Присъда по дело №1305/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №2/13.01.2022г. постановена по ВНОХД №1305/2021г. по описа
на Варненския окръжен съд.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано въз основа на жалба от адв.
Деляна Валериева, защитник на подс. Р. Г. ИВ. срещу присъда от 30.08.2021г. по НОХД №
217/2021г. по описа на РС- Девня, с която на същата за престъпление по чл. 197т.1 във вр. с
чл.194ал.1 от НК и при условията на чл.54, й е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. В жалбата
на подс. И. се прави искане присъдата да бъде отменена, като същата да бъде призната за
невинна. Алтернативно се прави искане за приложение нормата на чл.55ал.1т.2б. „б“ от НК
като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с наказание Пробация. Мотивите са с
насоченост за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и
неправилна оценка на събрания доказателствен материал. В допълнителните съображения
към присъдата се излагат доводи за недоказаност на обвинението с твърдение, че присъдата
почива на предположения. Изтъква се, че не е взета предвид спецификата на отношенията
между пострадалия и подсъдимата и в тази връзка е направен анализ на доказателствата. По
изложените съображения моли подсъдимата да бъде оправдана, алтернативно да бъде
приложен чл.55ал.1т.2 б. „б“ от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния
защитник на наведените в нея основания.
Представителят на ВОП моли съда да не уважава жалбата на подсъдимата Р.И., тъй като
счита същата за неоснователна, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна.
Счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна по несъмнен начин,
като фактите по делото са правилно установени. Намира, че наложеното наказание на
подсъдимата е справедливо определено и споделя доводите на първата инстанция за липсата
на чл.55 от НК. В този смисъл моли да бъде потвърдена обжалваната присъда.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата, допълнението към същата и в
съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с
допустими доказателствени способи да установи обективната истина, като по предвидения в
НПК ред е събрал и проверил множество гласни доказателствени средства. Всички те са
обсъдени в атакувания съдебен акт, като е прието, че от обективна страна подс. И. е
осъществила престъплението, в което е обвинена. Съобразявайки доказателствената
съвкупност по делото ВОС намира, че от фактическа страна в съответствие с всички
релевантни доказателства, първостепенния съд правилно е приел за установено следното:
Подс. Р. Г. ИВ. живеела в с. Караманите, обл. Варна на квартира, сама. Не работела и
единственият й доход бил в размер на 160 лева, които получавала като личен асистент на
своята майка, която живеела отделно. От няколко години подсъдимата имала интимна
връзка със свид. Цветан Ангелов С., който живеел в съседното село Чевенци, обл. Варна.
Той работел без трудово договор при собственик на ферма за едър рогат добитък и се
грижел за кравите при него. Парите, които получавал за труда си спестявал и носел винаги
със себе си в портмоне, прибрано в дрехата му. Свид. С. посещавал подсъдимата в дома й в
дните, в които не бил на работа и оставал да пренощува там. Двамата не живеели в едно
домакинство. Често й купувал храна и цигари и й давал малки парични суми, когато тя му
поискала.
На 12.08.2021г. свид. Ц.С. отново отишъл в дома на подс. Р.И.. В портмонето в себе си
имал пари — сума в размер на общо 7000 лева. Портмонето му било прибрано в джоба на
1

елечето, с което бил облечен. Вечерта когато двамата си легнали свид. С. сгънал елечето си
с портмонето в джоба и парите в него и го прибрал в един гардероб в стаята. На следващата
сутрин подс. И. се събудила преди свидетеля, отворила гардероба, извадила от джоба на
елечето му портмонето му и с него излязла от спалнята. Подсъдимата взела 300 лева от
парите на свид. С. и ги сложила в джоба на дрехата, с която била облечена. Извадила още
600 лева, влязла в мазето на жилището си и ги скрила под един кашон в мазето на дома си.
После прибрала портмонето на свидетеля в друг джоб на дрехата си и зачакала той да се
събуди от сън и да го изпрати на работа. Когато свид. С. станал от сън и се облякъл
установил, че портмонето му не било в джоба на дрехата му, където го бил оставил преди да
се съблече. Попитал подсъдимата къде е портмонето му, при което първоначално тя отрекла
да го е взела. След като свидетелят й се скарал, подсъдимата извадила портмонето от джоба
на дрехата си и му го подала. Той преброил парите в него и установил, че му липсвала
крупна сума пари. Тъй като подс. И. отричала да е взела от парите му свид. С. позвънил на
телефон 112 и съобщил, че са му били откраднати пари. Съобщението било предадено в
полицията и в дома на подсъдимата бил изпратен дежурен екип на полицията в състав М.К.
и свид. Ж.Ж. — водач на оперативен автомобил - служители в У на МВР - Вълчи дол. Пред
служителите на реда, подс. Р.И. първоначално заявила, че е взела само 5 лева от портмонето
на свид. С., за да си купи цигари. Отричала да е виждала или вземала други пари. По –
късно, след като полицаите й казали, че ако върне парите всичко ще приключи до тук, а ако
не ги върне ще има повдигнато обвинение тя си признала, че е взела 300 лева, които
извадила от джоба на дрехата си и ги предала на полицаите.
Служителите на реда отвели подсъдимата в полицията за изясняване на случая, където
беседа с нея провела свид. Ж.К., пред която подсъдимата си признала, че е взела и други 600
лева, които била скрила в мазето на дома си. Полицаите върнали подсъдимата И. до
жилището й, тя ги отвела в мазето и изпод един кашон извадила останалата сума пари в
размер на 600 лева, които също предала на полицаите. В хода на разследването сумата в
размер на 900 лева били върнати на свид. Ц.С. срещу разписка.
Настоящата въззивна инстанция, счита че при правилно установена фактическа
обстановка РС не е съобразил, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл.93т.9 от НК,
поради което деянието на подс. И. е следвало да бъде преквалифицирано по чл.197т.2 във
вр. с чл.194ал.3 от НК, като е следвало да намери приложение нормата на чл.218б от НК.
Съдът не констатира в хода на съдебното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквото твърдение се съдържа в жалбата.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че подс. И. е
осъществила деянието, в което е била обвинена, като този извод на РС не почива на
предположения, а на анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Направените правни изводи изцяло съответстват на обективно установеното от
доказателствата по делото.
Видно от показанията на св. С., отивайки в дома на подсъдимата, той носел определена
сума пари, която съхранявал в портфейла си. Когато установил, че портфейлът му липсва,
И. категорично отрекла да го е взела. При идването на полицейските служители, видно от
показанията на св. Ж., още преди да бъде отведена в полицейският участък тя признала, че е
взела 300лева, които върнала. След отвеждането й в полицейският участък при разговор със
св. Карабашакова тя признала и за това, че е взела още 600лева, които била скрила в мазето
в дома си, които се съгласила да върне. При отвеждането й у дома, тя действително извадила
от мазето сумата от 600лева и по този начин възстановила открадната от пострадалия сума в
размер на 900лева. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и установяват
предмета на престъпно посегателство и факта на отнемането му от подсъдимата. В този
смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, които кореспондират помежду
си. Единствено подсъдимата първоначално твърдяла, че е взела парите, защото
2

пострадалият й бил разрешил, а след това сочи, че мислела помежду си да се разберат, преди
С. да звънне на тел.112. По същество не отрича, че е взела паричната сума, но според нея
това е станало с разрешението на пострадалия. Горното по категоричен начин се отрича от
него, а и пред полицейските служители нито той, нито подсъдимата са посочили, че тя е
имала такова изрично разрешение. Предвид горното, съдът споделя доводите на първата
инстанция за съставомерността на деянието по чл.194 от НК, като счита, че същото следва
да бъде преквалифицирано по чл.194ал.3 от НК, тъй като случаят е маловажен. Съгласно
цитираната разпоредба, маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Т.е. определящо
квалификацията по чл.194ал.3 от НК е не само ниската стойност на предмета на
посегателство. За наличието на маловажен случай е необходимо в съвкупност да се
преценят евентуалното отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите
обществени отношения, липсата или незначителността на вредните последици, както и
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца От събраните по делото
доказателства е видно, че извършеното от подсъдимата деяние е породило съответните
общественоопасни последици- налице са причинени щети, които са възстановени на
пострадалия, като обществената опасност на деянието е ниска, още повече, че
доказателствата по делото сочат на ниска степен на обществена опасност на подс. И.- тя е
неосъждана и няма регистрирани противообществени прояви. Предвид горното и
осъщественото от нея деяние следва да бъде квалифицирано по чл.197т.2 във вр. с
чл.194ал.3 от НК. С оглед горното подс. И. следва да бъде призната за невиновна да е
осъществила деянието по чл.197т.1 във вр. с чл.194ал.1 от НК, тъй като осъщественото от
нея покрива признаците на престъпление по чл.197т.2 във вр. с чл.194ал.3 от НК, поради
което съобразявайки, че отнетата сума е възстановена и същата е под две минимални
работни заплати към датата на деянието, то следва да намери приложение нормата на
чл.218б,ал.1 от НК, като й бъде наложено административно наказание Глоба в размер на
200лева. Настоящият въззивен състав счита, че по отношение на подсъдимата е приложима
нормата на чл.218б от НК, тъй като са налице положителните и липсват отрицателните
предпоставки, визирани в ал.1 и ал.2 от същата. Видно от доказателствата по делото
стойността на предмета на престъпно посегателство е до две минимални заплати за страната,
тъй като е в размер на 900лв., а към датата на деянието- 13.08.2021г. МРЗ е била в размер на
650лв. Причинените от престъплението щети са били възстанови от подс. И. преди
приключване на съдебното следствие. Институтът на чл.218б от НК не намира приложение,
съгласно чл.218б, ал.2т.1 ако деецът в продължение на една година е извършил две или
повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева. Тези
деяния, съгласно вложения смисъл от законодателя следва да са извръшени от него преди
деянието, за което му е повдигнато обвинение. По делото не са налице доказателства за
извършени от И. деяния в продължение на една година преди настоящото, не е налице и
втората отрицателна предпоставка на чл.218б,ал.2т.2 от НК, тъй като към момента на
деянието подсъдимата не е била осъждана и спрямо нея няма налагано административно
наказание за такова деяние преди настоящото и да не е изтекла една година от
извършването му. Липсва и третата предпоставка, а именно предметът на деянието не е
сред посочените в чл.218б, ал2т.3 от НК. С оглед горното подсъдимата следва да бъде
призната за невинна да е осъществила деяние по чл.197т.1 във вр. с чл.194ал.1 от НК, а е
осъществила административно нарушение, поради което следва да й бъде наложено
административно наказание по реда на чл.218б, ал.1 от НК. Приложението на този институт
е при констатираната от въззивния съд маловажност на настоящото деяние. С оглед горното,
съобразявайки смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало, липсата на други престъпни прояви от страна на подсъдимата, оказаното съдействие
3

на органите на разследването, трудовата й ангажираност като личен асистент, липсата на
достатъчно доходи, реализирани единствено от тази й заетост, съдът намира, че
административното наказание Глоба следва да е в размер на 200лв.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	2
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия:	Румяна Петрова Петрова

Дело:	20213100601305
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1305/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите