РЕШЕНИЕ
№ 2437
гр. Пловдив, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330103413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Предявен е против В. Р. И., ЕГН **********, от *********************** , иск на „
АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София , ул
„Панайот Хитов „ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка
чл. 535 вр. с чл. 538 вр. чл. 463 от Търговския закон.
Твърденията в исковата молба са, че на дата *********г. в гр. П. ответникът издал в полза
на ищеца запис на заповед, с която безусловно и неотменимо се задължил да му заплати
сумата от 2064 лв., без никакви протести, разноски , възражения и такси. Ценната книга
обезпечавала цялото вземането на кредитора по договор с длъжника за потребителски
кредит № ****************** от дата 27.11.2018г.; било договорено И. да получи назаем
сума от 1200 лева, които да върне ведно с възнаградителна лихва в размер от 191.84 лева, и
стойност на допълнителна услуга ( имуществено проучване и изготвяне на кредитен
рейтинг на длъжника ) от 672.16 лева. Така общия размер на дължимите от
кредитополучателя плащания в полза на ищеца станал 2064 лева.
По заявление на ищеца, РС Пловдив издал по частното гр. дело № 17805/2019г, заповед за
незабавно изпълнение за сумата от 2064 лв., против която длъжникът възразил в срока по
чл. 414 от ГПК. Ответника платил част от сумите по договора ; ищецът иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И., че в
отношенията между страните , дължи на ищеца плащането на сума от 1548 лева по записа
на заповед, от които 929.55 лева от главницата, 114.33 лева от договорната лихва за периода
1
на договора, и 504.12 лева остатък от стойността на допълнителната услуга, ведно със
законната лихва върху сумата от 1548 лева от датата на подаването на заявлението в съда -
30.10.2019г. до окночателното изплащане на вземането , и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска. Не спори по сключването на каузалните сделки – договора за
потребителски кредит или договора за имуществено проучване и изготвяне на кредитен
рейтинг, но релевира тяхната недействителост; прави възражение за прихващане с
недължимо платени от длъжника по договора суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени
Иска се и присъждане на разноските по спора , а на процесуалния представител на
ответника – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Исковете са допустими като установителни, ищецът е снабден със заповед за незабавно
плащане на същите; спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество , съдът съобрази следното :
І. По съществуването (издаването) на процесната ценна книга не се спори , тя е
приложена в оригинал на л. 4 от частното дело № 17805/19 , ПРС. Записът на заповед
разполага със всички изискуеми от чл. 535 от Търговския закон реквизити и съставлява
годно да задължи И. едностранно волеизявление с менителничен ефект .
ІІ. Тъй като записът на заповед е годна ценна книга, съдът трябва да изследва каузалната
сделка.
Няма между страните спор по това , че процесната ценна книга е издадена за „обезпечение
„ на вземанията на поемателя , произтичащи от договора за потребителски кредит № №
************** от дата 27.11.2018г. и договора за имуществено проучване и изготвяне на
кредитен рейтинг на длъжника от същата дата.
Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му ,
приложима е редакцията на ЗПК, изм., доп., ДВ . бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от
1.07.2018 г..
Договорът е писмен , в него има посочване на годишния процент на разходите, който не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. Има посочване на годишния лихвен процент, на погасителен план и на правото на
заемополучателя да получи при поискване и безплатно да получи извлечение от договора
под формата на погасителен план, има посочване на дневен лихвен процент при
предсрочно погасяване на кредита. По този начин формално са изпълнени изискванията на
чл. 11 от ЗПК и нищожност на договора за кредит на основанието по чл. 22 от ЗПК не може
да бъде установена.
Същия редакция на закона е приложима по отношение на договора за допълнителна
услуга - имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг; разпоредбите на Закона
за потребителския кредит „се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора
са сключени няколко договора за кредит, …… чието сключване е с цел или резултат
2
заобикаляне изискванията на закона“ (чл. 3 ). Договора е възмезден , във връзка с договора
за кредит, и след като плащането на възнаграждението по него обуславя и договора за
кредит, то това възнаграждение е неизбежен разход по кредита и следва да бъде включено в
годишния процент на разходите по него. Тъй като включването на размера на
възнаграждението по договора за допълнителни услуги води до годишен процент на
разходите, който ще надвиши законната граница от 50.05 %, договора за гаранция заобикаля
разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК и следва да бъде приет за нищожен в своята цялост.
Договорът за допълнителни услуги е и неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите – той води до значително неравновесие между договорените права
на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора за кредит. Тъй като нищожността личи от съдържанието на договора , в частност –
съществените елементи на същия , той следва да бъде приет за нищожен в цялост, което на
свой ред означава , че съдът намира иска за установяване на вземането по ценната книга за
неоснователен в частта, представляваща 504.12 лева – стойност на допълнителна услуга.
Не се споделя обаче довода на ищеца и за нищожност поради противоречие с добрите
нрави на клаузата, определяща размера на кредиторовото възнаграждение по договора за
кредит . Договорът е сключен на 21.03.2016г., при фиксиран лихвен процент от 41.03 % на
годишна база, със срок от осем месеца, при общ размер на възнаграждението от 191.84 лева,
разсрочено като част от месечната погасителна вноска. Затова и договорната лихва е част от
методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния
процент на разходите ,който на свои ред е лимитиран императивно по размера си. Тоест,
възможния максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и
опосредено, при което довода за противоречие на размера на кредиторовото възнаграждение
с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с практиката на съдилищата ,
според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т.
д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), но тази практика е формирана и следвана преди
въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.
ІІІ . Предвид нищожността на договора за допълнителни услуги , възражението за
прихващане е основателно – има платена без основание по този договор сума от 168.04 лева
стойност на „имуществено проучване „, както признава ищеца.
ІV. В резюме,съдът следва да отхвърли иска за тази част от сумата , която представлява
вземания по нищожния договор , включително като уважи възражението за прихващане на
вече платеното по него , и да уважи останалата част.
V. Разноските по иска се присъждат пропорционално , предвид изхода на делото. Ищецът
е направил разходи за защита от общо 583.28 лева , или дължат му се 330.01 лева разноски
по делото (723.28/1548*875.84) .
Дължи се хонорар на представител на ответника, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
3
определят да са минималните такива от 347.48 лева за заповедното производство и 338.36 за
исковото. Общата сума от 712.84 лева се завишава със още 20 % на основание чл. 2а от
Тарифата към чл. 36 от Закона за адвокатурата , тъй като адвокатското дружество
„**********„ е данъчен субект , регистриран съобразно Закона за данък „добавена стойност
„. , след което получения резултат ( 855.40 лева) се редуцира пропорционално на
отхвърлената част от исковете . Така се дължи на процесуалния представител на отвтеника
сума от 382.71 лева (855.40/1548*692.59 лева , колкото са отхвърлени). Самият ответник не
е направил разходи за защитата си.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
Приема за основателно възражението на В. Р. И., ЕГН **********, от
************************* , за прихващане на дължима от него сума за главница и
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № № ***************** от
дата 27.11.2018г. с насрещно вземане на И. за връщане на недължимо платена по нищожен
договор между същите страни сума от 168.04 лева, до размера на по – малкото вземане (
168.04 лева).
Признава да е установено в отношенията между страните , че В. Р. И., ЕГН **********,
от *********************** , дължи на „ АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление в гр. София , ул „Панайот Хитов„ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123,
плащане на сумата от 875.84 лева по запис на заповед от дата **************г. , за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 9613/ 01.11.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на
вземането , като за разликата до пълния предявен размер от 1548 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА
като неоснователен, вкл. поради увежено възражение за прихващане.
Осъжда В. Р. И., ЕГН **********, от *********************** , да заплати на „
АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр. София , ул
„Панайот Хитов„ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123, сумата от 330.01 лева разноски по двете дела.
Осъжда „ АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр.
София , ул „Панайот Хитов„ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123, да заплати на В. Р. И., ЕГН
**********, от *********************** , сумата от 62.63 лева разноски по делото за
експертиза .
Осъжда на осн. чл. 38 от ЗАдвокатурата , „ АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление в гр. София , ул „Панайот Хитов„ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123,
да заплати на адвокатско дружество „Г. „ , БУЛСТАТ **********, адрес на дейност
П.***************, 382.71 лева хонорар по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
4
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5