О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 141
град Велико Търново, 03.05.2022
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело
№ 177/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано след като
с Определение № 1 от 13.04.2022г. на АСВТ по адм.
дело № 167/2022 г. е отделена от това дело жалбата на М.М.П.
*** против Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 14/27.01.2010 г., издадено от гл. архитект на
Община Велико Търново. Във връзка с издаден му АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от
орган по приходите при Община Велико Търново, жалбоподателят излага доводи, че за
обложените стаи за творческа дейност на тавански етаж няма издадено Удостоворение/Акт 16 за въвеждане в експлоатация, поради
което не се дължат МДТ. Сочи, че за сградата, част от която са стаите за
творческа дейност, са издадени 2 разрешения за строеж – Разрешение за строеж №
164/24.03.2006 г. за сграда IV
категория и допълнително Разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г., с което
сградата става III
категория – Корекция към основен строеж. Община Велико Търново е издала
Удостоверение № 14/27.01.2010 г., в което изрично са записани обектите, за
които то е валидно и че строежът е изпълнен съобразно Разрешение за строеж №
164/24.03.2006 г., с което не е предвидено застрояване на подпокривното
пространство. В издаденото удостоверение не се споменават таванските стаи за
творческа дейност, които са одобрени с проект от 06.11.2006 г. и допълнително
Разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г. С оглед тези аргументи жалбоподателят
оспорва издаденото удостоверение като нищожно поради издаването му от
некомпетентен орган – гл. архитект на общината вместо органите на ДНСК, в
случай, че съдът приеме, че Удостоверение № 14/27.01.2010 г. въвежда в
експлоатация процесните помещения.
От приложените от жалбоподателя и от Община
Велико Търново материали се установява, че с Разрешение за строеж №
164/24.03.2006 г., издадено от главния архитект на Община Велико Търново, е
разрешено извършването на строеж IV категория „Жилищна сграда с магазини гаражи“ в УПИ I-6380, кв. № 552 по плана на ЖК
„Бузлуджа“, общ. В. Търново, съобразно одобрени на 09.03.2006 г. инвестиционни
проекти. На ръка е дописано „I
етап – жил. сграда II етап магазини с гаражи“. Като
възложители в разрешението са посочени Т.Ц.М. от гр. В. Търново, Б.Н.Ц. от гр.
В. Търново, Д.Ц.М. от гр. В. Търново и Т.В.М. от гр. В. Търново. Впоследствие
през 2006 г. и 2007 г. са извършени множество промени по отношение
собствеността и правото на строеж върху посочения УПИ.
От главния архитект на Община Велико
Търново е издадено Разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г., с което е
разрешено на Т.Ц.М. от гр. В. Търново, Б.Н.Ц. от гр. В. Търново, Д.Ц.М. от гр.
В. Търново, Т.В.М. от гр. В. Търново и ЕТ „Ликом – Й.П.“
– Й.В.П. от гр. Г. Оряховица, извършването на строеж III категория – Корекция към основен
проект „Жилищна сграда с магазини и гаражи“ в УПИ I-6380, кв. № 552 по плана на В.
Търново, съобразно одобрени на 06.11.2006 г. инвестиционни проекти
Съгласно Нотариален акт № 1178, том VI, рег. 12670, дело № 817 от 2008г., на
25.06.2008 г. жалбоподателят М.М.П. е закупил от Й.В.П.
и П.К.П. в качеството им на едноличен търговец с фирма „Ликом
– Й.П.“ следните недвижими имоти, находящи се в ***,
а именно: идеални части от УПИ I-6380,
кв. № 552 по ПУП на гр. В. Търново, стаи за творческа дейност № 1, 2, 3, 4 и 5,
намиращи се на тавански етаж в построената в този УПИ „Жилищна сграда с
магазини, гаражи“ със степен на завършеност груб строеж и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ I-6380.
С вх. № 63-13/21.01.2010 г. в Община
Велико Търново е постъпило искане за регистриране на обект IV категория от Ц.П.Ц. – представляващ
гражданско дружество по ЗЗД „Сгради“, за строеж „Жилищна сграда – I етап от строеж“. Въз основа на
искането, приложения окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ и останалите
документи, от гл. архитект на Община Велико Търново на основание чл. 177, ал. 3
от ЗУТ е издадено Удостоверение № 14/27.01.2010 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж „Жилищна сграда вх. Б“, намиращ се в УПИ I-6380, кв. № 552 с идентификатор №
10447.515.195.9, 10447.515.195.10 по КК на гр. В. Търново, с административен
адрес ***. Като възложители са посочени: Я.Г.И. за ап. № 2, Б.И.Б. за ап. № 3, Г.П.Б.
за ап. № 4, И.А.И., Д.Б. И. – за ап. № 5, Г.И.А., А. И.
К. – за ап. № 6, Д.Н.П. – за ап. № 7, И.Г.И. – за ап. № 8, Ц.П.Ц. – за ап. №
10, Н.К. И. – за ап. № 12, Г.К.Я. – за ап. № 13, Й.Н.К. – за ап. № 14, П.Н.И. –
за ап. № 15 и ап. № 16, И.И.К. – за ап. № 18, С.И.П.
– за ап. № 19, Н.Г.И. – за ап. № 20, М.Г.М. – за ап. № 21, Г.Ц.К., Д.Ц.К. – за
ап. № 23, В.К.К. – за ап. № 25. Посочено е, че за
останалите обекти в сградата няма данни, съответно остават собственост на ЕТ „Ликом – Й.П.“ – Й.В.П. от гр. Горна Оряховица съгласно Нот.
Акт № 1649, т. 9, рег. № 12456, дело 1223/06 г. Ползване на строежа: по
предназначение: 28 бр. апартаменти. Отразено е също така, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрени проекти на 09.03.06 г., Разрешение за строеж
№ 164/24.03.06 г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво №
20/05.04.06 г. с резултатите от проверките на контролните нива и изисквания към
строежите.
След запознаване с
постъпилите материали съдът намира, че жалбата е недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено по следните съображения:
Процесното Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 14/27.01.2010г., издадено от гл. архитект на Община
Велико Търново се оспорва единствено с искане за обявяване на неговата
нищожност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. №
1/2012 г. при оспорване на административни актове с искане за обявяване на
нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на
подаване на жалбата. Правният интерес следва да е личен, пряк и непосредствен,
т.е. прогласяването на нищожността на оспорения акт пряко и непосредствено ще
преустанови или предотврати бъдещо засягане на права или законни интереси на
жалбоподателя. Както се посочи, предмет на оспорване пред АСВТ е индивидуален
административен акт - Удостоверение № 14/27.01.2010 г., издадено от главния
архитект на Община Велико Търново, за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна
сграда вх. Б“, намиращ се в УПИ I-6380, кв. № 552 с идентификатор № 10447.515.195.9,
10447.515.195.10 по КК на гр. В. Търново, с административен адрес ***, с
възложители: Я.Г.И., Б.И.Б., Г.П.Б., И.А.И., Д.Б. И., Г.И.А., А. И. К., Д.Н.П., И.Г.И., Ц.П.Ц., Н.К. И., Г.К.Я., Й.Н.К., П.Н.И.,
И.И.К., С.И.П., Н.Г.И., М.Г.М., Г.Ц.К., Д.Ц.К., В.К.К. и ЕТ „Ликом – Й.П.“. В
удостоверението изрично е посочено, че се издава въз основа на одобрени проекти
на 09.03.2006 г. и Разрешение за строеж № 164/24.03.2006 г., и се отнася за 28
бр. апартаменти.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ /в ред.
за 2010 г./, след завършването на строежа и приключване на приемните
изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал
разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представя
окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества
за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и документ от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по
чл. 175, ал. 5. Следователно административното производство по издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, се развива само между
възложителя и административния орган по чл.
177, ал. 3 от ЗУТ, като в закона не е предвидено да участват други пряко
заинтересувани лица. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж е
индивидуален административен акт - акт по строителството по смисъла на чл.
214, т. 1 вр. чл.
1, ал. 2 ЗУТ. С него се установява техническата годност на строежа и има
значение за упражняване правата на възложителя, поради което правен интерес да
го оспори има само възложителят, но не и трети лица.
В тази връзка,
безспорно по делото е обстоятелството, че в искането от 21.01.2010 г. до главния
архитект, за регистриране на строеж IV категория, жалбоподателят М.П. не
фигурира. От съдържанието на процесното удостоверение се установява по
безспорен начин и фактът, че същото няма за предмет собствените му обекти в
сградата, установени по приложения нотариален акт от 2008 г. – 5 бр. стаи за
творческа дейност на тавански етаж, придобити, както е посочено в него, на груб
строеж. Следователно жалбоподателят няма качеството на възложител в
производството по издаване и не е адресат на издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 14/27.01.2010 г., и същото не засяга негови законни
права и интереси, нито му вменява задължения. Същевременно за процесните обекти
П. като собственик притежава качеството възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1
от ЗУТ и би могъл да заяви въвеждане в експлоатация на тази част от сградата, като
би имал активна легитимация да оспорва евентуален отказ от издаване на
удостоверение за ползването им по предназначение – така напр. Решение № 1745 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2009 г., II о.
На следващо място, налице е самостоятелно основание за оставяне на
жалбата без разглеждане. С разпореждане от 15.04.2022 г. съдът е констатирал,
че жалбата на М.П. е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса
в размер на 10 лева и не е представено пълномощно, оправомощаващо адв.
Я.Т. да го представлява в производството по оспорване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/27.01.2010 г.,
издадено от гл. архитект на Община Велико Търново, поради което съдът е оставил
жалбата без движение и е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности. В разпореждането е посочен срока, в който
следва да бъде сторено това и последиците при неотстраняване на нередовностите.
Разпореждането е редовно връчено на 18.04.2022 г., при което срокът за
отстраняване на нередовността е изтекъл на 26.04.2022 г. /първи присъствен
ден/. В законоустановения 7-дневен срок е внесена единствено дължимата държавна
такса, но в същия срок, а и до настоящия момент не е представено пълномощно, оправомощаващо адв. Я.Т. да представлява
жалбоподателя
в производството по оспорване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/27.01.2010 г.,
издадено от гл. архитект на Община Велико Търново, нито пък са потвърдени
извършените от адв. Т. действия. Редовността на
жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на достъп до съд, а отсъствието й изключва допустимостта
на образуваното по нея съдебно производство. Предвид изложеното е налице
основанието по чл. 158, ал. 3 от АПК, жалбата на М.П. да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 4 и чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на М.М.П. ***, за
обявяване на нищожността на Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 14/27.01.2010 г., издадено от гл. архитект на Община
Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 177/2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: