№ 187
гр. Сливен, 02.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниИлияна П. Динева
заседатели:Мария Г. Велева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Я. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело частен
характер № 20222230200580 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
Частният тъжител С. Р. С., редовно призован, се явява лично и със своя
баща и законен представител Р. С. С., както и с адв.Д. Б. от АК-Сливен,
надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият А. С. С., редовно призован, се явява лично и с адв.Е. Д. от
АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.
Подсъдимият П. Х. Т., редовно призован, се явява лично и със своя
баща и законен представител Х. П. Т., както и с адв.П. Н. от АК-Сливен,
надлежно упълномощен от преди.
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор К..
Свидетел пор.№ 5 – П. С. Г., доведена в с.з., се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – М. С. А.-Т., доведена в с.з., се явява лично.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Да се гледа делото.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Да се гледа делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Да се гледа делото.
Адв.Н.: Няма пречка да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Да се даде ход на делото.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход
на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ:
П. С. Г. - 17 г., българска гражданка, с основно образование, неомъжена,
не работи, учи, неосъждана, първа братовчедка на подсъдимия А. С..
М. С. А.-Т. - 42 г., българска гражданка, с висше образование, омъжена,
работи, неосъждана, майка на подсъдимия П. Т..
Съдът РАЗЯСНИ на свид.М. Т. привилегията по чл.119 от НПК, а
именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е майка
на подсъдимия П. Т..
СВИД.М. Т.: Разбирам това мое право. Желая да бъда разпитана като
свидетел.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид.Т. от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.Г..
СВИД.П. Г.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: За случая, не съм била пряк свидетел, знам от А. и
П. какво се е случило. Аз уча в ПМГ „Добри Чинтулов“. Вече не съм в един
клас с тях, преди бяхме заедно в един клас с двамата. До десети клас бяхме в
един клас, аз се преместих в началото на 11-ти клас в „Е“ клас, друга
паралелка в същото училище, а П. се премести още в десети клас в
единайсето. Със С. вече не сме в един клас, преди заедно бяхме в „Д“ клас. В
часовете С. ме е наричал „курва“, казвал ми е „Айде, лягай, ма“. Казвал ми е,
2
че съм глупава и епитети. Това ставаше в часовете, през 2021 година в учебни
часове, не помня дата, често се е случвало да обижда. Споделих за това на П.,
който ми беше съученик, и на родителите ми. Споделих на П., защото се
разбирах най-много с него, беше най-много до моя характер и можех да
говоря най-добре с него. П. искаше само да говори със С., това беше на
25.03.2022 г. Аз не съм била пряк свидетел там, знам че само са разговаряли
преди училище. След часовете имаше спречкване между тях, бях свидетел.
Пред училище С. с негови приятели бяха причакали П. и искаха да се съберат
по-настрани от училище. С. викаше на П. да отидат настрани, защото да не са
до училище, защото имаше намерение към него за бой. С. тръгна към П. да му
посяга. Първите пъти не успя да го удари, после го удари под окото и в
челюстта. След това се намесиха двама от приятелите на С., понеже искаха да
помогнат на боя на С. и повече да набият П.. Две момчета му скочиха и го
удариха по корема и по гърба. След това се намеси една госпожа, която
възпрепятства нещата и им се скара. П. тръгна в посока Община, а аз чух
едното момче А. казваше на С. „Браво, С., той си го заслужаваше“, а С. каза
„Дайте да го настигнем, да го довършим“. А. не е този, който е в залата, а е
друг приятел на С.. След това аз се притесних от това и тръгнах след П. и го
настигнах, и вървях с него донякъде, понеже се притеснявах да не го
настигнат наистина. След това той се прибра и аз също се прибрах, след като
вървях с него донякъде. След това беше събота и неделя, а после е случката
на 28-ми март, на която не съм била свидетел. На 28-ми март, първия час С. и
С. се присмиваха на П., понеже имаше рана под окото от боя в петък, когато
беше ударен. След това, след междучасието става случката, на която аз не съм
пряк свидетел и не знам какво се е случило. Реално само междучасието ги
нямаше, след това бяха в медицинския кабинет. С. беше в медицинския
кабинет, П. също, и дойдоха и директорите. Видях ги като влизаха в
медицинския кабинет. Не съм видяла кой как изглежда, видях ги в гръб.
Доколкото знам, след като аз споделих на П. как ме нарича С., той го е казал
на братовчед ми А., те са приятели, познават се. А. искаше само да разговаря
със С. с цел да спре обидите си към мен. Никой от училището не ме е викал
да ме разпитва за този случай. Викаха ме в Детска педагогическа стая в
полицията. Нямаше ги само междучасието между първия и втория час, което
е между два и десет и два и двайсет. Бяхме втора смяна, междучасието е десет
минути. Те се върнаха преди края на междучасието. Нямаше ги по-малко от
3
десет минути. Братовчед ми А. учеше в ТОХА, но завърши. На 28-ми март не
съм го виждала, не знаех че ще е там. Аз след първия час не съм излизала от
стаята в междучасието. Бях в коридорчето пред кабинета по информационни
технологии и оттам се вижда медицинският кабинет.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Не поддържам искането си за разпит на майката на моя
подзащитен, тъй като считам, че същата с показанията си няма да допринесе
за изясняване на фактите по инцидента предмет на разглеждане. В тоя смисъл
моля да бъде заличена от списъка на свидетелите и да не бъде разпитвана.
Адв.Б.: Предоставям на съда.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Съгласен съм с адвоката си.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Съгласен съм с адвоката.
Адв.Д.: С оглед направеното изявление от адв.Н., че няма да бъдат от
полза показанията й, моля да не бъде разпитвана.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Съгласен съм с адвоката си.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Съгласен съм с адвоката си.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Най-вероятно никой не иска да я
разпитва.
ПРОКУРОРЪТ: Според мен, тя е дошла тук и аз искам да бъде
разпитана.
СВИД.М. Т.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на П. Х. Т.. Желая да бъда разпитана
4
като свидетел. На 28.03.2022 г. П. ми се обади по телефона и ми каза да отида
в училището. Нямам спомен в колко часа беше. Аз отидох, влязох в една стая
където бяха майката, бащата на С. и С., и от училищното ръководство, при
което като влязох, бащата на С. тръгна към мен и ми каза „Защо синът ви
праща мъже да го бият“. След което влезе синът ми и той тръгна към него със
заплашителен тон, при което ръководството видя, и мен и сина ми ни изкара
навън и отидохме в друга стая. Станало е някакво спречкване между С. и П.,
което е било още на 25-ти март и на 28-ми синът ми е отишъл да разговаря с
него да не продължава това нещо, но С. е казал на П., че ще го хване в някоя
тъмна уличка и този път и учителите няма да го спасят. На 25-ти, когато
синът ми се прибра от училище, го видях. Около 19,00 часа се прибра от
училище и от вратата го видях, че под окото има някаква драскотина и отидох
при него и видях, че в устата му имаше кръв. Попитах го какво се случва и
той ми каза „С. с още няколко момчета ме чакаха пред училището и се
саморазправиха с мен“. Каза ми, че преди това С. го е викал на някакво
„стъкленото“, което аз не знам какво значи, но П. не отишъл и затова го
причакали пред училището. Не сме ходили да си вади П. медицинско. Разбрах
от П., че класната му и учители от училището са били уведомени, но никой не
ми се обади за този случай. Дори учителка е излязла и е туширала нещата, в
смисъл прекратила е това, което се случва. По думите на П. е имало бой, в
който С. е биел П., който се е защитавал и отделно няколко момчета са го
удряли отзад в гърба. На 28-ми не видях да има други наранявания освен тези,
които бяха от петък, 25-ти, не съм забелязала други. С. плачеше когато
влязохме в стаята, не каза нищо. Видими наранявания по С. не съм видяла. П.
ми каза, че С. неколкократно е говорил по негов адрес когато не е бил на
училище, че не ходи на училище, че нарочно се скатава, а той беше със
счупена ръка и учеше от къщи. Отделно С. е отправял обидни думи към
съученичката на П. – П., и че това му поведение не е само към тях, а към
много съученици. П. е поискал да говори със С., той да спре да говори по този
начин зад гърба им за него и П.. П. си е тръгвал от училище и, излизайки от
училището, те са го причакали пред входа и тази среща не е била
организирана от П.. Преди тази среща в седем часа, в някакво междучасие П.
се е помъчил да говори със С., да прекрати тези неща. Първо С. е казал „Да“, а
когато е имало други момчета около него казал „Ще видим“. П. не ми е казал
тогава да е имало размяна на удари. Когато ме извикаха на 28-ми, там бяха С.
5
и П., други момчета не съм видяла. Не познавам нито А., нито С.. С. го
познавам като малък, тренираха заедно футбол с П.. Към 28-ми март П. и С.
бяха в един клас. Не зная синът ми да е имал конфликт с лице на име А.. Аз
реших П. да бъде преместен в друго училище, защото при една от срещите в
училището, в ПМГ, с ръководството, с учителите и със С. и родителите на С.
бяха ни попитали тях и нас дали П. и С. могат да продължат да бъдат в един
клас, на което аз отговорих утвърдително, но родителите на С. казаха, че няма
как да продължат да учат в един клас. В следствие на ситуацията, която се
случи, в последствие аз реших да го преместя – полиции, психолози, дела.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят свидетелите.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободят свидетелите.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси. Да се освободят
свидетелите.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят
свидетелите.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят
свидетелите.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Нямам въпроси. Да се освободят
свидетелите.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се освободят свидетелите.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели Г. и Т..
Адв.Б.: Нямам доказателствени искания.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам доказателствени искания.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам доказателствени искания.
Адв.Д.: Нямаме доказателствени искания, но моят подзащитен ще даде
обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Ще дам обяснения.
Адв.Н.: Нямаме доказателствени искания. Също моят подзащитен
6
желае да даде кратки обяснения по случая.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Ще дам обяснения.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Синът ми щом е решил, да даде
обяснения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Не се признавам за виновен. На 25.03.2022 г.
получих обаждане от П., в което той ми разказа за случката, която се е
случила след училище и причината за тази случка, която е отправените обиди
към братовчедка ми П. от страна на С.. След което, разказа ми тази случка по
телефона П., и в понеделник, на 28.03.2022 г., аз бях първа смяна, свърших
часовете и видях П., мисля че след първия им час, тъй като аз останах малко
след училище и реших да отида да говоря със С., само и единствено да спре с
тези обиди, които отправя към братовчедка ми. С. беше до „Харна Пекарна“ с
няколко негови приятели, при което го извиках да отидем малко по-нагоре в
уличката, понеже имаше много момчета и, доколкото знам, той е агресивен,
единствено за моя самозащита бих казал, за да не стане проблем. Стигнахме
малко по-нагоре в уличката. П. беше зад мен с П. Н.. П. Н. беше мой приятел,
просто дойде с мен когато аз тръгнах да говоря със С.. Стигнахме до едно
място като паркинг, на ъгъла до полицията, на кръстовището където е.
Тръгнах да говоря на С. дали това, което знам е вярно, реално за обидите,
които са отправени към братовчедка ми. С. отрече, но аз имах информация и
от П., и от братовчедка ми, че това се е случвало неколкократно, при което С.
започна да прави жестове, в смисъл да размахва ръце. Аз се защитих, не съм
нанасял удари на С.. След това се дръпнах назад и тръгнах с П. Н., който беше
зад мен, да си отивам. След няколко крачки към улицата, която извежда на
„Панайот Хитов“, чух шум от самото място, защото аз бях с гръб към С. и П..
Когато се обърнах, видях просто че С. е полулегнал на земята, не беше
паднал. Върнах се, помогнах му да се изправи и му казах да отиде при лекар,
ако не се чувства добре. П. го нямаше когато аз се обърнах и видях С..
Единствено чух реплики от С. към П., не мога да кажа точно какви бяха, но
бяха със заплашителен тон. След това си тръгнах. Не съм чул П. да отговаря
нещо на С.. Обръщайки се вече видях, че П. го нямаше, а С. беше полегнал.
Не разговарях със С. какво се е случило, просто го вдигнах и исках да се
махна от там, защото го знам, че е агресивен и колкото и да съм голям човек,
7
се чувствах заплашен. На другия ден бях в полицията да дам показания.
Когато видях С. полегнал, имаше капки кръв от носа. Не мога да кажа с
точност, бях извикан да ми бъде връчен документ, нещо от сорта да не се
доближавам до С. по никакъв начин, след това призовката за делото. Преди да
получа призовката, разговаряхме с П. какво се е случило и той ми каза, че С.
реално е проявил агресия към него и той се е самозащитавал. Не бих казал, че
се страхувам от С., но се чувствам леко заплашен от него поради факта, че
доколкото знам когато има проблеми не се оправя сам, а с допълнителни
лица. Предпочетох да не разговаряме пред пекарната, защото там имаше
много приятели на С. и се чувствах заплашен. Разстоянието между пекарната
и този паркинг е около стотина метра. С. тръгна доброволно с мен и беше сам.
П. имаше синина още преди да отидем на паркинга. П. след това не съм го
виждал, мисля че го видях чак като стана момента за делото, малко преди
делото. Докато вървяхме към паркинга, казах на С. тези неща, които знам от
братовчедка ми и П., обяснявах му, че не е хубаво, не е окей да има такива
взаимоотношения между съученици. Той вървеше с мен и само ме слушаше,
до момента когато стигнахме до паркинга и започна лека агресия от негова
страна. Агресията на С. се изразяваше в размахване на ръце към мен, аз си го
обяснявам като опит за удар, но не мога да кажа със сигурност, затова се
отдръпнах. Докато вървях към паркинга, само веднъж погледнах назад преди
да стигнем до там. Зад мен бяха само П. Н. и П.. Не видях други хора след нас
да вървят. Когато стигнах паркинга, погледнах назад и зад мен бяха само П. и
П., нямаше други съученици на С.. На паркинга бяхме аз, С., П. и П.. С.
размахваше ръце към мен.
Адв.Б.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т. : Знам защо съм тук. Не се признавам за
8
виновен, искам да дам обяснения. След часовете на 25.03.2022 г. бях причакан
и набит от съучениците на С., като те първо ме викаха да отидем на
„стъкленото“, не знам точно къде се намира, но предполагам да не бъдем
точно пред училище. След като аз отказах няколко пъти, С. ми посегна,
докато не успя да ми нанесе няколко удара. Опитах се да го хвана докато ни
разтърват, но получих още удари от негови приятели, които после разбрах, че
са А. М. и С. Д.. След като г-жа С. ни разтърва, аз тръгнах надолу към
Общината. П. ме настигна, изпрати ме донякъде и се прибра. На 28.03.2022 г.,
след първия час, който свършва в 14,10 часа, с А. отидохме да питаме С. защо
прави тези неща и да се опитаме да приключим целия конфликт. Като искам
да уточня, че аз П. Н. не го познавах до този момент. Първо А. говореше със
С., след като бяхме отишли на паркинга. А. искаше обяснение защо С. се
държи по този начин и обижда. С. отричаше, започна да размята ръце и след
това А. си тръгна с П. Н.. След като С. се запъти към мен, аз го попитах и се
опитах да спра целия този конфликт, за да няма повече дразнене между нас.
Той ми посегна, аз се отдръпнах и се самозащитих. След като С. ми посегна с
юмруци, аз отвърнах със същото. Ударих го два пъти с юмрук в лицето и след
това тръгнах. След като първия път пропусна, С. втория път ме уцели в
скулата с юмрук. Това беше преди аз да го ударя. След като той ме удари, аз
го ударих два пъти с юмрук. Не съм видял дали на С. е потекла кръв, аз
директно тръгнах към училище за да избегна нещата. А. и П. Н. вече бяха
тръгнали, но в друга посока, не към училище. С. докато се запътваше към мен
ми каза, че няма другия път да ме спаси учителката и ще ме хване в някоя
тъмна тясна уличка и ще ме смачка. Бяхме съученици със С. в един клас,
заедно със С.. На 25-ти преди часовете С. беше със своите приятели и аз му
казах да спре да се занимава с мен. Той ми каза „Ще видим“ и аз влязох в час.
Това беше преди часовете, бяхме тогава втора смяна. Не помня с какви
обувки бях когато бяхме на паркинга, нямаше кръв по обувките ми. На 25-ти
след часовете пред училище С. ми отправяше удари с юмрук в областта на
лицето, под окото ме удари. Получих удари и от неговите приятели в гръб, в
ребрата също. Наранявания в областта на брадата съм получил, както
трябваше да има и ремонт на брекетите ми, понеже бяха счупени и цялата ми
уста беше в кръв. С. ме удари в устата с юмрук. На С. като цяло обидите му
бяха многократни, но в случая мисля, че П. ми каза за обидите на С. по
телефона същата седмица. На 28-ми А. не е нанасял удари на С.. П. също не е
9
нанасял удари на С., той стоеше много настрани. На 28-ми целият инцидент
не продължи повече от пет-десет минути от момента, в който тръгнахме от
пекарната до момента, в който се върнах в училище. Не съм видял приятели
на С. на 28-ми наоколо, освен до „Харна Пекарна“. С. не ги е викал за помощ.
На 28-ми след инцидента аз не съм търсил медицинска помощ. Посетих
медицинския кабинет в училище. След като бяхме в кабинета аз и С.,
медицинската сестра ни прегледа и двамата, след което дойде ръководството
на училището и ни каза да се обадим на родителите, да ги извикаме. Дойде
заместник директорът г-н Н.. Аз се обадих на майка си и стояхме в
медицинския кабинет докато дойдат родителите ни. Не помня кой дойде
първо, помня единствено, че след като дойде бащата на С., се засили към мен
и потърси саморазправа. Отправи ми реплики като „Защо викаш хора на моя
син“ и т.н., „Кой си ти“. Не ми посегна, веднага между нас застана г-н Н., след
това преместиха мен и майка ми в друга стая. Не бяхме в едно училище с А.,
той учеше в ТОХА. С него се видяхме междучасието след първия час, просто
го видях, че е пред училището и отидох при А.. Той беше с Н.. Говорихме си,
че трябва да говорим със С. да приключим проблема и да предотвратим
бъдещи случки. Отидохме до „Харна Пекарна“ тримата. С. беше до „Харна
Пекарна“, не помня дали беше вътре или вън от пекарната, държеше кафе. А.
попита С. дали може да разговарят. Не съм чул С. какво каза, видимо тръгна
доброволно. Бях до С., чух го да казва „Добре“ и тръгна с А. нагоре по
улицата към полицията. Ние с Н. бяхме зад тях, като през цялото време С.
знаеше, че ние вървим зад тях. Зад нас нямаше никого. Обръщах се, но
нямаше никой зад нас. Когато стигнахме до паркинга, само тогава се обърнах,
нямаше съученици след нас. Когато стигнахме до паркинга А. започна да
разговаря със С., С. почна да пери ръце, цЕ.сочени бяха движенията му. Не
мога да знам каква му е била целта, но на мен ми изглеждаше, че С. ще
започне конфликт, бой. Докато А. просто го помоли най-учтиво да спре да се
занимава с братовчедка му. И когато видя тези движения с ръцете, си тръгна с
П.. Те тръгнаха и бяха с гръб към нас, в друга посока, не към училището.
Като видях, че си тръгват, и аз си тръгнах, в посока към училището. Тогава С.
се запъти към мен, посегна ми и успя да ме удари втория път, като преди това
ми каза, че ще ме хванат в някоя тъмна уличка и тогава госпожата няма да ме
спаси. Тогава С. ме удари в челюстта с юмрук, след което аз го ударих два
пъти с юмрук в лицето, в носа. Не останах да видя какво се случва с него. Той
10
тръгна малко назад и аз през това време си тръгнах и отидох директно в
училище. Не видях някой да отива към С., аз изключително бързо си тръгнах.
Адв.Б.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Х. Т.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, същите заявяват, че
нямат други доказателствени искания. Същевременно съдът намира, че
делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като не са изискани справки
за съдимост на подсъдимите.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Бюро „Съдимост“ при СлРС справки за съдимост
на подсъдимите А. С. С. и П. Х. Т..
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 23.03.2023 г. от 09,00 часа, за която дата
и час РП-Сливен, частният тъжител, неговият баща и законен представител и
неговият повереник, подсъдимите, техните защитници и родителят да се
считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ИЗИСКА допуснатата справка.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,27 ч.
11
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12