№ 1150
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500450 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 262742 от 18.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 8365/2019 г. по описа на
Софийски градски съд (СГС), „Дженерали Застраховане” АД, гр. София с ЕИК: ********* е
осъден да заплати на М. Х. С., ЕГН: ********** от гр. *** на основание чл. 432, ал.1
КЗ – сумата от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на П. Д. С. при
ПТП от 29.10.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлена претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в частта за горницата - над присъдената сума от 80 000 лева до пълния
претендиран размер на обезщетението от 160 000 лева. Определена е квота на
съпричиняване 1/3 от пострадалия и размер на обезщетението за неимуществени вреди
преди съпричиняването от 120 000 лв. При този изход от делото страните по същото са
осъдени да платят и съответните съдебно-деловодни разноски и такси съобразно правилата
на чл. 78 ГПК, а на процесуалния представител на ищцата-адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв/. С друго Решение от 10.10.2022 г., I-10 състав на градския съд е оставил
без уважение молбата на ищцата /чрез адв. Д. от САК/ за поправка на очевидна фактическа
грешка /ОФГ/ по реда на чл. 247 ГПК.
Решението по същество на СГС е обжалвано, както от „Дженерали Застраховане“ АД, така
1
и от М. Х. С. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Представителят на застрахователя счита, че е налице завишен размер на
обезщетението за болки и страдания, както и че съпричинителната квота следвало да е ½,
като оспорва решението в частта за сумата над 50 000 лв. до присъдените 80 000 лв., искайки
от САС отмяна в тази му част. Друго виждане се излага в жалбата на М. С., която счита, че
обезщетението по чл. 52 ЗЗД е несправедливо, силно занижено, както и че нямало принос от
починалия към вредите. Настоява да бъде възмездена за претърпените болки и страдания със
сумата от 160 000 лв., в който смисъл отправя и искането си към апелативния съд.
Страните взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
Налице е още и жалба от М. Х. С. против решението от 10 октомври 2022 г., с което е
оставена без уважение молбата й за поправка на ОФГ, като желае отмяната на този съдебен
акт, като се поправела допуснатата очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
несъответствие между изразената воля на съда в мотивите и диспозитива на първоначалното
решение от 18.08.2022 г. досежно началната дата за начисляване на мораторната лихва
върху главницата за неимуществени вреди. Относно тази жалба няма подаден отговор от
„Дженерали Застраховане“ АД.
Жалбите са подадени в срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от
обжалване и срещу подлежащи на обжалване валидни и допустими съдебни актове. Във
втората инстанция не са събирани нови доказателства.
САС установява, че предвид частичното обжалване на първоинстанционното решение
/същото и влязло в сила за сумата от 50 000 лв. обезвреда за търпени болки и страдания/, то
между лицата по делото не са спорни, както наличието на деликт, така и наличието на
валидно застрахователно правоотношение между конкретното дружество и делинквента по
застраховка „ГО на автомобилистите“, както и че е осъществен фактическия състав на
прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Спорни се явяват пред настоящата инстанция единствено:
А) размерът на обезщетението за неимуществени вреди през призмата на чл. 52 ЗЗД;
Б) има ли съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ако да – в какъв обем;
В/ относно жалбата срещу решението от 10.10.2022 г., дали е налице ОФГ в
първоначалното решение или не.
В контекста на чл. 269, изр.второ ГПК, съдът следва да се произнесе само по тези
въпроси.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
В т.ІІ на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
2
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт,
увреждания трябва да е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи
критерии – момент на настъпване на уврежданията, възраст на пострадалия и т.н.
Ищцата твърди да е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на П. Д. С. при
процесния пътен инцидент. ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС, Върховният съд е
посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай
на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като
на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът
се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства,
че ищцата и починалият С. са сключили граждански брак на 22.11.1987 г. /л.76 от делото на
СГС/, прекратен чрез развод впоследствие. От показанията на свидетеля В. И. Г. /разпитан
пред първата инстанция/, който е семеен приятел, се установява, че преди десет години
/около 2010 г./ ищцата и починалият са се разделили и са се развели, като в този период за
около 3-4 месеца са живеели отделно – той е отишъл да живее в село ***, а ищцата е
останала в ***, но след 3-4 месеца, до половин година, пак са се събрали отново и оттогава
не са се разделяли – живели са заедно в едно домакинство в гр. ***, ж.к. „***“, а през
последните две-три години - в село ***. След смъртта на П., ищцата е била разстроена,
често плаче, се затворила се е психически.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни, основани на
непосредствените му впечатления и напълно кореспондиращи с писмените доказателства,
приети по делото.
САС също приема, че между ищцата и починалия са били налице отношения на фактическо
съпружеско съжителство, като между двамата е имало трайна и дълбока емоционална
връзка, вследствие на което ищцата търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
При определяне на размера на вземането се съобразяват следните обективни и доказани по
делото факти – възрастта на пострадалия (58 г.), възрастта на ищцата (51 г.);
обстоятелството, че съвместното съжителство на пострадалата и ищеца е продължило 30
години към датата на инцидента, с прекъсване от около половин година, когато са се развели
и са живели разделени през 2010 г., като след повторното им събиране като няма данни
3
отношенията им да са били прекъсвани, нито семейните отношения да са били влошени,
напротив-отношенията им са били на обич, разбирателство и грижа за семейството;
същността на връзката между съпрузи, създали семейство и отглеждали заедно общите си
деца. При преценка на посочените критерии и икономическите условия към момента на
настъпване на произшествието /2017 г./ съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 120000 лв. САС споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на
съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той
няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика към датата на настъпване на произшествието /2017 г./
като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 120
000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от тях неимуществени вреди.
Следващите оплаквания на страните са относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД –
налице ли е съпричиняване, а ако да – в какъв обем е то?
С отговора на исковата молба, „Дженерали Застраховане“ АД е направил възражение
за принос относно това, че П. С. е управлявал автомобил „Пежо“, участвал при процесното
ПТП под влияние на алкохол, а именно – 3.64 промила, което е оказало влияние върху
инцидента и това, че той също е допринесъл за него, респ. е могъл да го предотврати
извършвайки съответна маневра настрани, ако е бил трезвен.
По този въпрос САС намира, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложена
правилно от първостепенния съд по следните съображения:
От представените по делото в градския съд медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалият П. С., който е участвал
в произшествието като водач на лек автомобил „Пежо” – насрещно движещ се на
управлявания от делинквента лек автомобил „Тойота“, е бил без поставен колан и под
въздействие на алкохол - концентрация 3,64 %, което отговаря на тежка степен на алкохолно
опиване. Видно от комплексната експертиза, произшествието е настъпило на прав пътен
участък, като и двамата участници са се движили насрещни, в средата на платното за
движение, като всеки е бил навлязъл с около 0,5 м в насрещната пътна лента, като ударът им
е бил челен, ексцентричен и с припокриване около 1 м. Произшествието е настъпило в
тъмната част на денонощието и пострадалият е имал възможност да вижда излъчената
светлина от фаровете на л.а. „Тойота“ от разстояние по-голямо от 200 м. Въпреки това
липсват спирачни следи, които да са оставени от лекия автомобил „Пежо“ преди удара с
автомобила „Тойота“. Според заключението водачът на лекия автомобил „Пежо“ е имал
възможност да предотврати настъпване на удара и ПТП, като се движи в средата на пътната
лента в неговата посока, като е можел да забележи движещият се срещу него автомобил от
4
достатъчно разстояние и да се отклони вдясно преди момента на разминаването на двата
автомобила. Състоянието на тежко алкохолно опиване повлиява възприятието, паметта и
разбирането, води до загуба на критична преценка, намалена зрителна острота и промени в
акомодацията и сензорно-моторна некоординираност. При тези стойности на алкохол има
загуба на мускулна координация, изразени промени в съзнанието и дезориентация. Според
приетото заключение тежестта на алкохолно повлияване при водача категорично е довело до
закъсняло възприемане на автомобила „Тойота“, неадекватно преосмисляне и възприемане
на опасността и забавени реакции за предприемане на спасителна маневра. От изложеното
съдът приема, че е налице противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в
движение частично в насрещната лента и шофиране след употреба на алкохол, което е
допринесло за настъпване на произшествието – с оглед местоположението на управлявания
от него автомобил и отсъствието на спасителна маневра, която е била възможна и за
отсъствието на която има значение състоянието му на алкохолно опиване, в което сам се е
поставил. Поради това, правилно съпричинителната квота е определена на 1/3.
Относно възражението на застрахователя за управление без поставен предпазен колан,
вещите лица сочат, че не може с категоричност да се установи дали пострадалият е пътувал
с поставен колан или без такъв, но коланът не би могъл да предотврати травмиране от
инерционни въздействия върху вътрешните органи, както и травми по механизма на
притискане от настъпили деформации. В този аспект не може да се изключи и при поставен
колан да последват травми, които да доведат до смъртен изход. Следователно и тук,
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е била приложена правилно от Софийския градски съд.
Последният спорен въпрос пред САС е има ли допусната ОФГ в решението от 18.08.2022
г. относно началната дата за начисляване на мораторната лихва върху главницата за
неимуществени вреди или не.
Въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК също е неоснователна, понеже в
диспозитива на решението и в мотивите му е посочена една и съща дата, от която следва да
се начислява законната лихва за забава върху главницата по обезщетението за болки и
страдания, а именно – 12.04.2019 г. СГС е приел /и то правилно/, че с оглед осъществената
кореспонденция между адв. Д. и „Дженерали Застраховане“ АД първоначално заведената
извънсъдебна претенция /с дата 22.01.2019 г./ е била допълнена от процесуалния
представител на М. С. с документи, поискани от дружеството и представени с друга молба
от 12.04.2019 г. Следователно, от тази дата „Дженерали Застраховане“ АД е изпаднал в
забава относно дължимата лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и не е
налице очевидна фактическа грешка.
В обобщение, всички жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение,
респ. първоинстанционното решение трябва да се потвърди в атакуваната му част. В
съответствие с претенциите на страните и процесуалните им представители, се дължат
следните разноски за настоящата инстанция: в полза на „Дженерали Застраховане“ се дължи
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200 /двеста/ лева за юрисконсултско
възнаграждение за защита по неоснователните две жалби на ищцата /дружеството няма
5
право да получи разноски за платената държавна такса по собствената му неоснователна
въззивна жалба/, докато в полза на адв. Д. от САК следва да се присъди възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 3 050 /три хиляди и петдесет/ лева за безплатно процесуално
представителство пред САС /изчислени на базата на обжалваемия материален интерес по
жалбата на застрахователя/.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 262742 от 18.08.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 8365/2019 г. по описа на Софийски градски съд, както и изцяло
решение № 263484 от 10.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 8365/2019 г. по описа на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Х. С. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ 57 да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на „Дженерали Застраховане” АД,
ЕИК: *********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68 сумата от 200 /двеста/ лева
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ 68 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адв. М. И. Д. от САК сумата от 3 050 /три хиляди и петдесет/ лева адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6