№ 342
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Милена Богданова
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100508820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.462, ал.2 от ГПК във връзка с чл.436-чл.438 от
ГПК.
С Решение № 756 от 01.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1115/2021
г. по описа на САС, ТО, 13 състав е обезсилено решение № 260568/27.01.2021
г. постановено по ч.гр.д№ 12666/2020 г. на СГС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда и за произнасяне по жалба на длъжника В.
Ст. Мл. срещу разпределение извършено по изпълнително дело №
20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ, с район на
действие: Софийски градски съд с протокол № 2703 от 06.10.2020 г.
Жалбоподателката твърди, че не признава вземанията, за които е
осъдена и се претендират от взискателите по изпълнителното дело. Твърди,
че в първия абзац на връченото й разпределение са допуснати технически
грешки относно произхода и и размера на сумата, която се разпределя.
Твърди се, че с този протокол се разпределя постъпилата по сметка на ЧСИ
Р.М. сума в размер на 24 320,06 лв., представляваща присъдено на
1
жалбоподателката обезщетение с Решение № 3830/2020 г. по гр.д. №
1145/2018 г. по описа на СГС, І-8 състав. Поддържа се недопустимост на
извършеното разпределение, доколкото с него се удовлетворяват вземания на
трите взискателки, които са неустановени по размер. Поддържа се, че
разпределението е извършено неправилно, неясно, необосновано и
незаконосъобразно. Постъпилата сума е разпределена неправилно. Поддържа
се, че ако съществуват оставащи вземания на трите взискателки, то те са
неустановени по размер и ще останат такива до приключване на
производството по обжалване на първото разпределение на постъпилата от
публичната продан сума от продажбата на недвижимия имот офис № 2, ет.1, с
административен адрес: гр.София, бул. ****. Жалбоподателката поддържа
още, че неправилно са изчислени сумите за главници и лихви за всяка от
взискателките, дължими от М., поради незаконосъобразно извършено
разпределение на основание Споразумение от 06.06.2018 г. между
взискателите, а не въз основа на изпълнителен титул-изпълнителен лист от
04.05.2018 г., според който задълженията на длъжника М. се разпределят
поравно между С.Г., К.Д. и С.П.. Твърди се също така, че неправилно са
изчислени сумите на лихвите, дължими от М. към 30.09.2020 г., поради
погасяване на част от тях чрез публична продан на нейната ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент № 3, ет.2, находящ се в
жилищната сграда с адрес: гр.София, бул. **** за сумата от 68 666 лв., която
е разпределена през 2019 г. по същото изпълнително дело и са преведени по
посочените от взискателите банкови сметки. В разпределението не са
посочени оставащите суми, дължими от М. след горното разпределение през
2019 г. на основание изпълнителен лист издадена на 04.05.2018 г. по гр.д. №
04424/2006 г. по описа на СГС, І-19 състав.
Моли съда да отмени извършеното разпределение.
Обжалва се също така и присъединяването и заделянето на суми за
лицето В.Н.М. с твърдението, че е недопустимо да се заделят и разпределят
суми по спряно изпълнително дело. Твърди се, че лицето В.Н.М. няма
качеството на присъединен взискател, тъй като удостоверение изх.№ 17594 от
28.06.2019 г. издадено от ЧСИ Д.В., е неистински официален документ,
издаден в противоречие със закона по спряното с обезпечителна заповед на
СГС изпълнително дело № 1574/2018 г. по описа на ЧСИ В..
2
В срока за становище по чл.436, ал.3 от ГПК, такова е депозирано от
взискателите С.Е.Г. и С.А.П. чрез процесуалния им представител адвокат Ц..
Молят съда да остави без уважение жалбата като твърдят неоснователност на
същата.
Писмено възражение е подал и присъединения взискател В.Н.М. чрез
процесуалния му представител адвокат С.. Поддържа неоснователност на
жалбата. Твърди, че спирането на принудителното изпълнение не е забрана да
се извършват действия по изпълнителното дело, а само забрана за
осребряване имуществото на длъжника и за предаване на постъпилите
парични суми на взискателя, поради което няма пречка по спряно
производство да се издаде удостоверение. Твърди, че към 06.10.2020 г. няма
влязъл в сила съдебен акт, който да прогласява недължимост на сумите по
цитираното удостоверение или неговата неистинност.
На останалите страни: длъжникът Д.Л. Т. /М./ препис от жалбата и
съобразно указанията на САС е връчен на 22.07.2021 г., на взискателя К.С.Д.,
препис от жалбата е връчен редовно на посочения от страната имейл, като в
определения срок тези ответници по жалбата не изразяват становище.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени обяснения, в
които се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли съда да
потвърди извършеното разпределение.
Съдът като взе предвид становищата на страните, както и
приложеното копие от изпълнително дело № 20187900400668 по описа на
ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ, с район на действие: Софийски градски съд,
намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М. с рег.№
790 на КЧСИ, с район на действие: Софийски градски съд е образувано от
С.Е.Г. в качеството й на взискател срещу длъжниците В. Ст. Мл. и Д.Л. Т.
/М./ за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от дата
04.05.2018 г. издаден въз основа на влязло в сила на 12.04.2018 г. Решение №
6434/15.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 04424/2006 г. по описа на СГС, ГО,
І-19 състав.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение В. Ст. Мл. е осъдена да
3
заплати общо на С.Е.Г., на К.С.Д. и на С.А.П. сумата от 162 866 лв., ведно
със законната лихва, считано от 26.12.2006 г. до окончателното изплащане на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Д.Л. Т. /М./ е осъдена да заплати общо на С.Е.Г.,
на К.С.Д. и на С.А.П. сумата от 169 604 лв., ведно със законната лихва,
считано от 26.12.2006 г. до окончателното изплащане на основание чл.55, ал.1
от ЗЗД.
В. Ст. Мл. и Д.Л. Т. /М./ са осъдени да заплатят следните разноски,
както следва:
на С.Е.Г. сумата от 11 702,90 лв. на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./,
на К.С.Д. сумата от 2 327,28 лв. на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./,
на С.А.П. сумата от 1 795,33 лв. на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./,
да заплатят на С.Е.Г., на К.С.Д. и на С.А.П. сумата от 199,48 лв.-
разноски по делото направени пред касационната инстанция.
С молба от 23.05.2018 г. като взискател по делото и въз основа на
приложения изпълнителен лист се е присъединила и К.С.Д., а с молба от
19.06.2018 г. като взискател по изпълнителния лист се е присъединила и
С.А.П.. С молба от 20.06.2019 г. взискателите К.С.Д. и С.А.П. са приложили
по изпълнителното дело споразумение от 06.06.2018 г., сключено между
трите взискателки, по силата на което са се съгласили при постъпване на
суми, събрани от длъжниците разпределението да се осъществява както
следва: за С.Е.Г.-74,70% от присъдените, съответно събрани суми по
процесното изпълнително дело за главница и лихви от всяка една от
длъжниците, за К.С.Д., съответно 14,81% и за С.А.П.-10,49%.
По делото и на 12.07.2018 г. от 11 часа е насрочен опис и оценка на
офис № 2 на първи жилищен етаж в сградата на бул. **** в гр.София, за
който и на 30.06.2018 г. е уведомен ипотекарния взискател А.И.И. в полза на
който е учредена договорна ипотека, вписана в СВ-гр.София, акт № 123, том
11, дв.вх.рег.№ 27498/14.06.2013 г. и договорна ипотека, вписана в СВ-
гр.София, акт № 134, том 12, дв.вх.рег. № 29633/25.06.2013 г.
Описът е извършен на 12.07.2018 г. и обективиран в протокол за опис на
недвижим имот от същата дата.
4
По молба от 16.07.2018 г. и с разпореждане от същата дата на основание
чл.456 от ГПК като взискател по делото е присъединен и В.Н.М. въз основа
на удостоверение изх.№ 18947/11.07.2018 г. на ЧСИ Д.В. с рег. № 861 на
КЧСИ, от което се установява, че В.Н.М. има вземане срещу В. Ст. Мл. в
размер на главница 14 375,35 лв., ведно със законна лихва в размер на
13 683,23 лв. за периода от 21.05.2009 г. до 11.07.2018 г., като продължава да
се начислява до деня на пълното изплащане на главницата, разноски в
изпълнителното производство за процесуално представителство в размер на
500 лв., такси в изпълнителното производство в размер на 147 лв. Вземането е
установено с изпълнителен лист издаден на 20.11.2013 г. от СРС на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
6422/2011 г. на СГС, ІІ състав и ч.гр.д. № 26385/2009 г. на СРС, 43 състав.
Установява се, че В.Н.М. има и вземане срещу В. Ст. Мл. в размер на 3 183
лв.-присъдени съдебни разноски в гражданското производство, сума в размер
на 270 лв.-разноски в изпълнителното производство за процесуално
представителство и такси в изпълнителното производство в размер на 126 лв.
Вземането е установено с изпълнителен лист от 29.07.2014 г. на СРС въз
основа на съдебно решение по гр.д.№ 26385/2009 г. на СРС, 43 състав. С
оглед частично погасяване на вземанията на М. (частичното погасяване се
установява чрез удостоверение на СРС по гр.д. № 61579/14 г., 118 състав,
намиращо се в том ІІ, стр.559 от изпълнителното дело, със съдебно решение е
извършено прихващане със сумата от 11 717 лв., която М. дължи на М.), на
01.06.2019 г. същият е депозирал нов удостоверение изх.№ 17594/28.06.2019
г. на ЧСИ В., от което се установяват, че вземанията са следните: главница в
размер на 2 658,35 лв., законна лихва в размер на 2 790,29 лв. изтекла за
периода от 21.05.2009 г. до 28.06.2019 г., изтеклата законна лихва върху
главницата от 14 375,35 лв. в размер на 8 336,87 лв. за периода от 21.05.2009
г. до 28.06.2019 г., съдебни разноски в размер на 4883 лв., разноски в
изпълнителното производство 500 лв. и такси в изпълнителното производство
500 лв.
Принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено
спрямо следното имущество:
- ½ идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника по делото
В. Ст. Мл., представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.София, бул. ****
5
на втори жилищен етаж в сградата и
-1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника по
делото В. Ст. Мл., представляващ офис № 2 на първи жилищен етаж в
сградата на бул. ****, гр.София.
След проведена публична продан с времетраене от 27.05.2019 г. до
27.06.2019 г., третото лице Ю.Д.Г. е обявен за купувач на ½ идеална част от
недвижим имот, собственост на длъжника по делото В. Ст. Мл.,
представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.София, бул. **** на втори
жилищен етаж в сградата, с Постановление от 02.07.2019 г. за сумата от
68 660 лв., постъпила по сметката на ЧСИ, както следва: на 11.06.2019 г.
внесен задатък в размер на 6 800 лв. и на 01.07.2019 г. остатък в размер на
61 866 лв.
Така постъпилата сума от 68 660 лв. е разпределена с протокол №
2728/30.07.2019 г., като с постъпилата сума са погасени следните задължения:
-4 630,80 лв.-такси съдебен изпълнител,
-195,16 лв. изцяло погасено вземане на Столична община,
-2054,69 лв. изцяло погасено вземане на НАП,
-44 629,45 лв.-погасено частично вземане на взискателя С.Е.Г., от която
сума 1 204,70 лв. разноски по изпълнението,
-6 748,05 лв.-погасено частично вземане на взискателя С.А.П., от която
сума 650 лв. разноски по изпълнението,
-8 879,36 лв.-погасено частично вземане на взискателя К.С.Д., от която
сума 270 лв. разноски по изпълнението и
-1 528,59 лв.-погасено частично вземане на взискателя В.Н.М..
На 02.08.2019 г. извършеното разпределение е предявено на явилите се
страни, като всички са били редовно уведомени за датата на предявяването.
За предявяването на разпределението, длъжникът В.М. е била редовно
уведомена на 05.07.2019 г., но не се е явила. В тридневния срок по чл.462, ал.2
от ГПК не е подадена жалба, поради което и считано от 06.08.2019 г.
разпределението е станало окончателно и съдебният изпълнител е предал
6
суми съответно: на НАП, СО, С.Г. и С.П. на 08.08.2019 г., а на К.Д. на
21.08.2019 г. Поради спиране на изпълнението разпределената сума за
взискателя В.Н.М. не е изплатена, а е заделена.
На 07.01.2020 г. взискателят В.Н.М. се е присъединил с ново вземане в
размер на 680 лв., установено с изпълнителен лист от 04.12.2019 г.
След проведена публична продан с времетраене от 27.07.2020 г. до
27.08.2020 г., третото лице О.К.П. е обявен за купувач на недвижим имот,
съсобственост на длъжниците по делото В. Ст. Мл. и Д.Л. Т. /М./,
представляващ офис № 2 на първи жилищен етаж в сградата на бул. ****,
гр.София, с Постановление от 08.09.2020 г. за сумата от 180 069 лв.,
постъпила по сметката на ЧСИ, както следва: внесен задатък в размер на 18
000 лв. и на 01.09.2020 г. остатък в размер на 162 069 лв.
На 30.09.2020 г. по изпълнителното дело постъпва и сума в размер на
24 230,06 лв., представляваща пълно погасяване на запорирани вземания на
длъжника В. Ст. Мл. към В. М. и И. М.а и дължими от тях по силата на влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№ 1145/2018 г. на СГС, І-8 състав.
За разпределение на постъпилите суми, насрочено за 06.10.2020 г., 11
часа, страните са уведомени както следва:
Длъжникът Д.Л. Т. /М./ лично на 01.10.2020 г. /т.ІV, стр.1395/,
Ипотекарен кредитор А.И.И., в чиято полза са учредени две договорни
ипотеки върху продадения имот е уведомен на 02.10.2020 г.,
На 05.10.2020 г. на посочените имейли са уведомени и взискателите
С.Г., С.П., И. М.а, В. М., К.Д..
На предявяването на 06.10.2020 г. се е явил само длъжникът и
жалбоподател в настоящото производство В. Ст. Мл..
Постъпилите две суми по делото са разпределени поотделно с два
протокола.
С протокол № 2701/06.10.2020 г. е извършено разпределение на
постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот в размер на 180 069 лв.,
а с протокол № 2703/06.10.2020 г. е извършено разпределение на постъпилата
7
сума от запорирани вземания на длъжника М. в размер на 24 230,06 лв.,
предмет на настоящата въззивна жалба.
И срещу двете разпределения в срока, на 09.10.2020 г. са постъпили
частни жалби от длъжника В. Ст. Мл., т.е. и двете разпределения не са
станали окончателни към настоящия момент и по тях съдебният изпълнител
не е извършил плащания.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна-длъжник по
изпълнителното дело и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, предвид на
което се явява процесуално допустима, а по същество жалбата е
неоснователна.
Разпределението е постановление на съдебния изпълнител, с което той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях.
На първо място правилно с два отделни протокола съдебният
изпълнител е извършил разпределение на двете постъпили по делото суми
(180 069 лв. и 24 230,06 лв.) и това действие е законосъобразно и в
съответствие с мотивите изложени по т.6 от Тълкувателно решение № 2/2013
от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
представляващо задължителна съдебна практика, където изрично е посочено,
че по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на
постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни
способи. И това е така, защото отделни вещи и вземания може да са
ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и отделни
вещи и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за
други кредитори. По отношение на едни постъпления някои кредитори може
да са привилегировани, а по отношения на други постъпления същите
кредитори може да са хирографарни. Не всички разноски по изпълнителното
дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение
попадат в хипотезата на чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД. Наред с вземанията за
различни разноски на първоначалния взискател в съответния ред попадат и
8
някои от вземанията за разноски на присъединените взискатели. Предвид
изложеното всяко от изследваните вземания следва да бъде разгледано
отделно.
В конкретния случай двете суми 180 069 лв. и 24 230,06 лв., са
постъпили по делото от реализирането на два отделни изпълнителни способа.
Първата сума от осъществена публична продан на недвижим имот,
съсобствен на двете длъжници В.М. и Д.Т., а втората от реализиран запор
върху съдебно установено вземане на длъжника В.М. срещу В. и И. М.и.
С оглед на горното не е налице връзка на преюдициалност между двете
извършени разпределения, поради което е неоснователно и твърдението на
жалбоподателката, че настоящото разпределение следва да бъде отменено и
да бъдат спрени всякакви действия по разпределението до влизане в сила на
разпределението извършено с протокол № 2701/06.10.2020 г.
Не е вярно и твърдението, че дългът на трите взискателки не е
установен. Доколкото по делото постъпват суми недостатъчни да погасят
вземанията на трите взискателки, то размерът на този дълг винаги ще е
различен и подлежи на установяване след всяко извършено разпределение.
Дори и да бъде отменено от съда извършеното разпределение с протокол №
2701/06.10.2020 г., то и доколкото парите не са изплатени на взискателите,
съдебният изпълнител ще издаде платежните нареждания за изплащане на
съответните суми по отделните притезания в пълно и точно съответствие с
решението на съда, а размерът на остатъчния дълг и с оглед извършените
плащания ще бъде определен наново. Дори и да има надплащане, то
съответните суми ще бъдат възстановени на длъжника.
За да определи кои притезания следва да бъдат включени в
разпределението, съдебният изпълнител проверява кои са освен взискателя
присъединени по право или по искане кредитори, като е длъжен да включи в
разпределението само тези притезания, които са били предявени до деня на
разпределението.
В случая спорни са включените в разпределението притезания на
присъединилия се взискател В.Н.М..
Този взискател е включен със следните вземания: главница в размер на
9
2 658,35 лв., законна лихва върху тази главница, считано от 21.05.2009 г. до
окончателното плащане, която към 30.09.2020 г. възлиза на сумата от 3 105,41
лв. (правилно изчислена), съдебни разноски в размер на 4 883 лв. и 500
лв.разноски по изпълнителното дело срещу В.М..
Разпоредбата на чл. 462 ГПК определя кръга на лицата - длъжника и
всички взискатели, на които съдебният изпълнител следва да предяви
разпределението и срокът за обжалването му пред окръжния съд.
Присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния
процес за изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на
кредитор /чл. 456 ГПК/ въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист
/или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело/, и
по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе
предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за
тяхното удовлетворение. Такива кредитори са държавата за дължимите й
данъци, публични и други вземания - чл. 458 ГПК; кредиторите, чиито
вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета
на изпълнението, започната от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и
ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане,
когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот или заложената
вещ - чл. 459, ал. 2 ГПК.
Последиците от присъединяването се изразяват в това, че
присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и има
съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК същите права, както и първоначалният взискател,
като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и
него.
Законосъобразни са действията на съдебния изпълнител по
присъединяване на взискателя В. М. по негово искане и въз основа на
издадено удостоверение от съдебен изпълнител. Взискателят е присъединен
от съдебния изпълнител на 16.07.2018 г. Видно от заявление на В. Ст. Мл. вх.
№ 16911 от 29.09.2020 г. до ЧСИ Р.М., изпълнително дело № 1574/2018 г. по
описа на ЧСИ В. е спряно на 07.12.2018 г., т.е. след присъединяването на
взискателя М., чието изпълнение е спряно.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че
10
присъединяването е извършено законосъобразно, тъй като към момента на
извършването му (16.07.2018 г.) не е било налице спряно изпълнение.
Съобразно цитираното по-горе ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК, т.10 присъединяването на кредитора е изпълнително действие.
Ето защо, ако спирането на изпълнението беше настъпило преди съдебният
изпълнител да присъедини кредитора, то това присъединяване щеше да бъде
незаконосъобразно, тъй като при спряно изпълнение не може да се извършват
изпълнителни действия. В случая обаче присъединяването е извършено преди
спирането, следователно същото е законосъобразно и кредиторът е придобил
качеството си на взискател.
И пак съобразно ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС,
извършването на разпределение не е изпълнително действие, поради което и с
включването на взискател със спряно изпълнение в разпределението, ЧСИ М.
не извършва изпълнително действие, т.е. включването на присъединения
кредитор М. в обжалваното разпределение не е незаконосъобразно.
Спирането на изпълнението на този кредитор, не влече като последица
отричане на вземането му, а се цели да се предотврати възможността този
взискател, чието вземане е оспорено от длъжника М. в съда, да осребри
имуществени активи на последната и да се удовлетвори преди да е
установено действителното правно положение относно това дали е налице
вземане, т. е. дали е налице изпълняемо право. Поради което правилни и
законосъобразни са действията на ЧСИ М. като е включила в разпределението
този взискател, но не е изплатила разпределените му суми, а ги е заделила.
Към 06.10.2020 г., когато е извършено оспореното разпределение на
сумата от 24 230,06 лв., единственото погашение на дълга на М. към трите
взискатели е извършено съответно на 08.08.2019 г. и на 21.08.2019 г., когато
са изплатени: сума в размер на 44 629,45 лв. на взискателя С.Е.Г., сума в
размер на 6 748,05 лв. на взискателя С.А.П. и сума в размер на 8 879,36 лв. на
взискателя К.С.Д..
По изпълнителното дело са предявени за събиране следните вземания
на кредиторите С.Е.Г., С.А.П. и К.С.Д. срещу длъжника М.:
1.Сума в размер на 162 866 лв.-олихвяема главница по равно съобразно
съдебното решение, т.е. по 54 288,66 лв., а разпределена между трите
11
взискатели, съобразно тяхно споразумение, както следва: 121 660,90 лв. за
взискателя С.Е.Г., 24 120,45 лв. за взискателя К.С.Д. и 17 084,64 лв. за
взискателя С.А.П.. Споразумението не накърнява правата на длъжника по
никакъв начин, защото размерът на неговия дълг не се променя, а по какъв
начин и в какъв размер разпределената сума ще бъде изплатена на всяка една
от трите взискателки, е без значение за длъжника, защото касае вътрешни
взаимоотношения между самите взискатели, така както са заявени от тях.
2. Сума в размер на 247 784,09 лв. изтекла лихва върху тази
главница
за
периода от 26.12.2006 г. до 06.10.2020 г.-датата на разпределението,
(определена от съда чрез използване на компютърна програма за изчисление
на законна лихва),
3. присъдени съдебни разноски: 5 851,45 лв. в полза на взискателя С.Г.,
1163,64 лв.-в полза на взискателя К.Д., 897,67 лв.-в полза на взискателя С.П. и
99,74 лв.-в полза и на трите взискатели, или по 33,25 лв. за всяка една от тях.
Предявено е за събиране и вземането на присъединения взискател
В.Н.М. срещу длъжника М., както следва: главница в размер на 2 658,35 лв.,
законна лихва в размер на 3 105,41 лв. изтекла за периода от 21.05.2009 г. до
30.09.2020 г., съдебни разноски в размер на 4883 лв. и такси в
изпълнителното производство 500 лв.
От така предявените суми както бе посочено по-горе и към датата на
разпределението са извършени плащания от съдебния изпълнител, при които
той не е посочил кои суми погасява (главница, лихви, разноски и т.н.), поради
което следва да се приеме, съобразно задължителното тълкуване дадено в
Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2019 год. на ВКС, че когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, т.е. разноски, лихви, главница.
Т.е. на 30.07.2019 г. са били погасени всички разноски в изпълнението,
направени от взискателките, но само във връзка с осъществения способ
(публична продан на ап.№ 3), след което е останала сума в размер на
12
58 132,06 лв., с която сума съразмерно е погасена част от изтеклата лихва,
която към онзи момент е била в размер на 229 632,57 лв. и след погасяването
й е останала изтекла и непогасена лихва в размер на 171 500,51 лв., като от
31.07.2019 г. върху неплатената главница от 162 866 лв. е продължила да тече
нова лихва и към датата на разпределението-06.10.2020 г. тя е възлизала в
размер на 19 634,40 лв. и следва да се прибави към непогасената част от
изтеклата лихва за минал период, т.е. към 06.10.2020 г. е имало изтекла и
непогасена лихва за забава в размер на 191 134,91 лв.
Следователно и към дата 06.10.2020 г. вземанията на трите взискателки
за главница и неолихвяеми вземания са останали непроменени. Променен и
съобразно извършеното погашение през месец август 2019 г. е само размера
на изтеклата законна лихва за забава. В този смисъл неоснователни са
възраженията на длъжника М., че неправилно съдебният изпълнител е
определил размера на законната лихва, незачитайки извършеното плащане
през 2019 г. Напротив, видно е че същото е отчетено, защото както бе
посочено по-горе размерът на лихвата би бил 247 784,09 лв. (ако не е
извършено плащане), изтекла лихва върху главницата от 162 866 лв. за
периода от 26.12.2006 г. до 06.10.2020 г.-датата на разпределението, а общият
размер на посочената в протокола, поправен със съобщение изх.№
028419/09.10.2020 г. за разпределение като дължима законна лихва за забава
към 06.10.2020 г. е 159 939,97 лв., т.е. съдебния изпълнител е отчел
заплащането на част от лихвата, като е посочил размера на законната лихва в
размер по-нисък от този който съдът изчислява. Тези разминавания в
изчисления размер на законната лихва от съда и от съдебния изпълнител се
дължат, включително и на различните програми, които се използват при
изчисляване на размера на законната
лихва.
По делото от осъществения изпълнителен способ запор на вземане на
длъжника М. срещу В. М. и след извършено плащане от последния е
постъпила сума в размер на 24 230,06 лв., която очевидно не е достатъчна да
погаси всички задължения.
Ето защо от тези суми, подлежащи на разпределение първо следва да се
отдели необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е
13
първо по реда на привилегиите.
В първия ред и на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД следва да се
включат разноските на първоначалните взискатели С.Г., Стилияна Ангелова и
К.Д. по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който
се разпределят, т.е. осъществения запор на вземането на длъжника, за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. В
този ред влизат всички заплатени от взискателя такси за образуване на
изпълнително дело, връчване на ПДИ на длъжниците, за налагане на запор, за
вписване, за извършване на опис, всички заплатени държавни такси за
данъчни оценки, скици от АГКК. В случая са включени само такси за
изготвяне на разпределението и връчване на книжа и уведомления.
И тъй като няма други вземания по реда на чл.136, ал.1 от ЗЗД, които
следва да се удовлетворят предпочтително в реда по който са изброени в
правната норма, правилно ЧСИ е преминал към съществуващите вземания с
еднакъв ред и ги е удовлетворил съразмерно, съобразно нормата на чл.137,
ал.3 от ЗЗД.
Т.е. видно от горното съдебният изпълнител е спазил и реда за
погасяване на задълженията.
Неверни са твърденията на жалбоподателката, че ЧСИ е извършил
разпределението на постъпилата сума въз основа на сключеното между трите
взискателките споразумение. Видно от оспорения протокол, съдебният
изпълнител е извършвал разпределението на сумата, съобразно съдебното
решение и след разпределянето й, сумата е определена за изплащане на всяка
една от трите взискателки, съобразно сключеното между тях споразумение.
И на последно място, действително в протокол № 2703/06.10.2020 г. е
допусната очевидна фактическа грешка при описанието на сумата, която се
разпределя, но първо тази фактическа грешка е отстранена (отстраняването е
обективирано в съобщение изх.№ 28419/09.10.2020 г., получено лично от
жалбоподателката на същата дата-09.10.2020 г. ), а на второ място тази
очевидна фактическа грешка не се отразява на реда и начина на погасяване,
още повече че грешката е допуснато само досежно описанието на произхода
на сумата, но не и досежно нейния размер.
14
Ето защо и по така гореизложените съображения съдът намира, че
подадената въззивна жалба е неоснователна, а извършеното от съдебния
изпълнител разпределение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Б състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протокол № 2703 от 06.10.2020 г., поправен със
съобщение изх.№ 28419/09.10.2020 г. в частта на описанието на произхода на
сумата, която се разпределя, по изпълнително дело № 20187900400668 по
описа на ЧСИ с рег. № 790 на КЧСИ, с който е извършено разпределение на
постъпилата по делото сума: 24 230,06 лв. от осъществен запор върху
вземанията, които длъжникът В. Ст. Мл. има от Н., Ц., И. и В. М.и,
произтичащи от влязло в сила на 30.07.2020 г. Решение от 29.06.2020 г.,
постановено по гр.дело № 1145/2018 г. по описа на СГС, І-8 състав.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.463, ал.2 от ГПК пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от датата на връчването му на
страните: първоначалните и присъединен взискател-С.Е.Г., С.А.П., К.С.Д.,
В.Н.М., на длъжниците-В. Ст. Мл. и Д.Л. Т. /М./.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15