№ 14192
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110160078 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Д. С. З., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2101,35 лева,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2018г., ведно
със законната лихва считано от 03.12.2021г. до окончателно изплащане; сумата от 588,63
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.01.2019г. до 22.07.2021г.;
сумата от 308,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.01.2019г. до
12.03.2020г.; сумата от 353,33 лева, представляваща договорни такси за периода от
10.05.2018г. до 30.03.2020г.; сумата от 269,78 лева, представляваща застраховки за периода
от 27.04.2018г. до 28.06.2019г.; сумата от 24,00 лева, представляваща обезщетение за
уведомяване за периода 17.06.2021г. до 23.11.2021г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 14.12.2021г. по
ч.гр.д. 69521/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на
кредитна карта Mastercard от 05.01.2018г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 200 лв. и издал
персонална кредитна карта. С оглед специфичния характер на кредитния продукт, се сочи,
че картодържателят е усвоявал различни суми през различните периоди като е използвал
предоставения кредит под формата на кредитен лимит. Поради описаното твърди, че
ответникът дължи като главница само това, което е теглил/потребил през съответния месец.
Сочи, че съгласно чл. 8 от ОУ към Договора, до картодържателя е изпращано месечно
извлечение, което отразявало: всички транзакции с картата, всички лихви, такси и други
разходи, общо дължимата сума, минималната месечна вноска, както и датата за
издължаване. Излага, че в случая претендираната главница е в размер на 2101,35 лв.,
представляваща сбор от всички усвоявания, като от тази сума били приспаднати
направените погашения от длъжника. Относно погасяването на задълженията сочи, че
съгласно чл. 9 от ОУ ответникът може да заплаща задълженията си в срок посочен в
1
месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва или на части, като в последния
случай непогасената част се олихвявала с възнаградителна лихва, а приложимият лихвен
процент се посочвал в месечните извлечения. В случай че ответникът избере да погаси
задълженията на части – била дължима минимална месечна вноска, наред с всички
задължения за които е в забава и тези с които е превишил кредитния лимит. При неплащане
на минималната месечна вноска се сочи, че е дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху целия усвоен, но непогасен лимит. Ищецът претендира и такси както
следва: 14 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 37,70
лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора; 14 бр. такси за надвишаване на
кредитен лимит на обща стойност 210,63 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към
Договора; 5 бр. такси за блокиране на карта/кредитен лимит на обща стойност 75,00 лв.,
начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора; 1 бр. такса на стойност 30,00 лв.,
начислена съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД
прилага по извършване на услуги на клиенти — физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.
Твърди и че на 05.01.2018г. ответницата се е присъединила като застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на
задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк
България“ АД, подписвайки нарочна декларация, като в последната изрично декларирала
съгласие сумата на месечната застрахователна премия да се начислява като задължение по
кредитната карта и да бъде превеждана на застрахователя. С оглед изложеното ищецът
претендира сумата от 269,78 лв. - сбор от непогасени застрахователни премии. Поддържа, че
доколкото ответницата не е изпълнила в срок поетите задължения, то банката упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена
чрез ЧСИ Сия Халаджова на 22.07.2021г. Във връзка с последното сочи, че са сторени
разходи в размер на 24,00 лв., които също претендира. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание, но развива съображения в
насока, че претенциите не са индивидуализирани в достатъчна степен. Оспорва
параметрична справка за движението по картова сметка. Оспорва да е получавала месечни
извлечения. Оспорва дължимостта на претенцията за такси и застрахователни премии.
Оспорва ищецът да е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Поради което смята, че и не дължи мораторна лихва в размер от 308,08 лева.
Излага, че не е запозната с ОУ на банката. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването
и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за
издаване на кредитна карта от 05.01.2018г.; че е предоставил на ответника револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 200 лв., че същият е усвоен, както и
предоставянето на кредитната карта; уговорената между страните възнаградителна лихва и
непогасеният й размер; размерът и основанието за начисляване на таксите;
присъединяването на ответника към застрахователна програма, както и размера на
непогасените застрахователни премии, изискуемост на вземанията; предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; както и сторените разходи за връчване
2
на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за
забава. В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2018г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 2 200 лв., както и че е издал и предоставил на ответника персонална
кредитна карта.
От приетия Договор за издаване на кредитна карта № МК63463 от 05.01.2018г. се
установява, че банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитен лимит и издава, като средство за отдалечен достъп до средствата
по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard Cash на картодържателя. В чл. 3
от договора е предвидено, че разрешеният кредитен лимит към датата на сключването му е в
размер на 2200 лева. Според Приложение № 1 към договора, годишният лихвен процент на
възнаградителната лихва е 19,90%, а годишният процент на разходите е 36,37%. Размерът на
минималната месечна вноска е 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15 лева всеки
месец.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че за периода от 08.01.2018г. до 01.04.2018г. ответницата е усвоила кредитния
лимит до размера от 2151,70 лева чрез извършени тегления на пари в брой от банкомат и
чрез извършени плащания чрез ПОС-терминал, като същевременно се установява /таблица
№ 2/ че през периода от 08.01.2018г. до 24.04.2019г. ответницата е извършвала спорадични
плащания /първите три месеца – всеки месец, а след 23.03.2018г. – през три месеца/ на
различни по размер суми, съставляващи общо 942,32 лева. Релевираното възражение, че
ищцовото дружество не било издавало изискуемите по договора месечни извлечения по
кредитната сметка, както и че представените с исковата молба такива са съставени за целите
на процеса, е неоснователно, тъй като видно от експертното заключение по ССчЕ, както и от
дадените от вещото лице разяснения в проведеното на 23.04.2024г. открито съдебно
заседание, експертът е установил съдържанието и датите на издаване на всички извлечения
и същите са издавани ежемесечно на посочените в таблица № 3 дати. Възражението, че
извлеченията не били изпращани чрез обикновена поща на ответницата също е
неоснователно, тъй като видно от заявлението за отпускане на кредит, ответницата е
поискала извлеченията да й бъдат изпращани по електронен път на заявения от нея
електронен адрес.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, след последното си плащане от
24.04.2019г. ответницата е преустановила изцяло плащанията по кредитната карта, а
вноските по представените по делото извлечения от 23.01.2019г. и 25.02.2019г. също не са
платени, поради което за ищцовото дружество е възникнало потестативното право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, при непогасяване на
минималните месечни вноскки по две последователни месечни извлечения, банката може да
обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. В настоящата
хипотеза банката-ищец е упражнила това свое право с представената по делото покана, в
която е посочено, че предвид допуснатото неизпълнение на договорните задължение,
обявява целия кредит за предсрочно изискуем и дължим, като действието на договора се
прекратява считано от датата на получаване на уведомлението. Тази покана е връчена на
ответницата чрез ЧСИ Сия Халаджова, която е извършила връчване на книжа на основание
3
чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, а съгласно препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ, съдебният изпълнител
връчва книжата при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Видно от представената по делото покана и съдържанието на разписката за връчване
/представляваща официален удостоверителен документ/, уведомлението за предсрочна
изискуемост е връчено на адреса, посочен от ответницата в заявлението за отпускане на
кредит съставляващо неразделна част от договора съгласно чл. 2 от него /който адрес е
ответницата е посочила и в отговора на исковата молба по настоящото дело/ и връчването е
извършено редовно на 22.07.2021г. по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК – на пълнолетен член
от семейството със задължение да предаде на адресата, а именно Мартин Зарев – син на
ответницата. С оглед на това, възражението на ответницата, че не й било връчено
уведомлението за предсрочна изискуемост, е неоснователно. При кумулативното наличие на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава за плащане,
наличие на клауза в договора, уреждаща правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем в хипотеза на забава, и надлежно връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил валидно своето потестативно право и
кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем на 22.07.2021г.
При това положение ответницата дължи на ищцовото дружество неплатената
главница в размер на 2101,35 лева съгласно експертното заключение, както и дължимата
възнаградителна лихва за периода от 08.02.2019г. до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 22.07.2021г. в размер на 588,63 лева. С оглед забавата за плащане и
на основание чл. 33, ал. 2 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответницата дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатените вноски за периода от 23.01.2019г. до
12.03.2020г., която вещото лице е изчислило в размер на 308,08 лева.
На следващо място от приетите писмени доказателства Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД и Сертификат №
МК63463 към Групов застрахователен договор, подписани от ответницата с неспорено
авторство се установява, че ответницата е сключила чрез ищцовото дружество като
застрахователен посредник, договор за застраховка с Cardif Assurances Vie SA, за
застрахователен пакет „покритие на задълженията Плюс“. Застрахователното покритие по
този пакет включва рисковете смърт в резултат на злополука или заболяване, инвалидизация
над 70%, продължителни болнични над 60 дни, нежелана безработица в резултат на
уволнение над 60 дни, хоспитализация в резултат на злополука над 7 дни, неправомерно
ползване на застрахована кредитна карта, на официални документи, заедно със
застрахованата кредитна карта, на лични или служебни ключове заедно със застрахованата
кредитна карта, на чанта или портфейл заедно със застрахованата кредитна карта в резултат
на загуба или отнемане чрез кражба, кражба чрез взлом или грабеж, както и грабеж на
паричните средства от застрахованото лице, изтеглени чрез застрахована кредитна карта.
Размерът на застрахователната сума е диференциран според застрахователния риск,
като при рисковете смърт, инвалидизация, продължителни болнични, нежелана безработица
и хоспитализация, ползващото се лице е „Юробанк България“ АД, като с плащането на
застрахователното обезщетение се погасява дългът по кредита, а при останалите рискове
ползващо лице е ответницата. Липсва клауза в заявлението, договора и инкорпорираните в
него общи условия, от която да следва извод, че сключването на застраховката представлява
условие за отпускане или усвояване на кредита или да обвързва по пряк или косвен начин
дадено условие по договора със сключването на застраховката. Следователно се касае за
избрана от ответницата допълнителна услуга към кредитното правоотношение, от която се
ползва както банката /в посочените в сертификата случаи/, така и самата ответница.
В сертификата е посочен и размерът на дължимата от ответницата застрахователна
4
премия, която е месечна и е в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит
по кредитната карта към 28-мо число на съответния месец, като се начислява като
задължение по нея, което се заплаща на банката. От експертното заключение по ССчЕ се
установява, че за периода от 27.04.2018г. до 28.06.2019г. изискуемият и неплатен размер на
застрахователната премия е 269,78 лева, поради което предявеният установителен иск за тази
сума също е доказан по основание и размер.
На следващо място, съгласно чл. 12.1, б. „б“ от договора за кредит, банката има право
по собствена преценка да блокира картата и/или кредитните лимити за извършване на
транзакции, при неплащане на минималната месечна вноска и на всички други просрочени
задължения по договора в срок от 10 дни след посочената в съответното месечно извлечение
дата на издължаване. В чл. 12.4 е предвидено, че ако блокирането е извършено по вина или
небрежност на картодържателя, банката има право да събере такса за блокиране на картата,
съответно на кредитните лимити, като размерът на тази такса е посочен в Приложение № 1.
В т. 1.7 от Приложение № 1 е посочено, че таксата при блокиране на карта и/или лимити по
вина или небрежност на картодържателя е в размер на 15 лева. Възражението на
ответницата, че тази такса се дължала еднократно, тъй като картата се блокирала
еднократно, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 12.5.1 от договора, при блокиране на
картата на основание чл. 12.1, б. „б“, картата се деблокира при отпадане на основанието за
блокиране. От експертното заключение по ССчЕ /таблица 6/ се установява, че първата такса
за блокиране на картата от 15 лева, е начислена на 05.06.2018г. Към този момент е била
изискуема минималната погасителна вноска от 10.05.2018г., която /видно от таблица 2/ не е
била платена, следователно ответницата е била в просрочие с повече от 10 дни. След това,
обаче, на 28.06.2018г. ответницата е извършила плащане, което е станало основание за
деблокиране на картата. След него ответницата отново е спряла да плаща задълженията си и
следващото блокиране е от 04.09.2018г., като на 10.09.2018г. ответницата отново е
извършила плащане. По този начин картата е блокирана общо 5 пъти за периода от
05.06.2018г. до 11.03.2019г., следователно дължимата от нея такса за блокиране е в размер на
75 лева, както е уточнено и в експертното заключение.
Дължима се явява и таксата за месечно обслужване в размер на по 2,65 лева на месец
съгласно т. 1.14 от Приложение № 1, тъй като по делото няма спор и се установява, че за
периода на начисляване на тази такса от 10.05.2018г. до 10.06.2019г. договорът е бил валиден
и ищцовото дружество е поддържало кредитната сметка. Видно от експертното заключение
по ССчЕ, размерът на неплатената такса за процесния период е общо 37,70 лева, каквато е и
претендираната сума.
Що се касае до обезщетението за извършени разходи за изпращане на уведомление за
предсрочна изискуемост в размер на 24 лева, както беше посочено по-горе, от събраните по
делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е възложило връчването на
уведомлението на ЧСИ Сия Халаджова по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ и услугата е
извършена. От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 18.06.2021г. пък се
установява, че ищецът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 24 лева за
връчване на покана на Д. С. З.. Ето защо тази претенция също се явява основателна.
На следващо място според чл. 7.2 от договора, разполагаемият кредитен лимит, в
рамките на който картодържателят може да извършва транзакции, е равен на определения от
банката кредитен лимит по картата, намален с общата дължима сума към момента на
извършване на транзакцията. Общата дължима сума представлява сбора от всички
начислени съгласно настоящите общите общи условия, но непогасени задължения на
кредитополучателя по договора, което включва всички изпълнени транзакции и всички
дължими лихви, такси и други разходи. Надвишаване на кредитния лимит съгласно чл. 7.6
от договора е налице в случай, че общата дължима сума, определена съгласно чл. 7.2,
възлезе на по-голям размер от размера на отпуснатия от банката кредитен лимит с
5
изключение на случаите по чл. 5.12 и 5.13 /неприложими в настоящата хипотеза/.
Надвишението на кредитния лимит се счита за нарушение на настоящия договор. В тези
случаи картодържателят дължи на банката обезщетение за надвишен кредитен лимит в
размер, посочен в Приложение № 1 към настоящите условия всеки път, когато към датата на
издаване на съответното месечно извлечение е налице надвишение на кредитния лимит.
Според т. 1.5 от Приложение № 1, обезщетението за надвишаване на кредитния лимит е в
размер на 5% от размера на надвишението, но не по-малко от 2 лева. От експертното
заключение по ССчЕ се установява, че кредитният лимит е надвишен на 10.04.2018г., а
размерът на дължимото обезщетение за периода от 10.05.2018г. до 10.06.2019г. е в размер на
210,63 лева.
Видно от съдържанието на описаните по-горе договорни клаузи, таксата за
надвишаване на кредитния лимит представлява обезщетение за вреди, възникващи за
банката вследствие на това, че уговореният в договора кредитен лимит /в случая в размер на
2200 лева/ е надвишен. Кредитният лимит, от своя страна, е надвишен тогава, когато общият
сбор на всички неплатени суми по договора /главница, лихви и такси/ нарасне вследствие на
неплащането им от кредитополучателя до размер, който надхвърля 2200 лева. Следователно
правопораждащ факт на вземането за таксата /обезщетението/ за надвишен кредитен лимит,
е неизпълнението на задължението на кредитополучателя за плащане на задълженията по
договора за банков кредит, а обезщетението е с фиксиран размер от 5% от надвишението за
всеки месец, но не по-малко от 2 лева. При това положение съдът намира, че таксата
/обезщетението/ за надвишен кредитен лимит представлява по своя характер неустойка за
забавено плащане на задълженията по кредита над определен размер. Едновременно с това,
забавеното плащане на същите тези задължения съставлява и основание за начисляване на
лихва за просрочие в размер на законната лихва, каквато в случая е начислена и
претендирана. Видно от приложението към експертното заключение по ССчЕ, мораторната
лихва не само се кумулира с обезщетението за надвишаване на кредитния лимит, но се и
включва в размера на общата дължима сума, въз основа на която се определя размерът на
надвишението, съответно – и размерът на неустойката. Както се установява от същото
приложение, в общата дължима сума се включва и начислената неустойка за предходни
месеци и с нея също се увеличава надвишението, а с това – и размера на неустойката за
следващите месеци.
От гореизложеното се установява, че клаузите на чл. 7.2 от договора и т. 1.5 от
приложението уреждат заплащането на неустойка с мораторен характер, която, в
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, не само се кумулира със
законната лихва за забава, но и се начислява върху нея, като освен това се и капитализира. С
оглед на това, посочените клаузи са нищожни поради противоречие с императивна
материалноправна норма, а начислената въз основа на тях такса е недължима. Както е
изяснено с Тълкувателно решение № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на договорните клаузи, на които се
основават процесните вземания, когато следва да се приложи императивна правна норма,
каквато е чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Аналогично е положението и по отношение на таксата за администриране на
просрочен кредит в размер на 30 лева, начислена на 30.03.2020г., която също се явява в
противоречие с чл. 33, ал. 1, и ал. 2 ЗПК, доколкото представлява обезщетение за вреди от
забавата на кредитополучателя с фиксиран размер, който не зависи от това, дали в
действителност са предприети някакви действия по „администриране“, какви са те и какви
са разходите на банката за тях.
Ето защо предявеният установителен иск за договорни такси, дължими за периода от
10.05.2018г. до 30.03.2020г. следва да бъде уважен до размера от 112,70 лева,
представляваща сбор от таксата за блокиране на карта – 75 лева и таксата за месечно
6
обслужване – 37,70 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 353,33 лева
/съставляваща такса за надвишен кредитен лимит – 210,63 лева и такса за администриране
на просрочен кредит – 30 лева/ искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 72,90 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 429,10 лева, платено по банков път, което е напълно
съответно на материалния интерес в заповедното производство, или общо 502 лева. С оглед
уважената час от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер на 467,71 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски
за държавна такса в размер на 261,15 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 797,42
лева с ДДС, платено по банков път, което също съответства напълно на материалния
интерес, както и за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, или общо
1358,57 лева. С оглед уважената част от исковете, следва да му бъдат присъдени 1268,89
лева. Ответницата е сторила разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, платени в брой, и за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200 лева, или общо 900 лева. С оглед отхвърлената част от исковете
следва да й бъде присъдена сумата от 59,41 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл.
16, вх. А, ет. 3, ап. 6, дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 2101,35 лева,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2018г., ведно
със законната лихва считано от 03.12.2021г. до окончателно изплащане; сумата от 588,63
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.01.2019г. до 22.07.2021г.;
сумата от 308,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.01.2019г. до
12.03.2020г.; сумата от 112,70 лева, представляваща договорни такси за периода от
10.05.2018г. до 30.03.2020г.; сумата от 269,78 лева, представляваща застрахователни премии
за периода от 27.04.2018г. до 28.06.2019г. и сумата от 24,00 лева, представляваща
обезщетение за уведомяване за периода 17.06.2021г. до 23.11.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
14.12.2021г. по ч.гр.д. 69521/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за договорни такси за разликата над 112,70 лева до пълния
претендиран размер от 353,33 лева.
ОСЪЖДА Д. С. З. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл.
16, вх. А, ет. 3, ап. 6, да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 467,71 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 1268,89 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на Д. С. З., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл. 16, вх. А, ет. 3, ап. 6, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 59,41 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8