№ 783
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. ХР. П.
при участието на секретаря Н. П. М.
като разгледа докладваното от С. ХР. П. Гражданско дело № 20231110111028
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ... срещу Г. Б. О.,
ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. чл.422,
ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите за сумата от 2 761,29 лв., представляваща цена на доставени от дружеството
ВиК услуги за периода от 04.02.2012г. до 15.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК - 26.09.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, която сума касае водоснабден имот - находящ
се в гр. ..., и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
14.10.2022г. по ч.гр.д. № 51778/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът .... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период ВиК услуги до имот, находящ се в гр. ..., като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери. Претендира
разноски.
Ответникът Г. Б. О. е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си
на собственик на процесния недвижим имот, респективно наличието на облигационни
отношения с ищцовото дружество. Заявява, че е отправил предложение до ищеца за
1
извънсъдебно уреждане на отношенията си, което не било прието, доколкото от .... му
отговорили, че не са упълномощени да сключват спогодби. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; респективно юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Предвид гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и
канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото
на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е.
облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това
право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
2
С оглед становището на ответника и на основание чл.153 ГПК с доклада по
делото, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот,
представляващ апартамент 29, находящ се в гр. .... Както беше посочено по-горе, за
възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът,
достатъчното условие е наличието на собственост върху водоснабден имот, което в
случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на нормативните
разпоредби е съществувала облигационна връзка между ответника и ищеца през
периода 04.02.2012г. - 15.04.2022г. и за потребителя е възникнало задължение за
заплащане на дължимата цена за потребеното количество вода и ВиК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като
клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за
извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед
определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на
неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл.
21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя
уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита,
че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол,
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 22, ал. 4
ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет,
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ –
по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото е прието заключение по изготвена комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, от което се изяснява, че процесният имот е водоснабден, като
предоставените от оператора ВиК услуги са формирани въз основа на показанията на
два водомера. Изяснено е и това, че в процесния имот е изразходвана вода в
количество от 1203,39 куб. м., изчислена на базата на служебни и реални отчети, от
които 1073,60 куб.м. – доставена питейна вода до жилището и 129.827 куб.м. –
индивидуален дял от общите нужди на жилищната сграда. Вещото лице дава
3
заключение, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставени ВиК
услуги, изчислена съобразно тарифите към наредбите на ДКЕВР, е общо 2728,20 лева.
Отразено е в допълнение, че през процесния период не са извършени плащания от
ответника. В заключението е посочено също, че за имота е открита партида с кл. № ... с
титуляр ... и са издадени фактури в периода 29.12.2016г. – 28.04.2022г., която партида е
прехвърлена на името на ответника О. на 15.04.2022г. и е извършено и префактуриране
на сумите за консумирани вода и ВиК услуги. Последното не разколебава изводите на
съда, че отговорност за задълженията следва да носи именно ответника в качеството му
на собственик на имота за процесния период, като откриването на партида за част от
него на друго лице е свързано с фактическото ползване на имота /което обстоятелство
е наведено включително от ответника/ и същото би имало значение единствено за
уреждане вътрешните отношения между собственик и наемател/ползвател. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за самоотчет, съставен и предоставен от потребителя на оператора, а от
друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават
направените от него изводи.
Доказването на иска по основание налага разглеждане на направеното с отговора
на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставени ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ....,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30 дни след
това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
4
изпълнение – 26.09.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната
и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само
преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3 годишна давност в
случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 26.09.2019г., а непогасени по давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след тази дата. В случая погасени по давност са вземанията за
периода от 04.02.2012г. до 31.07.2019г., а непогасени по давност са вземанията за
периода от 01.08.2019г. до 15.04.2022г.
Предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, размерът на
начислените суми за главница за периода от 01.08.2019 г. до 15.04.2022г. възлиза на
стойност от 627,91 лв. По делото не се твърди и не се установява, включително
предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата
сума. Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставени ВиК услуги следва да се уважи
частично, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 627,91 лв., представляваща стойността на доставената ВиК услуги за
периода от 01.08.2019г. до 15.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от
26.09.2022г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от 627,91 лв. до
пълния предявен размер от 2 761,29 лв. и за периода от 04.02.2012г. до 31.07.2019г.,
искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани единствено от ищеца. Съразмерно на уважената част от иска ответникът
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
173,70 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и сумата от
24,20 лв. представляваща дължими разноски по заповедното производство.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г. Б. О., ЕГН
**********, с адрес: ... ДЪЛЖИ НА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ....,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 627,91 лева, представляваща неизплатена
сума за потребена вода през периода от 01.08.2019г. до 15.04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 26.09.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят
имот, находящ се ..., ап.29 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
5
задължение по ч.гр.д. № 51778/2022г. на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за цената на потребена вода над сумата 627,91 лева до пълния предявен размер от
2 761,29 лева и за периода от 04.02.2012г. до 31.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Б. О., ЕГН **********, с адрес: ....
ДА ЗАПЛАТИ на ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление .... сумата 173,70
лева – разноски за исково производство и сумата 24,20 лева – разноски за заповедно
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6