Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………
/ 05.08.2020г. гр. Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ – ти състав, в
публично заседание, проведено на 10.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16396 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от
ищецът К.М.М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи, със седалище и адрес на управление: гр.София 1202 Бул." *** "46, която
искова претенция след изменение, посредством увеличаване размера на исковата
сума, на основание чл.214 ал.1, п.р.3-то от ГПК, допуснато с определение от
с.з. на 10.07.2020г., е както
следва:
-
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1815,12лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 260,00часа за
периода от 14.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;
-
с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 239,20лв. ,
представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 14.10.2016г.
до 30.09.2019г. извънреден труд мораторна
лихва за периода, считано от 01.01.2017г. до 11.10.2019 г.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага ,че
през периода от 14.10.2016г.
до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „ ст.полицай." в ГПУ -гр.Варна
към РДГП Аерогари.
Същата е на структурно подчинение към Главна дирекция
"Гранична полиция" при МВР, гр.София. Съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител.
Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата
на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 81213-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните
работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът
е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че
за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на
преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение
за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така
приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни
доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е
коефициент 1.143.
Ищецът излага, че в
процесния период е положил положил общо 252,82часа
нощен труд, подробно описан в
депозираната искова молба, който преизчислен към дневен води до извънреден
труд , който следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер на
исковата сума.
С оглед на горното
се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" ПРИ МВР,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княгиня Мария
Луиза" №46, в срока
по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор
на исковата молба , в което се
оспорва предявения иск по основание и размер.
Не се спори, че ищецът през
процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време.
Твърди се обаче, че целият положен
от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178
ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в
МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочат, че процесните отношения се
регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от
02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорват приложимостта на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно
чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за
работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители,
какъвто е ищецът.
Считат, че за ищеца са приложими
само нормите на ЗМВР.
Сочат, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени
възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за
заплащане на извънреден труд.
Вследствие
на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като
неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Ищецът, носи
доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се позовава,
включително: възникване на служебно
правоотношение между него и Главна Дирекция „Гранична полиция ” при
Министерство на вътрешните работи, полагане на извънреден труд за исковия
период, както и
размера на претендираното възнгарждение за положения извънреден труд.
В тежест на ответникът е да докаже твърдението си в отговора
на исковата молба, че е заплатил всички дължими на ищеца възнаграждения за
положен извънреден труд за процесния период.
По делото не
съществува спор относно обстоятелството, че в процесния период ищецът се е намирал
в служебно правоотношение с ответника, както и факта, че е полагал труд на
смени.
Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от
ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези
възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на
исковата молба.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания, посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че стойността на
претендираното допълнително възнаграждение за положен извънраден труд,
съобразно твърденията на ищеца след приравняване на нощни часове към дневни за процесния
период, е в размер на 1815,12лв., за
начислени 260 часа, а размера на мораторната лихва за така положения извънреден
труд, за периода от 01.01.2017г. до 11.10.2019г. възлиза на 239,20лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно
и компетентно дадено.
Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за
положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР, „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 14.10.2016г.
до 30.09.2019г.,
приложима
към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/, липсва изрична норма съответстваща на
чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до
31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
Наредба №8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР, е
предвидена възможност полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. При липсата
на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По
отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан,
тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение
за извънреден труд в пълния размер, като дължимо възнаграждение за извънреден
труд се установява от заключението на вещото лице.
Ответникът не е изплатил дължимото
на ищеца възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение
за забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка забавно
плащане на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице.
По разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно ,
доколкото същото е в минимален размер , съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в актуалната редакция към датата на договора за правна защита и съдействие на
ищеца.
На основание чл. 83, ал. 1, т.
1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността
на иска, ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 122,60 лева и 170,00 лева депозит
за вещо лице, или общо разноски в размер от 292,60 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1202 Бул."***"46, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА К.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1815,12лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 260,00часа за
периода от 14.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата 239,20лв.,
представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 14.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд мораторна
лихва за периода, считано от 01.01.2017г. до 11.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.София 1202
Бул."***"46, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 400,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1202 Бул."***"46, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата
от 292,60лв., представляваща
сбор от дължимата държавна такса за производството в размер на 100,00 лева и 170,00
лева възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: