№ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 4.02.2020 г., в
състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Веселка Крумова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 1936 по описа на съда за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.27,ал.6 от З-на за закрила на детето.
Образувано
е по жалба на А.И.Р.,срещу заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”-Варна,с
която на основание чл.27,ал.1 във вр. с чл.25,ал.1,т.3 и т.4 от З-на за закрила
на детето /ЗЗДт/ и чл.33,ал.1 от Правилника за прилагане на З-на за закрила на
детето /ППЗЗДт/ е наредено спешно настаняване ,считано от 21.06.2019 г. на
детето А.Т.Р., ЕГН ********** в Кризисен център за деца- гр.Варна до
предприемане на по-подходяща за детето мярка за закрила. Изложени са в жалбата
доводи за недоказаност на описА.та в мотивите на обжалвА.та заповед фактическа
обстановка, за нарушаване интересите на детето ,като в разрез с тях адм.орган бил
избрал да наложи най-тежката мярка за
закрила. В съдебно заседание и с
представената писмена защита с.д. 1909/6.02.2020 г. ,жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Г. с навеждане на
допълнителни възражения за нищожност на оспорения адм.акт. Иска се отмяна на
обжалвА.та заповед,евентуално обявяването й за нищожна и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
– директорът на дирекция „Социално подпомагане”-Варна,чрез упълномощения
юрисконсулт С. изразява становище за недопустимост на жалбата,а в условията на
евентуалност моли за отхвърлянето й като неоснователна.
ЗаинтересовА.та
стрА. Т.Н.Р. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено от фактическа стрА. следното :
Родители
на детето А.Т.Р. са жалбоподателката А.И.Р. и заинтересовА.та стрА. по делото Т.Н.Р..
От месец август 2017 г. двамата родители се намират във фактическа раздяла,като
детето остава да живее при майката А.Р.. Образувано е във Варненски районен съд
/ВРС/ гр.дело № 4367/2018 г. за прекратяване на брака между двамата родители. С
постановено по същото дело на основание чл.323,ал.1 от ГПК определение от
29.05.2018 г., упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката,като до приключване на делото с влязло в сила решение
местоживеенето му е определено на адрес : гр.***. На 8.06.2018 г. А.Р. подава
молба по чл.8 от ЗЗДт срещу Т.Р.,в която излага твърдения за извършени от него
блудствени действия по отношение на детето им. Образувано е гр.дело № 8952/2018
г. по описа на ВРС,което приключва с постановяването на решение № 139/11.01.2019 г. ,с което молбата
на майката за налагане на мерки на защита от домашно насилие срещу бащата е
оставена без уважение. Решението е потвърдено с решение № 569/8.05.2019 г. по
в.гр.дело № 338/2019 г. по описа на ВОС,в мотивите по което съдът е приел,че
процесуалните действия по доказване на извършени от бащата спрямо детето
действия със сексуална насоченост не са постигнали резултат,поради
възпрепятстване от майката. По същият повод и по жалба на А.Р. е образувано в І–во РУ на МВР-Варна досъдебно
производство № 1159/2018 г. за престъпление по чл.149,ал.1 от НК. Предприетите
по същото процесуални действия не са установили данни за извършване от Т. Р. на такова престъпление. По молба на Р.
е постановено по гр.дело № 4367/2018 г.
определение № 7259/25.06.2018 г. ,с което е изменено определението от
29.05.2018 г.,като на основание чл.323,ал.3 от ГПК упражняването на
родителските права е предоставено на бащата,съответно определено е местоживеене
на детето при него на адрес : с.Изгрев,Община Суворово, ул.”Четвърта” № 7. С
постановено по същото дело определение № 9485/27.08.2018 г. е оставена без
уважение молбата на Р. за изменение на определение № 7259/25.06.2018 г. ,като е
разпоредено същата да предаде детето на бащата на 30.08.2018 г. в
11.00 ч. в сградата на ДСП-Варна. Въз
основа на издадения на 27.06.2018 г. в
полза на Т.Р. изпълнителен лист за упражняването на родителските
права е образувано при частен съдебен изпълнител Д.П.- Я.изпълнително дело № 20187110400311/2018
г. На длъжника А.Р. е връчена на
13.08.2018 г. чрез упълномощения от нея адвокат
П.Н. покА. за доброволно изпълнение,но такова не е осъществено. Детето
не е предоставено от майката на бащата,като местонахождението му не е
установено,въпреки предприетите в тази насока усилия от стрА. на съдебния изпълнител и на бащата Т.Р..
Последното е стА.ло причина на 30.08.2018 г. съдията при ВРС Г.И.да постанови
искане до директора на ОДМВР- Варна за предоставяне на полицейска закрила на
детето А.Т.Р., на основание чл.5,ал.1 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на полицейска закрила на детето. За учебната 2018/2019 г.
детето е записано като ученичка в първи
клас на СУ „Кл.Охридски”-Варна,но майката го отклонява от училище и посещения на учебни занятия не са осъществявани. По
молба на бащата, детето А.Р.. е обявено
за общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес” с телеграма №
28014/28.09.2018 г. на ГДНП,като
свидетел по д.п. № 1159/2018 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР- Варна. Същевременно, по жалба на Т.Р. е
образувА. преписка № 10001/2018 г. по описа
на Окръжна прокуратура- Варна с оглед
извършено от А.Р. престъпление за
противозаконно лишаване от свобода на
малолетната А.. С постановление от 14.12.2018 г. на прокурор при ВОП преписката
е изпратена по компетентност на РП-Варна за предприемане на действия по
реализиране на наказателната отговорност на виновните лица. Първоинстанционното бракоразводно
дело между родителите приключва с постановяването на решение №
4445/7.11.2018 г.,с което бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи,
родителските права по отношение на малолетната А. са предоставени на бащата,
местоживеенето на детето е определено при бащата Т.Р., определен е режим на
лични отношения между майката и детето, Р. е осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на детето А.. Решението си относно упражняването на родителските
права,съдът е обосновал с извършени в хода на процеса две комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи,едната от които имаща за цел да
обследва двамата родители,а другата само детето. По жалба на Р. е образувано във ВОС въззивно гр.дело №
105/2019 г. ,с решението по което е потвърдено първоинстанционното решение в
тези му части. В мотивите си въззивният съд е обсъдил извършените в
първоинстанционното производство експертизи цитирайки заключенията на вещите
лица,според които при А.Р. е налице оформена и систематизирА. монотеметична
налудна система свързА. с темата баща-дете,представляваща психично разстройство
покриващо критериите на персистиращо налудно разстройство,съгласно МКБ,ревизия
10. Цитирано е,че по отношение на детето вещите лица са установили синдром на
родителско отчуждение към бащата,а по отношение на Т.Р. са установили липса на
тежка личностова патология и липса на данни за психично заболяване по смисъла
на МКБ 10. По отправено от Т.Р. искане
за издаване на заповед за защита срещу А.Р. е образувано във ВРС гр.дело
№ 14207/2018 г. по което е постановено решение № 5296/20.12.2018 г.,с което
искането му е отхвърлено. След жалба на Т.Р.,решението е
отменено с решение № 407/2.04.2019 г. по в.гр.дело № 169/2019 г. по описа на
ВОС,с което вместо него е постановена за срок от 12 месеца забрА. за А.Р. да
приближава детето А. и бащата Т.Р. на разстояние по-малко от 100 м. на
посочените адреси ; А.Р. е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на детето А. и бащата Т.Р.,както и да посещава специализирА.
програма за работа с извършители на домашно насилие към фондация „SOS-семейства
в риск” за срок от 12 месеца; наложена е
на същата глоба в размер на 200 лв. ; по отношение на малолетната А. и родителя
Т.Р. е постановено насочването им към същата фондация за включване в програма
за възстановяване и защита на жертви на домашно насилие за срок от 12 месеца. В
изпълнение на това решение е издадена
заповед за защита № 4/2.04.2019 г., в която е посочено,че същата подлежи на
незабавно изпълнение. Въпреки така постановените актове ,майката и детето
продължават да са с неизвестно за бащата местонахождение,като в резултат на
прекъснатия за продължителен период от
време контакт между него и детето, емоционалната връзка между тях е нарушена. След
като А.Р. заявява пред Алианс за защита
от домашно насилие себе си и детето като обект на домашно насилие от стрА. на
съпруга си Т.Р., тя е насочена към Женско сдружение „Е.К.” гр.Силистра в
резултат на което на 15.04.2019 г. в гр.Силистра е сключен договор между сдружението в качеството му на доставчик и изпълнител на
проект „Резилианс” и А.Р. в качеството й
на потребител. Договора има за предмет настаняването
на потребителя заедно с детето А.Р.. в Преходна къща „Резилианс”, изградена по
проект „Резилианс – умението да преодоляваме трудности”, финансиран по договор
№ 289/18.05.2015 г. Въз основа на този договор, Р. и детето пребивават в Преходна къща „Резилианс” в периода от 15.04. до 10.06.2019
г. без за това да са сезирани органите по закрила на детето - ДСП, ДАЗД и МВР. Предвид на това,че
сдружението „Е.К.” не притежава лиценз за предоставяне на социална услуга на
дете чрез Преходна къща „Резилианс”, на 12.09.2019 г. е съставен и връчен на
председателя на сдружението акт за установяване на адм.нарушение по чл.45,ал.5
от ЗЗДТ. На 10.06.2019 г. в гр.Силистра е сключен
договор за предоставяне на социална услуга между Женско сдружение „Е.К.” в
качеството му на външен доставчик на социалната услуга „Кризисен център” и А.Р. в качеството й на потребител,който има
за предмет предоставянето за срок от 3 месеца на комплекс от социални услуги за
деца и/или лица пострадали от насилие,трафик или друга форма на експлоатация.
За социалната услуга за деца Кризисен център е издаден
на сдружението лиценз №
1017/18.04.2016 г., който е подновен с № 1399/18.03.2019 г.,считано от
19.04.2019 г. На 11.06.2019 г.
управителя на сдружението уведомява ДСП-Силистра,че в Кризисния център са
настанени детето А.Р.. и майката А.Р.,след което от социален работник в
дирекцията е изготвен социален доклад по молба-декларация с вх.№
СУ/Д-СС/205/11.06.2019 г.,с който е дадена препоръка ,че г-жа Р. и дъщеря й се нуждаят от
настаняване в Кризисен център-Силистра. Въз
основа на социалния доклад и на основание чл.21,ал.1 от АПК и чл.40а,ал.1,т.1 от
Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане във вр. с чл.16а,ал.1 от Закона е издадена от директора на
ДСП-Силистра заповед № 1903-РД01-0515/12.06.2019 г. ,с която А.И.Р. и детето й А.Т.Р. са
настанени в социална услуга в общността от резидентен тип със срок до 12.09.2019 г.
Изложените в заповедта мотиви за настаняване са : „Осигуряване на сигурна и
защитена среда. Юридическо и психологическо консултиране.Задоволяване на
базисните потребности и емоционална подкрепа”. Следва издаване от ДСП-Силистра на направление за ползване на
социални услуги № НП/Д-СС-100/13.06.2019 г. ,с което детето А.Р.. и родителя А.Р.
са насочени към Женско сдружение „Е.К.” за предоставяне на социална услуга :
ДДД:000466-Кризисен център за деца и жени жертва на насилие. Сезирането на
ДСП-Силистра спомага за установяване местонахождението на детето след
продължилото месеци наред безрезултатно издирване от стрА. на органите на МВР,
след което от стрА. на началника на РУ на МВР-Силистра е издадена заповед №
886з-145/19.06.2019 г. за предоставяне полицейска закрила на детето А. за срок
от 48 часа. В изпълнение на тази заповед
детето е изведено същият ден от Кризисен център-Силистра и настанено в Дом за
временно настаняване на малолетни и непълнолетни –Варна. На 20.06.2019 г. в
09.12 ч. е подаден от инспектор С. при ОДМВР- Варна устен сигнал до ДСП-Варна
във връзка с настаняването на детето А. в ДВНМН-Варна,за което е съставен
формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-В/538 от 20.06.2019 г. По повод
сигнала веднага е изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето” социален доклад за
оценка на постъпил сигнал,заключителната част на който съдържа предложение за
издаване на спешна заповед за предоставяне на социална услуга –резидентен тип и
настаняване на детето А. в Кризисен център за деца-Варна до
установяването на възможност за промяна на тази мярка с друга по -
подходяща и съобразена с интересите и
състоянието на детето. Въз основа на издадената от директора на дирекция
„Социално подпомагане”-Варна заповед за
заместване № 0301-РД01-0198/14.06.2019 г. за периода от 17.06. до 26.06.2019 г.
, С.С.Н. действаща в качеството си на директор на дирекция „Социално
подпомагане”-Варна издава заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г. ,с която на основание
чл.27,ал.1 и във вр. с чл.25,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЗДТ и чл.33,ал.1 от ППЗЗДТ нарежда спешно,считано
от 21.06.2019 г. настаняване на детето А.Т.Р. в Кризисен център за деца
гр.Варна до предприемане на по-подходяща мярка за закрила по реда и условията
на ЗЗДт. Заповедта е връчена на А.Р. на
датата на издаването й,след което на 28.06.2019 г. тя подава сигнал до
редица институции – Президент, Министър-Председател, Омбудсман на РБ, Председател на НС, Главен прокурор, Министър
на вътрешните работи, Министър на правосъдието, Председател на ДАЗД, Министър
на труда и социалната политика, Изпълнителен директор на Агенция „Социално
подпомагане”, Регионална дирекция „Социално подпомагане”- София, Министър на
външните работи, Началник отдел „Приемна” в Министерски съвет, Председател на
ВСС и
Председател на ВКС. На 5.07.2019
г. А.Р. подава чрез „ Български пощи” ЕАД жалба до Административен
съд -Варна,която е адресирА. за получаване
от ДСП-Варна. Все по същият
повод, тя подава на 4 и 5.07.2019 г.
молби до Главен прокурор, Окръжен
прокурор-Варна, Районен прокурор-Варна и МВР- София отдел „Престъпления с деца”. Едва
след подаване на жалбата за съдебното оспорване на заповед №
ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г. , А.Р. изпълнява издадената срещу нея заповед за
защита от домашно насилие № 4/2.04.2019
г. , като на 23.07.2019 г. сключва договор с Фондация „SOS-семейства в риск” и провежда в периода от 23.07. до 30.07.2019 г.
специализирА.та програма за извършители на домашно насилие. В деня на издаване на заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г. е
изготвен от социалните работници при ДСП-Варна Е.М.С. и Д. Н. П. план за действие с описани в него цели и
мерки по отношение на детето А. за периода м.06.-м.09.2019 г. На 28.06.2019 г. е изготвен от социалния
работник п.и съгласуван с началника на
отдел „Закрила на детето” А.Р.*К. социален доклад,с който е дадена
препоръка да се проучат възможностите за промяна на взетата на 21.06.2019 г.
временна мярка с по-подходяща и отговаряща на потребностите на детето А. и в
тази връзка за проучване възможностите на разширения семеен кръг за настаняване
на детето в семейството на роднини и близки до възникване на
обстоятелства,позволяващи реинтегриране в биологичното семейство. При съобразяване
с така отправената препоръка е издадена от директора на ДСП-Варна заповед № ЗД/Д-В-191/19.07.2019
г.,с която на основание чл.30,ал.2 във вр. с чл.29,т.8 от ЗЗДт,считано от
19.07.2019 г. е прекратено настаняването на детето А. в Кризисен център за деца-Варна
и на основание чл.27,ал.1 във вр. с чл.25,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЗДт детето е настанено в семейството на роднини – С.Х. Р.
и Н. Н. Р. до произнасяне на съда по реда на чл.28 от ЗЗДт. Тази заповед е
обжалвА. от А.Р.,*** е образувано адм.дело № 2084/2019 г. ,приключило с решение
№ 50/17.01.2020 г.,с което нейната жалба
е отхвърлена. След отправено от
ДСП-Варна искане по чл.28,ал.1 във вр. с чл.25,ал.1,т.3 от ЗЗДт е постановено решение № 3928/26.09.2019 г. по гр.дело №
13013/2019 г. по описа на ВРС,с което детето А. е настанено по съдебен ред в семейството
на роднини – С.Х. Р. и Н. Н. Р.,а молбата на А.Р. за определяне на режим на
лични отношения с детето е оставена без уважение. С решение № 92/14.10.2019 г.
по адм.дело № 158/2019 г. по описа на АС-Силистра е отменена по жалба на А.Р.
издадената от началника на РУ на МВР-Силистра заповед № 886з-145/19.06.2019 г.
за предоставяне на полицейска закрила на детето А.,като издателят на заповедта
е задължен да възстанови положението съществувало преди издаване и изпълнение на заповедта.
При така
установените фактически обстоятелства,съдът намира от правна стрА. следното :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК от надлежна
стрА.,срещу индивидуален адм.акт по отношение на който е налице правен интерес от съдебно оспорване.
Датата на подаване на жалбата / 5.07.2019 г./ е установена с приложеният на л.7
от делото системен бон – същата не е оспорвА. в съдебно заседание от стрА. на
ответника. Като се има предвид,че оспорената заповед е издадена на дата
21.06.2019 г.,то е видно е,че датата
5.07.2019 г. попада в 14-дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК. Жалбоподателката Р. не е лишавА. от родителски права и
независимо от обстоятелството,че упражняването им е предоставено на бащата,
процесуалното действие по предприемане на съдебно оспорване е допустимо,тъй
като то е извършено от Р. не като
законен представител на малолетната А.,а в
качеството на нейн родител. Несъстоятелна е тезата на ответника за
липсата на правен интерес от съдебно оспорване,поради постановената
впоследствие заповед № ЗД/Д-В-191/19.07.2019 г. ,тъй като последната не
представлява оттегляне на оспорената заповед № ЗД/Д-В-152/ 21.06.2019 г. ,а
както е посочено в самата нея, тя променя мярката за закрила с по-благоприятна
такава за детето,т.е. втората заповед има друга цел и друго основание с
факти,които нямат отношение към въпроса
за законосъобразността на първата
заповед от 21.06.2019 г. – последната, съгласно чл.27,ал.6 от ЗЗДт подлежи на
самостоятелна съдебна проверка за законосъобразност.
РазгледА.
по същество,жалбата е неоснователна.
Неоснователни
са възраженията относно валидността на обжалвА.та заповед. На първо място,същите
са аргументирани от процесуалния представител на жалбоподателката с издадената
от директора на дирекция „Социално подпомагане”- Силистра заповед №
1903-РД01-0515/12.06.2019 г. – твърди се, че с тази заповед била наложена първа по ред мярка за защита на
детето,поради което съгласно чл.27,ал.2 от ЗЗДт въпросът следвало да бъде
отнесен към съда, като разрешаването му по административен ред с обжалвА.та заповед представлявало изземване
на компетентността на съда. Видно от съдържанието на издадената от директора на
ДСП- Силистра заповед,същата има за предмет предоставянето на социална услуга в
общността от резидентен тип по реда на З-на за социалното подпомагане и Правилника за прилагането му,при което
разпоредбата на чл.16а,ал.2 от Закона за
социалното подпомагане /отм. бр.24 от 2019 г.,в сила от 1.07.2020 г./ изисква съответствие със Закона за закрила на детето,но въпреки това
правни основания от този закон не са цитирани в заповедта. Доколкото при тези
обстоятелства е възможно да се предполага,че заповедта има предвид мярка по
чл.4,ал.1,т.5 от ЗЗДт, то уредбата относно материалната компетентност за
издаването й се съдържа в субсидиарно приложимата норма на чл.27,ал.1
от ЗЗДт,според която компетентен е директора на дирекция „Социално подпомагане”
по настоящ адрес на детето. Позовавайки се в тази връзка на дефиницията за
настоящ адрес по пар.1,т.15 от ДР на ЗЗДт, процесуалният представител на
жалбоподателката твърди,че към момента на
издаване на обжалвА.та заповед настоящият адрес на детето бил в
гр.Силистра,където то пребивавало след настаняването му с издадената от ДСП-
Силистра заповед. Същевременно,установените по делото факти сочат,че към
момента на издаване на заповедта на директора на ДСП-Силистра майката и детето
пребивават в Преходна къща „Резилианс” гр. Силистра,която съгласно представеното и приложеното на л.536
от делото писмо на
Заместник-председателя на ДАЗД не притежава лиценз за предоставяне на
резидентен тип услуга за деца. От стрА. на жалбоподателката не са представени по
делото доказателства за това защо и как тя
се озовава с детето точно в гр. Силистра /според съдържанието на жалбата същата
е с постоянен адрес ***/ ,но пък са установени несъмнени данни,че напуска
гр.Варна,отклонява детето от училище в гр.Варна, не изпълнява определението на районния
съд от 25.06.2018 г. за привременните
мерки, не осигурява присъствието на детето като свидетел по образуваното по
нейна жалба досъдебно производство,което е стА.ло причина то да бъде обявено на
28.09.2018 г. за общодържавно издирване от органите на МВР. Безспорни са
доказателствата,че все към същият момент са били налице два действащи и
подлежащи на изпълнение съдебни акта – определение за привременни мерки №
7259/25.06.2018 г. по гр.дело № 4367/2018 г. по описа на ВРС,с което до
приключване на бракоразводния процес с влязло в сила съдебно решение
упражняването на родителските права е предоставено на бащата и е определено
местоживеене на детето А. при Т.Р. на адрес ***.2019 г. по в.гр.дело № 169/2019
г. по описа на ВОС,въз основа на което е издадена срещу А.И.Р. заповед за
защита от домашно насилие № 4/2.04.2019 г. със срок до 2.04.2020 г. Съвкупният А.лиз на тези данни налага логичния
и обоснован извод,че пребиваването на жалбоподателката в гр.Силистра е резултат
от укриването й най-вече с цел да не бъдат изпълнени /чрез съдебен изпълнител/ привременните мерки и
заповедта за защита от домашно насилие,както и да бъде възпрепятствано
явяването на детето като свидетел в досъдебното производство. Невярно е
твърдението на жалбоподателката за изпълнение на заповедта за защита от домашно
насилие към момента на издаване от директора на ДСП-Варна на обжалвА.та заповед
№ ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г. – видно от
приложеното на л.524 от делото писмо на Фондация „SOS-семейства в риск”,прието
със с.д.68/6.01.2020 г., договора с А.И.Р. е сключен на 23.07.2019 г. и по
отношение на нея програмата е проведена в периода от 23.07.2019 г. до
30.07.2019 г. Неизпълнението на съдебните актове категорично е израз на
противоправно поведение на
жалбоподателката,което що се касае до заповедта на директора на ДСП- Силистра е
съчетано със злоупотреба от нейна стрА.,тъй
като скривайки от институцията данните за тези актове,тя се представя за жертва,когато всъщност е
призната за насилник,като същевременно представя бащата за такъв без да
разполага с надлежни доказателства и то след като възпрепятства събирането на
такива по образуваното по нейна жалба досъдебното производство срещу него –
представени са като доказателства пред ДСП-Силистра приложените към жалбата по
настоящото дело частни писмени психологически консултации,които не могат да
имат характера на надлежни доказателства,тъй като не са създадени по какъвто и
да било легитимен процесуален ред. След като пребиваването на детето в гр. Силистра е резултат от противоправното
поведение на жалбоподателката,то поставя се въпроса може ли същото да
представлява законен настоящ адрес на
детето по смисъла на пар.1,т.15 от ДР на
ЗЗДт – изхождайки от принципа,че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение,съдът счита,че в
случая е налице заобикаляне на закона от стрА. на жалбоподателката,поради което
законния настоящ адрес на детето е този определен с легитимния съдебен акт –
там където е местоживеенето на бащата съгласно определението за привременни
мерки. Независимо дали това обективно правно положение е остА.ло неизвестно на директора на ДСП-
Силистра,поради допусната от него непълнота на доказателствата или по други
причини,то след като по изложените съображения детето е с настоящ адрес ***,то същият не е разполагал съгласно чл.27,ал.1 от
ЗЗДт с материална компетентност за издаване на заповед №
1903-РД01-0515/12.06.2019 г. С позоваването в този съдебен процес на същата
заповед,очевидно е намерението на жалбоподателката да черпи права от
нея,при това без да са налице данни заповедта
да е съобщавА. по надлежния законов ред на заинтересовА.та стА. Т.Р.. Именно
последното е стА.ло причина в проведеното първо по делото съдебно заседание Т.Р.
да поиска инцидентен съдебен контрол на издадената от директора на ДСП-Силистра
заповед. Провеждането на такъв за валидност на този адм.акт е процесуално
допустимо съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.17,ал.2,изр.1 от ГПК,а неговият
резултат е за нищожност на заповедта,поради липсата на компетентност за директора
на директора на ДСП- Силистра,тъй като настоящият адрес на детето А. не е в
гр.Силистра. Нищожността е правно състояние на което може да се позове
всеки,включително адм.орган издал сега обжалвА.та заповед,поради което съдът
намира,че правилно при издаване на последната същият не е взел предвид
нищожният адм.акт. От друга стрА.,ако се следва логиката на жалбоподателката,то
видно е че към момента на издаване на обжалвА.та заповед,детето пребивава в
гр.Варна,където то е настанено в Дом за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни в изпълнение на издадената от началника на РУ на МВР-Силистра заповед за полицейска закрила № 886з-145/19.06.2019
г. – същата е отменена като незаконосъобразна,но с постановено след издаване на обжалвА.та
заповед решение № 92/14.10.2019 г. по адм.дело № 158/2019 г. на
АС-Силистра,което към момента на приключване на този съдебен процес не е влязло
в законна сила,поради обжалването му от стрА. на Т.Р.,т.е. при липсата на сила
на присъдено нещо, законосъобразността на тази заповед не може да бъде проверявА.
инцидентно от съда съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.17,ал.2,изр.2 от ГПК,а
преди това подобна преценка не е била възможна и за директора на ДСП- Варна. Изхождайки
обаче от гореизложеното,че законния настоящ
адрес ***,съдът намира,че
адм.орган издал обжалвА.та
заповед е разполагал с уредената в чл.27,ал.1 от ЗЗДт материална компетентност. Представена е от
ответника и е приложена на л.538 от делото заповед за заместване № 0301-РД01-0198/14.06.2019
г. от която е видно,че датата на издаване на обжалвА.та заповед попада в
периода,в който директорът на ДСП-Варна е определил да бъде заместван от
издателя на оспорената заповед – началник отдел „Социална закрила” С.С.Н..
Другото
релевирано във връзка с валидността на
оспорения адм.акт възражение на жалбоподателя касае характера на взетата мярка
за закрила – твърди се,че адм.орган излязъл извън рамките на предоставената му
от закона компетентност за вземане на мярка с временен характер и постановил такава с постоянен характер,което
правело обжалвА.та заповед нищожен адм.акт. Относимото към това възражение съдържание на мотивите към обжалвА.та
заповед е следното : „ Видно от гореизложеното е необходимо,спрямо детето А.Р..
да бъде приложена мярка за закрила по смисъла на ЗЗДт,след изтичането на
полицейската закрила,осигуряваща за него защитена,безопасна и подкрепяща среда,чрез спешното му,макар и временно
настаняване в Кризисен център за деца” Относимото
съдържание на диспозитива е : „до
предприемане на по подходяща за детето мярка за закрила по реда и условията на
ЗЗДт”. Така направено, волеизявлението на адм.орган е достатъчно ясно,като
значение за правилното му тълкуване имат и фактите за последващите негови действия,тъй
като те съдържат пряка информация за спорния въпрос. Установено е от събраните
по делото доказателства,че мярката по обжалвА.та заповед е прекратена и
заменена по адм.ред с друга мярка чрез издаването на заповед №
ЗД/Д-В-191/19.07.2019 г., след което постоянната мярка е взета от съда с
решение № 3928/26.09.2019 г. по гр.дело № 13013/2019 г. по описа на ВРС.
Последното,установява по недвусмислен начин,че взетата с обжалвА.та заповед
мярка за закрила представлява временно настаняване по административен ред,т.е.
адм.орган не е излязъл извън рамките на предоставената му от закона
компетентност.
По
тези съображения съдът намира обжалвА.та
заповед за валиден адм.акт.
Спазена
е регламентирА.та в чл.27,ал.1 от ЗЗДт писмена форма на адм.акт – обжалвА.та
заповед е съобразена с изискванията на чл.59,ал.2 от АПК за посочване на правните основания за издаването й - чл.25,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЗДт, и съдържа изложение в мотивите на
съответстващите на тях фактически основания.
Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на оспорения адм.акт,като в това отношение съдът намира за
неприложима цитирА.та от процесуалния представител на жалбоподателката
разпоредба на чл.26 от АПК. Посочено е в обжалвА.та заповед,че същата касае
мярка за спешно настаняване на детето извън семейството ,като е цитирано и
относимата правно разпоредба – чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето /ППЗЗДт/. Прилагането на тази специална норма изключва приложението
на общият ред по АПК – разпоредбата на
чл.33,ал.2 от Правилника изисква незабавно извършване на настаняването след
получаването на сигнала,т.е. задължението на адм.орган за незабавно издаване на
заповед за настаняване не предполага предварително уведомяване на
заинтересованите лица. Фактите за прилагане на тази процедура са установени с
приложеният на л.297 формуляр за приемане на устен сигнал с дата 20.06.2019 г.
Спазена е и другата част от процедурата регламентирА. в разпоредбата на
чл.33,ал.3 от Правилника – проучването е започнало незабавно с изготвения преди
издаване на заповедта социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 20.06.2019 г. /л.295-296/.
Основния
по делото спор е концентриран по приложението на материалния закон,което съдът
намира за правилно извършено по отношение на цитирА.та в заповедта материално-правна
разпоредба на чл.25,ал.1,т.4 от ЗЗДт. По отношение на другото посочено в обжалвА.та
заповед основание за настаняване извън
семейството – чл.25,ал.1,т.3 от ЗЗДт,съдът намира същото за неприложимо в
случая. Регламента на нормата е за трайна невъзможност на родители,настойници
или попечители да отглеждат детето,а описаните в заповедта факти по своята същност
не са такива съответстващи на понятието за трайна невъзможност.
Основанието
по чл.25,ал.1,т.4 – детето е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо,психическо,нравствено,интелектуално и социално развитие, съдът намира
за установено от събраните по делото доказателства. Правилно мярката за закрила е приложена от оргА. в
съответствие с изключението регламентирано в предложение второ от разпоредбата
на чл.25,ал.2 от ЗЗДт – установената необходимост от спешно извеждане на детето не предполага
изчерпването на всички възможности за закрила в семейството,тъй като такова не съществува след настъпилата фактическа
раздяла между родителите. Безспорни са доказателствата за наличието на
последващ тежък конфликт между двамата
родители,разрастването на който е стигнало до там,че да постави детето в риск
по смисъла на пар.1,т.11,б.”в” и „д” от ДР на ЗЗДт. Проявлението на тези
негативни за детето последици от разпада
на семейството е изцяло резултат от
противоправното поведение на майката –жалбоподател по делото. Всички претенции
на последната,включително и изразените
чрез подробно развитите в писмената
защита на нейния процесуалния представител
правни аргументи,че най-добрият
интерес на детето предполагал отглеждането му от майката,което било
възпрепятствано от незаконосъобразно издадената заповед, представляват всъщност незачитане от стрА. на жалбоподателката на
съдебния акт от 25.06.2018 г. за определяне на привременни мерки. След
изчерпване от А.Р. на предвидените в закона правни средства за изменение на
определението за привременни мерки от 25.06.2018 г. /нейното искане не е уважено с постановеното по гр.дело № 4367
/ 2018 г. по описа на ВРС определение № 9485 от 27.08.2018 г./, предприетото от майката фактическо противопоставяне на съдебния акт категорично напуска сферата на закона,поради което
съдът намира изложените в тази насока аргументи за незаконосъобразност на обжалвА.та заповед за лишени
от каквато и да било правна стойност. Що се касае до другият относим към въпроса за закрилата в семейството
и описан в обжалвА.та заповед факт за нарушаване на връзката „баща-дете”, то същият
не се оспорва в процеса от заинтересования да стори това Т.Р.. В това отношение противоправното
поведение на майката,което е допринесло за това състояние е без значение –
важен е настъпилият резултат за отчуждение на детето от бащата,наличието
на който е довело до обективната
невъзможност за изпълнението на съдебния
акт за постановените в полза на Т.Р. привременни мерки – правилна е преценката на адм.орган,че изпълнението
им не би било в интерес на детето по
смисъла на пар.1,т.5 от ДР на ЗЗДт.
Наложената
от тези обстоятелства необходимост за настаняване на детето извън семейството е
съчетА. с наличието на посоченото в
заповедта основание по чл.25,ал.1,т.4 от
ЗЗДт. Първата регламентирА. в нормата материално-правна предпоставка,че детето
е жертва на насилие в семейството е
идентифицирА. в обжалвА.та заповед като насилие упражнено от стрА. на
майката,за което органът се е позовал на издадената заповед за защита №
4/2.04.2019 г. Приобщено е като доказателство постановеното от ВОС решение № 407/2.04.2019 г. по в.гр.дело
№ 169/2019 год. /285-293/, въз основа на което е издадена заповед за защита № 4/2.04.2019 год. /л.294/. Касае се за влязъл в сила съдебен акт с
определен период на защита за срок от 12 месеца,т.е. от 2.04.2019 г. до
2.04.2020 г. Доколкото всеки орган,включително издателят на оспорената заповед е длъжен да зачита
силата на присъдено нещо на констатиращия домашно насилие по отношение на
детето съдебен акт,то фактите свързани
с тази материално-правна предпоставка от
нормата на чл.25,ал.1,т.4 от ЗЗДт се
явяват установени – видно е,че датата на издаване на обжалвА.та заповед
/чл.142,ал.1 от АПК/ попада в периода на защита,т.е. неизпълнението към този
момент от жалбоподателката на съдебния акт и на заповедта за защита обективира упражнявано от нейна стрА.
продължаващо насилие спрямо детето. По отношение на остА.лите материално-правни
предпоставки определени в нормата като съществуване на сериозна опасност от увреждане
на физическото,психическото,нравственото,интелектуалното и социално развитие на
детето ,съдът намира за правилно становището на жалбоподателката,че същите са
кумулативно уредени, но в смисъл,че наличието
на която и да е от тях заедно с
първата предпоставка е достатъчно за правилното приложение на материалния
закон. Относимите към тези
материално-правни предпоставки факти са описани в обжалвА.та заповед като :
поставяне на детето в несигурност,поради наложена от майката постоянна промяна
в местоживеенето му ; майката лишава
детето от образование,тъй като то не посещава учебно заведение ; детето няма
позната среда и приятелско обкръжение,тъй като майката го укрива ; детето е поставено
в дисфункционална среда,като всички извършени от майката действия персонално
въвеждат детето в участието му в родителския конфликт. Така описаните
факти,съдът намира за безспорно установени от събраните по делото доказателства
– установени са данни за местонахождението на детето за времето преди датата
13.08.2018 г. и след датата 15.04.2019 г. ,но няма такива за времето от
13.08.2018 г. /датата на която на А.Р. е връчена от съдебния изпълнител покА. за доброволно изпълнение на определението за привременни мерки/ до
15.04.2019 г. /датата на която същата е
настанена с детето в преходна къща „Резилианс” в гр.Силистра/. Наличните
доказателства за обявяване на детето за общодържавно издирване потвърждават
факта,че в периода от 13.08.2018 г. до 15.04.2019 г. то е било укривано от
майката,включително с цената на отклоняването му от най-важната за него първа
учебна година. Изложената в обратната насока теза на жалбоподателката,че през
този период тя е търсила закрила в защитена среда /получена според нея
в гр.Силистра/ не съответства на събраните по делото доказателства - според приложеното на л.406-412 влязло в сила
решение № 569/8.05.2019г. по в.гр.дело № 338/2019г. по описа на
ВОС,потвърждаващо решение № 139/11.01.2019г. по гр.дело № 8952/2018 г. по описа
на ВРС,с което е оставена без уважение молбата на А.Р. в качеството й на майка
и законен представител на детето А.Р.. за налагане на мерки за защита от
домашно насилие срещу Т.Р., необходимост от подобна закрила обективно не е съществувала.
Доказаното по тези съображения укриване на детето има негативната за него
последица на поставянето му в социална изолация за продължителен период от
време,през който то е било лишено от присъщата за дете на неговата възраст социална среда – не е имало възможност да
общува със свои връстници, да посещава училище или други форми на социално общуване,като вместо това
социалните му контакти са били сведени до общуване с майката и отчасти с бабата
по майчина линия. Поставянето на детето в несигурна и социално изолирА.
среда,квалифицирА. в обжалвА.та заповед като дисфункционална ,представлява
обективен израз на съществуването на сериозна опасност от увреждане на
социалното развитие на детето А.Р... По тези съображения,съдът намира,че кумулативните
две материално-правни предпоставки от основанието по чл.25,ал.1,т.4 от ЗЗДт за
настаняване на детето извън семейството са налице,което прави обжалвА.та
заповед материално законосъобразен адм.акт.
ОбжалвА.та
заповед е издадена в съответствие с целта на закона, която се състои във
вземането на мярка за закрила в съответствие с най-добрия интерес на детето по
смисъла на пар.1,т.5 от ДР на ЗЗДт. Съобразно конкретните обстоятелства за дете
в риск по смисъла на пар.1,т.11,б.”б”,пр.2 и б.”в” от ДР на ЗЗДт, водеща е била
преценката по критериите регламентирани в
б.”г” от т.5 – опасността или
вредата,която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена,тъй
като незабавното прекратяване на увреждащото детето състояние в най-висша
степен съответства на интересите му. В условията на необходимост от незабавно
вземане на мярка за закрила,адм.орган обективно не е разполагал с време да
проучи възможностите на разширения семеен кръг,поради което настаняването на
детето в Кризисен център за деца-Варна представлява мярка съответстваща на
нормативно регламентирА.та цел за охраняване най-добрия интерес на детето. Все
в съответствие с целта на закона е определено действието на мярката до
предприемането на по-подходяща такава за детето.
Така
обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК,налага
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Независимо от този изход на делото,
жалбоподателката не дължи разноски на ответника и на заинтересовА.та стрА.,поради
липсата на заявена от тяхна стрА. такава претенция.
Предвид
изложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на А.И.Р.,срещу
издадената от директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Варна заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :