Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72 28 .02.2022г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 630 по описа за
2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.Г. *** против Заповед №10-00-1674/15.06.2020 год. на Кмета на Община
Стара Загора, с
която е наредено премахване на незаконен строеж, пета категория представляващ „масивна постройка - ремонт и
реконструкция на сезонна постройка“, изпълнена със стени от тухли на варовоциментов разтвор и стоманенобетонни
колони, греди и плоча, с размери 7,30м./6,80м. на кота -2.50 /приземен етаж/ и
същият да се приведе в съответствие със строително разрешение №204/16.08.1989
год. за “сезонна постройка“ с размери 3.95 м./5.03 м. на кота -2.50 /приземен
етаж/ след изготвяне на инвестиционен проект по част конструктивна за укрепване
на „сезонна постройка“ с размери
3.95/5.03м. на кота -2.50 /приземен етаж/. В жалбата са изложени
оплаквания, че направените от помощния орган и възприети в заповедта фактически
констатации не отговарят на действителността. Той не бил изпълнител на строежа.
През 2011 год. е закупил имот №327, находящ се в землището на с. Малка Верея“ , местността „ Юнаците“ , като в
него имало изградена сграда и подобрения. След придобиването на собствеността
твърди, че не бил извършвал ремонтни дейности, реконструкции и преустройства Находящата
се
в имота сграда е закупена във вида и състоянието, в което се намира и
сега. Твърди, че след като не е извършител на строежа, неправилно е адресирано
до него разпореждането за премахването на незаконния строеж. Счита също така,
че тази съществуващата в имота сграда е търпим строеж по смисъла на §127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ., като в заповедта не били изложени мотиви в тази насока. Недопустимо е издаденото разпореждане за
привеждане на сградата в съответствие с
издаденото през 1989 год. разрешение след изготвяне на инвестиционен проект по
част конструктивна за укрепването на сезонната постройка. Направено е искане за
отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при издаването на заповедта
не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, а същата съответства и на приложимия материален закон. Иска се от съда
да отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по
делото разноски.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
К.Г.Г. се легитимира като собственик на поземлен
имот № 327 , находящ се в землището на с. Малка Верея, местност „ Юнаците-
седми километър“ , по неутвърден кадастрален план на с. Малка Верея, ведно с
построената в имота сграда от 19 кв.м. имот, видно от
нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №131, том.І, рег.№ 1264, дело №108/2011 година по описа на
нотариус Е. ТТ..
Имотът представлява земеделска земя, предоставена на
граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е част от землището на с. Малка Верея./така
удостоверение № 020-16-28 от 14.02.2022 година на община Стара
Загора/. За тази местност има изработен помощен план, но не е приключила
процедурата по одобряване на плана на новообразуваните имоти. Видно от скица по
плана на новообразуваните имоти имотът е с № 330.327/стр. 31/ . В скицата е
отразено съществуването на постройка, като в помощния план на ползвателите от
1992 година е отразено, че тя е масивна жилищна / стр.32/.
С оспорената Заповед
№10-00-1674/15.06.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.
44 от ЗМСМА и чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахване от страна на К.Г.Г. на незаконен строеж, пета категория, „масивна постройка - ремонт и реконструкция на
сезонна постройка“, изпълнена със стени от тухли на варовоциментов
разтвор и стоманенобетонни колони, греди и плоча, с
размери 7,30м./6,80м. на кота -2.50 /приземен етаж/ и същият да се приведе в
съответствие със строително разрешение №204/16.08.1989 год. за “сезонна
постройка“ с размери 3.95 м./5.03 м. на кота -2.50 /приземен етаж/ след
изготвяне на инвестиционен проект по част конструктивна за укрепване на
„сезонна постройка“ с размери
3.95/5.03м. на кота -2.50 /приземен етаж/. Прието е , че строежът е изпълнен
от К.Г.Г. без одобрени строителни книжа и без
разрешение за строеж в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ.
Незаконният строеж
представлява „масивна постройка - ремонт и реконструкция на сезонна постройка“,
изпълнена със стени от тухли на варовоциментов
разтвор и стоманенобетонни колони, греди и плоча, с
размери 7,30м./6,80м. на кота -2.50 /приземен етаж/ и същият следва да се приведе в съответствие със
строително разрешение №204/16.08.1989 год. за “сезонна постройка“ с размери
3.95 м./5.03 м. на кота -2.50 /приземен етаж/ след изготвяне на инвестиционен
проект по част конструктивна за укрепване на „сезонна постройка“ с размери 3.95/5.03м. на кота -2.50 /приземен етаж/. ,
което е описано в констативен акт №9/13.02.2020 год. /лист 17 от
делото/ от работна група служители на Община Стара Загора - инж. А. С. – началник отдел „Контрол по
строителството“ в Община Стара Загора; Д. И. С. – старши специалист отдел
„Кадастър и регулация“. Същият е съставен в присъствието на К.Г.Г. –
собственик. В акта като собственик на имота и на строежа е посочен К.Г.Г..
Екземпляр от протокола е връчен на собственика на имота, но не е направено
възражение по така констатираните факти.
За изясняване на фактите по делото бе
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение бе прието
от страните без възражение. За сградата има одобрен архитектурен проект за
обект „ временна вилна сграда със застроена
площ 19,82 кв.м. . В строително разрешение №204
/16.08.1989 г. за строеж „ сезонна постройка“ е записана застроена площ 19,05 кв.м. Според експерта , имайки впредвид
одобрения проект в строителното разрешение
е следвало да се впише застроена площ 25,29 кв.м.
Съгласно заключение, на приземния етаж
има изградени входно антре, стая, баня коридор и склад. За стаята има одобрен
проект , а допълнителните помещения са изградени без одобрени строителни книжа.
Допълнително застроената площ на разширението е 20,51 кв.м.
.Външните размери на допълнителната площ са 6,30 м. и 6,38 м. При направеният оглед на място, се установява,
че размерите на приземният етаж не отговарят на одобреният проект за сезонна
постройка, за което е издадено и съответното разрешение от 1989 год.
Застроената площ е по-голяма от
разрешената. Размерите на приземният етаж, които са дадени в съставеният
констативен акт не са точни, тъй като част от площта под стоманенобетонната
плоча, покриваща приземния етаж не е изкопана..
По делото бяха събрани и свидетелски
показания от лица, собственик и съсед на процесния имот. Свидетелят А. , заяви
че е той познава К., тъй като той е купил постройката ,находяща се на „ седми
километър“, с. Малка Верея Къщата представлява един долен етаж с плоча отгоре и върху плочата имало две стаи.
Тя се състои от една стая с коридор , баня и тоалетна. Той е собственик
на имота и е придобил собствеността от
майка си. Майка му има къщата от баба му и дядо му , които са я построили .Дори
баща му помагал при строежа. Според свидетеля къщата е построена през 1990-1991
година. При предявяване на снимковия материал А. установи, че на долния етаж на
постройката има коридорче, вляво на което
има стая, баня и тоалетна Сградата изглежда така, както я е продал на К. .
Според свидетелските показания на Д. С.а в къщата
живеели Е. и приятеля й отпреди 2000 година. Те й казали , че искат да продадат
къщата и тя завела К. да я види. Преди в къщата са живеели майката и бащата на Е.,
но тя не ги познава. Тя живее в съседен имот от 1975 година, но не може да си спомни
кога точно е построена сградата. Къщата се състояла от коридор , баня, тоалетна
и стая за спане, която била около 15-20 кв.метра. К.
не е построил нищо допълнително на етажа, само го е подобрявал.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от лице, които е собственик на имота и е посочен като адресат на акта. Жалбата
е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта –
02.07.2020 год., видно от собственоръчно отбелязаното от жалбоподателят .
Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Заповед
№10-00-1674/15.06.2020 год. е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с
правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста
категория. В издаденото разрешение за строеж за построяването на сезонната
постройка не е посочена категорията на строежа. В констативният акт е посочено,
че строежа е пета категория, като такава е определена категорията и в
оспорената заповед.
Оспореният административен
акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити
по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от
Кмета на Община Стара Загора правомощие /чл.
225а от ЗУТ/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправните
предпоставки за разпореденото премахване на строежа
като незаконен такъв по см. на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл. т на неговия
вид и местонахождение, при посочване, че същият е изпълнен в отклонение на Разрешение за строеж, в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта,
предмета на настоящето дело, е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Заповед № 10-00-1674/ 15.06.2020 г. на Кмета на
Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване
както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила,
така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на
основание Констативен акт №9/03.02.2020 год., по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ. С констативния акт са установени и удостоверени
релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за
премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. Действително
издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.
225а от ЗУТ изисква не само установяване наличието на незаконен по см. на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж, но и извършването на преценка дали
изпълненият без строителни книжа строеж не представлява "търпим" строеж по см. на § 16 от ПР
на ЗУТ или §
127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В случая оспорената заповед е постановена след
като са установени относимите към законността и търпимостта на строежа факти и
обстоятелства, като доколкото сградата е построена в поземлен имот с начин на
трайно предназначение на територията: "земеделска" и който имот не е
урегулиран с ПУП, Административният орган е събрал доказателства и е извършил
необходимите фактически установявания за обективираната в оспорения акт
преценка, че изпълненият в отклонение на строителни книжа не представлява търпим
строеж.
С оглед на което съдът приема, че при
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират
в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици. С оглед
нормативното предписание на чл.
225а, ал. 1 във вр. с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването на правомощието по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява
незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.
225, ал. 2 от ЗУТ.
С оглед безспорно установените характеристики
на разпоредената за премахване "масивна
постройка – ремонт и реконструкция на сезонна постройка от гл. т на нейния вид,
предназначение и начин на изпълнение на строителството, съдът приема, че същата
безспорно представлява строеж както по см. на действалия към момента на
извършване на строителната дейност § 1 от ДР
на ППЗТСУ (отм.); , така и по см. на легалната дефиниция на понятието по § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът
е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен
без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж за
разширението. Разпоредбата на чл.
148, ал. 1 във вр. с ал.
2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се
предвижда в чл.
151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са
изисква разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово
установените изключения по чл. 151
от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е
съдържала и в ЗТСУ /респ. ППЗТСУ/, приложими към момента на изграждане на разпоредената за премахване част от постройка /1990 г. – 1993 г. /. В чл. чл. 55 от
ЗТСУ (отм.); е било предвидено, че строежите могат да се извършват само ако
са разрешени съгласно този
закон и разпоредбите по неговото приложение. Разпоредбата на чл. 224
от ППЗТСУ (отм.); е регламентирала, че строежите се извършват въз основа на
разрешение, издадено от компетентния орган на общината. Несъмнено процесният
строеж попада в кръга на обектите, за които е било необходимо издаването на
разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега
действащата нормативна уредба. По делото е установено /а и този факт не се
оспорва от жалбоподателя/, че за реконструкцията и ремонта на изпълнения строеж
няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж така нареченото
разширение от вещото лице. Това е основание за квалифицирането на строежа като
незаконен по см. на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание
за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.
Строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на § 16 от ПР на ЗУТ или на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в
закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие
по чл.
225а, ал. 1 във вр. с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа и разрешение за строеж за реконструкцията и
ремонта. С оглед на събраните по делото гласни доказателства, сочещи, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен в периода 1990 -1991 година , съдът приема,
че за преценката относно търпимостта на
строежа, приложима се явява разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съгласно
посочената норма незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30
юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се
премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон,
и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31
декември 1998 г. Следователно материалноправните предпоставки
за опреД.не на изпълнен без необходимите строителни
книжа незаконен строеж като търпим
по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и съот. като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са
следните: 1. Незаконният строеж да е започнат в периода 8 април 1987 г. - 30
юни 1998 г. и да е неузаконен до влизането в сила на ЗУТ; 2. Постройката да е
била допустима по действащия подробен градоустройствен план; 3. Строежът да е
бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му
или съгласно този
закон, т. е по действащите разпоредби на ЗУТ и 4. Строежът да е деклариран
от собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
.
С разпоредбата на §
127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ законодателят е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2
и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за
"търпими". Този нов период включва
строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат "търпими" следва да са били допустими
по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по
действащите разпоредби.
Тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е
отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82/2012г/, т. е. тя е действаща, с визираните
в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3., то и нормата на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3
от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за
обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими. /така Решение № 3558 от
30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение
№ 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен
съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния
административен съд /.
В
случая за ПИ № 330.227 по неодобрения план на новообразуваните имоти, местност
"Боболу", в който имот е построена разпоредената за премахване реконструкция и ремонт на сграда, не е имало и
няма одобрен ПУП. От представените и приети като доказателства по делото Скица
и удостоверение се установява, че имотът се намира в територии на предоставени
за ползване на граждани земеделски земи
, но има изработен помощен план на ползвателите от 1992 година. Безспорно
се установява, че имотът е земеделска
земя и начин на трайно ползване: "лозови насаждения“
Ако приемем, че датата на строежа е била през 1990-1991 година, то тогава е била в сила разпоредбата на чл. 108,ал.7 от ППЗТСУ/ДВ 48 от 1985 г/ , според която в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35 кв.м. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет опреД.т зоните, в които може да се разрешава строителството на такива постройки.Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за строеж. Вместо индивидуални постройки в райони, определени с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съответно на Столичния народен съвет, и по утвърдени типови проекти могат да се строят на подходящи места общи сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за съхраняване на селскостопанския инвентар и продукция на отделните стопани.. С оглед на тази регламентация съдът приема, че строежът е извършен в противоречие с изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ ( отм., ред ДВ бр. 48/1985 г.), който допуска в земеделски земи да се изграждат постройки за сезонно ползване до 35 кв. м. въз основа на разрешение за строеж и проект или постройки за съхранение на селскостопански инвентар. Пристройката не удовлетворява и условията за строителство в земеделски земи, предвидени в Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.); От тази разпоредба следва , че в такъв род земеделски земи застроената част на сградата трябва да бъде до 35 кв.м. / св случая е около 40 кв.м/ Следва да се има впредвид, че съгласно чл. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.) без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, а именно на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, регламентира, че без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. От тези разпоредби е видно, че релевантни за преценката на допустимостта на строежа са не само неговият вид и параметри на застрояване, но и функционалната връзка на строежа със земята, върху която е изграден и която връзка предполага ползване на земята съобразно нейния характер и предназначение на земеделска земя. Следователно кумулативен елемент от фактическия състав на двете разпоредби е ползването на земеделската земя съобразно нейното предназначение за производство на селскостопанска продукция, |
С
оглед вида, предназначението и параметрите на изпълнения строеж- реконструкция
и ремонт на постройка чрез изграждане на допълнителни помещения -коридор, баня,
,склад и антре, същият не съответства и на изискванията за допустимост на
строителството в земеделска земя без промяна на предназначението й, както по Наредба № 2/ 1993 г. за
застрояване в земеделските земи (отм.); , така и по сега действащата Наредба № 19 от
25.10.2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението
им. Това изключва опреД.нето му като търпим строеж по см. на § 16, ал. 2 от ПР
на ЗУТ, респективно по §127, ал.1 от ПР на ЗУТ
Правилно е разпоредено
от административния орган да се премахне само тази част от строежа, която е
изградена в отклонение на строителното разрешение №204/16.08.1989 година. От
назначената по делото съдебно техническа експертиза се установи, че стаята е
изградена в съответствие с това разрешение, тя е законен строеж и не подлежи на
премахване. Изградените допълнителни помещения- склад, антре, баня и коридор
без строителни книжа и без разрешение за строеж представляват незаконен строеж,
който подлежи на премахване.
С оглед на изложеното обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и
съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде уважено. К.Г. следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Водим от тези мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВРЪЛЯ жалбата на К.Г. *** против Заповед
№10-00-1674/15.06.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора,
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на община Стара
Загора сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
.