Р Е Ш Е Н И Е
№260101
гр. Перник, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, Х - ти състав, в открито
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Маринела Маринова - Стоева
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа гр. д. № 00913 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Пропърти & Рентал Сървисиз” ЕООД срещу „Пелетисимо“ ООД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с 250 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да се признае за установено между страните, че в полза на ищеца съществуват следните вземания:
1.Вземане в размер на 3 720,88 лв. - представляващо възнаграждение за отговорно пазене, възникнало на основание на чл.1 от Анекс № 1 от 01.06.2014 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 7444 от 03.09.2014 г. на Н.Л. - нотариус с рег.№ 536 на НК и район на действие РС-София към Договор за наем от 15.01.2014 г., сключен между между „Пропърти & Рентал Сървисиз“ ЕООД, и „Пелетисимо“ ЕООД включващо:
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
30.09.2015 г.)- задължението (неизплатен остатък) е в размер на 840,88 лв.;
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
01.11.2015 г.)- задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
01.12.2015 г.)- задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
04.01.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
04.02.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра ф-ра
**********/ 07.03.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
07.04.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
05.05.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г.(за задължението е издадена ф-ра **********/
06.06.2016 г.) -задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
06.07.2016 г.) -задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г.(за задължението е издадена ф-ра **********/
05.08.2016 г.) -задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2016 г.(за задължението е издадена ф-ра **********/
05.09.2016 г.) -задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
05.10.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
04.11.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.;
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
05.12.2016 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
05.01.2017 г.)- задължението е в размер на 180,00 лв.
-Възнаграждение за отговорно пазене за
периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. (за задължението е издадена ф-ра **********/
03.02.2017 г.) - задължението е в размер на 180,00 лв.
2. Вземане
в размер на 2 880,00 лв.- представляващо възнаграждение за отговорно
пазене, възникнало на основание на чл.1 от Анекс № 1 от 01.06.2014 г., дължимо
за периода от 01.04.2017 г. до 31.07.2018 г. вкл, изчислено по 180,00 лв. за
всеки един месец от периода.
3.Вземане в размер на 4
458,24 лв.- неустойки, начислени към 05.07.2018 г.,
съгласно т.13, ал.1 от договора върху всяко едно възнаграждение за отговорно
пазене, дължимо за периода от месец април 2017 г. до месец юли 2018 г. вкл.,
както следва:
- Начислена неустойка върху задължението от 180,00 лв., дължимо за
месец 04.2017 г. в размер на 525,96 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от 180,00 лв., дължимо за
месец 05.2017 г. в размер на 492,48 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от 180,00 лв., дължимо за
месец 06.2017 г. в размер на 460,08 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от 180,00 лв.,
дължимо за месец 07.2017 г. в размер на 426,60 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от 180,00 лв.,
дължимо за месец 08.2017 г. в размер на 394,20 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 09.2017 г. в размер на 360,72 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 10.2017 г. в размер на 327,24 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 11.2017 г. в размер на 294,84 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 12.2017г. в размер на 261,36 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 01.2018г. в размер на 228,96 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 02.2018г. в размер на 195,48 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 03.2018 г. в размер на 162,00 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 04.2018 г. в размер на 131,76 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 05.2018г. в размер на 98,28 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 06.2018 г. в размер на 65,88 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 07.2018 г. в размер на 32,40 лв.;
4.Вземане в размер на 1 297,48 лв.-
задължения за заплащане на такса битови отпадъци съгласно чл. 15 от договора за
периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2018 г., както следва:
За 2014 г. - в размер на 176,44 лв.
За 2015 г. - в размер на 397,50 лв.
За 2016 г. - в размер на 214,02 лв.
За 2017 г. - в размер на 397,42 лв.
За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
- в размер на 112,10 лв.
5.Вземане
в размер на 12 633,40 лв., представляващо вземания за неустойка, начислени
към 05.07.2018 г., съгласно т.13, ал.1 от договора върху всяко едно
възнаграждение за отговорно пазене, дължимо за периода от месец декември 2015
г. до месец март 2017 г. вкл., представляващо част от вземане в общ размер на
18 473,80 лв., представляващо вземания за неустойка, начислени към 05.07.2018
г., съгласно т.13, ал.1 от договора върху всяко едно възнаграждение за
отговорно пазене, дължимо за периода от месец октомври 2014 г. до месец март
2017 г. вкл., както следва:
- Начислена неустойка върху задължението от 180,00 лв., дължимо за месец 12.2015 г. в размер на 810,28 лв.;
- Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 01.2016 г.
в размер на 1018.44 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 02.2016 г.
в размер на 984,96 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 03.2016 г.
в размер на 951,48 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 04.2016 г.
в размер на 920,16 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 05.2016 г.
в размер на 886,68 лв. ;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 06.2016 г.
в размер на 854,28 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 07.2016 г.
в размер на 820,80 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 08.2016 г.
в размер на 788.40 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 09.2016 г.
- в размер на 754,92 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 10.2016 г.
- в размер на 721,44 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 11.2016 г.
в размер на 689,04 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 12.2016 г.
- задължение в размер на 655,56 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 01.2017 г.
- задължение в размер на 632,16 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180,00 лв., дължимо за месец 02.2017 г.
в размер на 589,68 лв.;
-Начислена неустойка върху задължението от
180.00 лв., дължимо за месец 03.2017 г.
в размер на 555,12 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от 24 990,00
лв., начислена от предявяването на иска
до окончателното й изплащане.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по подробно изложени съображения. Сочи, че вземането в размер на 3 720, 88 лв. за възнаграждение за отговорно пазене е погасено поради плащане, като прилага платежни нареждания. Посочва, че ищецът е отказвал да издава фактури, за да може ответникът да извършва надлежно плащания. Многократно е искал достъп до помещението, за да се провери състоянието на вещта, но такъв бил отказан. Затова на 10.07.2018 г. с писмени уведомления уведомил ищеца, че желае да се осигури достъп, за да се провери състоянието на машината и същата да се изнесе. В отговор на това ищцовото дружество го уведомило, че считано от 01.12.2015 г. е упражнило правото си на задържане на оставената за отговорно пазене вещ. Ето защо според от ответника, от 01.12.2015 г., въпреки че е извършвал плащания в последващ период, ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора – да пази вещта, а е извършил задържане на същата. В този смисъл ответникът счита, че не дължи плащане по договора. Многократно представители на ответника не са допускани до помещението, но въпреки това имат информация, че на мястото се съхраняват и други вещи, машината е била във видимо недобро състояние. Оспорва се вземането за такса битови отпадъци поради промяна с анекс на договора за наем. Релевира се възражение за погасяване по давност на всички претенции. В условията на евентуалност при уважаването им се прави възражение за прихващане с вземане на ответника срещу ищеца за връщане на заплатен депозит в размер на 960 лв. С молба от 15.06.2021г. ответникът поддържа, че уговорената неустойка между страните е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
„Пропърти & Рентал Сървисиз” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответното дружество, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящата искова претенция. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02648 по описа за 2020г. на Пернишкия районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е представен договор за наем от 15.01.2014 г., сключен между страните, по силата на който „Пропърти & Рентал Сървисиз” ЕООД, е отдало под наем на „Пелетисимо“ ЕООД следния собствен недвижим имот, а именно: Част от „Сушилен цех“ с площ от 320 кв.м., който имот не представлява самостоятелен обект, а е част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.51 1.1023.1, с предназначение на самостоятелния обект в сграда - промишлена дейност, попадащ в поземлен имот с идентификатор 55871.51 1.1023 по кадастрална схема в гр. Перник е административен адрес: гр. Перник, кв. „Църква“, ул. „Димитър Благоев“ № 1, срещу наемна цена 960 лв. месечно. Уговорено е, че наемателят заплаща в срок до 20.01.2014 г. сума в размер на една вноска, като депозит, с който ще бъдат заплащани всички непредвидени разходи по ползването на имота и остатъкът подлежи на връщане при издължаването им. В чл. 6 е уговорено, че наемът ще се заплаща до 5-то число на месеца за следващия. В чл. 13 е уговорено, че при забава на плащанията наемателят дължи неустойка в размер на 0,6% от дължимата наемна цена за всеки ден просрочие. В чл. 15 е предвидено наемателят да заплаща разходите,свързани с ползването на имота, в това число и такса битови отпадъци.
Договорът за наем от 15.01.2014 г. е изменен с Анекс № 1 от 01.06.2014 г. в Договор за отговорно пазене на собствената на „Пелетисимо“ ООД движима вещ: „Поточна линия за производство на еко пелети и прилежащата към нея сушилня за сушене на дървени трици“, в помещението, описано в договора за наем срещу възнаграждение в размер на 150 лв. на месец без ДДС, считано от 01.06.2014 г., платимо съобразно чл. 6 от договора за наем. В т. 3 е уговорено, че „Пелетисимо“ ООД ще вдигне оставената за пазене вещ от помещението до 30.09.2014г., с което съглашението ще се счита за прекратено, считано от 01.10.2014г. В т. 4 е посочено, че всички останали клаузи на договора за наем от 15.01.2014 г. остават непроменени.
Подписани са още Анекс № 2 от 30.09.2014 г. и Анекс № 3 от 01.10.2015 г.,с които се удължавал срока на действие на договора, като съобразно Анекс № 3 от 01.10.2015 г. страните продължават срока на договора до 31.05.2016 г., като се споразумяват, че „Пелетисимо“ ООД ще вдигне оставената за пазене вещ от помещението до 31.05.2016г., с което съглашението ще се счита за прекратено, считано от 01.06.2016г. Представени са от ищеца фактури и нотариална покана от 22.08.2018 г.
Представени са по делото уведомления от 10.07.2018 г., получени на същата дата от ищеца, с което ответникът го уведомява, че на 12.07.2018 г. ще посети халето, в което се стопанисва процесната вещ, оставена на отговорно пазене, като ще присъстват представител на банката и техническо лице от фирмата производител, като 20.07.2018 г. желае осигуряване на достъп до халето за демонтаж и изнасяне на машините.
Представено е уведомление от ищеца към ответника от 10.07.2018 г., в което е направена констатация, че по сключения договор и анекси дължимите от ответника суми към 31.05.2016 г. не са изплатени, плащанията са спрени от ноември 2015 г., а издаването на фактури е продължило до март 2017 г. Посочва се, че съгласно анекс 3 до 31.05.2016 г. вещта е следвало да бъде вдигната от ответника, след което договорът да се счита прекратен, но това не е сторено. Тъй като към 10.07.2018 г. вещта все още се съхранява при ищеца и предвид непогасените задължения, ищецът уведомява ответника, че считано от 01.12.2015 г. в качеството си на добросъвестен пазач/ влогоприемател/ е упражнило правото си на задържане.
Представени са от ответното дружество платежни нареждания, от които относими към процесния период са платежно нареждане от 20.01.2014 г. за внесен депозит от 960 лв.,платежно нареждане от 06.07.2018 г., извлечения от сметка на ответника / л. 53,55/, относно извършено плащане на 200 лв. към ищеца на 23.12.2016г. и на 400 лв. на 08.11.2016 г.,400 лв. на 30.09.2016 г., извлечение / л. 57, 59/ за извършено нареждане за плащане на 06.04.2016 г. , 26.02.2016 г., 07.07.2015 г.,19.01.2015 г., вносна бележка от 14.03.2014 г. и извлечения и вносни бележки от л. 63-70лв. Представени са и платежни нареждания за извършени плащания от системата за отдалечено банкиране. В съдебно заседание на 30.06.21 г. процесуалният представител на ищеца оспорва извършените плащания.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в счетоводството на двете дружество и при отчитане на представените по делото документи. Съгласно констатациите на вещото лице в счетоводството на ищеца е отразено, че за периода от 15.01.2014г до 31.03.2017г. са издавани от „ПРОПЪРТИ & РЕНТАЛ СЪРВИСИЗ” ЕООД фактури на ответното дружество по Договор за наем от 15.01.2014г., изменен с Анекс №1/01.06.2014г в договор за отговорно пазене на движими вещи, описани подробно в изготвена таблица, в която са отразени извършените плащания.
Според експерта в счетоводството на ищеца са отразени
издадени 25 броя фактури на обща стойност 11304,00 с ДДС във връзка с Договор
за наем от 15.01.2014г., изменен с Анекс №1/01.06.2014г в договор за отговорно
пазене на движими вещи. Отразено е извършено пълно плащане по 17 броя фактури
на обща стойност в размер на 10043,12 лева. Отразени са неплатени суми във
връзка с Договор за наем от 15.01.2014г., изменен с Анекс №1/01.06.2014г в
договор за отговорно пазене на движими вещи по издадени 8 броя фактури на обща
стойност 1260,88 лева., а именно по фактура № 315/06.06.2016 г.- неплатена сума
0,88 лв., по фактура № 340/05.08.2016 г. – 180 лв., по фактура № 351/05.09.2016
г.- 180 лв., по фактура № 363/05.10.2016 г. – 180 лв., по фактура № 373/04.11.2016
г. – 180 лв., по фактура № 382/05.12.2016 г.-180 лв., по фактура №
399/05.01.2017 г.- 180 лв., по фактура № 409/03.02.2017 г. или неплатената сума
е в общ размер на 1260,88 лв.
В счетоводството на ищеца „ПРОПЪРТИ & РЕНТАЛ СЪРВИСИЗ” ЕООД са осчетоводени останали незаплатени суми в размер на 1260,88 лева с основание възнаграждение за отговорно пазене по Договор за наем от 15.01.2014г., изменен с Анекс №1/01.06.2014г. в договор за отговорно пазене на движи ми вещи по фактури, дати и периоди отразени в горната таблица.
В счетоводството на ищеца „ПРОПЪРТИ & РЕНТАЛ СЪРВИСИЗ” ЕООД са осчетоводени посочените 25 броя фактури сметка 411 „Клиенти” с контрагент „Палетисимо” ЕООД .В счетоводството на ищеца посочените фактури са отразени в дневника за продажби и в справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. За сумата в размер на 2880,00 лева възнаграждение за отговорно пазене съгл. Чл. 1 от Анекс №1 от 01.06.2014г към Договор за наем от 15.01.2014г.,сключен между страните, за периода от 01.04.2017г до 31.07.2018г. вкл., изчислено по 180 лева за всеки месец от периода в счетоводството на ищеца не се намират фактури, като и такива не са осчетоводени като неплатени суми.
Според вещото лице изчислената неустойка към 05.07.2018г. съгласно чл.13/1/ от Договор за наем от 15.01.2014г., изменен с Анекс №1/01.06.2014г. в договор за отговорно пазене на движими вещи, периода от 01.04.2017г. до 31.07.2018г. вкл., изчислено по 180 лева за всеки месец от периода е в размер на 4458,24 лева. Изчислената неустойка за периода от 01.04.2017г до 31.07.2018г. вкл., изчислено по осчетоводени неплатени суми за всеки месец от периода е в размер на 4592.93 лева.
От извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице установило, че за периода от 15.01.2014г. до 31.03.2017г. са издавани от ищеца фактури по Договор за наем от 15.01.2014г., изменен Анекс №1/01.06.2014г в договор за отговорно пазене на движими вещи, които са отразени в сметка 401 „Доставчици” с контрагент „ПРОПЪРТИ & РЕНГАЛ СЪРВИСИС' ” ЕООД с изключение на фактура №244/01.12.2015г. на стойност 180,00 лева с ДДС.
Във счетоводството на ответника са отразени издадени 24 броя фактури на обща стойност 11124,00 с ДДС във връзка с Договор за наем от 15.01.2014г., изменен с Анекс №1/ 01.06.2014г в договор за отговорно пазене на движими вещи. Отразено извършено пълно плащане на обща стойнст в размер на 10043,14 лева. Отразени са неплатени суми на обща стойност 1080,86 лв., както следва по фактура № 72/04.03.2014 г. на сумата от 250 лв., по фактура № 78827.03.2014 г. на 730, 86 лв., по фактура № 221830.09.2015 г. на 40 лв. и на фактура № 399/05.01.2017 г. на сумата от 60,00 лв.
