Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
10.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 816 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 220 от Закона за
митниците.
Образувано е по
жалба на „Гранд текстил“ ЕООД със седалище в гр.Х., против Решение за определяне
на митническа стойност № РТД-3000-1302 от 01.07.2019г., издадено от с. д. Директор
на Териториална дирекция „Тракийска“ към Агенция Митници.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. В тази връзка се
счита, че същото било издадено в нарушение на изискването за форма, тъй като
липсвали мотиви - не били посочени правните и фактическите основания за
издаването му. На следващо място се твърди постановяване на решението при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Не било
спазено изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за
определяне на митническа стойност, съгласно чл.74 §1 от Регламент №952/2013. Определянето
на митническата стойност, извършено с решението било на основание чл.74, §2, б.
„б“ от Регламент №952/2013, без да били изложение мотиви за изключване на
възможността тази стойност да се определя съгласно чл.74, §2, б. „а“ от
Регламент №952/2013. Липсвали и необходимият анализ по чл.141 от Регламент за
изпълнение №2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с
използвания от административния орган вторичен метод за определянето на
митническата стойност на стоките. В обобщение се приема, че прилагането на
вторичните методи за определяне на митническа стойност е субсидирано и
изисквало да бъде обоснована неприложимостта на основния метод – въз основа на
договорената стойност. Сочи се, че представените от дружеството документи
обосновавали декларираната митническа стойност и били доказателство за това, че
договорената стойност на внасяните стоки била реално заплатената цена по смисъла
на чл.70, §2 от Регламент № 952/2013.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Представят се писмени бележки, в
който се доразвиват твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт и с
оглед събраните по делото доказателства. Излага се становище за липса на
събрани в хода на производството доказателства, които да опровергават приетите
и представени от „Гранд текстил“ ЕООД документи, обосноваващи договорената и
реално платена цена за процесните стоки по см. на чл.70, §.2 от Регламент
/ЕС/№952/2013. Административният акт бил мотивиран с твърдение, което не било
доказано. В него било посочено, че фактурната цена е изключително ниска в
сравнение с наличната средностатистическа стойност на сходни стоки, изчислена
от митническите органи съобразно количеството и стойността по различни
митнически декларации, без обаче да били посочени от органа вносители по тях и
без да били визирани каквито и да било конкретни данни за характеристиките на
стоките, определени за сходни, каквото било изискването на чл.1, §2, т.14 от
Регламент за изпълнение 2015/2447. Посочва се, че митническите органи не
извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламент за изпълнение
2015/2447 и съответно не обосновали в оспорения акт приложената от тях
договорена стойност внос от трето лице. Не било доказано и, че стоките посочени
в митническите декларации на трети лица се търгували на същото търговско
равнище и по същество в същите количества, за да можело да се приеме, че
митническата стойност била определена, съгласно изискването на чл.141, §1 от
Регламента за изпълнение 2015/2447, във вр. с чл.74, §2, буква „б“ от МК. Не
било доказано също изложеното в опрения акт, че за стоки № 2, 6, 7, 13 и 19
било налице „несъответствие вида на материала от който са изработени“, което
представлявало мотив за промяната на тарифното класиране на тези стоки. Не били
взети проби за анализ на материала на тези стоки, не били запазени и никакви
данни, чрез които можело да се определи какъв бил материалът, от който били
изработени, с цел тяхното правилно тарифиране.
Ответникът
- Директор на ТД “Тракийска“ към Агенция
Митници, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се
отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и присъждане на разноски, с оглед
извършените от страна на ответника преводи на документи от чужд език. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2017 г.
с MRN № ***************** (л.34-л.41), „Гранд текстил “ ЕООД, гр.Х., декларирало за
допускане за свободно обръщение с крайно потребление различни видове промишлени стоки, описани по позиции от 1 до 20 в декларацията. При
оформянето на режима за стоката била представена фактура № 022432 от 25.09.2017г.(л. 150-151), издадена от „Ефлах Гъда Санаи ве Тиджарет“
ЛТД, Газиентеп, Република Турция. Въз основа на стойността по представената
фактура - 17896.23 евро, равняващи се
на 35001.98 лева по курса на валутата за митнически цели към момента на
декларирането е декларирана и
митническата стойност на стоката (клетка 12).
От страна на
митническите органи била извършена щателна митническа проверка на стоката,
резултатите, от която са обективирани в протокол с №708/28.09.2017г.(л.48-50).
При осъществената
проверка и видно от съставения протокол били взети мостри от 6 бр. стоки без
същите да бъдат описани по вид в самия протокол. Със служебна бележка изх. №
32-268004 от 28.09.2017г. копие от митническа декларация с MRN № *****************
е било изпратено на отдел „МРПТНМ“, към Митница Пловдив, за становище за митническата
стойност на стоките, описани в нея.
След извършен сравнителен анализ в
информационната система на Агенция „Митници“, със Служебна бележка изх. № 32-269779
от 29.09.2017г. /л.52/ отдел „МРПТНМ“ дал становище за резултатите от
извършения анализ на митническата
стойност на стоките, описани в ЕАД № № *****************/27.09.2017г.
при последователно прилагане на чл.74, §2, б. „а“ и „б“ от Регламент /ЕС/
№952/2013, като посочил, че предвид разпоредбите, касаещи определението за
идентични стоки не са открити такива, отговарящи на критериите, описани в чл.74, §2, б. „а“ от Регламент /ЕС/№ 952/2013
от 09.10.2013г. В бележката се сочи още, че при извършена проверка на сходни
стоки, продадени с цел износ в границите на Общността и изнесени по същото или
приблизително същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване се
установили следните стойности: Стока № 1 - 3.00 лв./бр. – дамски блузи; – 4.50
лв./бр. – дамски туники; - 1.50 лв./бр. – детски бодита; - 2.00 лв./бр. детска
блуза и детска туника (от представените мостри било установено, че са памук).
Стока № 2 – 2.70 лв./к-т, /от представените стоки било установено, че са
памук/. Стока № 4 – 3.13 лв./к-т за мъжки; - 2.37 лв./к-т за детски. Стока №6 –
6.84 лв./бр. /от представените мостри било установено, че е вълна/; - детски
елек – 0.59 лв./бр.; - мъжки суътшърт – 1.14 лв.бр.; детски суитшърт – 3.55
лв./бр. /от представените мостри било установено, че са памук/. Стока №7 – 1.98
лв./к-т /от представените мостри било установено, че е от памук/. Стока №10 –
1.39 лв./бр. Стока №12 – 0.30 лв./бр. за потник; 0.80 лв./бр. за тениска. Стока
№13 – 3.59 лв.бр. /от представените мостри било установено, че е от памук/.
Стока №19 – 10.31 лв./бр. /от представените мостри било установено, че е от памук/. В бележката е посочено, че за
останали стоки декларираните стойности могат да бъдат приети по реда на чл.70,
§1 от Регламент 952/2013.
Със служебна
бележка изх. № 32-274416/04.10.2017г. /л.53/ началник отдел „МРПТНМ“, чрез
началника на Митница Пловдив уведомил началника на Митница Хасково, че след
проверка на представените мостри по отношение на ЕАД № № *****************/27.09.2017г.
е установено несъответствие на материала, от който са изработени стоките с № 1,
2, 6, 7, 13 и 19, предвид което е определено допълнително държавно вземане.
На жалбоподателя
е изпратено писмо рег.инд. 32-272042/02.10.2017г. (л.54), с посочен предмет
„допълнителна проверка на декларация във връзка с декларирана митническа
стойност на стока внесена от Турция“, като за нуждите на тази допълнителна
проверка на основание чл. 140, пар.1 и чл.145 от Регламент за изпълнение
2015/2447, е изискано от последния в 30-дневен срок от получаване на писмото да
предостави: търговско досие относно тези операции (по ЕАД № *****************/27.09.2017г.),
а именно оферта, поръчка, потвърждение на поръчката, евентуално кореспонденция,
приложения; митническа декларация от държавата на износ; съответните търговски
фактури за реализацията на стоката след внос. В писмото е указано, че при
неизпълнение на горното в указания срок Митница Пловдив ще пристъпи към
определяне на нова митническа стойност.
В отговор на
горното, с писмо рег. № 32-293267/20.10.2017г.(л.57), от „Гранд текстил“ ЕООД до Началника на Митническо бюро – Хасково са
били представени: договор, търговско досие, платежно нареждане inv-22426/22.09.17г., inv-22428/29.09.17г.,
inv-22432/25.09.17г., inv-22432/20.09.17г., 10 бр. фактури, 2 бр. дневен
финансов отчет и 1 бр. касова наличност, 4бр. фактури за транспорт, турска
износна декларация и 4 бр. заявки за транспорт.
С писмо
рег.инд. 32-10899 от 11.01.2018г. (л.111), Началникът на
МБ -Хасково е уведомил дружеството, че след направен анализ на декларираната
митническа стойност на стоките по процесната декларация, е установено, че
декларираната договорна стойност на посочените стоки е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на вноса на
сходни стоки. Сочи се, че представените от „Гранд текстил“ ЕООД с писмо рег. №
32-293267/20.10.2017г. документи не могат да бъдат приети, като доказателство
за декларираната митническа стойност,
тъй като част от стоките по представените фактури за продажба на стоката на
първо търговско ниво са за количества, значително по-малки от внесените, а в
представения договор липсват количества, цени, срок за който се сключва
договора, както и данни за условията за плащане. Налице било несъответствие в
описанието на стоките в кл. 31 на ЕАД с тези по приложените фактури, което не
позволявало да се идентифицира внесената стока с продадената. Сочи се, че в
представения документ за извършено плащане е установено разминаване в
наименованието на получателя на преведената сума и изпращача на стоката, като
същата по търговски документи била EFLAN, а по платежни - ELVAN. При така установеното, на дружеството е указано,
че ще се пристъпи към издаване на решение за определяне на нов размер на
задължение по ДДС по ЕАД № ***************** за стоки № 1, 2, 4, 6, 7, 10, 12,
13 и 19, като е предоставена възможност за изразяване на становище в 10 дневен
срок от получаването на писмото. Последното е получено на ръка на 12.01.2018г.
На 01.07.2018г.
от Директора на ТД „Тракийска“ към
Агенция Митници е издадено процесното Решение № РТД 3000 - 1302/01.07.2018г.
/л.22-33/, с което по митническа декларация № ***************** на първо място е
определен код по ТАРИК на основание
чл.56 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. за стоки № 2, 7, 13, 19, 21 и 22, и второ на
основание чл. 74, §.2, б.“б“ от Регламент ЕС/№952/2013г. от 09.10.2013г. е
определена нова митническа стойност за стоки с № 2, 4, 7, 10, 12, 13, 19, 21 и
22.
В точка 4 от решението е определено „Гранд
Текстил“ да доплати 2011.92 лева ДДС на
основание чл.77, §.1, б. “а“, вр. с §. 2 и 3 и чл. 85, §.1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013г. от 09.10.2013г. и чл. 56 от ЗДДС.
Във връзка с приетото в т. 1,2,3 от решението
в т.5 от същото са описани корекциите в декларацията. В решението е посочено,
че задължението по т.3 е обезпечено с
депозит, с платежно нареждане от 03.10.2017г.
В Опис на
заверени копия на преписка по Решение РТД 3000-1302/01.07.2018г. се сочи, че
същото е връчено лично на ръка 04.07.2019г., като предвид липсата н
доказателства за връчване и подаването на жалбата срещу акта на 11.07.2019г.
съдът приема, че оспорването е извършено в срок.
По делото като
писмени доказателства са приети, документите съдържащи се в административната
преписка, изпратена в съда с писмо рег. № 32-225778/02.08.2019г. (л.19-112, с
изкл. на документите на чужд език, без
легализиран превод на български език, от
л.42 до л.46 вкл., л.60, л.72, л.74, л.79, от л.81 до л.100 вкл., от л.102 до
л.104 вкл., от л.106 до л.108 вкл. и л.110 по делото). Приети са и документите,
представени с писмо вх.№6790/04.11.2019г. (л.142-222), заверени
“вярно с оригинала“ 7 бр. митнически декларации (л.224-л.280), постъпилите с
вх.№8131/31.12.2019г. 18 бр. митнически декларации, по опис (л.288-л.514)
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните. В същото,
вещото лице е посочило, че от откритата
в „Търговка банка“ АД банкова сметка *** „Гранд текстил“ ЕООД било направено
захранване на сметка в брой на 09.10.2017г. в размер на 103 105.00 EUR и нареден превод в размер 102852.39 EUR на EFLAN GIDA
SANAYI VE TICARET LTD.
По сметка на последното в FINANSBANK A.S.
– Истанбул,
на бенефициент ELVAN GIDA SANAYI VE TICARET
LTD. STI, като
основанието за плащането били посочени фактури: inv-22426/22.09.17г.,
inv-22428/23.09.17г., inv-22432/25.09.17г., inv-22434/26.09.17г. В
счетоводството на дружеството било отразено в дебита на сметка 401 – доставчици,
партида 010003 с текст ЕФЛАХ ГЪДА САН ВЕ ТИДЖ. ЛТД по 4 бр. фактури и по кредитна
сметка 504/01 – разплащателна сметка във валута съответно на стойности:
29 357.44 EUR, 29 449.66 EUR, 17 896.23 EUR и
26 149.06 EUR, като в извлечението предоставено от счетоводството нямало
отбелязани номера на фактури. ВЛ сочи, че левовата равностойност на 17 896.23 EUR е 35 001.98 лева при в. курс 1.95583 и отговаря
на фактура №022432/25.09.2017г., по която бил деклариран внос с процесната
митническа декларация. Експертът е установил, че сумата на декларираните стоки
в износните митнически декларации от Р. Турция са в общ размер на
102 852.39 EUR и съответстват
на преведената сума от „Гранд текстил“ ЕООД на 09.10.2017г. с основание
inv-22426/22.09.17г., inv-22428/23.09.17г., inv-22432/25.09.17г., inv-22434/26.09.17г.
На следващо
място експертът е установил, че има
пълно съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност
в митническите декларации, както в Р. Турция, така и в Р. България.
В съдебно
заседание ССчЕ се поддържа от вещото лице.
Предвид липса на
представени по преписката доказателства във връзка с начина и реда за
определяне материята на стоките с № 2, 6, 7, 13 и 19 по процесната митническа
декларация и с оглед предприетата от органа промяна в тарифното класиране на
същите, съдът е дал възможност на ответната страна да ангажира доказателства в
тази насока.
С оглед
предприетата от органа доказателствена активност в указаната от съда посока по
делото са разпитани свидетелите В. П. и Т. И., служители на Агенция Митници.
Свидетелят
Петров посочва, че през 2017г. с колеги извършили проверка на товарен автомобил
със стока по съответната митническа декларация, заведена в Митница Пловдив, със
собственик на стоките „Гранд Текстил“ ЕООД. Камиона бил разтоварен, като била
извършена щателна митническа проверка в присъствие на представител на фирмата,
и съответно били взети мостри от определен вид стоки за определяне на тарифно
класиране и митническа стойност, но не си спомня какви. Нямало различия в количеството и вида на стоките. Мострите били
предадени на лицето Т. И., като това действие било описано в протокол. Посочва,
че номерата на стоките били според номерата в митническата декларация.
Свидетелят
Иванова обяснява, че колегите, извършващи физическата проверка, вземали мостри,
като при разглеждането им, на база поставените
етикети се определяла стойността. Принципът на работа бил един и същ за
всички случай. Като база използвали само етикетите, които се намирали върху
самите дрехи. Уточнява, че в случая става дума за трикотажни изделия – блузи,
рокли, поли и др. от този вид. След като установили, че пишело 100% памук или
85% памук/ликра, и че материала описан на етикета бил различен от този, описан
в декларацията, определили различно тарифно класиране и митническа стойност. Не
„давали“ стоки за експертиза.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган и е обективирано в писмена форма.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни в територията на ЕС стоки е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато митническата стойност не може да се
определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви
от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 § 3 МК, когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на
регламента.
Предвидените критерии се прилагат последователно и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при спазване установената от регламента поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл.140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74,
параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира,
за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 прави се корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл. 141, параграф 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от
Регламента за прилагане означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съгласно
чл. 1, параграф 2, т. 14 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на
митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава - чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл.
70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за
създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.
За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая с писмо № 32-10899/11.01.2018г. /л.111/ до
управителя на дружеството, органът е изложил като доводи, въз основа на които се основават съмненията
на митническата администрация в достоверността на декларираната митническа
стойност, че в представяния договор липсват, количества, цени и срок за който
се сключва договора, както и данни за условията на плащане, посочил, че част от
стоките по представените фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво
са за количества, значително по-малки от внесените, а в представения договор
липсват количества, цени, срок за който се сключва договора, както и данни за
условията за плащане. Налице било несъответствие в описанието на стоките в кл.
31 на ЕАД с тези по приложените фактури, което не позволявало да се
идентифицира внесената стока с продадената. Сочи се, че в представения документ
за извършено плащане е установено разминаване в наименованието на получателя на
преведената сума и изпращача на стоката, като същата по търговски документи
била EFLAN, а по платежни - ELVAN. На жалбоподателя е предоставена възможност
за изразяване на писмено становище в срок
от 10 дни от получаване на писмото.
Следва да се посочи, че за изложените от органа
съмнения, дружеството жалбоподател още с писмо с № 32-293267 от 20.10.2018г., е представило всички изискани по-рано
от него документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, в това число
платежни документи за извършени плащания към изпращача inv-22426/22.09.17г.,
inv-22428/29.09.17г., inv-22432/25.09.17г., inv-22432/20.09.17г., договор, търговско досие, 10 бр.
фактури, 2 бр. дневен финансов отчет и 1 бр. касова наличност, 4бр. фактури за
транспорт, турска износна декларация и 4 бр. заявки за транспорт.
Въпреки така изпратените документи
органа посочил наличие на съмнения относно стойността на стоките, определена по
реда на чл. 70§1 от Регламент /ЕС/952/2013, предвид което издал оспореното
решение и определил стойността на стоките на основание чл. 74, §2, б. “б“ от
същия регламент. Настоящият състав намира изложените от органа мотиви за
издаване на процесния акт за несъстоятелни и необосноваващи необходимостта от
прилагане разпоредбата на чл. 74, §2, б. “б“ от Регламент /ЕС/952/2013 за
определяне на митническата стойност на процесните стоки. Оспореният акт не
съдържа какъвто и да било анализ на представените от дружеството документи,
удостоверяващи търговските взаимоотношения на дружеството жалбоподател с
доставчика на процесните стоки. Не са обсъдени
фактурите за продажба на стоки от същия вид, митническата декларация на
държавата на износ, дневните финансови отчет за реализация на стоките от
07.10.2017г. и 08.10.2017г. и това как те
се съотнасят към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките
с № 022432/25.09.2017г., представени на митническите органи с процесната
декларация за допускане на стоките за свободно обръщение.
Ето защо оспореният
акт е издаден при липса на изложени конкретни фактически основания. Последното
води до неспазване изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и съответно
представлява самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото не позволява
да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния
закон.
От съдържанието
на оспорения акт не става ясно, въз основа на кои обстоятелства
административният орган е приел, че декларираната по MRN
№ ***************** митническа стойност е изключително ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
съответно дали декларираната стойност представлява реално платена или подлежаща
на плащане сума. Не е ясно и липсва конкретизация в административния акт, за това
как е установена тази значително по-ниска стойност на внесените стоки с тази на
сходни стоки. Налице е и пропуск на администрацията да изследва качеството на
стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и
остойностяваните стоки. Сходството в характеристиките и функциите на
остойностяваните и съпоставените стоки без да се има предвид търговската марка,
качеството и количеството на стоките компрометира съпоставените стоки като
сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки.
Осен това,
посочените в решението други декларации
за внос на стоки са послужили единствено, като база за определяне стойността на
сходни стоки, без да са посочени
вносителите по тях, като не е извършен анализ на условията по доставката по
процесната декларация и тези по взетите предвид други митнически декларации,
нито са взети предвид търговските взаимоотношение между процесното дружество и
неговия доставчик, както и тези по отношение на другите търговци осъществили
сделките по описаните декларации.
Горното води на извод за липса на
извършен от органа анализ за сходството на стоките използвани като коректив за
определяне на нова митническа стойност, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2,
т. 14 от Регламента за изпълнение. В
тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента
за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя. Дори да се приеме, че сходство
обосновано в решението е сходство в качеството на стоките, то качеството на
стоките не е достатъчно, съобразно изискванията на чл. 141 вр. чл. 1, § 2, т.
14 от Регламента за прилагане вр. чл. 74, § 2, буква б/ от МК, а следва да бъде
установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в
същите количества. Последното в случая не е доказано. Не е извършен анализ и не
е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище, на дребно или
на едро. При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл. 141, § 1 от
Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по
правилата на § 2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07,
EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU:
C: 2010: 439.
От представените към митническата
декларация доказателства и допълнително представените от жалбоподателя се
установява договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази
договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Видно от изготвеното по делото заключение на сумата на
декларираните стоки в износните митнически декларации от Р. Турция е в общ
размер на 102 852.39 EUR и последната съответства на преведената сума от „Гранд
текстил“ ЕООД на 09.10.2017г. с основание inv-22426/22.09.17г.,
inv-22428/23.09.17г., inv-22432/25.09.17г., inv-22434/26.09.17г. по сметка в
FINANSBANK A.S. – Истанбул на дружеството ELVAN GIDA SANAYI VE TICARET LTD.
STI, като основание за плащането са посочените фактури. Установено е още, че
има пълно съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност
в митническите декларации, както в Р. Турция, така и в Р. България, което
обстоятелство не е било взето предвид от административния орган при
постановяване на оспореното решение. Предвид гореизложеното, съдът намира, че митническите
органи не са обосновали приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква „б“ от МК.
Съдът намира също така, че в хода на
административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството
жалбоподател. Макар последното да е уведомено с писмо рег. индекс 32-10899 от
11.01.2018г. за предстоящото издаване на решение на Директора на ТД „Тракийска“
при Агенция Митници за определяне на нов размер на задължение по ЗДДС, дружеството
не е било информирано за изброените в обжалваното решение други митнически
декларации за свободно обръщение на сходни стоки и по този начин е било лишено
от възможността да изрази становище, като следва да се подчертае, че заверени
копия от тези декларации са представени едва
в съдебно заседание и то след изискването им от съда. В изпратеното до
дружеството уведомление /л.111/, е посочено предстоящо издаване на Решение на
Началник Митница Пловдив за определяне на нов размер на задължение за ДДС за
посочени стоки с номера 1,2,4,6,7,10,12,13 и 19, а процесното решение е
обхванало стоки в обем по- голям от посочения в уведомлението, което
обстоятелство също от своя страна е накърнило правото на защита на дружеството
жалбоподател.
В оспорения акт,
административният орган е посочил наличие на
установена разлика между вида и материала на взетите при проверката
мостри от стоките и декларирания такъв по отношение на стоки с № 2, 6, 7, 13,
19. Горното обстоятелство е отразено и в становище рег.индекс
№32-269779/29.09.2017г. и №32-274416/04.10.2017г., с отразените в тях резултати
от извършен анализ на митническата стойност и тарифното класиране на стоките. Приетото
в случая представлява мотив за промяната на тарифното класиране на тези стоки. Така
установеното от органа обаче, съдът намира за неизяснено по един безспорен и
категоричен начин, както в хода на административното производство, така и в
хода на съдебното производство. Последното предпоставя издаването на
обжалваното решение в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК при липса на
пълно изясняване на действителното фактическо положение, както и при липса на
доказателства за така изложените в акта твърдения. Изложеното в акта
установяване на тези факти, чрез „преглед на мострите“, не би могло да се
възприеме, като излагане на мотиви от страна на органа, обосноваващи в необходимата
степен възприетата от същият разлика в материята на стоките. По отношение на
така възприетото обстоятелство, не само липсват мотиви, но и не се представят
надлежни доказателства. Видно от събраните в ход на производството гласни
доказателства, органа не е определил материя на стоките въз основа на обективни
методи, а посредством субективната преценка на проверяващите органи, относно
съответствието на стоката с декларираната за нея материя или съобразно
отразената такава на поставените върху стоката етикети. Последното води до издаване на процесното
решение и в нарушение на материалния
закон. Нещо повече, в диспозитивната част на оспорения акт, органа е
формирал воля за промяна в тарифното класиране по отношение на стоки с номера 2,
7, 13, 19, 21 и 22. От обстоятелствената част на акта не е видно, защо органа е
възприел наличие на стоки с номера 21 и 22, взети ли са мостри от същите стоки и защо такива
стоки са включени при определеното допълнително митническо задължения.
Процесната митническа декларация съдържа стоки с позиции от 1 до 20, а
разпитаните по делото свидетели не сочат в хода на проверката да е установен
внос на стоки, за който да липсва деклариране. Последното води до извод за
издаване на процесния акт по отношение на стоки с номера 21 и 22 при липса на
мотиви и липса на пълно и ясно изясняване на фактическата обстановка.
По изложените
съображения оспореното решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146
т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва да се отмени.
С оглед изхода на
производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде
уважена до размер на сумата от 620.83
лева, от които 50.00 лева внесена държавна такса, 200 лева внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице и 370.83 лева за възнаграждение на един адвокат, редуцирано
предвид направеното възражение за прекомерност, определено съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Намаляването на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение се обосновава и от служебно известния
на съда факт, че дружеството е жалбоподател по множество дела с предмет
идентичен на настоящото, при еднотипна доказателствена активност и защита,
поради което фактическата и правна сложност в случая не се явява значителна,
съответно не би могла да оправдае присъждане на адвокатски хонорар в искания
размер от 700 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за
определяне на митническа стойност № РТД-3000-1302 от 01.07.2019г., издадено от
Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ към Агенция Митници.
ОСЪЖДА Агенция
Митници да заплати на „Гранд текстил“
ЕООД, гр. Хасково с ЕИК ********* разноски по делото в размер 620.83лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: