Р Е Ш Е Н И Е
№ 390/3.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в
открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 332 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба,
подадена от Д.И.К.
ЕГН ********** чрез адв. Н.К. ***, против ОДМВР, гр. София, с адрес за призоваване
гр. София, ул. ***“ № **, с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД
138/2018 г.по описа на РС Ихтиман, във връзка с отменено наказателно постановление № 17-24-1204-003400 от
15.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР София.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 17-24-1204-003400 от
15.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР София е претърпял имуществени вреди
в размер на 300 лв., представляващи сторени разноски по АНД 138/2018 г.по описа на
РС Ихтиман във връзка с обжалване
на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен съд Ихтиман е ползвал адвокатска защита, за
която е заплатил съответния хонорари. Моли съда да уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата
от 300 лв, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
се представлява от адв. Н.К.,
който моли за уважаване на исковата
молба. Моли да му бъдат присъдени
и сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, съгласно
представен списък за разноски.
Ответникът
в писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Прави възражение
запрекомерност на запатения адвокатски хонорар в настоящото производство и моли
съда същият да бъде намален съласно минималния размер в чл. 8 ал.1 от Наедбата
за минималните адвокатски възнагаждения..
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище, за
основателност на ищцовата претенция.
Административен съд Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца Д.И.К. е било издадено наказателно
постановление № 17-24-1204-003400 от 15.12.2017 г. на
Началник група към ОДМВР София. Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било
образувано АНД № 138/2020 г. по описа на Районен съд Ихтиман, като за осигуряване на защитата и
процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Н.К. и е заплатил сума
от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 02.05.2018 г., приложен по АНД /л. 3/. По делото е проведено
едно открито съдебно заседание, в което адвокат К. е участвал. С Решение № 309 от 31.12.2019
г. по
анд 138/2018 г. наказателното постановление било отменено от РС Ихтиман. Това
решение не било обжалвано и влязло в законна сила.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения
иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в
исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен
ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки.
Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено
и отменено от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че
именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял
имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски за процесуално
представителство по обжалваното наказателно постановление в размер на 300 лв. по АНД № 138/2018 г. по описа на Районен съд Ихтиман. Дължимият адвокатски
хонорар е реално заплатен, което изрично е удостоверено в договора за правна
защита и съдействие от 02.05.2018 г./л.3 по АНД/. В частта относно заплащането
на сумата за дължимия адвокатски хонорар, договора за правна защита и
съдействие има характера на разписка. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че не са
представени доказателства за размера на твъдяната вреда.
Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред РС Ихтиман и респективно това не би представлявало вреда, ако не беше
издадено незаконосъобразно наказателно постановление от административния орган.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателно
постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца
вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той е
счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по
делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
По изложените съображения, съдът не приема доводите, застъпени в отговора на
ответника, че липсва причинна връзка между издаденото наказателно постановление
и заплатения адвокатски хонорар.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да
бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 17-24-1204-003400
от 15.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР София.
При този изход на делото, основателна е претенцията на
ищеца за присъждане на сторените по настоящото съдебно производство разноски в
размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е направеното
възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА.
Съгласно последната, приложима се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Договорът за правна защита и съдействие е сключен и възнаграждението по
него е заплатено на 02.03.2020 г., т.е приложима се явява редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. преди измененията в нея, настъпили по силата на Решение №
5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Според чл. 8 ал.1 т.1 от Наредбата, /в приложимата редакция/, за защита по административни дела с интерес до 1000 лв. възнаграждението се определя в размер на 300 лв. Настоящият казус не разкрива
фактическа и правна сложност, по делото не са разпитвани свидетели или вещи
лица, адв. К. е взел участие само в едно съдебно заседание, без да е депозирал
становище или писмена защита, поради което съдът намира възражението за прекомерност на платения
адвокатски хонорар за основателно. Ответникът следва да заплати сумата от 300 лв. адвокатски
хонорар.
Дължи се и държавна такса в размер
на 10 лв., която също следва да бъде присъдена на ответника.
При това
положение, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение и 10 лева –дължима и платена държавна такса за разглеждане на
делото или в общ размер на 310 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІІI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. София да заплати на Д.И.К. ЕГН ********** сумата
в размер на 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от
незаконосъобразно наказателно постановление № 17-24-1204-003400 от
15.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР София за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД 138/2018 г.по описа на РС Ихтиман.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. София да заплати на Д.И.К. ЕГН ********** сторените
в настоящото производство разноски в размер на 310 /триста и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/