В счетоводството на ответника са отразени плащания „ от депозит“ на фактура № 91/01.06.2014 г. -133, 14 лв., на фактура № 94/09.06.2014 г. – 66, 86 лв., на фактура № 221/30.09.2015 г. на 620 лв., на фактура № 222/01.10.2015 г. на 140 лв. или в общ размер 960 лв. В счетоводството на ответника описаните 24 броя фактури са отразени в дневника за покупка и в справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.
Изчислената неустойка към 05.07.2018г. за периода от 04.03.2014 г. до 05.01.2017г. вкл., изчислена по осчетоводени неплатени суми за всеки месец е в размер на 9620,79 лева.
В съдебно заседание е разпитан св. Иван Тодоров, служител на ответното дружество, от чийто показания се установява, че е участвал в монтажа на процесната машина за производство на пелети, след което производството било прекратено и същата била оставена за отговорно пазене. Свидетелят споделя, че опитал да демонтира машината, като заедно с представител на „ ОББ“ АД посетил мястото, но не бил допуснат от представител на ищеца. Доколкото му е известно от управителката на ответното дружество е направено искане за връщане на машината и издаване на фактури. Свидетелят сочи, че при едно от посещенията си, когато бил допуснат до машината, тя била затрупана с боклуци, в окаяно състояние.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл. 250 ЗЗД,вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД.
Установява се по делото, че
между страните е сключен договор за наем на 15.01.2014 г. В последствие с анекс
№ 1 от 01.06.2014 г. е извършена обективна новация – поет е нов дълг, който се
отличава от стария по основанието, от което е възникнало правоотношението. Част
от престациите на страните са променени, но други са запазени. Дружеството
–ищец е поело задължение за отговорно пазене на движимата вещ срещу възнаграждение.
Променен е срокът на действие на договора, като има изрично препращане, че
останалите клаузи от договора за наем запазват своето действие – в това число,
клаузата за уговорена неустойка и задължение за плащане на такса битови
отпадъци, която поначало е свързана с ползване на наето помещение. Подписаните
впоследствие анекси променят единствено срока на договора. С последния такъв от
01.10.2015 г. е уговорено, че същият продължава действието си до 31.05.2016 г.,
като „Пелетисимо“ ЕООД ще вдигне оставената за пазене вещ до 31.05.2016 г., с
което договорът се счита прекратен на 01.06.2016 г.
Прекратяването на договора за
отговорно пазене е обусловено от изтичане на срок, но и от сбъдване на условие -
ответникът да вдигне вещта до конкретен ден. Няма спор между страните, че вещта
не е била вдигната до 31.05.2016 г. Не намира приложение фикцията на чл. 25,
ал.1, изр. второ ЗЗД в случая доколкото не се установява ищцовото дружество
недобросъвестно да е попречило на сбъдване на условието. Твърденията за недопускане
на ответника да вземе вещта не са конкретизирани по време. Не се установява и
от свидетелските показания неуспешни опити да са правени до 31.05.2016 г.
След тази дата ищцовото
дружество е продължило да издава фактури за задълженията за заплащане на месечно
възнаграждение за пазене, които са осчетоводени от ответника и включени в
дневника му за покупка и в справка –декларация по ЗДДС, с които действия същото
признава наличието на валидно между страните праоотношение. Неиздаването на
фактури за периода след март 2017 г. не рефлектира върху валидноста на
правоотношението. Същото представлява неизпълнение на задължението за издаване
/ чл. 321 ТЗ/.
С изпращането на уведомление от
10.07.2018 г. ответното дружество установява желанието си да посети оставената
на отговорно пазене вещ, за да установи техническото й състояние и да демонтира
същата вдигне вещта. В отговор на това писмо ищцовото дружество уведомява
ответното, че поради спиране на плащанията, считано от 01.12.2015 г. е
упражнило правото си на задържане на вещта, в качеството на добросъвестен
пазач.
За да се прекрати процесния
договор е необходимо сбъдването на прекратитилното условие - вдигане на вещта,
което изисква активно поведение на ответника, но и предполага съдействие на
ищеца, което в случая влиза в колизия с правото му на задържане.
Със сключения Анекс № 3 е
посочен срок на договора, но се съдържа и препращане към клаузите на договор за
наем, предвиждащ в чл. 22 хипотези, в които договорът се прекратява извън
изтичане на срока, сред които с писмено предизвестие, както и без такова от
страна на наемодателя при неплащане от наемателя при условията на чл. 13, ал.2.
С оглед постигнатите от страните
уговорки, съдът намира, че за процесния период до 31.07.2018 г. договорът не е
прекратил действието си и ответното дружество дължи изпълнение на задължението
си да заплаща месечно възнаграждение за пазене на вещта. Ответникът въвежда
твърдения, че ищецът не е изпълнявал задължението си да пази вещта и затова не
му се дължи възнаграждение. Същата е била в окаяно състояние. Това е възражение
за неизпълнение на договора, което е дилаторно и при наличие на валиден договор
не носи предимство на ответника, освен едновременна изискуемост. В случая това
възражение не намира приложение доколкото е настъпила изискуемостта на
задължението за отговорно пазене за съответните периоди. Ако счита изпълнението
за лошо, ответникът е разполагал с възможността извънсъдебно да развали
договора. Съдът не възприема становището на ответника, че след като ищецът е
упражнил право на задържане, то не е изпълнявал договора. При неизпълнение от
страна на ищеца ответникът е могъл да развали същия, да претендира реално
изпълнение или обезщетение за вредите от неизпълнението.
Правото на задържане има
обезпечеителна функция. В случая правото на ищеца е породено от упражняването
на фактическа власт върху движима вещ, получена правомерно, до заплащане на изискуемо вземане
от сключената търговска сделка / чл. 315 ТЗ/ и упражняването му не може
поначало да се приеме за неизпълнение на задължението му за пазене.
Съобразявайки констатациите на
вещото лице в приетата ССЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена,
намира, че непогасените чрез плащане вземания за възнаграждение на ищеца са за
периода от 01.07.2016 г. до 31.03.2017 г. в размер на 1260, 88 лв., като за
периода от 01.10.2014 г. до 01.07.2016 г. същите са погасени чрез плащане,
видно от отразяването в счетоводството на ищеца. Посоченият размер от
1260, 88 лв. по фактура № 315/06.06.2016 г., фактура № 340/05.08.2016 г., фактура
№ 351/05.09.2016 г., фактура № 363/05.10.2016 г., по фактура № 373/04.11.2016
г., по фактура № 382/05.12.2016 г., по фактура № 399/05.01.2017 г., по фактура
№ 409/03.02.2017 г. в счетоводството на ответника излиза като погасен.
Представени са и платежни
нареждание и извлечения от сметки, съгласно които като основани за превод са
посочени плащания по тези фактури. Тези плащания са оспорени от ищеца.
Когато задължението е парично,
изпълнението му обикновено се извършва чрез плащане. Съществуват различни начини
на плащане – плащане в брой /напр. чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка или плащане в брой срещу издаване на касов бон/, безкасово плащане чрез
платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна
сметка /напр. с платежно нареждане или директен дебит/. Плащането на паричното
задължение, по който и да е от посочените начини погасява вземането на
кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по
сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на
сметката. При изпълнението на търговска сделка, от която произтича задължение
за безкасово плащане, съгласно разпоредбата на чл. 305 ТЗ плащането се смята за
завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на
преминаването на сумата в патримониума на кредитора. Това правило съответства
на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент, в който
задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено.
В случая ответното дружество представи
нареждания за плащане, но не и за постъпване на сумите по сметка на ищцовото
дружество – заверяване на сметката на кредитора, от който момент плащането се
счита за надлежно. В този смисъл не се установи надлежно плащане на тези
суми.
Установи се възникването и на
задължение за сумата от 2 880 лв.- възнаграждение за периода от 01.04.2017
г. до 31.07.2018 г.. Както следва да се посочи вече неиздаването на фактури за
този период не рефлектира върху валидността на договора и изпълнението на
задълженията по него.
Изводът за дължимост на
посочените суми обуславя разглеждането на направеното възражение за погасителна
давност.
Вземанията за възнаграждение по
договор да влог съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД по смисъл на ТР № № 3/2011 г. от 18 май 2012 г.
на ОСГКТК на ВКС и за тях се прилага тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 11.06.2020 г., от който
момент е спряно течението на погасителната давност / чл. 422, ал.1 ГПК/.
Погасени по давност в случая се явяват вземанията, възникнали до 10.06.2017
г. Това са претендираните вземания за
възнаграждение за периода от 01.07.2016 до 31.03.2017 г. в размер на 1260,88
лв. и вземанията от 01.04.2017 г. до 10.06.2017 г. в размер на 420,00 лв..
Дължими остават вземанията от 11.06.2017 г. до 31.07.2018 г. в размер на 2460
лв.
Относно претенцията за неустойка
и възражението за нищожност на същата.
В чл. 13 от договора за наем,
която клауза се запазва и при последващите анекси при забава на плащанията
наемателят дължи неустойка в размер на 0, 6 процента от дължимата цена за всеки
просрочен ден.
С т. 3 на Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 ОСТК на ВКС се приема, че не е нищожна клауза
за неустойка в търговски договори, уговорена без краен предел или фиксиран
срок. Разбира се, преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай и то към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Като ориентир за вероятната
нищожност на подобна клауза при хипотеза на противоречие с добрите нрави се
визира единствено възможността, при която неустойката е била уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
предл. 3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки, каквато е процесната
на осн. чл. 286 ТЗ. В цитираната норма не е дефинирано понятието "добри
нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването
им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният в това
понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези
наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности,
които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни
правни норми. В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение
на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в нарушение на
чл.9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е
основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал. ЗЗД. Тъй като този
порок е налице още при сключването му, то следва извода, че в конкретния случай
не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част.
При сключването на договора
страните са съзнавали, че действителните вреди от неизпълнението на паричното
задължението са съизмерими със законната лихва, като уговарянето й в размер
значително над тази сума сочи, че същата не е уговорена, за да обезпечи очакваните
за кредитора евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение, а да
се обогати същият неоснователно, което е в противовес с придадените й от закона
функции. Действително от поведението на длъжника зависи до
какъв период тя може да се начислява, с оглед бездействието му да погасява
задълженията си, но при съпоставка се установява, че дължимата неустойка за забава, уговорена в т.13 от процесния договор,
надхвърля с около 21 пъти законната лихва, с която се съизмерява евентуалната
вреда за кредитора от забавената парична престация на длъжника и с значително
надвишава размера на дължимите вноски за срока на договора.
Затова и според настоящия
съдебен състав, в този си размер, уговорената между страните мораторна
неустойка не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото
задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на
длъжника, нито на придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща
да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при
сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и липсата
на уговорена в подобен смисъл неустойка при забава изпълнение задълженията на наемодателя/
пазач. / в идентичен смисъл е и решение № 208/04.08.2014 г. по гр.д. № 637/12
г. на ВКС, Второ т.о. и др. /.
По
изложените съображения претенциите за присъждане на неустойка следва да се
отхвърлят.
Относно вземнаето за заплащане
на такса битови отпадъци в общ размер 1297,48 лв.
Действително поемането на това
задължение е присъщо на договора за наем, какъвто страните първоначално са
сключили. След новирането му, тази клауза не е изключена, а е направено общо
препращане към всички, поради което съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за неприложимост на уговорката. Ищецът обаче не ангажира
доказателства за размера на същата, а в случая не е приложимо правилото на чл. 162 ГПК, тъй като цената на таксата за битови отпадъци се определя от общинската
администрация, същата се формира на база на приети критерии – площ, обитатели,
местонахождение на имота. В този смисъл тази претенция също се явява
неоснователна. Дори съдът да беше в състояние да определи приблизителен размер
на задължението, то претенцията се явява погасена по давност за периода от 2014
г. до 2017 г.
Изводът за дължимост на
вземането за възнаграждение в размер на 2460 лв. налага разглеждане на заявеното в условията
на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 960 лева- заплатен
депозит. Установи се от представените доказателства и ССЕ, че сумата е
преведена по сметка на ищеца на 20.01.2014 г. Заплащането му е уговорено в чл.
5 от договора, като същото служи за заплащане на неплатени разходи по ползване
на имота, като остатъкът подлежи на връщане. Съгласно ССЕ в счетоводството на
ответника е отразено, че внесеният депозит е усвоен за погасяване на задължения
в посочени размери. Очевидно, ответникът е направил изявление тази сума да
отиде за погасяване на конкретните задължения, което изключва правото му на
възстановяване. В този смисъл възражението за прихващане е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство.
Ищцовото
дружество е направило следните разноски в настоящото и заповедното производство:
за държавни такси в размер на 996, 60 лв., за депозит за вещо лице 220 лв. и за
адв. възнаграждение в размер на 640,00 лв. или в общ размер на 1856,00лв., от
които съобразно уважената част на иска следва да се присъдят 167,04 лв.
Ответникът
също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Той претендира
и сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1752 лв., от които
следва да му се присъдят 1594,32 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с 250 ЗЗД, че „Пелетисимо“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул.“ Благой Гебрев“,
бл. 37, вх.В, ет.2, ап. 46, ДЪЛЖИ на „Пропърти & Рентал Сървисиз”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген.Е.Ив.Тотлебен“
№ 87, ет.1 сумата в размер
на 2460 / две хиляди четиристотин и
шестдесет/ лева, представляваща възнаграждение за отговорно
пазене, възникнало на основание на чл.1 от Анекс № 1 от 01.06.2014 г., към
Договор за наем от 15.01.2014 г., и Анекс № 3 от 01.10.2015 г. за
периода от 11.06.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 02648 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 420 лв., представляваща разликата над 2460 лв. до
претендирания размер от 2880,00 лв., и за периода от 01.04.2017 г. до
10.06.2017 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
за признаване за установено, че „Пелетисимо“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул.“ Благой Гебрев“, бл. 37, вх.В, ет.2,
ап. 46, ДЪЛЖИ на „Пропърти & Рентал Сървисиз” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген.Е.Ив.Тотлебен“
№ 87, ет.1:
-
сумата в
размер на 3720,88 / три хиляди
седемстотин и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща възнаграждение за отговорно пазене,
възникнало на основание на чл.1 от Анекс № 1 от 01.06.2014 г., към Договор за
наем от 15.01.2014 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02648 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен
съд, за периода от 01.10.2014 г. до 30.06.2016 г., поради извършено плащане, а за периода от 01.07.2016 г. до 31.03.2017
г., като погасена по давност.
-
сумата в
размер на 4458,24 / четири хиляди
четиристотин петдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща неустойки, начислени към 05.07.2018 г.,
съгласно т.13, ал.1 от Договор за наем от 15.01.2014 г. върху всяко едно възнаграждение за отговорно
пазене, дължимо за периода от месец април 2017 г. до месец юли 2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02648 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
-
сумата в
размер на 12 633,40 / дванадесет хиляди
шестстотин тридесет и три лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща неустойки, начислени към 05.07.2018 г.,
съгласно т.13, ал.1 от Договор за наем от 15.01.2014 г. върху всяко едно възнаграждение за отговорно
пазене, дължимо за периода от месец декември 2015 г. до месец март 2017 г.,
представляващо част от вземане в общ размер 18 473,80 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02648 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
-
сумата в размер на 1 297,48 / хиляда двеста деветдесет и
седем лева и четиридесет и осем
стотинки/ лева- задължения за заплащане на такса битови отпадъци съгласно
чл. 15 от Договор за наем от 15.01.2014 г. за периода от 01.01.2014 г. до
30.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 02648 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „Пелетисимо“
ООД възражение за прихващане със сумата от 960,00 / деветстотит и шестдесет /
лева- платен депозит по договор за наем от 15.01.2014 г.
ОСЪЖДА „Пелетисимо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Изток“, ул.“ Благой Гебрев“, бл. 37, вх.В, ет.2, ап. 46 ДА ЗАПЛАТИ на „Пропърти
& Рентал Сървисиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ген.Е.Ив.Тотлебен“ № 87, ет.1 на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 167,04 лв. - направени разноски в исковото
и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Пропърти & Рентал Сървисиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ген.Е.Ив.Тотлебен“ № 87, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на „Пелетисимо“ ООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул.“
Благой Гебрев“, бл. 37, вх.В, ет.2, ап. 46 на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 1594,32 лева - направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото
ч. гр. д. № 02648 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.