№ 3065
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505895 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ф. С. П. срещу решение №
20075589/23.03.2021 г. по гр.д. № 39272/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, с което е
допусната делба на между Д. Г. П., А. Г. П., Ф. С. П., Д. С. П., И. С. П. на следния
недвижим имот – имот с идентификатор № 68134.513.326.1.18, намиращ се в гр.
София, бул. „*******, ведно с избено помещение и 20/1000 идеални части от общите
части на сградата и толкова от мястото, върху което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.513.326, с адрес: гр. София,
бул. „******* *******, с площ от 251 кв.м., при следните дялове в съсобствеността –
9/36 идеални части за Д. Г. П., 9/36 идеални части за А. Г. П., 7/36 идеални части за Ф.
С. П., 7/36 идеални части за Д. С. П., 4/36 идеални части за И. С. П..
Жалбоподателят – Ф. С. П., твърди, че обжалваното решение е неправилно.
Счита, че Д. Г. П. и А. Г. П. не са придобили по наследство частта от имота, която е
била собственост на Г.Д. П., тъй като няма данни да са приели изцяло неговото
наследство, в това число и процесният имот. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и искът за делба да бъде отхвърлен.
1
Ответниците по жалбата – Д. Г. П. и А. Г. П., оспорват жалбата, като считат, че
обжалваното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.
Ответниците по жалбата - Д. С. П., И. С. П., не изразяват становище във връзка с
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от Г.Д. П., Д. Г.
П. и А. Г. П. срещу Ф. С. П., Д. С. П. и И. Т. П., на имот с идентификатор №
68134.513.326.1.18, намиращ се в гр. София, бул. „*******, ведно с избено помещение
и 20/1000 идеални части от общите части на сградата и толкова от мястото, върху което
е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №
68134.513.326, с адрес: гр. София, бул. „******* *******, с площ от 251 кв.м.
В хода на първоинстанционното производството Г.Д. П. е починал, като е
заместен от неговите деца и законни наследници - Д. Г. П. и А. Г. П..
С обжалваното решение е допусната делба на процесния имот между Д. Г. П., А.
Г. П., Ф. С. П., Д. С. П., И. С. П., при следните дялове в съсобствеността – 9/36 идеални
части за Д. Г. П., 9/36 идеални части за А. Г. П., 7/36 идеални части за Ф. С. П., 7/36
идеални части за Д. С. П., 4/36 идеални части за И. С. П..
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани
от въззивника, съдът намира следното:
За да се допусне делба на процесния недвижим имот, следва да се установи дали
същият е съсобствен, между кой лица и при какви квоти в съсобствеността.
Не се спори по делото, а и видно от нотариален акт № 78, том XXVII, регистър
5278, дело № 4986/1947 г. се установява, че имотът е придобит от Ф. Г. П..
Съгласно нотариален акт № 139, том XXI, дело № 3396/1976 г., Ф. Г. П. е
прехвърлила правото на собственост по отношение на имота в полза на ТПК „Димитър
Благоев“ – София, съгласно ПМС № 60/1975 г.
Съгласно удостоверение за наследници на Ф. Г. П., последната е починала на
10.03.1983 г. и е наследена от Г.Д. П. – син, и С.Д.в П. – син.
На основание чл. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета, възстановява се правото на собственост
на бившите собственици и наследниците им на продадените от тях по реда на ПМС №
60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39
2
от 1975 г.) магазини, работилници, складове и ателиета, ако в срок до 1 година от
влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници,
получените от продажбата суми. Със заявление от 30.12.1991 г., подадено от
наследниците на Ф. П. - Г.Д. П. и С.Д.в П., продажната цена за имота е върната в полза
на ТПК „Димитър Благоев“, в резултат на което с протокол от 12.02.1992 г. имотът е
върнат на Г.Д. П. и С.Д.в П. – наследници на Ф. П..
Ето защо, установява се, че имотът е бил съсобственост на Г.Д. П. и С.Д.в П. при
равни квоти.
С нотариален акт № 198, том XXXIV, дело № 7302/1992 г., Г.Д. П. е дарил по 1/4
част от притежаваната от него 1/2 част от имота в полза на неговите деца - Д. Г. П. и А.
Г. П.. Г.Д. П. е починал на 11.10.2018 г., т.е. в хода на процеса, и е наследен от Д. Г. П.
и А. Г. П., които са негов деца. Следователно, всеки един от ищците Д. Г. П. и А. Г. П.
се легитимира като собственик на 1/4 идеална част от имота (или както е посочено в
решение на 9/36 идеални части), въз основа на договор за дарение и наследствено
правоприемство. Без значение за правото на собственост е фактът, че имотът не е бил
включен при изговен опис, с който е прието наследството на Г.Д. П., каквито са
твърденията на въззивника. Съгласно чл. 64 ЗН при невключването на имот в опис, с
който се приема наследството, наследникът губи изгодите на описа, т.е.
ограничаването на отговорността за пасивите на наследството, но не и правото си на
собственост по отношение на невключените в описа имоти.
С нотариален акт № 67, том XXXVIII, дело № 8044/1992 г., С.Д.в П. е дарил по
1/6 част от притежаваната от него 1/2 част от имота в полза на неговите деца - Д. Г. П.
и А. Г. П., т.е. по 1/12 част или 3/36 части. С.Д.в П. е починал на 01.11.1992 г., като е
наследен от И. Т. П. – съпруга, Д. С. П. – дъщеря, и Ф. С. П. – дъщеря. В резултат на
наследствено правоприемство всяка от тях е придобила по 4/36 части от имота.
Следователно, правилно районният съд е допуснал делба на имота при следните
дялове в съсобствеността – 9/36 идеални части за Д. Г. П., 9/36 идеални части за А. Г.
П., 7/36 идеални части за Ф. С. П., 7/36 идеални части за Д. С. П., 4/36 идеални части за
И. С. П..
В производството пред въззивната инстанция И. Т. П. е починала и е наследена
от Д. С. П. – дъщеря, и Ф. С. П. – дъщеря, като всяка от тях е придобила равна част от
дела на И. Т. П.. Доколкото посоченото обстоятелството оказва влияние върху правото
на собственост по отношение на имота, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразено от въззивния съд. Следователно, към настоящия момент съсобственици на
имота са Д. Г. П., А. Г. П., Ф. С. П., Д. С. П., като всеки един от тях притежава по 1/4 от
имота.
Ето защо, делбата следва да бъде допусната между посочените лица при равни
квоти.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20075589/23.03.2021 г. по гр.д. № 39272/2015 г. по описа
на СРС, 69 състав, като ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между: Д. Г. П., ЕГН **********,
А. Г. П., ЕГН **********, Ф. С. П., **********, Д. С. П., ЕГН **********, на следния
недвижим имот, представляващ имот с идентификатор № 68134.513.326.1.18, намиращ
се в гр. София, бул. „*******, при съседи – имот с идентификатор №
68134.513.326.1.19, имот с идентификатор № 68134.513.326.1.17, имот с
идентификатор № 68134.513.326.1.16, ведно с избено помещение и 20/1000 идеални
части от общите части на сградата и толкова от мястото, върху което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.513.326, с адрес:
гр. София, бул. „******* *******, при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/4 идеална част на Д. Г. П.;
- 1/4 идеална част на А. Г. П.;
- 1/4 идеална част на Ф. С. П.;
- 1/4 идеална част на Д. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4