РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Първомай, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20245340100264 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу И. В. Н. и В.
И. Н. с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договор за дарение на недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт № ******* г., том ***** по дело № 412/2023 г. по описа
на нотариус Н. К., с който И. В. Н. е дарил на В. И. Н. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ******* и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *******,
находящи се в землището на гр. Първомай.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 16.02.2006 г. сключил
с първия ответник И. В. Н., в качеството му на картодържател, Договор за издаване на
кредитна карта *******, по силата на който банката му предоставила банков кредит
овърдрафт в размер на 10 000 лв. Посочено е, че картодържателят използвал изцяло
предоставения му овърдрафт. За ползваните суми от овърдрафта първият ответник се
задължил да заплаща договорна лихва. Поддържа се, че овърдрафтът бил в просрочие,
считано от 19.07.2015 г. Поради това с покана, връчена чрез ЧСИ С. Г. на 01.07.2020 г.,
банката уведомила първия ответник да погаси просрочените задължения по договора
за овърдрафт. На длъжника било указано, че в противен случай при непогасяване на
задълженията в предоставения срок и без да бъде изпращано повторно уведомление,
банката ще счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Тъй като в
предоставения му срок длъжникът не погасил задълженията си, банката обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 09.07.2020 г. Посочено е още, че на
25.09.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, което било уважено. Тъй като
срещу издадената заповед за изпълнение било подадено в срок възражение от
длъжника, банката предявила установителен иск за съществуване на вземането си
1
срещу първия ответник. С Решение № 4290/19.12.2022 г., постановено по гр. д. №
3253/2022 г. по описа на РС Пловдив, било признато за установено, че длъжникът И. В.
Н. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 10 000 лв. – главница,
ведно със законната лихва, считано от 25.09.2021 г.; 5276,16 лв. – договорна лихва за
периода 24.09.2017 г. – 08.07.2020 г., 216,67 лв. – законна лихва за периода 09.07.2020 г.
– 24.09.2020 г., 24 лв. – разноски за покани. Към момента на подаване на исковата
молба решението не било влязло в сила. Междувременно на 25.07.2023 г. с договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № ******* г., том ***** по дело № 412/2023 г.
по описа на нотариус Н. К., първият ответник И. В. Н. се разпоредил в полза на сина
си В. И. Н. със следните свои недвижими имоти: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ******* с площ от ***** кв. м. и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ******* с площ от ******* кв. м., находящи се в землището на гр.
Първомай. Поддържа се, че в случая с оспорената сделка прехвърлителят се бил
разпоредил със свои недвижими имоти, като ги отчуждил чрез договор за дарение,
което безспорно довело до намаляване на ликвидните му активи и до възможността на
ищеца-кредитор да събере вземането си от имуществото на ответника. Счита, че
първият ответник И. В. Н. знаел, че извършвайки горепосочените правни действия,
уврежда интереса на банката, тъй като било налице валидно възникнало
правоотношение по сключен между страните в законоустановената форма договор за
банков кредит. Доколкото лицето, с което той договарял, е негов син, т. е. такова по чл.
135, ал. 2 ЗЗД, законът презумирал, че длъжникът знае за увреждането. Поради
безвъзмездността на атакуваната сделка не било необходимо приобретателят да е знаел
за увреждането. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
първия ответник И. В. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от втория
ответник В. И. Н., в който е посочено, че сключеният договор за дарение нямал за цел
да увреди кредиторите на първия ответник. Целта на сделката била имотите да останат
за управление в семейството, тъй като състоянието на първия ответник се влошавало
прогресивно и към настоящия момент той страдал от деменция, не бил адекватен и не
могъл да се грижи за работите си. В тази връзка отправя предложение до ищеца да му
заплати справедлива цена за процесните ид. ч. от имотите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 16.02.2006 г. се
изяснява, че ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставил на ответника И.
В. Н. банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 10 000
лв., който можел да бъде усвояван с използване на картата за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство (АТМ) или ПОС.
С Решение № 4290/19.12.2022 г. по гр. д. № 3253/2022 г. по описа на РС
Пловдив, потвърдено с Решение № 792 от 13.06.2023 г. по в. гр. д. № 527/2023 г. по
описа на ОС Пловдив, е признато за установено, че ответникът И. В. Н. дължи на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 10 000 лв.,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № ******* от
16.02.2006 г., 5276,16 лв. – договорна лихва за периода 24.09.2017 г. – 08.07.2020 г.,
216,67 лв. – законна лихва за периода 09.07.2020 г. – 24.09.2020 г., 24 лв. – разноски за
2
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 260334 от 28.09.2020 г. по ч. гр. д.
№ 12220/2020 г. по описа на РС Пловдив.
За вземанията на ищеца срещу ответника И. В. Н. е образувано изп. д. №
20218250400152 по описа на ЧСИ С. Г. с район на действие ОС Пловдив, като към
22.01.2025 г. дългът на ответника възлиза на сумата от 27 674,78 лв.
От договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
******* г., том ***** по дело № 412/2023 г. по описа на нотариус Н. К., с район на
действие РС Първомай, се установява, че първият ответник И. В. Н. се е разпоредил в
полза на втория ответник и негов син В. И. Н. със следните свои недвижими имоти:
1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ******* с площ от ***** кв. м. и 1/4 ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор ******* с площ от ******* кв. м., находящи се в
землището на гр. Първомай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е потестативното субективно
материално гражданско право на ищеца-кредитор (което той може да упражни
единствено чрез предявяване на този иск пред съда) да бъде обявена само спрямо него
за недействителна (т. нар. „относителна недействителност“) дадена правна сделка или
друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го
уврежда. Това потестативно право възниква, респ. искът е основателен при наличието
на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-
длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално (притезателно или
потестативно) гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник;
извършеното от последния действие/сделка (атакувано с иска) да уврежда интереса на
ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването
на правата му спрямо ответника-длъжник; последният да е знаел за увреждането към
момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна – и
договарящото с него лице (съконтрахента му – също ответник по иска) трябва да е
знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди
възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само
знание) у ответниците за увреждането.
В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява,
че ищцовото дружество има качеството на кредитор по отношение на първия ответник
И. В. Н.. Това му качество произтича от сключения с ищеца Договор за издаване на
кредитна карта № ******* от 16.02.2006 г. Константна е съдебната практика, че
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане, като за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не е
необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер при
извършване на действията, с които е увреден. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не
само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, но и лицето, което
поначало има вземане, без то да е установено с влязло в сила съдебно решение.
Следователно съдът счита, че с усвояването на сумата по договора за издаване на
кредитна карта, което не се оспорва и от ответниците, вземането на банката е
възникнало. От това следва, че вземането на кредитора „Първа инвестиционна банка“
АД по отношение на първия ответник е съществувало преди датата на атакувания с
3
иска договор за дарение на недвижими имоти – 25.07.2023 г.
Съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставка – увреждащо
действие, извършено от длъжника. Такова действие представлява всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на
дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Тази предпоставка има изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя
от страните е ирелевантно. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало
или подбудило длъжникът да извърши действието. От значение е единствено дали
обективно това действие води до увреждане на кредитора. В настоящия случай
увреждащият резултат е настъпил чрез извършената разпоредителна сделка, чрез която
имуществото на първия ответник И. В. Н. е намаляло и по този начин е поставило в
опасност удовлетворяването на вземанията на ищеца.
За да се направи извод дали е основателен предявеният конститутивен иск,
следва да бъде анализирано дали е налице и третата кумулативна предпоставка, която
има субективен характер. Тъй като извършеното от първия ответник И. В. Н.
увреждащо действие се е случило след възникване на субективното право на ищеца и
има безвъзмезден характер, сме изправени пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В този случай трябва да е знаел за увреждането само длъжникът-прехвърлител. Не е
необходимо намерение да се вреди, а единствено наличие на знание у длъжника при
извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си.
Длъжникът да знае за увреждането означава да съзнава по време на извършване на
правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава
неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването им. Според трайната
съдебна практика длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Следователно, в
случай че действието е било безвъзмездно, правото да иска отмяна възниква, щом
длъжникът е знаел за увреждането, като без значение е субективното психическо
отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника. В разглежданата
хипотеза с атакувания договор първият ответник И. В. Н. се е разпоредил
безвъзмездно с притежаваните от него недвижими имоти – 1/2 ид. ч. от поземлен имот
с идентификатор ******* с площ от ***** кв. м. и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ******* с площ от ******* кв. м., находящи се в землището на гр.
Първомай, дарявайки ги на втория ответник – В. И. Н.. В случая, както беше посочено
по-горе, вземането е възникнало преди тази разпоредителна сделка, поради което се
предполага знанието за увреждане от страна на ответника И. В. Н.. Длъжникът няма
как да е в неизвестност относно това обстоятелство, като се има предвид съзнанието за
съществуващ негов дълг към кредитора. Поради това съдът приема, че ответникът И.
В. Н. е знаел, че със сделката намалява имуществото си и по този начин затруднява
удовлетворяването на кредитора си. Както беше посочено по-горе, действието на
разпореждане, извършено от първия ответник, е безвъзмездно, поради което знанието
за увреждане у приобретателя – ответника В. И. Н., е ирелевантно. Дори и той да не е
знаел за увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на
кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е престирало
насреща нищо. Поради това е неприложима изобщо презумпцията по чл. 135, ал. 2
ЗЗД.
4
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че по делото
са доказани всички кумулативни предпоставки за възникване в полза на ищцовото
дружество на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД и предявеният иск се явява
основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсутско възнаграждение и
държавни такси. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25,
ал. 1 предвижда възнаграждение от 100 до 360 лв. Предвид вида и характера на
извършените процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед уважаването на иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в хода на
настоящото производство разноски, които възлизат на 183,80 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен по
отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: ************, сключеният между И. В. Н., ЕГН: **********,
адрес: ************, и В. И. Н., ЕГН: **********, адрес: ************, договор за
дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № ******* г., том *****
по дело № 412/2023 г. по описа на нотариус Н. К., с район на действие РС Първомай,
по силата на който И. В. Н. е прехвърлил на В. И. Н. следните имоти: 1/2 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-758/22.10.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. Първомай, местността „В.“, с площ от ***** кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
пета категория, с номер по предходен план: *******, при съседи: имоти с
идентификатори: ************, и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-758/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. П.,
местността „К. г.“, с площ от ******* кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория, с номер по предходен
план: *******, при съседи: имоти с идентификатори: ************.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН: **********, адрес: ************, и В. И. Н., ЕГН:
**********, адрес: ************, да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ************, сумата от
183,80 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ЕД
5
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
6