Р Е Ш Е Н И Е
Номер
933 Година 25.06.2019
Град
Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори май Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4341 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът А. твърди в
исковата си молба, че по
негово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, било образувано ч.гр.д №
218/2018 на СтPC, но срещу издадената по него заповед било постъпило в срок възражение
от ответника и ищецът в срок предявявал исковете си съществуващо и изискуемо
негово вземане срещу ответника, въз основа на договори - от 05.02.2009 г. и -
от 14.03.2011 г. за далекосъобщителни услуги, които били сключени с ответника. Последният
му дължал неплатена далекосъобщителна услуга, за неизпълнение на която се
претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Между страните
съществувал и валидно бил действал договор с индивидуален потребителски номер -
от 05.02.2009 г., които бил новиран с анекс от 09.08.2012 г. и ГО на клиента -,
с който на ответника били предоставяни услуги за мобилен номер -, по тарифен
план „-“, с месечна абонаментна такса 9.90 лева с ДДС, за 24 месеца. Към
договор - абонатът ползвал мобилен номер -. На 24.12.2013 г. ответникът добавил
за ползване и мобилен номер -, избирайки условията на тарифен план „- Мобилен
интернет 2,5 gb“, с месечна абонаментна такса 13.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
На същата дата сключил договор за лизинг за артикул - за 23 месеца. На
14.03.2011 г. сключил договор с индивидуален потребителски номер -, който бил
новиран на 13.06.2013 г., с който му били предоставяни далекосъобщителни услуги
за мобилен номер -, по избран тарифен план „- -“, с месечна абонаментна такса
9.90 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. На същата дата сключил договор за лизинг
за апарат „-” за 23 месеца. Номерата -, -, били индивидуален клиентски номер, с
който абонатът фигурирал в системата на оператора и представлявали уникална
комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите, били свързани към
един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури.
Съгласно общите условия на един клиентски номер можело да се предоставели
множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички
договори за услуги, които били сключени от абоната и обективирани с номера на
клиента или под ГО на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на
абоната, с който се въвеждал в системата на оператора. Клиентският номер на
клиента в случая бил -. Ответникът бил въведен в системата на ищеца с
индивидуални номера - -, -, и „клиентски номер" -, по които били издавани
фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала
претенцията на ищеца и въз основа на които била издадена заповедта за
изпълнение срещу длъжника. В срока на действието на договори за мобилни услуги -
от 05.02.2009 г., - от 14.03.2011 г., били издадени следните фактури: договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга № - от 05.02.2009 г., по който били
издадени фактура № *********/02.11.2015 г., с падеж 27.11.2015 г., за отчетен
период от 28.09.2015 г. до 27.10.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги
за 33.90 лева; фактура № *********/02.12.2015 г., с падеж 27.12.2015 г., за
отчетен период от 28.10.2015 г. до 27.11.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за 1 лев. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, за които му издал фактури, поради което вземането
по договорите с него не било погасено към подаване на заявлението. На основание
чл. 86 ЗЗД, претендирал и мораторна лихва за забава в плащането на главницата,
в размер на 6.99 лева, за периода от 28.12.2015 г. до 18.12.2017 г.; договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер - от дата 14.03.2011 г., по
който били издадени следните фактури: фактура № *********/01.04.2015 г., с
падеж 26.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за 41.88 лева; фактура №
*********/22.04.2015 г., с падеж 22.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015
г. до 27.03.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, в размер на 16.50 лева;
фактура № *********/22.04.2015 г., с падеж на плащане 22.04.2015 г., за отчетен
период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., в която била начислена сума за
предоставяне на стока/услуга на стойност 12.89 лева и фактура №
*********/05.05.2015 г., с падеж на плащане 30.05.2015 г., за отчетен период от
28.03.2015 г. до 27.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 14.12 лева. Ответникът неизпълнил задълженията си по посочените
договори, като не платил в срок всички дължими към оператора суми за потребени
договорни услуги, което обусловило правото му да прекратял едностранно
сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и му начислял
неустойка за предсрочното им прекратяване. Вземането не било погасено към
подаване на заявлението. Претендирал и мораторна лихва за забава върху
главницата, в размер на 14.52 лева, за периода от 31.05.2015 г. до 18.12.2017
г. Претендираната сума от 141.80 лева, която била посочена като главница, била
формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в
размер на 90.90 лева по договор за далекосъобщителни услуги с № - от 05.02.2009
г., № - от 14.03.2011 г., в размер на 16.50 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор -/14.03.2011 г., 12.89 лева за предоставена стока,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги - от 14.03.2011 г. и мораторната
лихва в размер на 21.51 лева, която била начислена върху фактура №
*********/02.12.2015 г. и фактура № *********/05.05.2015 г. Имал право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги по т. З4.а - З4.в от общите условия. Клаузата за неустойка била
регламентирана в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в
общите условия на оператора, които били неразделна част от него и имали
задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго, какъвто не
бил случая, защото такава допълнителна уговорка нямало. Неустойката фигурирала
в представените с исковата молба приложения към договора и имала посоченото в
исковата молба съдържание. Основанието за прекратяване на договора следвало и
от 27.2 и чл. 54 от ОУ. За самото прекратяване на договора законът не изисквал
форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като настъпвало по силата на
договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в
договора за мобилни услуги към датата на подписването му, и общите условия на
оператора. Неизпълнението на абоната-ответник да заплатял сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури, довело до прекратяването на индивидуалните
договори и начисляване на договорна неустойка. Било видно от представените
договори, че ответникът се бил съгласил и приел общите условия на ищеца за
взаимоотношения с потребителите му, в които били посочените в исковата молба
клаузи. Неизпълнението му обусловило начисляването на неустойка по цитираните
два договора. В конкретния случай ответникът бил подписал договор за мобилни
услуги, ползвал предоставените му мобилни услуги, не бил изпълнил задължението
си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които не били заплатени в срок.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД,
за което следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си не били основание за плащане, но ответникът бил сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си бил платил,
респективно бил в неизпълнение на договора. Искането по същество е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 34.90
лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги № C1462473/05.02.2009 г. и фактури №№
*********/02.11.2015 г. и № *********/02.12.2015 г., с 6.99 лева мораторна
лихва от 28.12.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 56 лева за главница от
неплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011
г. и фактури №№ *********/01.04.2015 г. и № *********/05.05.2015 г., с 14.52
лева мораторна лихва от 31.05.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 12.89 лева за
главница от неплатена стока/услуга по същия договор за далекосъобщителни услуги
№ -/14.03.2011 г. и фактура № *********/22.04.2015 г., с 16.50 лева неустойка
по фактура № *********/22.04.2015 г. за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011 г., за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 218 описа за 2018 г.
на С.. Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът С.Т.С., чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище
за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявените искове, които
моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 10.01.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 218/2018
г. на СтРС, по което на 22.01.2018 г. е издадена исканата заповед по чл. 410 ГПК, която с разпореждане от 11.07.2018 г. съдът е приел за връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 24.08.2018 г., в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 10.01.2018 г., когато е
подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422,
ал. 1 ГПК).
При иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича и едва
след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото
съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и
исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания от 33.90 лева по
фактура № *********/02.11.2015 г. и от 1 лев по фактура № *********/02.12.2015
г. факт е сключен с ответника при общи условия договор за далекосъобщителни
услуги № -/05.02.2009 г., а правопораждащият останалите процесни вземания от 41.88
лева по фактура № *********/01.04.2015 г., от 14.12 лева по фактура №
*********/05.05.2015 г., от 12.89 лева по фактура № *********/02.12.2015 г. и
от 16.50 лева по фактура *********/22.04.2015 г. факт е сключен с ответника при
общи условия договор за далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011
г.Такива договори обаче, въпреки указанията на съда с доклада на делото, ищецът
не е представил и липсват по делото. След указанията на съда с проекта за доклад
на делото, пълномощникът му представи само общи условия (л.
72-96), при които твърди, че са сключени тези договори с
ответника, тежестта да докаже което и представи същите, както и доказателства
за влизането им сила, лежи върху него (Р 44-2012-II
т.о.). А по делото ищецът не само не представи доказателства за
влизане в сила на тези му общи условия. Но и че именно при същите са сключени
твърдените два договора от 05.02.2009 г. и от 14.03.2011 г. с ответника. А от
тези общи условия е видно, че са били изменяни и след тези посочени от ищеца в
заявлението и исковата му молба дати на сключването на тези договори на 05.02.2009 г. и на 14.03.2011
г. А последните ищецът не представи по делото. Вместо това е представил с
исковата си молба само сключени между страните други договори с приложения и
анекси към тях (анекс от 09.08.2012 г. към договор № -
без посочена дата; приложение № 1 към друг договор със същия № -, но от друга
дата 09.08.2012 г.; приложение № 1 към друг договор № - от друга дата
24.12.2013 г.; друг договор за лизинг № - от 24.12.2013 г. с погасителен план
към него; друг договор № - от 13.06.2013 г. с приложение към него; и друг
договор за лизинг № -/13.06.2013 г. – л. 8-16). Не въз основа на последните
обаче ищецът твърди в заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК,
че са възникнали процесните вземания. А в настоящото исково производство е
недопустимо да се изменя основанието на присъдените му със същата заповед
вземания, чрез заменянето му с или добавянето на друго основание (т.
11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това
обстоятелството, че ищецът е представил с исковата си молба и тези сключени с ответника
по делото други договори за далекосъобщителни услуги и за лизинг, е без правно
значение. Поради това съдът не следва да ги обсъжда повече в настоящото решение,
защото те не са посочените в заявлението му и издадената въз основа на него
заповед – процесни два договора за далекосъобщителни услуги с № -/05.02.2009 г.
и с № -/14.03.2011 г., въз основа на които твърди и в исковата си молба по
делото, че са възникнали процесните вземания, и иска с предявените искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК съдът да ги признае за съществуващи спрямо ответника. А
съдът не може при това положение да уважи тези му искове на друго основание/договор
(чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
Този извод не търпи
промяна от представените от ищеца общи условия. Не само защото няма данни с
оглед изложеното, че именно при тях са били сключени процесните договори за
далекосъобщителни услуги. Но и защото, общите условия са неразделна част от
индивидуалния договор (чл. 226, ал. 3 ЗЕС).
Поради това те не могат да го заместят и считат в случая за обвързващи
ответника без представянето на процесните индивидуални договори за далекосъобщителни
услуги № -/05.02.2009 г. и № -/14.03.2011 г., които ищецът поддържа, че е сключил
с ответника при същите общи условия, защото последните не обвързват въобще
абонатите/потребителите без сключен индивидуален договор (аргумент
и от чл. 298, ал. 3 ТЗ).
Този извод не търпи
промяна и от т. 4.8 от представеното с исковата молба приложение № 1 към друг
договор със същия № С146473, но от друга дата 09.08.2012 г. (л.
9). Не само защото, само за услугите по същото приложение е
посочено в тази точка от него, че се прилагат общите условия на ищеца. А по
делото няма данни това приложение да е част от никой от процесните два договора
за далекосъобщителни услуги (л. 9).
Но и защото, само ако в последните ответникът бе заявил писмено, че приема тези
представени от ищеца общи условия. Само тогава те биха били задължителни за
него. А по делото няма такива данни, защото ищецът не представи тези договори (чл.
298, ал. 1, т. 1 ТЗ).
Същото се отнася и до
представения с исковата молба анекс към договор № - от 09.08.2012 г. (л.
8). Не само защото и в този анекс не е посочено от коя дата е
договора с № -, който се променя с него, при което не би могло да се приеме, че
той е анекс именно към процесния договор за далекосъобщителни услуги от
05.02.2009 г. Но и защото с този анекс само се удължава с 24 месеца срока на
договор с № -, а останалите му условия остават същите. Поради това не би могло
да се приеме, че същият анекс е именно към процесния договор за
далекосъобщителни услуги с № -/05.02.2009 г., а и последният, според чл. 226,
ал. 4 ЗЕС, е можело да бъде сключен със срок на действие не по-дълъг от две
години, който би следвало да е изтекъл на 05.02.2011 г., поради което е
несъстоятелно да бъде удължаван с този сключен на 09.08.2012 г., повече от една
година след изтичането му, анекс (л. 8).
Ищецът не представи
несъмнени доказателства, не само за сключването с ответника на процесните два договора
за далекосъобщителни услуги № -/05.02.2009 г. и № -/14.03.2011 г. Но и за
предоставянето по тях на процесните услуги на ответника. За такива несъмнени доказателства
не могат да се приемат представените от ищеца по делото фактури №№ *********/02.11.2015
г., № *********/02.12.2015 г., № *********/01.04.2015 г., №
*********/22.04.2015 г. № *********/05.05.2015 г. и сметка № *********/22.04.2015
г. (л. 17-21 и 71). Не само защото те са
частни свидетелстващи документи, които поради това не доказват въобще ищецът да
е предоставил на ответника фактурираните в тези фактури №№ *********/02.11.2015
г., № *********/02.12.2015 г., № *********/01.04.2015 г., и №
*********/05.05.2015 г. - далекосъобщителни услуги, и стока по фактура №
*********/22.04.2015 г. стока, нито уговарянето и дължимостта на начислената в
сметка № *********/22.04.2015 г. неустойка, а само обстоятелството, че тези
фактури и сметка са издадени от ищеца и нищо повече (чл. 180 ГПК).
А особеният представител на ответника и оспори тяхната вярност, която съдът
следва при това положение да провери с оглед всички останали доказателства по
делото, а в същото ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е
представил и няма други доказателства, от които да се установява да е
предоставил на ответника фактурираните в тези фактури далекосъобщителни услуги
и стока. Нещо повече. Дори липсват и доказателства за редовното осчетоводяване
от ищеца на същите фактури, а само при такива доказателства то би могло да му
служи като доказателство по делото (чл. 182 ГПК). Но
и защото, фактурата не доказва сключен между страните по делото договор за
далекосъбщителни услуги, нито пък е основание за плащане на фактурираната в нея
сума, защото основание за плащане е само доказаното получаване на фактурираните
в процесните фактури №№ *********/02.11.2015 г., № *********/02.12.2015 г., №
*********/01.04.2015 г., № *********/05.05.2015 г. и № *********/22.04.2015 г.
услуги и стока от ответника, и то по сключени с ищеца договори за
предоставянето им № -/05.02.2009 г. и № -/14.03.2011 г., каквито обаче
доказателства ищецът не е представил и липсват по делото (Р 1064-2003-I г.о. и Р 987-2004-ТК).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищеца главни искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК са недоказани още в своето основание. Поради това следва да
се отхвърлят изцяло, като неоснователни, заедно с обусловените от уважаването
им акцесорни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуването на вземания на
ищеца и за 6.99 лева мораторна лихва от 28.12.2015 г. до 18.12.2017 г., и за 14.52
лева мораторна лихва от 31.05.2015 г. до 18.12.2017 г., без преди това да бъдат
обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно. Безпредметно
се явява поради това и обсъждането на останалите възражения на особения на
представител на ответника в отговора му за неравноправност на претендираната от
ищеца неустойка и погасяване по давност на процесните вземания, защото при иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, първо ищецът следва да докаже факта, от който вземането
му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). А в случая
ищецът, чиято е
тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не доказа пълно и главно,
тоест несъмнено, не само твърдените в заявлението и исковата му молба
правопораждащи процесните вземания факти – да е сключвал с ответника твърдените
в заявлението и исковата му молба два индивидуални процесни договора за
далекосъобщителни услуги № -/05.02.2009 г. и № -/14.03.2011 г. (за
които не е сочил в заявлението си, нито да са били изменяни, нито новирани по
смисъла на чл. 107 ЗЗД). Но не доказа пълно и
главно, тоест несъмнено, и да е предоставял по същите на ответника процесните далекосъобщителни
услуги от 33.90 лева по фактура № *********/02.11.2015 г., от 1 лев по фактура
№ *********/02.12.2015 г., от 41.88 лева по фактура № *********/01.04.2015 г., от
14.12 лева по фактура № *********/05.05.2015 г. и стока от 12.89 лева по
фактура № *********/02.12.2015 г. по тези договори. Поради това исковете му за
съществуване на тези вземания, съдът намери за недоказани още в своето
основание и следва поради това да ги отхвърли, като такива, заедно с
обусловените от уважаването им акцесорни искове за съществуване на
горепосочените вземания за мораторна лихва за забава в плащането им, без преди
това да ги обсъжда и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
Недоказан още в своето основание е и предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на негово вземане за 16.50 лева неустойка по сметка № *********/22.04.2015
г., за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011
г. Не само защото ищецът не представи този договор, а именно в него твърди, че
е уговорено плащането на такава неустойка при предсрочното му прекратяване
поради виновно неплащане от ответника на предоставени му по същия договор
далекосъобщителни услуги. Но и защото, не доказа пълно и главно, тоест несъмнено,
и ответникът да му дължи, но да не му е платил, претендираната с главния му иск
сума от 41.88 лева за тези услуги по процесния договор № -/14.03.2011 г., по
който да е издадена за тях процесната фактура № *********/01.04.2015 г., което
да представлява твърдяното основание за предсрочното му прекратяване и
начисляване поради това на тази неустойка (чл. 92, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, само ответникът има право да иска да му се присъдят сторените от него
разноски по делото и в заповедното производство, но тъй като по делото няма
данни същият да е сторил разноски, нито е налице негово/особеният му
представител искане за присъждането им, такива не му се присъждат (чл. 78, ал.
3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от А., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на С.Т.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 34.90 лева за главница от
неплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги №
C1462473/05.02.2009 г. и фактури №№ *********/02.11.2015 г. и №
*********/02.12.2015 г., с 6.99 лева мораторна лихва от 28.12.2015 г. до
18.12.2017 г., сумата от 56 лева за главница от неплатени далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011 г. и фактури №№
*********/01.04.2015 г. и № *********/05.05.2015 г., с 14.52 лева мораторна
лихва от 31.05.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 12.89 лева за главница от
неплатена стока/услуга по същия договор за далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011
г. и фактура № *********/22.04.2015 г., с 16.50 лева неустойка по фактура №
*********/22.04.2015 г. за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № -/14.03.2011 г., за които парични задължения е
издадена заповед № 252/22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 218 по описа за 2018 г. на С., както и искането на А. за
присъждане на сторените по настоящото дело и ч.гр.д. № 218 по описа за 2018 г.
на С. разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: