Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 16.11.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шестнадесети
октомври две хиляди
и петнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
503 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
ИЩЦАТА М.Х.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че
ответникът живял от 2007г. до началото на 2014г. на семейни начала с дъщеря й,
а от 2014г. двамата били във фактическа раздяла. През този период от време
ответникът постоянно правел скандали и посещавал дома им без позволение. На
02.12.2014г. вечерта около 22:15 часа се разбрали с дъщеря й, ищцата да я чака
на улицата, тъй като тя работела до късно и трябвало да се прибере от работа.
Разбрали се да я чака на улицата в близост до дома им, тъй като ответникът Л.
постоянно я пресрещал и тя се страхувала да не й направи нещо лошо. Страхът у
дъщерята бил породен от неколкократно причиняван физически и психически тормоз от страна на
ответника. Ищцата срещнала дъщеря си и изведнъж се появил и ответникът Л..
Въпреки молбите им да ги остави на мира и да се прибират, Л. продължавал да
върви след тях като казал, че дъщеря й му обещала да се съберат отново. Така
вървели по улица „Белите брези“ в гр. К., когато ответникът ги изпреварил, застанал
пред ищцата и без никаква причина я блъснал силно към земята, започна да й
нанася удари по главата с юмруци, успял да я събори на земята, където продължил
да я рита с крака. Настилката на земята била от пръст и камъни, и докато я
ритал с крака по ръцете и тялото, ищцата усетила много силна болка в пръстите
на дясната ръка и силна болка в основата на носа от ударите, които ответникът нанасял
с юмруци в областта на главата и лицето й. Имала усещането, че изгубила за
момент съзнание от силната болка и от нанесените удари. Когато се съвзела, успяла
да позвъни на 112 и да съобщи за случилото се на полицията. Прибрала се в дома
си където дочакала да дойде „Бърза помощ“ и полицейските служители. Дъщеря й не
била с нея, защото Л. я замъкнал в неизвестна посока, като я държал за шията. Когато
пристигнал екип на Бърза помощ на ищцата бил извършен преглед и оказана
медицинска помощ. На 03.12.2014г. сутринта посетила лекар, било извършено образно
изследване и били установени счупване на 2-ра фаланга на дясната ръка, имала
разкъсно-контузни рани по носа и горната устна. На същия ден посетила и
специалист по съдебна медицина, който издал медицинско свидетелство №
116/2014г., в което били описани причинените телесни увреди. Като последица от
тези телесни увреждания, повече от два месеца търпяла болки, страдания и стрес
от нанесения побой. По този случай срещу ответника Л. било образувано досъдебно
производство и същият бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под
стража“. По късно било образувано НОХД № 53/2015г., като Л. признал вината си и
сключил споразумение. За причинената на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горната фаланга на втори пръст (показалеца) на
дясната й ръка Л. бил осъден на основание чл. 129 ал.2 пр.ІІ-ро във вр. с ал. 1
от НК на 8 (осем) месеца лишаване от свобода ефективно.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинените
й на 02.12.2014 г. средна телесна повреда и лека телесна повреда, изразяващи се
в счупване на горната (базалната) фаланга на втори пръст (показалеца) на
дясната ръка, което е довело трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни и две разкъсно-контузни рани по носа и горната
устна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.12.2015
г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Р.Г.Л.
с ЕГН ********** *** понастоящем в Затвора П., оспорва иска по размер.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в
сила на 05.03.2015г. Определение № 15/05.03.2015г. по НОХД № 53/2015г. е
одобрено споразумение, по силата на което ответникът се е признал за виновен в
това, че на 02.12.2014 г. в гр.К., обл. Пловдив
е причинил на лицето М.Х.Х. ЕГН ********** *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горната (базалната) фаланга на втори пръст (показалеца)
на дясната ръка, което е довело трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник за срок повече от 30 дни,
поради което и на основание чл.
129 ал.2, пр.2-ро, алт.2-ра във вр. с ал.1 от НК му е наложено съответното
наказание. От представените писмени доказателства се установява, следното: Първа медицинска помощ е оказана от екип на
ЦСМП, видно от приложен фиш. Пострадалата е установена в съзнание, със запазени
жизнени функции. Поставена диагноза: разкъсно-контузна рана на носа, контузия
на II пръст на дясната ръка. Oт амб. лист 900682/03.12.2014 г., издаден от
ортопед-травматолог д-р О. е видно, че Х. е с оплаквания оток и болки в
основата на II пръст на дясната ръка. Представила рентгенова снимка с данни за
счупване в основата на близката фаланга на II пръст на дясната ръка. Обективно:
оток, кръвонасядане, болка в основата на II пръст на дясната ръка. Диагноза:
счупване на базата на близката фаланга на II пръст на дясната ръка. Поставена
имобилизация за 30 дни, предписано лечение. На 03.12.2014 г. е прегледана от
д-р Д., видно от приложен амб. лист № 2563. Обективно са установени две
наранявания в назо-лабиалната гънка и в основата на носа с размери по 2 см и 3
см. Нараняванията са обработени хирургично. На същата дата е освидетелствана от
д-р В., специалист по патоанатомия и съдебна медицина, видно от приложено
удостоверение № 116/3.12.2014 г. Описани са две рани по 3-5 см на носа и на
горната устна, както и поставена имобилизация на дясната предмишница. Във
връзка предявения иск, съдът е изслушал заключение на вещо лице по назначена
съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я
възприема, като обективна, компетентна и безпристрастна. Съгласно заключението
на вещото лице Д-р Е.Б.,е във връзка с инцидента на 02.12.2014 г. пострадалата М.Х.Х.
е получила: разкъсно-контузни рани на лицето, контузия на дясната ръка в
областта на ІІ пръст, счупване в основата на близката фаланга на II пръст на
дясната ръка. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да се получат по време и начин, посочени в исковата
молба. Счупването на близката фаланга на II пръст на дясната ръка е в основата,
което изисква по-дълъг имобилизационен срок, съответно и по-дълго
възстановяване. Това увреждане е причинило трайно затруднение на движението на
дясната ръка за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 2 месеца. Останалите
увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК. непосредствено след получаване на травматичните увреждания болките и
страданията са били интензивни, след което са стихвали. Заключението на
експертизата пряко кореспондира с представената и неоспорена медицинска
документация, като заключението на експерта е по писмени данни и основано на
тази документация. Във връзка с твърдените обстоятелства от ищеца, същият е
поискал и съдът е допуснал като свидетел Н.Д., дъщеря на ищцата и лице, с което
ответникът е съжителствал. От показанията й се установява, че С Р. живели осем
години заедно на семейни начала. Инцидентът станал на втори декември доколкото
си спомняла. Майка й била със счупен пръст и разбит нос, срязано било това на
носа й. Имала много силна болка и доста време се лекувала. Може би три- четири
месеца продължила да изпитва болки от раните в носа. Била със счупен нос,
вследствие на това не виждала с едното око и до сега, имала проблем с окото и
свидетелката предполагала, че се дължи на травмата в носа. Пръстът също я
наболявал, но болките били търпими. След инцидента се обадили на Бърза помощ и
я откарали в К.. Там в момента нямало хирург и само обработили раните.
Впоследствие майка й посетила и други
лекари. На другият ден свидетелката лично я придружила на лекар, където
гипсирали ръката на майка й. Майка й работела, но доколкото си спомняла по
време на инцидента била в платен годишен отпуск, който продължила да ползва. не
ползвала отпуск по болест.
Горната
фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства –
гласни, писмени и неоспореното в производството заключение по
съдебномедицинската експертиза. Съдът ползва всички писмени доказателства, като
неоспорени кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаната свидетелка, ценени по реда на чл. 172 от ГПК,
като кореспондиращи си с останалите доказателства по делото - съответстващи на
заключението на СМЕ и писмените доказателства. Не са налице оспорени или
противоречиви доказателствени източници, които да налагат нарочен коментар и
изключване от доказателствата по делото.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно член
45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или
бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлото
в сила на 05.03.2015г. Определение № 15/05.03.2015г. по НОХД № 53/2015г. по
описа на КРС е задължително за настоящия състав. В него е призната вината на
ответника за извършеното от него деяние, както и противоправността на същото,
за което е наложено и наказание. Ето защо, настоящият състав не изследва налице
ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено
ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има
влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото
е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината умисъл. Настоящият
състав в случая изследва единствено причинени ли са вреди и причинната връзка
между деянието и вредата. По делото не се ангажираха доказателства,
обосноваващи обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина.
Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ
въпроса за наказателната отговорност на ответника.
Доказано е по
несъмнен начин, че като резултат на поведението на ответника, ищцата е
претърпяла болки и страдания, които съставляват вредата, чието репариране се
претендира. Установява се причинна връзка между поведението на ответника и
настъпилата вреда. Безспорно е по делото, че в резултат на извършеното деяние
от ответника, на ищцата е причинена средна телесна повреда и лека телесна, в
този смисъл е и заключението на вещото лице, а и първата се явява обективен
елемент от престъпния състав, като поглъща втората по отношение на
престъплението. Не се спори и относно това, че травмите са резултат именно от
извършеното престъпно деяние, т.е. налице е увреждане на ищцата и причинна
връзка между увреждането и деянието на ответника. По делото се доказа, както от
показанията на свидетелката, така и от заключението на медицинската експертиза,
че ищцата е търпяла болки и страдания в период около един-два месеца. Вещото лице
посочва, че началото болките са били по-интензивни, като в последствие са
намалили интензитета си, като възстановителния период е продължил около два
месеца. Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. За да се определи размера на обезщетението,
съдът отчита следните фактори: продължителността на търпените болки и
страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са причинени,
възможностите за пълно излекуване. В случая, след причинената фрактура на
ръката, ищцата е търпяла болки и страдания в продължение на около два месеца,
не са настъпвали усложнения, по отношение на разкъсно-контузните рани по лицето
не са налице данни за усложнения и продължителност на възстановяването над
обичайната. Ето защо съдът счита, че обезщетение следва да се присъди в размер
на 4000.00 лева. Искът е основателен и доказан в посочения размер и като такъв
съдът следва да го уважи. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на причиняване на увреждането – 02.12.2014г. до окончателното
изплащане. Искът в частта до пълния предявен размер 5000.00 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан, предвид обстоятелството, че по делото
няма данни за невъзможност на ищеца за пълното му излекуване.
Ищецът
претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му направените разноски съразмерно с уважената част от
иска или в размер на 360.00 лева. Ответникът не е претендирал разноски и такива
не му се присъждат.
С оглед
обстоятелството, че искът е уважен, а при образуване на производството държавна
такса не се е дължала от ищеца, то следва да бъде осъден ответника да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. дължимата
държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска или 160.00 лева,
както и направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на
вещо лице в размер на 195.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, Р.Г.Л. с ЕГН ********** ***, понастоящем в
Затвора П. да заплати на М.Х.Х. с ЕГН ********** *** сумата
от 4 000.00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени от неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинените
й на 02.12.2014 г. средна телесна повреда и лека телесна повреда, изразяващи се
в счупване на горната (базалната) фаланга на втори пръст (показалеца) на
дясната ръка, което е довело трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни и две разкъсно-контузни рани по носа и горната
устна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.12.2015
г. до окончателното плащане, като за разликата над 4000 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Р.Г.Л. с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора П. да заплати на М.Х.Х. с
ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 360.00 (триста и шестдесет)
лева.
ОСЪЖДА Р.Г.Л.
с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора П. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд К. държавна такса в размер на 160.00
лева.
ОСЪЖДА Р.Г.Л.
с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора П. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд К. направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 195.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.