Р Е Ш Е Н И Е
№ II-83 25.09.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря …………Ст.Вълкова………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 920 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 50
от 01.03.2019г., постановено по гражданско дело № 587/2018г. по описа на
Районен съд – Несебър, са отхвърлени
исковете, предявени от “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
сграда „Люлин -6“, ет.2, против К. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за
приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 5028,85
лв., представляваща незаплатена сума по договор за потребителски кредит №* от
20.05.2013г., от които 4694,20 лв. –остатък от неизплатена главница и 334,65
лв. остатък от възнаградителна лихва за периода от 21.09.2014г. до
27.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението -15.01.2018г. до окончателното погасяване на дълга, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 25 от
16.01.2018г. по ч.гр.д.№ 40/2018г. по описа на Районен съд Несебър. С решението
“КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е осъдено да заплати на К. М. Н., сумата от
500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин
-6“, ет.2, чрез ‚юрисконсулт Камелия Тодорова. Жалбоподателят счита решението
за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода
на съда, че ответницата не е надлежно уведомена нито за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, нито за прехвърляне на вземането на новия
кредитор - “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. Сочи се, че на 27.04.2015г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД има
сключен договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД цедира вземането си по договор за потребителски кредит №* от 21.05.2013г. С
пълномощно от 27.04.2015г. цедентът е упълномощил „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД да уведоми длъжника К.Н.
за извършеното прехвърляне на вземания, като заедно с това уведомително писмо е
изпратено и известие от новия кредитор за обявяване предсрочната изискуемост на
целия кредит. Уведомлението по чл.99 ЗЗД и известието са изпратени по пощата с
обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в договора за потребителски
кредит. Съгласно общите условия за получаване на пощенски пратки, когато
получателят не е открит на адреса, в пощенската кутия се оставя известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската станция.
Твърди, че ищцовото дружество е положило необходимата грижа горепосочените
документи да достигнат до получателя, който не е потърсил пратката и обратната
разписка е върната на изпращача със статус „получателят се е преместил на друг
адрес“. Следва да се има предвид, че същият не е посочил промяна в адреса,
съобразно чл.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит.
Според константната практика на ВКС, уведомяването по чл.99 ЗЗД може да стане и с исковата молба, тъй като в
настоящия случай към нея е приложено и уведомлението за извършената цесия. Във
връзка с предсрочната изискуемост на кредита се твърди, че съгласно чл.16 от
Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, страните са постигнали съгласие, кредитодателят да
обяви всичките си вземания по кредита за предсрочно изискуеми при неплащане на
две последователни погасителни вноски. В настоящия случай, длъжникът К.Н. на
07.10.2014г. частично е погасила
вноската с падежна дата 21.09.2014г., като след датата 07.10.2014г. плащания по
кредита не са постъпвали, поради и което са настъпили основанията за обявяване
предсрочната изискуемост на целия кредит. Според указанията в т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, упражняването на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, следва да е достигнало до длъжника. В случай,
че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил
усилия за откриване на длъжника, каквито в случая безспорно са налице, поради и
което предсрочната изискуемост следва да се приеме за надлежно обявена. В
условията на евентуалност, въззивникът посочва, че съобразно съдебната практика
на ВКС, която цитира, договорената предсрочна изискуемост на вземания на
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните
институции настъпва по право с изтичане на определения от договарящите се срок
за заплащане на всяка вноска и не е необходимо никакво допълнително
волеизявление в този смисъл. Съдът следва да вземе предвид, че предявеният иск
следва да бъде уважен за изискуемите неплатени и падежирали вноски по договора
за кредит №* от 21.05.2013г., включително и вноските с настъпил падеж след
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да се уважат предявените искове. В условията на евентуалност се иска
уважаване на предявените искове за изискуемите, неплатени и падежирали вноски
по кредита. Претендират се разноски пред двете инстанции. Не са отправени доказателствени
искания.
В срока по закон е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответната страна – К. М. Н., ЕГН **********, чрез адв.Звезделина Неделчева,
съдебен адрес: ***, Автогара, офис сграда Каравел, офис 2. Иска от съда жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено като
законосъобразно. Намира за правилен извода на съда, че длъжникът Н. не е била
уведомена нито за извършената цесия, нито за
предсрочната изискуемост на кредита. Правото на банката да направи
кредита изискуем следва да е упражнено надлежно и съответно длъжникът да бъде
уведомен за това, и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, цитира съдебна практика в този смисъл. От приложената по делото
обратна разписка се установява единствено, че получателят не е намерен на
адреса, но това не може да удостовери надлежно получаване на уведомлението.
Ненамирането на адресата не може да се приравни на отказ от получаване, нито на
редовно връчване. Отбелязването, че „получателят се е преместил на друг адрес“
не съдържа информация кое лице е предоставило тези данни, още повече, че на
същия адрес в с.Равда, ул.“А. В.“ *8 на ответницата Н. са връчвани съдебни
книжа. В случай, че съдът приеме, че длъжникът е валидно уведомен за
настъпилата изискуемост, следва да се има предвид, че в тази хипотеза отпада
действието на погасителния план занапред, поради и което уговореното
възнаграждение след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи – в този
смисъл ТР № 3 от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, и искът за
договорна лихва следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение, настоящата инстанция констатира ,че то е валидно и допустимо.Районният съд е отхвърлил предявените от ищцовото дружество искове ,като изложил мотиви ,че изявлението на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост на задължението по сключения договор за кредит не е достигнало до длъжника ,а освен това ответницата не е била уведомена от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за извършената цесия на вземането му на новия кредитор – „Кредит инкасо инвестмънт БГ”ЕАД.
Производството е по чл.415 ГПК.
Ч.гр.д.№40/2018г на районен
съд-Несебър е образувано по заявление на
ищцовото дружество по чл.410 ГПК против К.М.Н. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за
сумата общо 5028,85лв –непогасено задължение по договор за потребителски
кредит №*, сключен между „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
длъжника-кредитополучател, от която сума 4694,20лв -остатък от неизплатена
главница и 334,65лв- възнаградителна
лихва за периода от 21.09.2014г до 27.04.2015г.След издаване на заповедта за
изпълнение е постъпило възражение по
чл.414 ГПК от К.Н. и в рамките на едномесечния срок по чл.415 ГПК е предявен
настоящият иск- уведомлението е получено на 02.05.2018г ,а исковата молба е
подадена чрез куриер на 30.05.2018г.От приложените към нея писмени
доказателства се установява, че между К.М.Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №**/20.05.2013г за сумата 5000лв –„чиста стойност на
кредита”, 150лв такси и комисионни и
416,16лв –застрахователна премия. Общата стойност на кредита е 5566,16лв. Срокът
за връщане на кредита е 6 години, на 72 месечни вноски, съгласно приложен
погасителен план.Твърди се ,че последната вноска,която е частично погасена от
длъжника е от 21.09.2014г /на дата
07.10.2014г/ и друго плащане по кредита не е постъпвало. Останали се на
непогасени 56 пълни месечни вноски и една частично непогасена.Към исковата
молба е приложен и договор за продажба на вземане от 27.04.2015г ,сключен между
кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” и ищцовото дружество „Кредит инкасо
инвестмънт БГ”ЕАД ,по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземания,произтичащи от договори за потребителски
кредит,описани в приложение 1 към цесионния договор.В цитираното приложение е
описан и договор за кредит №*,по който длъжник е ответницата К.Н..Представено е
и пълномощно ,с което цедентът, чрез своя изпълнителен директор, упълномощава
дружеството –цесионер да уведоми съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД
всички длъжници по всички вземания ,които дружеството е цедирало с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2015г. Представено е уведомление за
прехвърляне на вземания от упълномощения
цесионер до длъжника Н., ведно с обратна разписка за доставяне, върната с
отбелязване, че получателят се е
преместил на друг адрес.
В заявлението
по чл.410 ГПК и в исковата молба се твърди,че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на осн.чл.16 от Общите условия за
предоставяне на потребителски
паричен кредит на цедента,съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит за предсрочно изискуеми при допуснато просрочие и /или неплащане на две последователни вноски
в пълен размер ,при условие,че просрочените вноски не бъдат платени в
двуседмичен срок,считано от датата на падежа на погасителната вноска.Твърди се
също,че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника ,едновременно с
уведомлението за цесията,което е сторено с препоръчано писмо на
12.05.2015г.Доказателства за изпращане на уведомление с подобно съдържание
липсват по делото.
Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК съдът се
произнася по правилността на атакуваното
решение само по изложените в жалбата оплаквания.Във въззивната жалба са инвокирани следните
възражения и доводи: неправилно е прието ,че
няма уведомяване на длъжника по
чл.99,ал.3 ЗЗД,а също и относно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита,като съдът не е взел предвид ,че към исковата молба е приложено
уведомлението за цесията и ответницата е получила препис от исковата молба и
доказателствата към нея.Не са взето предвид и настъпването на падежа на част от
вноските по погасителния план, които
съдът е следвало да присъди, независимо от приетото ,че няма обявяване на
длъжника на предсрочната изискуемост
на кредита.
Основателни са оплакванията на въззивното дружество
относно приетата от първоинстанционния
съд липса на уведомяване за извършената
цесия. Безспорно към исковата молба е приложено уведомление от цедента, чрез
упълномощения цесионер ,с което
длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по смисъла на
чл.99,ал.3 ЗЗД. Исковата молба , ведно с приложенията към нея са връчени лично
на длъжника на 17.07.2018г. Поради това,независимо ,че уведомлението не е било
връчено на длъжника с препоръчаното писмо с обратна разписка от 15.05.2015г, то
това е сторено в рамките на първоинстанционното производство ,при връчване на
препис от доказателствата към исковата молба. Съгласно постоянна практика на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/.Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство,
с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в
хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.
По второто
възражение в жалбата относно уведомяване на длъжника за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем:
Съгласно чл.16 от Общите условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит на дружеството-цедент,кредиторът има право да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер, ако
длъжникът е допуснал просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни
вноски по кредита при условие ,че просрочените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок от датата на падежа.Тълкуването на
тази уговорка в общите условия води до
извод,че предсрочната изискуемост не е уговорена автоматично ,а следва да се
обяви на длъжника –в подкрепа на това е и клаузата на чл.16,ал.3 от Общите условия,където става
дума за получаване на известие за предсрочната изискуемост.Това означава,че
съгласно уговореното в договора,за да настъпи предсрочната изискуемост на целия
кредит, следва да са налице и двете предпоставки по договора-обективния факт на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.В случая е без значение,че кредиторът е небанкова финансова
институция,но за пълнота следва да се отбележи,че дори в договора да е
уговорена автоматична предсрочна изискуемост и кредиторът е небанкова финансова
институция ,то за да настъпи предсрочна
изискуемост, следва кредиторът да направи едностранно волеизявление до длъжника
,с което да упражни преобразуващото си право за изменение на договора в частта
за срока за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума- така Решение
№200/18.01.2019г по т.д.№665/2018г на ВКС,I т.о. Доказателства за обявяване на
такава предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК не
са представени по делото- твърдението
,че ведно с уведомлението за извършената цесия,на длъжникът е връчено и
известие за предсрочна изискуемост е недоказано.
Основателно е
възражението в жалбата ,че при необявена
на длъжника към датата на заявлението по
чл.410 ГПК предсрочна изискуемост следва съдът да присъди вноските с настъпил
падеж. Съобразно приетото в ТР №8 /2017г на ОСГТК на ВКС е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ.Според настоящия състав тези разрешения следва да се приложат и за
кредити,отпуснати от небанкови финансови институции.В конкретния случай,
падежът на целия кредит е настъпил на
21.05.2019г , в рамките на въззивното производство,което означава,че
всички вземания по него вече са изискуеми.По отношение на претендираната
главница от 4694,20лв искът е основателен и следва да се уважи.
По отношение
на възнаградителна лихва, тя се претендира за период от 21.09.2014г до 27.04.2015г, т.е.
поискана е само за периода до
твърдяното от кредитора настъпване на предсрочната изискуемост. Заявлението по
чл.410 ГПК е входирано на 15.01.2018г ,касае е се за вноски с настъпил падеж ,
не се претендира възнаградителна лихва след датата на предсрочната
изискуемост и не се прилагат
разрешенията дадени в ТР № 3 от 27.03.2019г по т.д.№3/2017г на ОСГТК,съгласно
които размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главница/. В случая не се касае за възнаградителна лихва като част от
вноски ,чийто падеж не е настъпил и които се претендират на основание
предсрочна изискуемост,нито за възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще
настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Следва
да се уважи и претенцията за възнаградителна лихва в размер на 334,65лв.
Претендира се и присъждане на законна лихва,считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК -15.01.2018г.Според настоящата инстанция законната лихва се дължи
,считано от датата на настъпване на изискуемостта на цялото вземане
-21.05.2019г, защото от този момент длъжникът е изпаднал в забава за плащане на
цялата дължима главница.Законната лихва следва да се присъди само върху
главницата от 4694,20лв, тъй като това
е предмет на заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК ,издадена по ч.гр.д.№40/2018г на НРС. Съгласно приетото в ТР №4/18.06.2016г на ОСГТК на ВКС
,т.10в, предмет на делото по
установителния иск по чл.422 ГПК/чл.415 ГПК/ е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение.
По въпроса за разноските: с оглед на изхода от спора и
на осн.чл.78,ал.1 ГПК,на въззивното дружество се дължи заплащане на направените
пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски ,в какъвто смисъл е налице искане
във въззивната жалба.Общо разноските възлизат на 455,87лв, от които
255,87лв,платени държавни такси и по 100лв юрисконсултско възнаграждение за
всяка инстанция/чл.78,ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 50 от 01.03.2019г., постановено по гражданско дело № 587/2018г. по описа на
Районен съд – Несебър и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес сграда „Люлин -6“,ет.2 и К.М.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес :
КК Слънчев бряг, Автогара, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, адв.Звезделина
Неделчева, че К.М.Н. дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД сумата общо 5028,85лв, включваща: главница в размер на 4694,20лв, дължима по
договор за потребителски кредит №*/20.05.2013г,
сключен между нея и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и възнаградителна лихва в размер на 334,65лв за
периода от 21.09.2014 до 27.04.2015г, ведно със законната лихва върху
главницата от 4694,20лв , считано от 21.05.2019г до окончателното изплащане на
сумата,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 25/16.01.2018г по ч.гр.д.№40/2018г на НРС.
ОСЪЖДА К.М.Н., ЕГН **********,***,съдебен адрес : КК
Слънчев бряг, Автогара,офис сграда „Каравел“,партер,офис 2,адв.Звезделина Неделчева
да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес сграда „Люлин
-6“,ет.2 сумата 150,58лв, разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№40/2018г
на НРС и сумата 455,87лв – разноски пред първа и втора инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: