилищната сграда в делбения
имот.
Съдът намира за изцяло неоснователни
претенциите на ищеца срещу ответницата И.К. за сумата от 13 500лв.,
представляваща съответна на правата й част от увеличената пазарна стойност на
поземления имот и сумата от 54 189лв. – съответна на правата й част от
увеличената пазарна стойност на жилищната сграда, както и срещу *** сумата от
3 000лв., представляваща съответна на правата му част от увеличената
пазарна стойност на поземления имот и сумата от 12 042лв. – съответна на
правата му част от увеличената пазарна стойност на жилищната сграда. Когато
един съсобственик е извършил подобрения в съсобствения имот, той има вземане
срещу останалите съсобственици за всички необходими и полезни разноски, в
случай, че подобрението е направено с тяхно съгласие (чл.30, ал.3 от ЗС) или
пък вземане за увеличената стойност на квотата от всеки от другите
съсобственици, в случай, че не е било налице тяхно съгласие (чл.60, ал.2 от ЗЗД). Тези вземания, обаче са некомулируеми, т.к. основанията за възникването
им са различни и взаимно изключващи се. В случая наличието на основания за претендиране
възстановяването на направените от съсобственика разноски изключва възможността
да се търси увеличената стойност на квотите на останалите съсобственици. Поради
това предявените искови претенции за горните суми следва да се отхвърлят.
По
въпроса за дължимите държавни такси и разноски:
Съделителите дължат по сметка на ***
следните държавни такси : Н.Р.–3852лв. върху стойността на дела му от делбения
имот; И.К. –3852лв. върху стойността на дела й от делбения имот и 2699,64лв.
върху уважения срещу нея иск по чл.30, ал.3 от ЗС; *** –856лв. върху стойността
на дела му от делбения имот и 519,92лв. върху уважения срещу него иск по чл.30,
ал.3 от ЗС.
Съделителите Н.Р. и И.К. са заявили
претенции да им бъдат присъдени направените от тях в делбеното производство разноски. При разглеждане на
тези искания, съдът съобрази следното: разноските, които всеки от съделителите
е направил за адвокат във връзка с извършване и допускане на делбата остават в
тежест на страната, която ги е направила и не се разпределят по правилото на
чл.78 от ГПК. Разноските, които съделителите са направили за изготвяне на
съдебно-техническата експертиза също остават в тяхна тежест, т.к. касаят събирането
на доказателства за поделяемостта на имуществото и пазарната му стойност, в разноските
за които страните следва да участват съобразно правата си. Възлагането на
разноските за адвокат, които са направени във връзка с претенциите по сметки се
подчиняват на правилата по чл.78 от ГПК, ако от договора за правна защита и
съдействие може да бъде определено каква част от възнаграждението е уговорена
и платена във връзка с исковете по
сметките. В случая единствено ищеца Н.Р. е представил договор за правна защита
и съдействие за втора фаза на делбата, когато е предявил исковете си по сметки
и съдът приема, че тези разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на
5000лв. са направени във връзка с исковете по сметки. Направените от същата
страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. по представения
в първа фаза на делбата договор за правна защита и съдействие се подчиняват на специалното
правило, че остават в тежест на съделителя, който ги е направил. Ищецът Н.Р. е
направил и разноски за съдебно-счетоводна експертиза, касаеща исковете му по
сметки – в размер на 150лв. Така общо направените от него разноски във връзка с
предявените искове по сметки се изчисляват на 5150лв. Ответницата И.К. е
направила разноски за вещо лице по ССЕ в размер на 150лв., като същите изцяло
следва да останат в нейна тежест, т.к. исковата претенция, във връзка с която
са допуснати – за извършените плащания по договора за строителство, е изцяло
уважена. Съразмерно уважената част от исковете по сметки, на ищеца са дължими
разноски в размер на 2523,50лв. Същите следва да се разпределят между
ответниците съответно на размера на
уважените срещу тях искове – 2044,03лв. от тези разноски следва да се заплатят
от ищцата И.К. и 479,47лв. от ***.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗНАСЯ на
основание чл.348 от ГПК НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния недвижим имот : ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със *** на
изп.директор на АГКК, последно изменение със ***, адрес на поземления имот: ***;
площ: 478 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); при съседи: *** ведно с
построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА в груб строеж.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при
продажбата сума да се образуват ДВАДЕСЕТ РАВНИ ДЯЛА, от които ДЕВЕТ ДЯЛА за Н.М.Р. с ЕГН **********; ДЕВЕТ
ДЯЛА за И.М.К. с ЕГН ********** и ДВА ДЯЛА за ***, ***.
ОСЪЖДА,
на основание чл.30, ал.3 от ЗС И.М.К.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.М.Р.
с ЕГН ********** сумата от 67 491лв., представляваща съответна на дела й в
съсобствеността част от направените от ищеца разноски по изграждане на
делбената еднофамилна жилищна сграда в груб строеж, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13 500лв., представляваща съответна
на правата на ответницата част от увеличената пазарна стойност на поземления
имот и сумата от 54 189лв., представляваща съответна на правата й част от
увеличената пазарна стойност на жилищната сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.30, ал.3 от ЗС *** с
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.М.Р. с ЕГН ********** сумата от 12 998лв.,
представляваща съответна на дела му в съсобствеността част от направените от
ищеца разноски по изграждане на делбената еднофамилна жилищна сграда в груб
строеж, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 3 000лв., представляваща съответна на правата на ответника част от увеличената
пазарна стойност на поземления имот и сумата от 12 042лв., представляваща
съответна на правата му част от увеличената пазарна стойност на жилищната
сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.М.К.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.М.Р.
с ЕГН ********** сумата от 2044,03лв., представляваща деловодни разноски във
връзка с иска по сметки, съразмерно на уважената му част.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***
с *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.М.Р. с ЕГН ********** сумата от
479,47лв., представляваща деловодни разноски във връзка с иска по сметки,
съразмерно на уважената му част.
ОСЪЖДА
съделителите да заплатят по сметка на *** държавни такси, както следва :
- Н.М.Р. с ЕГН ********** – държавна такса върху стойността на дела му
в размер на 3852лв.
- И.М.К. с ЕГН ********** -
държавна такса върху стойността на дела й в размер на 3852лв. и държавна такса
върху уважения срещу нея иск по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 2699,64лв.
- *** с *** - държавна такса върху стойността на дела му в размер на
856лв. и държавна такса върху уважения срещу нея него по чл.30, ал.3 от ЗС в
размер на 519,92лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***
в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
-
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: