№ 14
гр. , 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря М. Н. Н.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231860200002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Й. Т. С., ЕГН**********, адрес: гр. *********, ****, ул.
„****************“ № ***, чрез адвокат П. Л. Н. от САК срещу Наказателно
постановление №Ф-158/05.08.2022г. на Директорa на ****************************, с
което на основание чл. 413, ал. 1 от Закон за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. за
нарушение на чл. 39, ал.2, т. 12 от ЗВМД.
В жалбата се валидират основания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на наказателното постановление, като се сочи, че същото е постановено при
нарушение на материалния закон и при издаването му е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Искането към съда е за отмяната му.
Ответната страна- Дриректор на ***-****, редовно призован, не изпраща
представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.
******** ******** гр. Пирдоп, редовно призована, не изпраща представител, не се
представлява, не взема становище по жалбата.
Районен съд- *********, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, същата е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик;
Наказателно постановление №Ф-158/05.08.2022г. на Директорa на
****************************; известие за доставяне; АУАН № 45/14.04.2022г.;
предписание; Протокол №1; Заповед № РД11-1710/25.07.2022г. на ИД на БАБХ; Заповед №
ОСПП-1380/16.04.2020г.; Заповед № ОСПД-57/15.06.2020г.и събраните гласни
доказателства- показанията на свидетелите: К. И. Р.– актосъставител, М. Н. И.- Б. и В. Д. С.
1
се установява следната фактическа обстановка:На 14.04.2022г. била извършена физическа и
документална проверка на ветеринарно лечебно заведение, намиращо се в гр. *********,
общ. *********, област **********, парцел- кв. 43, при която било установено, че
управителят на лечебното заведение С. не спазва изискванията за добра
ветеринарномедицинска практика и професионалната етика, като съхранява
ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на годност съвместно с такива, които са
годни за употреба, вместо на отделно обособени за това места. За констатираното
нарушение д-р Р. издал предписание №17/14.04.2022г със срок за изпълнение до 31.04.2022г.
Същото не е подписано от собственика на обекта. Също така е съставен протокол
№1/14.04.2022г., подписан от свидетелите, без да е подписан от проверявания собственик на
обекта. За констатираното нарушение св. Р. съставил АУАН № 45/14.04.2022г. на Й. Т. С..
Въз основа на така съставения акт, административнонаказващият орган издал атакуваното
НП, в което описанието на осъщественото от С. нарушение е идентично с описанието,
дадено в АУАН, като за виновно нарушен е посочен чл. 39, ал. 2, т. 12 от ЗВМД и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана с налагане
на административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. на основание чл. 413, ал. 1 от
ЗВМД.Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното: Посочената за виновно нарушена от актосъставителя в АУАН и
административнонаказващия орган в атакуваното НП, разпоредба на чл. 39, ал. 2, т. 12 от
ЗВМД гласи: „Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:
спазват изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика
на ветеринарния лекар“. Според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 8 от ДР на ЗВМД:
„Ветеринарномедицинска практика" е профилактиката, клиничната диагностика и лечението
на болести по животните, извършвана от регистрирани ветеринарни лекари на определена
територия”. Съгласно изискването на чл. 25 от ЗВМД, ветеринарните лекари, могат да
упражняват ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, ако са
вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС). Общото
събрание на БВС пък, според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за съсловната организация на
ветеринарните лекари в България, приема Кодекс за добра ветеринарномедицинска практика
и професионална етика на ветеринарния лекар. Нарушението на правилата по Кодекса, се
установяват по реда на глава III от Закона, от членовете на областните комисии по контрол
и професионална етика и се санкционират от председателя на националня съвет на
БВС.Според словесното описание на санкционираното нарушение, то се изразява в
съхраняване на ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на годност съвместно с
такива, които са годни за употреба, вместо на отделно обособени за това места.Посочената
от АНО за виновно нарушена разпоредба на чл. 39, ал. 2, т. 12 от ЗВМД, не кореспондира с
изложените в постановлението фактическите обстоятелства, осъществяващи състава на
санкционираното нарушение.Осъществените от жалбоподателката фактически действия,
като описание на нарушението, не са включени в някоя от дейностите по профилактика,
клинична диагностика и лечение на болести, запълващи съдържанието на законовата
дефиниция на понятието „ветеринарномедицинска практика“, нито представляват
нарушение на изискванията на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и
професионална етика на БВС, чиято цел е „да определи основните норми на поведение,
които трябва да бъдат съблюдавани от ветеринарните лекари, като по този начин се
гарантират интересите на клиента, на пациента, изграждането на доверие в обществото към
ветеринарната професия и лоялността на конкуренцията между ветеринарните лекари
упражняващи професията“. Още повече, че както бе посочено и по- горе, нарушенията на
Кодекса, се установяват и санкционират по специалния ред, предвиден в Закона за
съсловната организация на ветеринарните лекари в България.
В случая, в атакуваното НП са описани действия на жалбоподателката, нарушаващи
служебни задължения в качеството й на ветеринарен лекар, упражняващ
ветеринарномедицинска практика, които са нормативно уредени, както с разпоредбите на
ЗВМД, така и с разпоредбите на подзаконовите нормативни актове по приложението му-
Наредба № 42/12.12.2008г. за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и
обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, но в
настоящия случай не са посочени от АНО нарушени разпоредби от ЗВМД, нито от
подзаконови нормативни актове.
2
Обстоятелството, че АНО не е дал правна квалификация на нарушението по
посочените нормативни актове, съответстваща на фактическото описание на същото, на
практика е довело до невъзможност жалбоподателката да разбере, какво точно й се вменява
в отговорност.
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 413, ал. 1 ЗВМД, предвижда
реализиране на административнонаказателната отговорност на ветеринарен лекар, който "не
изпълни задължение по чл. 39", но са въведени значителен на брой изисквания, касаещи
осъществяване на ветеринарномедицинската дейност, а с други разпоредби на закона са
предписани и конкретни правила за поведение на ветеринарните лекари при осъществяване
на някоя от дейностите по профилактика, клинична диагностика и лечение на животните.
Следователно нарушение на добрата ветеринарномедицинска практика, предполага
нарушение на предписаното от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и
професионална етика на БВС, поведение на ветеринарния лекар и същото подлежи на
санкциониране по специалния ред на Закона за съсловната организация на ветеринарните
лекари в България, а неизпълнението на задълженията по чл. 39, ал. 2, т. 12 от ЗВМД,
предполага нарушение на друга правна норма на ЗВМД, уреждаща правилата за
профилактика, клинична диагностика и лечение и отговорността за такова нарушение се
реализира по чл. 413 от ЗВМД.
Изложеното по – горе, налага извод за несъответствие на процесното НП с
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Невъзможността за пълноценно реализиране на
правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност, чрез
противопоставяне на правно релевантните факти, винаги представлява такъв съществен
порок на наказателното постановление, водещ до неговата незаконосъобразност от
формална страна и самостоятелно основание за неговата отмяна на посоченото основание.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат на жалбоподателя. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателката в размер на 500лв., като в
договора за правна защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Ф-158/05.08.2022г. на Директорa на
****************************, с което на Й. Т. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.
*********, ****, ул. „****************“ № ***, й е наложено административно наказание
на основание чл. 413, ал.1 ЗВМД „глоба“ в размер на 2000.00 лв./две хиляди лева/ за
нарушение на чл. 39, ал.2, т.12 ЗВМД, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ****************************, със седалище и адрес: гр. София, ул.
„**********“ №17, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. С., ЕГН********** сумата от 500.00 лв.
/петстотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд ****.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
3