Р Е Ш Е Н И Е
№ 1042
Бургас, 25.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
Бургас, първи състав, на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
при секретаря Кристина
Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 3443
по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на А.Н.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат К., БАК против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003013 от 16.10.2017
г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“. От съда се
иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ като неправилна и немотивирана.
Алтернативно е направено искане за изменение на заповедта, като се намали
прекратяване на регистрацията от 1 година на 6 месеца. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
- Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, не се представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
Със заповед за
прилагане на ПАМ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, на А.Н.И.,
на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а
именно за 1 (една) година, считано от 13.10.2017 г. В мотивите на заповедта е
посочено, че на 13.10.2017 г. около 22.25 часа в гр. Бургас по ул. „Струга“ А.И.
управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео“ с рег. № А ***МХ без да
притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че при
извършената проверка е установено, че водача не притежава СУМПС и че същото на
основание чл. 171, т. 1, б. Б е временно отнето с ЗППАМ № 17-0769-002124 от
27.07.2017 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
По делото е
представен и АУАН № 170956 от 13.10.2017 г., съставен за това, че на 13.10.2017
г. г. около 22.05 часа в гр. Бургас по ул. „Струга“ А.И. управлява МПС, марка
„Мерцедес“, модел „Ванео“ с рег. № А ***МХ, като извършва маневра завиване на
ляво по ул. „Ванче Михайлов“, като не спазва пътен знак Г-1 и пътна маркировка
М-2. Посочено е, че водача не представя СУМПС, същият е лишен на 27.07.2017 г.
от МВР – Бургас. Не представя и СРМПС част ІІ в момента на проверката. Като
нарушени разпоредби са посочени чл. 6, т. 1, чл. 150 и чл. 100, ал. 2 от ЗДвП.
По делото са
представени още АУАН № 170451 от 13.10.2017 г., съставен за нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, ведно с талон за медицинско изследване № 0097324, връчен на
13.10.2017 г.; АУАН № 781430 от 26.07.2017 г., съставен за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т.1 от ЗДвП, ведно с талон за медицинско изследване № 0097281, връчен на 26.07.2017 г.; протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 507 от 27.07.2017 г.; ЗППАМ № 17-0769-002124 от
27.07.2017 г. на Началник група при ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
с която на основание чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на А.И. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца; ЗПАМ № 17-0769-002125 от 27.07.2017
г. на Началник група към ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т. 2А е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до 1 година, а именно за 1 година считано от 26.07.2017 г.; ЗППАМ №
17-0769-003464 от 08.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2А е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2017 г.; ЗППАМ №
17-0769-003392 от 01.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП
временно е отнето свидетелството за управление на МПС на А.И. до решаване на
въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца, считано от 27.07.2017 г.;
АУАН № 781431 от 27.07.2017 г., съставен за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, ведно с талон за медицинско изследване № 0097282, връчен на 27.07.2017
г.; Справка картон на водача (л. 39 – 43 от делото); писмо с рег. № 760р-12417
от 11.12.2017 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, с което А.И. е
уведомен, че образуванот административнонаказателно производство във връзка със
съставения АУАН № 781430 от 26.07.2017 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП на 08.12.2017 г. е прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН, тъй като
деянието не съставлява административно нарушение. Посочено е, че издадените въз
основа на този АУАН ЗППАМ № 17-0769-002124/27.07.2017 г. на основание чл. 171,
т. 1, б. Б от ЗДвП и ЗППАМ № 17-0769-002125/27.07.2017 г. на основание чл. 171,
т. 2а от ЗДвП също са прекратени по административен ред.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5
буква „А“, т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР – Бургас са упълномощени определена категория длъжностни лица за
издаване на принудителни административни мерки
по Закона за движение на пътищата, сред които изрично по т.1.8 са посочени
полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ в РУ при ОД на МВР - Бургас.
При издаване на
оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в
писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания за издаването
й. С оглед на изложено, съдът не констатира при издаването на заповедта да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до основание за отмяна на оспореният акт.
Заповедта е
съобразена с материалния закон и неговата цел. С
нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство след като
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 – за
срок от 6 месеца до една година. От приложения АУАН № 170956 от 13.10.2017 г.
се установи, че на 13.10.2017 г., около 22:25 часа в гр. Бургас по ул. „Струга“,
А.И. управлявал МПС, като водача не представя СУМПС, същият е лишен на
27.07.2017 г. от МВР - Бургас. Нарушението на водача в настоящия случай е
констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – С.К.П., мл.
инспектор сектор „ПП“ при към ОД на МВР
- Бургас. От приложената ЗППАМ № 17-0769-002124 от 27.07.2017 г. се установява,
че на А.И. на основание чл. 171, т. 1, б. Б
от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С писмо с рег.
№ 769р-12417 от 11.12.2017 г. А.Н. е уведомен, че образуваното
администартивнонаказателно производство във връзка със съставения му АУАН №
781430 от 26.07.2017 г., въз основа на който е издадена ЗППАМ № 17-0769-002124
от 27.07.2017 г. е прекратено на 08.12.2017 г. на основание чл. 54 от ЗАНН, тъй
като деянието не съставлява административно нарушение. Т.е. въпроса за
отговорността е решен на 08.12.2017 г., когато е прекратено
администартивнонаказателното производство. Предвид изложеното към момента на
издаване на обжалваната ПАМ на А.И. все още е временно отнето свидетелството за
управление на МПС, поради което правилно е наложена обжалваната ПАМ на
основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като СУМПС е отнето по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
В този смисъл,
съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с
неговата цел. Мярката е с превантивен характер и се прилага за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Прилагането й цели ограничаване
противоправното поведение на нарушителя и се прилага с ограничение във времето
от шест месеца до една година. Следователно прилагането на ПАМ е различно по
своята природа от налагане на административно наказание. Производствата са
различни и при прилагане на ПАМ административният орган притежава оперативна
самостоятелност за определяне на нейната продължителност, която той е длъжен да
определи. Действително в изложените мотиви на оспорената заповед не са налице
такива, с които да се излагат съображения, относно продължителността на
мярката, но в административната преписка е представена справка за нарушител/водач,
от която е видно, че от 2004 г. до сега на жалбоподателя са били налагани многобройни
административни наказания с фишове и наказателни постановления, както и са били
наложени други ПАМ. При наличие на тези данни за системни нарушения, правилно
административният орган е съобразил, че за да постигне възложените му от закона
цели, следва да наложи максималния размер.
Заповедта за
налагане на ПАМ е в съответствие с целта на ЗДвП, а именно да се гарантира
преустановяване на административните нарушения и да се осигурява безопасността
на движението по пътищата. Действително заповедта е връчена на 01.12.2017 г.,
но това не води до несъответствие с целта на закона, тъй като пак се постигат
целите на закона.
С оглед
изложеното, съдът намира, че е налице законосъобразен административен акт.
Същият е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и
при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в
съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Н.И.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат К., БАК против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0769-003013 от 16.10.2017 г. на
Началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: