№ 1623
гр. Варна, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба с вх.№ 1919/26.01.2022г депозирана от Ф. ИДР.
ОСМ., чрез адв.М.Добрева, срещу решението на ВРС-48с-в № 262451/09.08.2021г по гр.д.
3917/2020г, с което е осъдена да заплати З. ИВ. СТ. сумата от 9645,14лв, дължима на
осн.чл.284 ал.2 ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които ответницата е получила
в периода 2014г до 2018г, като отчет по договор за поръчка от 23.02.2004г, по пълномощно с
нот.заверка, рег. №1960/23.02.2004г на нотариус Р.Кожухарова, с район на действие ВРС,
рег.№ 212 НК , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на ИМ-1.04.2020г до окончателното ѝ изплащане.
Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния
закон. Налице били редица противоречия, както в мотивите на съда, така и в приетите
писмени доказателства предоставени от ищеца.
1/ Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
съдът е определил погрешна правна квалификация на иска.
Наведеното в обстоятелствената част на ИМ и петитум е за връщане на
претендираната сума с твърдение, че със същата ответницата неоснователно се е обогатила и
затова се претендира връщане поради неоснователно обогатяване, като се сочи правното
основание на чл.55 ЗЗД и липсвало позоваване на правоотношение, произтичащо от договор
за поръчка по см.на чл.284 ал.2 ЗЗД, каквато била дадената от съда правна квалификация на
иска
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
следва да изхожда от изложените фактически основания и от заявения петитум.
След като ищецът в петитума на иска изрично е очертал претенцията си за
неоснователно обогатяване, ответната страна е формирала своя отговор съобразно заявената
претенция за неоснователно обогатяване и затова в ПО били изложени единствено
1
аргументи и твърдения в тази посока.
Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
като вместо да задължи ищеца да уточни своята претенция, като остави делото без движение
до изясняване на спорното право и вида на исканата защита, той е пристъпил към изготвяне
на доклад по делото където за пръв път се изяснява претенцията като възникнала по договор
за поръчка, без да даде възможност на ответника за адекватна защита съобразно правилата
на ГПК.
Като е процедирал по този начин РС е допуснал нарушение на един от принципите за
равенство на страните в процеса, ограничавайки възможностите за защита на ответницата.
Като е квалифицирал спорното право като такова по договор за поръчка в доклада по
делото, съдът е лишил ответницата от възможността за адекватна защита и
равнопоставеност, което би могла да стори с ПО преди изготвянето на доклада по делото.
Възражения в тази посока били направени в първото по делото заседание, които съдът
отхвърли като неоснователни. Поради изложеното с отговора на ИМ ответницата е изразила
становище, че е получавала пенсиите по силата на валидна едностранна сделка, каквато е
упълномощаването.
Упълномощаването е едностранно волеизявление, което не създава задължение за
упълномощения да извърши действията, за които му е учредена представителната власт.
Освен това, в предоставеното пълномощно не се поставя условие да се преведе получената
сума от пенсия на конкретно лице или на самата упълномощителка, от което не биха могли
да се направят изводи за наличие на договор за поръчка.
След като е квалифицирал предявения по делото иск като такъв за договор за
поръчка, а не на заявената с ИМ претенция за неоснователно обогатяване, РС е разрешил
спора в противоречие с т.3 от ППВС № 1/13.07.1953г, където са дадени задължителни
указания по приложението на процесуалния закон, че „особено важно е съдът да установи
правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона, както и че трябва конкретно,
точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения и да
посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка“.
Поради изложеното решението е неправилно и моли за отмяната му, като вместо него
бъде постановено друго, с което да бъде разрешен спорът в съответствие с действителното
правно основание на исковата претенция.
Освен това, РС не е обсъдил и възраженията й, че петитумът на ИМ бил неясен по
отношение на периода, за който се претендират сумите, а именно не бил конкретизиран
изрично периодът от кой месец е началото и в кой месец е краят на периода. Това не е било
сторено и с доклада по делото.
II. В случай, че въззивният съд прецени, че РС правилно е квалифицирал спорното
право, моли да се вземе предвид, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на
материалния закон, предвид следното:
Съдът е формирал неправилен извод, че съществуването на мандатно
правоотношение е доказано от ищеца. Напротив, в процеса, ищеца не доказа по безсъмнен
начин, че между страните е действал договор за поръчка и затова остава недоказано
обстоятелството, че е било поето задължение от страна на ответницата за извършване на
конкретни правни действия за получаване и отчитане на получените суми.
Също така ВРС не е обсъдил подробно и в цялост всички приложени по делото
доказателства, както и изцяло е изключил свидетелските показания на водените от
ответницата свидетели, а е сновал решението си единствено върху показанията на водените
от ищцовата страна свидетели, които са в близка родствена връзка и спрямо тях съществува
пряка заинтересованост в полза на ищцовата страна.
2
РС не е обсъдил възраженията й за това какви са били истинските подбуди на ищцата
да издаде процесното пълномощно и че не заминаването й за София е била причината
ищцата да упълномощи ответницата, макар да е разполагала и с друга възможност лично да
си получава пенсията. Напротив, ищцата е съставила процесното пълномощно с
единственото намерение да дари парите на внучката си Шерил, чрез нейната майка и
законен представител - ответницата.
Тези твърдения се подкрепят от показанията на свид.Стоименова - сестра на ищцата,
която е била свидетел за истинските намерения на ищцата за издаване на процесното
пълномощно, както и какви са били действителните вътрешни правоотношения между
страните по повод издаденото пълномощно, които не са обсъдени от съда, въпреки че това
били единствените показания, които били безпристрастни, истинни и важни за процеса, тъй
като са предоставени от родната сестра на ищцата и без родство с ответницата.
Гореизложеното се установявало и от показанията на свид.Найденова : „Знам, че баба
ми е направила пълномощно на името на майка ми, че е желала да дари тези пари за мен, за
моето развитие и за да може да подпомогне не само мен, но и нашето семейство.
Разговаряла съм с баба ми Зинаида във връзка с това пълномощно. Сещам се за един момент,
в който може би бях в основното училище, предполагам около първи-втори клас. Стояхме в
нашия апартамент в Тополи, в кухнята; бяхме заедно с баба ми. Това, което тя ми каза
тогава, че оставя пенсията си за мен, за да може да подпомага мен и моето развитие и също
така нашите нужди като семейство, защото аз живеех с майка ми и баща ми. Този момент го
помня, защото след това и казах "Благодаря ти, бабо" и тя ме прегърна....". На въпроса на
адв.Добрева дали свидетелката знае за какво са били харчени парите, които майка й
получавала с пълномощното, свид.Найденова отговаря: „Да, знам за какво са били
предназначени. Още в основното училище, когато бях там, тези пари са отивали за
ученически пособия, за моята издръжка".А на въпроса дали свид.Найденова има спомени
през 2014, 2015 и 2016год., за какво са били изразходвани тези пари, свидетелката отговаря:
„Значи от 2010 до 2015 аз учих в Първа езикова гимназия, където съответно трябваше да се
купуват карти за автобуса, докато аз живеех в с.Тополи.Трябваше да пътувам с два автобуса;
тогава картата не беше една, а бяха две; пари за училище, униформи, речници,
учебници.Също така сме плащали сметки понякога, когато е било необходимо, за вкъщи,
храна сме си купували, подобни неща“. През 2015г била приета в Софийски университет и
заминала да учи в София. Там първите две години не работела и се издържала от пенсиите
на баба й и дядо й от Турция, вкл. и пенсията на баба й Зинаида - пари, които били давани от
майка й. Когато се прибирала във Варна /често си идвала, почти всеки месец/ майка й Фатме
й давала пари, казвайки че са от пенсията на баба й Зинаида.
В решението си съдът е основал своите правни изводи единствено върху
свид.показания на сина на ищцата - А.Н. С., въпреки че той е в много близка родствена
връзка с майка си и може да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото; още повече и
поради факта, че между него и ответницата е налице развод, който е влошил значително
отношенията между него и бившата му съпруга и е станал причина за желанието на ищцата
да образува настоящия съдебен процес, както става ясно от показанията на свид.Стоименова.
Свид.Ал.С. дава противоречиви и неясни показания относно получените пари от
пенсията на своята майка. В края на разказа си казва, че през м.май 2018г се върнал заедно с
майка си в България завинаги, но били изгонени от бившата му съпруга. От разказа му
ставало ясно, че това е повод неговата майка да си поиска парите от пенсията: „Щом ни
гониш, искам си парите от пенсията".
Другият свид.Атанас Пирински излага, че бил виждал Фатме да дава пари на
Зинаида, но той самият казва, че само предполагал какви можели да са тези пари, без да
посочва изрично, че се касаело за получените от ответницата пенсии на ищцата.
III. Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила е
3
обстоятелството че съдът е допуснал и приел като доказателства по делото, представените
от ищеца 98бр разписки по опис, както и 102бр разписки по опис, представен от ищеца в
съд.заседание от 9.06.2021г, без копие за ответната страна при представянето им, в
абсолютно нарушение на правилата на ГПК и без съда да изчака ответницата да изрази
становище по тях. Още повече, допуснал е допълнителна задача на в.лице, основана на
същите тези доказателства, а впоследствие е основал решението си на становището на
в.лице, обсъждайки и кредитирайки същите тези доказателства.
Съдът е пренебрегнал възраженията на ответницата, че съгл. чл.147 ГПК и чл.143 ал.2
и ал.З ГПК, след приемане на изготвения от съда доклад по делото и след приключване на
първото по делото с.з. е преклудирана възможността ищцата да посочва и представя нови
доказателства и че сочените от нея такива не са нововъзникнали; за тях тя е знаела и е
можела да ги предостави своевременно заедно с ИМ.
Съдът е приел горепосочените доказателства, въпреки възражението на отв.стр,. че
били на английски език, а съгл.чл.185 ГПК, следва да бъдат придружени с легализиран
превод.
Съдът не е обсъдил и възражението й, че коментираните писм. документи са
неотносими към предмета на спора; същите касаят плащане на суми към ответницата от
трети за процеса лица - Женя Найденова Чавдарова и Александър С. и нямали никаква
връзка с указаната с доклада доказателствен тежест за ищеца, а именно - да се установи
възникналото мандатно правоотношение между страните и получаването на процесната
сума в изпълнение на мандата.
Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е кредитирал горните
доказателства в решението си, въпреки, че всички подробно описани суми били
предоставени на ответницата от свид. Ал. С., който към момента на изпращането им е бил
законен съпруг на ответницата и същевременно е бил длъжник по договор за кредит с
„ОББ“АД. След като заминал за Англия, той периодично лично или чрез трето лица
/неговата сестра Женя Чавдарова/ е изпращал парични суми на ответницата с цел погасяване
на кредита, които суми Фатме С. и дъщеря й Шерил /също свидетелка по делото/ след като
получавали, внасяли по банковата сметка на Ал.С. за погасяването на месечните му вноски
по договора за кредит. Това обстоятелство се потвърждавало от приетите по делото вносни
бележки, както и от протокола за разпит на свидетелите от с.з. на 28.04.2021г, в което лично
свид.Ал.С. заявил, че майка му получавала пари от ответницата до 2009г, след което майка
му заминала за Лондон да живее при сестра му. През 2010г и той тръгнал за там понеже
настъпила криза, а имал кредит за погасяване, за да можел да си плаща кредита и да си
поддържа семейството и да си го гледам.
Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил без уважение
искането й на осн.чл.144 ал.1 ГПК, във връзка с направеното оспорване, че желае да
представи допълнителни доказателства - съд.удостоверение, с помощта на което да се
снабди от „ОББ“АД с копие от договор за предоставяне на потребителски кредит, подписан
с кредитополучател Ал.Н.С. ЕГН **********, както и с извлечение от банк.см-ка на същияа
в същата банка за периода от 1.01.2010г до 31.12.2018г, от което да е видно какви са били
внасяните по дати и кой е бил вносителят.
Поради изложеното моли за отмяната на решението на ВРС изцяло като неправилно
и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и нарушения на материалния закон, и бъде постановено друго за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Отправя доказателствени искания:
1/ за издаване на съд.у-е, чрез което да се снабди с друго такова от „ОББ“АД с копие
от договор за предоставяне на потребителски кредит, подписан с кредитополучател А.Н. С.
4
ЕГН **********, както и с извлечение от банковата сметка на същото лице, открита в
същата банка, за периода от 1.01.2010г до 31.12.2018г, от което е видно внесените суми по
дати и кой е бил вносителя.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от З. ИВ. СТ., чрез адв.Бр.Б.,
в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение.
Претендира сторените по делото разноски.
Подадена е и частна жалба с вх.№ 303062/29.11.2021г от Ф. ИДР. ОСМ. п ротив
Определението на ВРС № 266053/ 4.11.2021г по гр.д.№ 3917/2020г, поправено с
Определение № 266184/1.12.2021г, с което е оставена без уважение молбата й за изменение
на решението на ВРС в частта му за разноските, на осн чл.248 ГПК.
Моли за отмяната му и вместо него се постанови друго, с което адв.възнаграждение
да бъде намалено поради възражение за прекомерност.
В писмения си отговор З. ИВ. СТ. изразява становище за неоснователност на ч.жалба
и затова моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на постановеното
определение.
Постъпилите въззивна и частна жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу актове, подлежащи на
обжалване и съдържащи останалите изискуеми реквизити. Ето защо същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в о.с.з..
По заявените с въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения
1/ по възражението относно правната квалификация на иска
Още с изготвения проект за доклад РС е приел, че правната квалификация на иска е
по чл.284 ал.2 ЗЗД.
Впоследствие, в първото редовно проведено с.з. на 10.02.2021г, преди обявяването на
проекто-доклада за окончателен, по повод заявените от ответната страна възражения,
ищцовата страна е направила уточнението, че правоотношението между страните произтича
от пълномощното, въз основа на което е възникнал мандат – договор за поръчка за
получаване на пенсията, респ.за нейното отчитане. Така въз основа на направеното
уточнение съдът е приел и обявил проекта за доклад за окончателен, определяйки правната
квалификация на иска като такава по чл.284 ал.2 ГПК.
При направеното от ищеца уточнение в първото по делото с.з. и поддържаната в хода
на делото фактическа обстановка като основание за исковата претенция, сочеща на
договорно неизпълнение по двустранен договор, който с оглед изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и направеното уточнение в първото по делото с.
з., правилно е бил квалифициран от РС като договор за поръчка.
В тази връзка правилно е била разпределена доказателствената тежест за доказването
на релевантните за спора факти, като е посочено, че в тежест на ищцата е доказване
съществуването на мандатното правоотношение
Неправилно, обаче, РС не е приел заявеното в същото с.з. възражение на ответницата
за погасяването на вземането по давност.
Основателни са доводите на въззивницата, че с ПО същата е навела възраженията си
по повод заявените с ИМ фактически основания, произтичащи от съществувалото между
5
страните облигационно правоотношение, възникнало от едностранната правна сделка
упълномощаване, а не от договор за маднат. В тази връзка е било признанието й за факта на
упълномощаването й от ищцата и за получаването на сумите за пенсии за периода от 2004г
до 2019г, като е възразила, че между страните е имало и каузално правоотношение,
произтичащо от договор за дарение. В тази връзка следва да се посочи, че едностранният
характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен
нейният каузален характер
Така заявеното възражение за погасяване на вземането на ищцата поради изтекла
давност се явява средство за защита срещу направеното от ищеца уточнение на иска му в
първото по делото с.з., основавайки го на договор за мандат. Ето защо същото е
своевременно заявено. Като не е приел правопогасяващото възражение на ответницата,
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, лишавайки страната от възможността
за защита срещу новозаявеното фактическо основание.
Предвид изложеното заявеното възражение следва да бъде прието от съда и
доколкото същото е материално-правно, то по него съдът дължи произнасяне с
окончателния съдебен акт.
2/ що се отнася до оплакването, че РС бил формирал неправилен извод за
съществуването на мандатно правоотношение, тъй като не били обсъдени подробно
всички събрани по делото доказателства.
Изложеното не се отнася до допуснато съществено процесуално нарушение, което да
бъде отстранено от въззивния съд, а касае анализа на събрания доказателствен материал, въз
основа на който въззивният съд като втора инстанция по същество може да формира
самостоятелни фактически и правни изводи.
3/ по третото оплакване за процесуално нарушение, заявено във в.ж., касаещо
представените от ищцата и приети от съда в о.с.з. на 9.06.2021г 98бр разписки по опис,
както и 102бр разписки по опис, които съдът бил кредитирал в решението си, като е
възприел заключението на ССчЕ, въпреки, че на ответната страна не били представени
копия; последната не била изчакана от съда да изрази становището си, както и че били на
английски език, без да бъдат придружени с легализиран превод /съгл.чл.185 ГПК/
От данните по делото се установява, че въпросните писмени документи,
удостоверяващи множество преводни нареждания на парични суми са били приобщени към
доказателствения материал в о.с.з. на 9.06.2021г /л.87-292-I/, без копие за ответната страна,
като на същата е била предоставена възможност да се запознае с тях и изрази становище в
едноседмичен срок от датата на с.з.
В указания срок с две последователни молби от 10.06. и 16.06.2021 /л.296 и л.306-I/
ответницата е изразила становището по приетите доказателства, оспорвайки тяхната
допустимост и относимост към предмета на спора:
а/ поради настъпилата преклузия за събирането им, тъй като същите не установявали нови
факти, нито били новооткрити доказателства, за да бъде заявено искането им едва в третото
редовно проведено по делото с.з.
б/ като неотносими към предмета на спора; възразила е, че всичките посочени суми били
получени както от нея, така и от трети за спора лица - Женя Найденова Чавдарова и
Александър С. /бившия съпруг на ответницата и син на ищцата, разпитан като свидетел/.
Освен това е възразила, че бившият й съпруг – свид.Ал.С. изпращал на ответницата лично
или чрез трети лица парични суми, за да погасява от негово име задължението му към
„ОББ“АД по договор за банков кредит. В тази връзка е направено доказателствено искане за
съд.удостоверение, с помощта на което да се снабди от „ОББ“АД с копие от договор за
предоставяне на потребителски кредит, подписан с кредитополучател Ал.Н.С. ЕГН
**********, както и с извлечение от банк.см-ка на същия в същата банка за периода от
6
1.01.2010г до 31.12.2018г, от което да е видно какви са били внасяните по дати и кой е бил
вносителят.
Оплакванията са основателни.
Горните писмени документи са представени от процесуалния представител на ищцата
едва в третото поред с.з., след като в предходното с.з. на 28.04.2021г, е бил проведен
разпитът на свидетелите на страните, а именно: А.Н. С. и А.А.П. сочени от ищцата, и С.И.С.
и Ш.А.Н., сочени от ответната страна. В същото съдебно заседание проц.представител на
ищцата е поискал и поставянето на въпроси към ССчЕ, искането по които е било оставено
без уважение за тези по т.2 и т.3, а именно: в.лице да установи дали е имало превеждани от
свид.Александър С. по сметката на свид.Ш.А. /т.е. от бившия съпруг на ответницата и баща
на Шерил/ парични суми по сметката на Ш.А. в банка „ДСК“АД през периода 2014-2019г; и
какви суми дали и какви суми е получавала дъщерята Шерил от баща си чрез преводи през
„Уестърн Юнион“ за същия период.
В следващото с.з. на 9.06.2021 са представени самите документи за паричните
преводи, по отношение на които ответницата е направила своевременно възраженията си и
доказателствените си искания им. Като е оставил без уважение искането й за издаване на
горепосоченото съд.у-е, РС е допуснал процесуално нарушение, лишавайки страната от
правната възможност за защита срещу така новозаявените твърдения на ищеца. Що се
отнася до относимостта на представените от ищеца писмени документи съдът ще вземе
отношение по тях с окончателния съдебен акт.
Воден от горното и на осн.чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
Въззивна жалба с вх. № 1919/26.01.2022г депозирана от Ф. ИДР. ОСМ. , чрез
адв.Мария Добрева, срещу решението на ВРС-48с-в № 262451/09.08.2021г по гр.д.
3917/2020г, с което е осъдена да заплати З. ИВ. СТ. сумата от 9645,14лв, дължима на
основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които ответницата е
получила в периода 2014г до 2018г, като отчет по договор за поръчка от 23.02.2004г, по
пълномощно с нот.заверка, рег.№1960/23.02.2004г на нотариус Р.Кожухарова, с район на
действие ВРС, рег.№ 212 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба-01.04.2020г. до окончателното ѝ изплащане, както и
Частна жалба вх. № от регистъра на ВРС 303062/ 29.11.2021г депозирана от Ф.
ИДР. ОСМ., чрез адв. Мария Добрева против Определение № 266053/04.11.2021г,
постановено по гр.д. 3917/2020г по описа на ВРС, поправено с Определение №
266184/01.12.2021г, с което е оставена без уважение молбата на Ф. ИДР. ОСМ. за изменение
на Решение № 262451/ 9.08.2021г в частта за разноските, на осн чл.248 от ГПК.
ПРИЕМА възражение на отв.Ф. ИДР. ОСМ. за погасяването поради изтекла
давност вземането на ищцата, произтичащо от договор за мандат, заявено още в с.з. на
10.02.2021г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв.Мария Добрева като пълномощник на в-цата Ф. ИДР.
ОСМ. съд.удостоверение, с помощта на което да се снабди от „ОББ“АД с копие от договор
за предоставяне на потребителски кредит, подписан с кредитополучател А.Н. С. ЕГН
**********, както и с извлечение от банк.см-ка на същия в същата банка за периода от
1.01.2010г до 31.12.2018г, от което да е видно какви са били внасяните по дати парични
7
суми и кой е бил вносителят, след представянето на доказателства за внесена държавна
такса.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 178/2022г на ВОС за 10.05.2022г от 14.30ч,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8