Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на
тринадесет януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.
при секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело №13428 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД от В.К.С.
срещу „Енерго Про Продажби“АД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 лева, платена на 11.02.2020г. без основание съгласно
фактура №**/11.02.2020г. за възстановяване на ел.захранване в обект – недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**, вх.7, ет.2,ап.4 с кл.№** и аб.№**,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
21.10.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищецът излага, е страна по договор
с „Енерго Про Продажби“АД за пренос,
доставка и потребление на електрическа енергия за адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**,
вх.7, ет.2,ап.4 с кл.№** и аб.№**.
Твърди, че на 11.02.2020г. е заплатил
без основание в полза на ответното дружество сумата в размер на 19 лева в брой
на касата на дружеството, които били платени във връзка с фактура №**/11.02.2020г.,
която сума представлявала доплащане за експресно възстановяване поради
прекъсване на ел.енергия при неплащане от страна на потребителя в срок на
задължение за потребена ел.енергия.
Счита, че не дължи тази сума и
респективно е заплатил същата без основание, а за ответника не е налице
законово или договорно основание, въз основа на което да претендира соченото
вземане за нереално извършени разходи
при възобновяване на ел.захранване.
Сочи, че към момента на начисляване на процесната сума са действали ОУ
от 2007г. на „Енерго Про Продажби“АД . Съгласно чл.21,ал.1 от същите „Енерго
Про Продажби“АД изисква от
„Електроразпределение Север“АД възстановяване на снабдяването с ел.енергия след
отпадане на основанията за прекъсването, когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на
„Енерго Про Продажби“АД и „Енерго Про
Мрежи“АД всички направени разходи за прекъсване
и за възобновяване на снабдяването, която клауза ищецът счита за неравноправна. Твърди, че клаузата
противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите за
преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. В чл.124
ЗЕ изрично било визирано, че след отстраняване на причините за преустановяване
на електроснабдяването дружеството е длъжно да възстанови снабдяването, като не
е посочено друго условие за това. Този смисъл бил вложен в Решение
№125/07/08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС I т.о., с което била прогласена
неравноправността респ. нищожността на
клаузата на ОУ, с която потребителят се задължава да заплати изначално
определена сума за възстановяване на ел.захранването му след отпадане на
основанията за прекъсване на електроподаването. Излага, че за да е налице
основание за плащане на процесната сума трябва да има доказано неизпълнение на
договорно задължение, виновно поведение на конкретния потребител и доказани по
вид и размер сторени разходи за възстановяване на енергийното дружество, които
да бъдат възстановени. Сочи, че клаузата
е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предпоставя възможност
на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради
включване и изключване на снабдяването.
Твърди, че ответното предприятие няма каквито и да е правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради и което такса за възстановяване на електрозахранването не
му се следва,
Сочи, че между потребител на ел.енергия за битови нужди и ответника
„Енерго Про Продажби“АД са налице
облигационни отношения, които се регулират от публичнооповестени ОУ на
договорите за продажба на ел.енергия, както и от законови и подзаконови нормативни
актове. Съгласно разпоредбите в ОУ е налице ограничаване правата на
потребителя, произтичащи от закон и нормата била неравноправна по смисъла на
чл.143, т.2 ЗЗП. Налице било нарушение и на колективните потребителски интереси по чл.186,ал.2, т.1 ЗЗО с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на
принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, залегнал
в ЗЗП и на принципа на защита интересите на потребителите при търговията с
ел.енергия по чл.2,ал.2 ЗЕ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго Про Продажби“АД е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Излага се, че прекъсването на електрозахранването е изцяло вследствие на виновното изпълнение на договорните задължения от страна на абоната. Твърди се, че захранването на ищеца е било прекъснато поради неплащане в срок на ел. енергията по Фактура №**********/19.12.2019г. на стойност 112.09 лева. Снабдяването било възстановено на 11.02.2020г. Твърди се, че е налице правно основание за начисляване на таксата.
Процесното просрочие е продължило 20 дни и съгласно чл. 34 ОУ за ПЕЕЕПП,
ответното дружество има право да поиска от Електроразпределение Север АД да
прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия. Съгласно чл. 37 ОУ ответното
дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на основанията за
прекъсването му. В тази връзка се сочи, че възстановяването се извършва след
заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени разходи по
прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо технически изпращане на
екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи се сочи, че не се
реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има характер на
мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената на мрежовите
услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ да
противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че
таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат
със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска
отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не
съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по
ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен срок
от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат писмено
заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая
не е подавано. Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на имущественото разместване между него и
ответника, т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на
основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния
размер на дължимата сума.
По делото е обявено за безспорно, че процесната сума е
заплатена на ответното дружество.
При релевираните от
ответника твърдения същият следва да
установи наличието на предпоставките за
начисляване на такса за възстановяване на ел.захранването в имота на ищеца .
Между страните не се
спори, че ищецът е
потребител на ел. енергия за обект с абонатен № ** и клиентски № **.
Следователно е страна по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на
ДПЕЕ.
Не се спори и относно факта, че абонатът е платил на ответното дружество
сумата от 19 лева като такса за възстановяване на ел. захранване, за което е
издадена фактура № **/11.02.2020 г. Този факт се установява и от представеното
по делото извлечение за фактури и плащания.
При така
установените безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е
правен- има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно
чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в
сила на потребителите, ответното дружество изисква от Енерго про Мрежи АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги
предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19 лева. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на
електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват
подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124
ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда,
че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от
страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието
да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна
на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на
вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв
вид спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на
потребителя за вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно
задължение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер
разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези
разходи са едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по
размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се
осъществява от Енерго
про Мрежи АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които
ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът приема, че
клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи
от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и
нищожна на основание чл.146 ЗЗП / така решение № 125/07.08.2015г. по т.д.
№ 990/2015г. на
ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи, защото
всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на
клаузата, платената от ищеца сума като цена на услуга за възстановяване на
ел.захранването се явява дадена без основание. Следователно подлежи на връщане.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
По разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.П.”
АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.К.С., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 19/деветнадесет/ лева, платена на
11.02.2020г. без основание съгласно фактура №**/ 11.02.2020г. за възстановяване
на ел.захранване в обект – недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**,
вх.7, ет.2,ап.4 с кл.№** и аб.№**, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба 21.10.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО–
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.К.С., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от
350/триста и петдесет/ лева, представляваща съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: