№ 336
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500350 по описа за 2022 година
С решение № 445/28.03.2022 г. по гр.д.№ 20214430106435 по описа за
2021 г. на ПлРС е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че КР. Р. Т. дължи на
„Топлофикация -Плевен“ЕАД със седалище гр.П. следните суми: сумата от
203.94 лв. за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2018 г. до 31.10.2020 г. и сумата от 38.40 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 23.02.2021 г. до окончателното й изплащане, представляващи част от
вземанията, за които е издадена Заповед № 836 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 24.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1316/2021 г. по
описа на ПлРС, като са отхвърлени исковете в останалата част до пълния
претендиран размер главница от 245.26 лв. и мораторна лихва от 50.85 лв.,
като неоснователни и недоказани.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК
КР. Р. Т. да заплати на „Топлофикация - Плевен“ЕАД със седалище гр.П.
сумата от 13.05 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
1
производство и сумата от 348. 50 лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от исковете.
Депозирана е въззивна жалба от КР. Р. Т., чрез назначения й особен
представител, срещу решение № 445/28.03.2022 г. по гр.д.№ 20214430106435
по описа на ПлРС в частта, в която са уважени предявените искове като
неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се постанови решение, с
което да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу въззивницата
искове като неоснователни и недоказани.
За въззиваемата страна „Топлофикация - Плевен“АД със седалище
гр.Плевен процесуалните представители изразяват становище да се постанови
решение, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно решението
в обжалваната му част.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че по делото не е доказана
надлежната пасивна процесуална легитимация на въззивницата, която
предпоставка е от категорията на абсолютните, без която липсва първото и
най-важно условие не само за уважаване на предявените искове, а въобще за
допустимост на същите.
Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка за предявяване
на иска - от категорията на абсолютните.Наличието й обуславя допустимостта
на иска, а липсата - недопустимостта му. Материалноправната легитимация е
титулярство на гражданското правоотношение.Процесуалната легитимация
следва от правното твърдение на ищеца, а материалноправната легитимация
2
предпоставя съществуване на правоотношение - само такова правоотношение
може да има свои носители.Процесуалната легитимация обуславя
допустимостта на иска, а материалноправната легитимация - неговата
основателност.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че предявеният иск е
допустим, а по същество основателен, като е предявен само срещу КР. Р. Т.
(не и срещу другите наследници на Р. Ц. - Ц. Ц., Д. Ц., М. Ц., П. Ц., срещу
които е издадена заповед за изпълнение), в качеството й на съсобственик
(клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
ЗЕ) за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-
апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ж.к.“М.Д.“, бл.*,вх.*,ет.*, ап.*, аб.
№****.
Във въззивната жалба се сочи, че по делото няма представен какъвто и да
било документ под формата примерно на нотариален акт.Само по себе си
завещанието не е и не може да бъде документ, установяващ собствеността
върху даден имот.Освен самото завещание по делото не е представен друг
документ, от който да може да се направи извод, че след издаване на
завещанието от 1982 г. до настоящия момент наследодателите на
въззивницата не са се разпоредили с процесния имот и през процесния период
от време някой друг, а не нейните наследодател да са били собственици на
процесния имот.
По делото е приложен препис извлечение за аб.№ ****, като единия от
потребителите е К.Т., за дължима, но незаплатена главница за периода от
01.01.2018 г. до 31.10.2020 г. в размер на 1 019.71 лв. и лихва за периода
02.03.2018 г. - 15.02.2021 г. в размер на 192 лв.
Процесните фактури за периода от м.01.2018 г. до м.април 2020 г. са
издадени на името на Р. Ц. Ц., който е бил потребител № ****, а за м.10.2020
г. - на наследниците му.
Приложени са две саморъчни завещания – от 23.01.1982 г. - от Т. Д. и Р.
Д., от които е видно, че са завещали на своя син Ц. Т. Ц. процесното жилище.
Завещанието е едностранен личен и отменим безвъзмезден акт, с който
едно лице в установената от закона форма се разпорежда с имуществото си
или с част от него за след своята смърт в полза на едно лице.Поради това до
момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени
3
направеното волеизявление, но доказателства, че това е сторено от Т. Д. и Р.
Д. не са представени по делото.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че Р. Ц., на
чието име е била открита партидата на процесното жилище за исковия
период, е починал на 06.08.2019 г., като е оставил за свои законни наследници
5 деца, между които и въззивницата К.Т., негова дъщеря.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че въззивницата К.Т.
има качеството на съсобственик в сграда, етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, която е
клиент на топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ.
Според чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.Процесните общи
условия от 2007 г. са публикувани във в.“Нощен труд“ и във в.“Посоки“ през
м.12.2007 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд е приел исковете за доказани на база на
представените от въззиваемия писмени доказателства - счетоводна сметка,
сметка по партида и др., които въпреки направените оспорвания и възражения
не бяха потвърдени по надлежния ред с евентуални технически и счетоводна
експертизи, като не е представена и справка от фирма за топлинно
счетоводство, която евентуално да е правила съответните изчисления и
дължимите суми за топлинна енергия.
Сочи се също така от въззивницата, че с отговора на исковата молба са
оспорили верността на преписите -извлечения по сметка за задълженията на
въззивницата за исковия период.Въпреки това и въпреки направеното искане
от страна на ищеца за допускане на експертизи такива не са били допуснати
от първоинстанциония съд.
В исковата молба от ищеца е направено искане да бъдат допуснати ССЕ
и СТЕ, които да отговорят на поставените въпроси, но такива експертизи не
са допуснати от първоинстанционния съд, като е приел, че не е необходимо да
се допускат такива.
4
Във възивната жалба също няма искания за допускане на нови
доказателства, в това число и експертизи, за да се прецени дали е налице
основание за приложение на чл.266, ал.3 ГПК.
По делото са приложени препис-извлечение от сметка, в която са
обективирани дължимите суми с оглед на цената на ТЕ с ДДС, сума за
отопление с ИРУ, сума за отопление без ИРУ, сума за БГВ, суми за услуга
дялово разпределение.По делото са приложени и 28 бр. фактури за процесния
период, както и кредитно известие, в които са описани дължимите суми.
Още в исковата молба въззиваемият е посочил, че в процесния имот има
монтирани уреди, както следва: 1 бр.водомер за БГВ, 1 бр.индивидуални
разпределителни уреди /ИРУ/, отопление без ИРУ в баня с щранг - лира.
Въз основа на тези доказателства следва да се приеме, че за процесния
период е доставяна и ползвана топлинна енергия в имота и стойността на
исковата претенция за същия период.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че не е било доказано и
твърдението за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата за исковия период на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение.Позоваването на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването не доказва твърдението за извършен от въззиваемия
реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като посочената норма
урежда възмездния характер и лицата, които имат право да извършват
разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост.
За процесния период са действали Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването (ДВ бр.34/2007 г., отм.) и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването (обн.ДВ бр.25 от 20.03.2020 г.).
От приложените по делото фактури за процесния период е видно, че в
цената на топлинна енергия ежемесечно са включвани два компонента: за
БГВ и за отопление на посочените стойности.
Потреблението на топлинна енергия се извършва въз основа на реален
отчет, а при липса на осигурен достъп от потребителя за отчитане на
показанията на измерителните уреди на базата на максимален отчет чрез
екстраполация по специфичен разход на сградата по нормативно
установената математическа формула.
5
В приложените по делото фактури за процесния период ежемесечно са
посочени какво е количеството доставена топлинна енергия, общите данни за
сградата, данните за отчетния период и индивидуалните данни за
потребителя.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че начисленото
количество топлинна енергия и разходите за БГВ са реално доставени и
отчетени за всеки месец от процесния период.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че не е било доказано
откога е започнало извършване на дялово разпределение в сградата и коя е
фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата, етажна собственост,
не е посочено дали това разпределение е правено от избрано лице, вписано в
регистъра по чл.139а от ЗЕ.Липсват данни и извършвано ли е изравняване и
на какви периоди, респ. извършвани ли са корекции, по делото не са
представени и отчети от фирма за дялово разпределение.
От приложените по делото фактури е видно, че разпределението е
извършвано от Д., респ.Т., като следва да се приеме, че това са лицата по
чл.139а от ЗЕ.
По делото е приложено и кредитно известие за преизчисление на суми за
топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. - 31.03.2020 г. - за възстановяване
на суми.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплата
на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на
400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 445/28.03.2022 г. по гр.д.№
20214430106435 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е признато за установено на основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че КР. Р. Т., ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.П., ж.к.“М.Д.“ №*,вх.*, ет.*, ап.*,
6
дължи на „Топлофикация - Плевен“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128 следните суми:
сумата от 203.94 лв. за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2018 г. до 31.10.2020 г. и сумата от 38.40 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 23.02.2021 г. до окончателното й изплащане, представляващи част от
вземанията, за които е издадена Заповед № 836 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 24.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1316/2021 г. по
описа на ПлРС;Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК КР. Р. Т., ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.П., ж.к.“М.Д.“ №*,вх.*, ет.*, ап.*,
да заплати на „Топлофикация - Плевен“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128 сумата от 13.05
лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 348.50 лв., представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно уважената част от исковете.
Осъжда въззивника КР. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр.П., ж.к.“М.Д.“
бл.*, вх.*,ет.*,ап.* да заплати на въззиваемия „Топлофикация - Плевен“АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна
индустриална зона“128, разноски по делото за въззивната инстанция в общ
размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7