№ 307
гр. Русе, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500400 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Т. А. от гр. Русе чрез адв. Е. Н. – АК
гр. Русе против решение № 407 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. №
5027/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея
отрицателен установителен иск против за признаване за установено, че не
дължи на ответното дружество сумата общо 2 599,01 лв, представляваща цена
за корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период
09.03.2023 г. – 06.06.2023 г., за което задължение е издадена фактура №
**********/07.06.2023 г. във връзка с Протокол № 5700836/06.06.2023 г.,
съставен при проверка извършена от служителите на „Е.С.“ АД, за клиентски
номер *** и абонатен номер ***, който ползва като наемателка на адрес: гр.
Русе, ****
Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Според жалбоподателя направените от
първоинстанционния съд правни изводи противоречат на събраните писмени
и гласни доказателства и установеното от фактическа страна. Заема позиция,
че предявеният от нея иск е основателен и следва да се уважи. Претендира
1
отмяна на решението и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата "Е.С." АД гр. Варна, ЕИК *** чрез адв. Е. К. -
АК Русе оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора
по чл. 263 ГПК. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК. Ищцата е поискала да се приеме за
установено, че не дължи на ответното дружество - "Е.С." АД гр. Варна сума в
размер на 2 599,01 лв, представляваща цена за корекция на сметка за
потребена електроенергия за изминал период 09.03.2023 г. – 06.06.2023 г.
Заявила е, че е наемател на едностайно общинско жилище като семейството й
се състои от нея и непълнолетната й дъщеря и през по-голяма част от времето
пребивава при родителите си, които живеят на друг адрес в гр. Русе. Не знае
дори кой е нейният електромер на общото табло, нито може да отвори
таблото, няма познания, които да й позволят да направи описаното в
протокола от проверката и не е извършвала каквито и да е действия по
манипулиране на извършваното отчитане на потребената електро енергия в
жилището, още повече, че се отоплява на твърдо гориво и сметките й за ел.
енергия не са големи. Навежда доводи за това, че с нейната съседка Т.Й.,
която е и домоуправител на входа и има ключ за ел. таблото, са в постоянен
конфликт, за което са сезирани и надлежните органи. Счита, че именно тя има
интерес от установяването на вмешателство в електромера й, както и мотив да
се извърши описаната в протокола манипулация от друго лице за да бъде
злепоставена като коректен платец и наемател, при което да бъде отстранена
от наетото общинско жилище, към което проявява интерес за настаняване св.
Т.Й.. Оспорва съставеният констативен протокол по чл. 49, ал. 3 ПИККЕ,
както и размера на определеното задължение.
Ответникът "Е.С." АД гр. Варна е заел становище за неоснователност
и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за допустимост на
извършената корекционна процедура. Развил е подробни доводи за
дължимостта от ищцата на процесната сума. С тези мотиви е поискал от
първата инстанция искът да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на
посочения в исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол №
5700836 от 06.06.2024 г., видно от който по време на проверката на СТИ с
еталонен уред била установена грешка от "-64,25 %". При оглед на схемата на
свързване е установено, че преди електромера, входящият и изходящият
2
фазови проводници са със забелени жила, допрени един в друг и привързани
за по-добър контакт. По този начин, част от електроенергията, която се
консумира не се измерва и не се заплаща. Възстановена е правилната схема на
свързване на СТИ.
Процесният протокол е съставен от Н.К.П. и И.Н.К. - служители в
ответното дружество. В него като свидетели са вписани С.И.Т. и Т.К.Й., като
само последната св. Й. е призована и разпитана
пред първоинстанционния съд. Същата дава показания, че си спомня много
ясно за проверката, като дори описва детайлно начина, по който са били
оголени и свързани жиците. Спомня си, че присъствието й като управител на
етажната собственост на тази проверка е станало към 10,30 ч., което не
кореспондира с времето отразено в изготвения протокол, съобразно който
проверката е започнала в 9,30 ч., от където може да се обоснове извод, че
същата няма как да е присъствала при отварянето на таблото и
установяването от служителите на „Е.С.“ АД на отразеното в изготвения от
тях протокол.
Видно от показанията на извършилия проверката св. П. посещението е
извършено след подаден сигнал за диференциална разлика /ампераж между
фаза и нула/ като той и колегата му на място са установили действително
нарушения в схемата на свързване на фазовите входящи и изходящи
проводници.
От приложените по делото - справка за корекция при измерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия и фактура
**********/07.06.2023 г. във връзка с Протокол № 5700836/06.06.2023 г., е
видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на кл. № *** и
абонатен № ***, в резултат на което за периода от 09.03.2023 г. – 06.06.2023 г.,
й е начислена за плащане сумата от 2 599,01 лв с ДДС със срок на плащане
21.06.2023 г.
За установяване на релевантни към спора факти пред първата
инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът
е посочил, че от посоченото в процесния констативен протокол може да се
направи извод за неотчитане от измервателната схема на средството за
търговско измерване на преминалата към абоната електрическа енергия
поради това, че в констатираната схема на свързване, входящият и изходящият
проводници са със забелени жила, допрени един в друг. Вещото лице дава
заключение, че за процесния период от 90 дни / от 09.03.2023 г. до 06.06.2023
г./ общото количество ел. енергия – отчетено + коригирано е 3960 kWh и
може да бъде доставено на абоната при съобразяване на пропускателната
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения.
Експертът е посочил, че извършените изчисления са математически точни с
определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Условие за надлежното упражняване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на
процесните суми. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Ищецът се легитимира като наемател на процесния имот, който е
електроснабден и оспорва съществуването на задължението по направена за
минало време корекция на сметката, за което е издадена фактура
**********/07.06.2023 г.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест
ответникът по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да докаже дължимостта на процесната
сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т. е. в конкретния случай той трябва да установи, че
законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената
във фактурата сума.
Спорен по делото е въпросът дали "Е.С." АД Варна е начислило
правилно сумата от 2 599,01 лв с ДДС, като корекция на сметката по реда на
чл. 50, ал. 2 и 3 от Правила за измерване на количество енергия, приети с
Решение по т. 1 от Протокол № 67 от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно
и водно регулиране и обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.
Настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано
осъществяването на факта, описан в констативния протокол №
5700836/06.06.2023 г., Съставеният констативен протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който не носи подписа на въззиваемия, съставен е в
негово отстъствие и няма данни той реално, а не формално, да е потърсен за
да присъства по време на проверката. При това положение в Правилата за
измерване на количество енергия са уредени изисквания, които следва да са
изпълнени, за да се приеме, че констативният протокол е съставен надлежно. В
случая твърденията на ответника са, че са налице нарушения в схемата на
свързване на фазовите входящи и изходящи проводници. Впрочем тези
твърдения са отразени и в процесния констативен протокол. Ето защо
безспорно следва да се съблюдава нормата на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, съгласно
която при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на
чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол. Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а
съгласно ал. 3 на същия член при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна
страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В
4
констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител,
ако е направен такъв.
В случая по делото се установява, че потребителят не е присъствал,
но няма данни изобщо да е уведомен, както и данни как е търсен, за което
лаконично се споменава в показанията на св. П. “Търсихме клиента, но го
нямаше“. Не става ясно дали търсенето е станало чрез позвъняване на вратата
на жилището, на мобилен телефон или по друг начин, още повече, че
посещението е в работен ден /вторник/ и е напълно възможно абонатът да е на
работа. Съобразявайки обстоятелството, че проверката е по сигнал, при това
много професионално подаден като такъв за диференциална разлика /което
по-късно служителите на ответника уточняват, че е израз за ампераж между
фаза и нула/ при отчитането дистанционно на СТИ, и на проверката се
отзовава компетентно св. Т.Й., съдът счита, че не следва да се кредитират
дадените от нея пред първоистанционния съд показания. Доколкото другата
свидетелка, вписана в протокола от извършената проверка не е дава показания
и възможността за това е преклудирана пред въззинната инстанция, следва да
се приеме, че протоколът не е съставен по предвидения в ПИКЕЕ ред.
При това положение не могат да се приемат изводите на районния съд,
че по делото са налице достатъчно доказателства, които потвърждават
фактите, посочени в констативния протокол. В случая е налице специфична
процедура по чл. 50 ПИККЕ, изразяваща се в едностранна корекция, която на
практика се осъществява самостоятелно от една от страните в облигационното
отношение – операторът на съответната мрежа за електрическа енергия. С
оглед едностранния характер на корекцията в ПИКЕЕ са предвидени
изисквания, чрез които да се регулира тази едностранна намеса, като се даде
възможност и на другата страна по облигационното правоотношение
/потребителят/ да участва при извършване на корекцията. Неоткриването на
потребителя /съответно отказът му да участва/ следва да се удостовери от
поне един свидетел, който не е служител на оператора. Целта на това
изискване е даден факт да не бъде установяван само от едната страна по
облигационното правоотношение, която се явява заинтересована. За
установяването на факта на неправомерно вмешателство е необходимо
присъствието на страни, които не са заинтересовани от този факт, т. е. не
участват в облигационните правоотношения. Ето защо неоткриването на
потребителя и присъствието на свидетел, който не е заинтересован от случая
е задължително и след като това изискване на ПИКЕЕ не е спазено, то на
практика отразеното в констативния протокол не може да се противопостави
на ищцата А. Т.. Същевременно следва да се има предвид, че всички други
доказателства по делото се основават именно на констативния протокол.
Изслушаната съдебно-техническа експертиза е направила изводите си въз
основа на отразеното в протокола. Разпитаният по делото свидетел П. е
съставителят на протокола. Т. е. останалите доказателства по делото са
производни именно на констативния протокол и след като той не е годен да
5
докаже отразените в него факти, то и останалите доказателства по делото не
могат да се кредитират в тази им част. При тези данни, въззивният съд счита,
че е допуснато нарушение от категорията на съществените, касаещо
дерогиране на обществения контрол при осъществяване на проверката по реда
на чл. 49 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че по делото
не се установява наличие на основание за доставчика да извърши корекция на
сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по
иска, че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на
недължимостта й е основателен и неправилно е бил отхвърлен от първата
инстанция.
С оглед изложеното решението на Русенския районен съд следва да
бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск като
основателен да бъде уважен.
Уважаването на жалбата налага да бъде преразгледан въпросът за
отговорността за разноски пред първата инстанция, поради което
постановеното решение следва да бъде отменено и в тази част.
При този изход на делото право на разноски има ищецът за сторените
от него разноски пред двете инстанции, съгласно приложения списък по чл. 80
ГПК. Същият претендира разноски в размер на 400,00 лв. за адв.
възнаграждение, 300,00 лв депозит за вещо лице и 114,00 лв. за платена държ.
такса по гр. д. № 5027/2023 г. на РРС и 500,00 лв. адв. възнаграждение по
В.гр. д. № 400/2024 г. и 51,18 лв за платена държавна такса по в. гр. д. №
400/2024 г. на РОС – общо в размер на 1 765,18 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 407 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. №
5027/2023 г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
Т. А., ЕГН: ********** от гр. Русе не дължи на "Е.С." АД Варна, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сума в размер на 2 599,01 лв с вкл.
ДДС, представляваща цена за корекция на сметка за потребена електроенергия
за изминал период 09.03.2023 г. – 06.06.2023 г., за което задължение е издадена
фактура № **********/07.06.2023 г. във връзка с Протокол №
5700836/06.06.2023 г., съставен при проверка извършена от служителите на
„Е.С.“ АД, за клиентски номер *** и обект с абонатен номер ***, който ползва
като наемателка на адрес: гр. Русе, ****на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Е.С." АД Варна, ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. А., ЕГН: ********** от гр. Русе
сумата от 1 765,18 лв, представляващи разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7