Р Е Ш
Е Н И Е
№..............
град Шумен,14.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Иванка Велчева , като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 4 по описа за 2021 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано
е по жалба на «Х.К.»АД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от Т.Н.Д.-изпълнителен директор ,чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.Н.В.от
ШАК със съдебен адрес ***,против РА
№Р-03002719008365-091-001/30.09.2020г., издаден от М.Ц.М.– началник сектор и И.С.В-И.–
гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна ,потвърден
с Решение №281/10.12.2020г. на Директора на Дирекция «Обжалване и
данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП, с което на дружеството
са определени данъчни задължения, както следва:
задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1050.90 лв.
главница и 159.98 лв. лихви, както и ДДС за данъчни периоди от месец януари
2018 г. до месец декември 2018 г., в общ размер на 483.95 лв. главница и 102.32
лв. лихва.
В жалбата си оспорващият релевира доводи за
незаконосъобразност на обжалвания РА, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и постановяването му при неправилно приложение на
приложимия материален закон.
Оспорващият
сочи, че РА е издаден след изтичане на предвидения в чл. 119, ал. 2 от ДОПК
преклузивен срок, с оглед на което същият се явявал незаконосъобразен, като
постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Релевира и довод за издаване на РА от некомпетентен орган , след изтичане на
преклузивния 14-дневен срок, с оглед на което същият следва да бъде
отменен.
В условията на алтернативност излага и
допълнителни доводи, досежно незаконосъобразност на обжалвания РА, като на
първо място счита за неправилни изводите, съдържащи се в т.2.2. от РА, за които
не става ясно как са установени, въз основа на какви факти и обстоятелства, тъй
като такива не са отразени в доклада, а и същите са установени след изтичане на
срока за извършване на ревизията, както и след изтичане на срока за издаване на
РА, с оглед на което е следвало да се изключат и да не се разглеждат при
издаването на РА.
На следващо място, счита че РА е незаконосъобразен
и поради обстоятелството, че в обстоятелствената част на акта не са разгледани
и анализирани подробно възраженията срещу РА
и по-специално възражението досежно приложение
в настоящия случай на разпоредбите на чл.70 ал.3 т.2 и т.3 от ЗДДС, а са
разгледани само част от тях. В тази връзка счита, че следва да бъде признат в
полза на дружеството ползвания данъчен кредит по доставка – ремонт на асфалтов
път по Фактура № **********/31.01.2018 г. в размер на 2101.79 лв. и посочената
сума не следва да се дължи или прихваща, а подлежи на възстановяване. Сочи съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, респективно – чл. 35 от АПК, както и
чл. 37, ал. 1, изр. 2 от ДОПК и чл. 36, ал. 3 от АПК, чието неспазване
съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания РА.
Досежно непризнатото право на данъчен кредит за
автомобил марка Опел, модел „Астра“ с рег. № Н2470АК в размер на 483.95 лв. и
лихва в размер на 102.32 лв., каквито задължения липсвали в РД сочи, че тези
нови задължения са установени след изтичане на срока за извършване на ревизията
и след изтичане на срока за издаване на РА, поради което в тази му част същият
следва да бъде отменен.
Въз основа на изложените доводи и съображения в
жалбата, оспорващият отправя искане за отмяна на РА, като незаконосъобразен, поради издаването му в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Претендира и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от процесуален представител
Н.В.– адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания и в депозирани по
делото писмени бележки с рег. ДА-01-1598/27.05.2019год. по описа на ШАдмС излага подробни аргументи за
незаконосъобразност на РА, отправяйки искане за
отмяната му,както и за присъждане на сторените по делото разноски в
претендирания от оспорващия пълен размер на 850лв., съгласно представения
списък.
В представени по делото писмени бележки доразвива
доводите си касателно съществуващия между страните спор относно това извършена
ли е реално услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС по издадена
фактура№*********/31.01.2018год.Счита,че от съдържащите се в ревизионната
преписка и събрани в хода на съдебното дирене доказателства и от заключението
на вещото лице по СИЕ е безспорно доказано,че разходът по процесната фактура е
реално извършен и документално обоснован,поради което в случая не са налице
материално правните условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството по реда на чл.26 т.1 и т.2 от ЗКПО.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно
управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не
се явява .Същият се представлява от ст.юрисконконсулт П.Г.,който не се явява в
съдебно заседание, а в депозирани молби с рег.№ДА-01-423/05.02.2021год. ,
рег.№ДА-01-849/15.03.2021год. по описа на ШАдмС и
рег.№ДА-01-1544/20.05.2021год. по описа на ШАдмС излага подробни съображения по
съществото на спора, обосноваващи становището му за неоснователност на
депозираната жалба, с оглед на което отправя искане същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 534.60
лв. В случай, че ответника претендира разноски за адвокатски хонорар в по-висок
размер от минимума, в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03002719008365-020-001/18.12.2019г. на Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна (л.207) на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на «Хан Крум»АД с ЕИК *********с адрес за кореспонденция с.Хан Кпрум
ул.***№11,представлявано от Т.Н.Д.,която да обхване следните задължения :Корпоративен
данък за периода от 01.01.2018год. до 31.12.2018год. и данък върху добавена
стойност за периода от 01.01.2018год. до 31.12.2018год. Със същата заповед бил
определен състава на ревизиращия екип,включващ А.Д.П.-Гл.инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Д.М.С.-Инспектор
по приходите , както и че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от
връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на дружеството по електронен
път на 02.01.2020г. /вж.прил. удостоверение на л.183/. Със
Заповед№Р-03002719008365/13.01.2020год. на Началник сектор при ТД на НАП-Варна,на
осн.чл.34 от ДОПК,по молба на ревизираното ДЗЛ производството по извършване на
възложената с предходна заповед ревизия е спряно считано от 13.01.2020год. до
13.04.2020год.,възобновено със Заповед№Р-03002719008365/14.04.2020год. / л.201
от делото/,като е определен срок след възобновяването 06.07.2020год.Със Заповед
за изменение за ЗВР№Р-03002719008365-020-002/12.08.2020год. на Началник сектор
при ТД на НАП-Варна /л.200/ е променен
състава на ревизиращия екип,като е включена И.С.В-И.-Главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/.Заповедта е връчена по електронен път на В. на 24.08.2020год./вж.л.185 /.
След приключване на ревизията
ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03002719008365-092-001 /14.07.2020
г. /л.78/,който ведно с всички доказателства и приложния към него е връчен по електронен път на ревизираното лице
на дата 14.07.2020 г. /вж.удостоверение
за връчване на л.186/ при спазване на процесуалните правила по ДОПК.
Несъгласно с констатациите в РД, дружеството е
депозирало Възражение на осн.чл.117 ал.5
от ДОПК с вх.№1678-5/23.07.2020год.,в
което обективирало оплаквания,че РД е изготвен в условия на допуснати
съществени процесуални нарушения на разпоредбите на ДОПК и при материална незаконосъобразност.
Ревизионното производство е
приключило с издаден РА № Р-03002719008365- 091-001 /30.09.2020 г. по реда на
чл. 119 ал. 2 от ДОПК, с който са потвърдени извършените процесуални действия,
мотивите и правните основания, въз основа на които са установени данъчни зазължения,както следва:общо данъчни
задължения за довнасяне в размер на 1534.85лв. главница и лихви върху тях на
стойност 262.30лв.,съставляващи както следва: задължение за
корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1050.90 лв. главница и 159.98 лв.
лихви, както и ДДС за данъчни периоди от месец януари 2018 г. до месец декември
2018 г., в общ размер на 483.95 лв. главница и 102.32 лв. лихва.
Същият е връчен на задълженото лице на ел.
адрес на дата 05.10.2020 г.,видно от прил. на л.187 от делото удостоверение.
Недоволно от така издадения РА, дружеството
«Хан Крум»АД,представлявано от адв.K=L=от ШАК
го оспорило с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№1678-9 /13.10.2020год..
С жалбата, адресирана до Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна,
бил оспорен горепосоченият РА изцяло,като са наведени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност.В жалбата са
изложени доводи,че обжалваният РА бил издаден след изтичане на предвидения в
чл.119 ал.2 от ДОПК преклузивен срок,поради което същият е незаконосъобразен
поради допуснати съществени процесуални нарушения.На следващо място се сочи,че след като вече бил изтекъл определения
срок за извършване на ревизията-04.07.2020год.,след съставянето и връчването на
РД и изтичане на срока по чл.119 ал.2 от ДОПК,в който е следвало да бъде
издаден РА,на 12.08.2020год. е изменена ЗВР с издаването на ЗИЗВР,с която е
заменен ръководителят на ревизията и е посочен нов срок за завършване на
ревизията-06.07.2020год.В тази връзка жалбоподателят сочи,че заповедта от
12.08.2020год. не поражда правни последици досежно срока и замяната на
ръководителя,с оглед на което РА е незаконосъобразен,издаден от некомпетентен
орган,след изтичане на преклузивния 14-дневен срок и като такъв следва да бъде
отменен. В условията на алтернативност сочи,че са неправилни изводите,съдържащи
се в т.2.2. от РА,за които е неясно как са установени и въз основа на какви
обстоятелства,тъй като не е отразено в РД и са установени след изтичане срока
за извършване на ревизията и след изтичане срока за издаване на РА,поради което
РА не би следвало да установява посочените задължения на ревизираното лице.РА
бил незаконосъобразен и поради това,че в обстоятелствената част не са
разгледани и анализирани подробно възраженията на дружеството срещу РД,а са
разгледани само някои от тях.Твърди се,че с оглед представените по ревизионната
преписка доказателства в полза на дружеството следва да бъде признато правото
на ползване на данъчен кредит по доставка –ремонт на асфалтов път по
фактура№*********/31.01.2018год. в размер на 2101.79лв. и сочената сума не
следва да се дължи или прихваща,а следвало да бъде възстановена.В тази връзка
не следвало да се увеличава финансовия резултат на дружеството за 2018год.
съответно и сумата 1050.90лв. за корпоративен данък, ведно с начислената лихва
не се дължи,а РА в тази му част следвало да се отмени.Досежно установените с РА
нови задължения за непризнато право на данъчен кредит за автомобил в размер на
483.95лв. и лихва на стойност 102.32лв.,каквито задължения липсвали в РД,тъй
като тези нови задължения са установени след изтичане срока за извършване на
ревизията и след изтичане срока за издаване на РА,би следвало РА в тази му част
да бъде отменен.
С Решение№281 от 10.12.2020год. по жалба срещу Ревизионен акт № Р-03002719008365-
091-001 /30.09.2020 г. , издадено от
Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна (л.12), решаващият орган
потвърдил РА № Р-03002719008365- 091-001
/30.09.2020-г., с който са установени дължимите от дружество «Хан Крум»АД,
представлявано от Т.Н.Д. задължения,както следва: задължение за
корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1050.90 лв. главница и 159.98 лв.
лихви, както и ДДС за данъчни периоди от месец януари 2018 г. до месец декември
2018 г., в общ размер на 483.95 лв. главница и 102.32 лв. лихва.
Решение № 281/10.12.2020год. било съобщено на дружеството
по електронен път на 14.12.2020г., видно от приложеното удостоверение за връчване
по електронен път (л.16).
Несъгласно със същото, с жалба
вх.№ 753-2/21.12.2020г. по описа на НАП-ЦУ,изпратена попощата,дружеството
оспорило РА, потвърден решението ,с
който са му определени задължения за корпоративен
данък за 2018год. и за ДДС за данъчен период м.януари-м.декември 2018год.
Въз основа на цитираната
жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен
съд-гр.Шумен.
В хода на съдебното производство
ответната страна е представила административната преписка по издаване на
оспорения РА и по преценка на съда,по искане на оспорващия е допусната и приета
съдебно – счетоводно-икономическа експертиза (ССчИЕ).
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА.
Разгледана
по същество, жалбата е частично
основателна, поради следните
съображения:
В
настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите-от органа,възложил ревизията-М.Ц.М.-началник сектор при ТД
на НАП-Варна и ръководителя на ревизията съгласно
ЗИЗВР№Р-03002719008365-020-002/12.08.2020год. и
прил.Заповед на Директор на ТД на
НАП-Варна от 11.08.2020год., /л.9 от делото/, относима за процесния период,с
която е определено функциите на ръководител на екип
в сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна за периода от
12.08.2020год. до провеждане процедура за избор на ръководител на екип ,да се
изпълнява от И.С.В-И.-главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“.Заповедта
за възлагане на ревизия е издадена от
надлежно оправомощен на осн.чл.11 ал.3 от ЗНАП във вр. с чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК орган по приходите. Видно от извършения в съдебно заседание от 09.02.2021год.
в присъствието на страните по делото оглед на веществени доказателства и с
оглед определението на съда за приобщаване към съвкупния доказателствен
материал по делото на представените от ответната страна електронни документи на
оптичен носител, съставляващ електронен диск, съдържащ 6бр.удостоверения за
връчване по електронен път на документи, както и електронни варианти на ЗВР от
18.12.2019г.,ЗИЗВР от 12.08.2020г.,Заповед за спиране на ревизионното
производство от 13.01.2020год.,Заповед за възобновяване на ревизионното
производство от 14.04.2020год.,РА от 30.09.2020год. и РД от 14.07.2020год.,ведно
със свързаните с тях електронни подписи на компетентните административни органи
и удостоверения за валидност на електронни подписи, всички гореупоменати
документи, съставени и връчени надлежно на оспорващия в хода на ревизионното
производство са били подписани от
съставилите ги административни органи с валидни електронни подписи.
За
резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-
03002719008365-092-001/14.07.2020г./стр.78 от преписката/. Срещу ревизионния
доклад на 23.07.2020г. е постъпило възражение /стр.84/. Ревизията е приключила
с ревизионен акт /РА/№ Р-03002719008365-091-001/30.09.2020г. /стр.100/, с който
за 2018г. по ЗКПО ревизиращите органи са определили корпоративен данък в размер
на 1050.90 лв. и лихва 159.98 лв.. по ЗДДС са определили задължения за ДДС за
д.п. от м.01 до м.12.2018г. в общ размер на 483.95 лв. и лихва 102.32 лв.
РА е
издаден в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120,
ал.1 от ДОПК.
При
постановяването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, рефлектиращи върху постановения краен РА, обжалван изцяло.
За
обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия,
органите по приходите са извършили процесуални действия, описани в
констативната част на раздел II на РД
/стр.2-3/, неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.
120 ал. 2 от ДОПК и на стр.2 от РА.
Изискани
са документи и писмени обяснения както от ревизираното лице,така и от
Община-Велики Преслав. Извършена е насрещна проверка на други задължени лица- „Тиернан Ламмиман“ЕООД.
Ревизиращият екип е извършил справки в информационните масиви на HAП.
Въз
основа на събраните доказателства, ревизиращият екип е приел, че не е
удостоверена извършена доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС /вярна
стопанска операция съгласно чл.10 от ЗКПО/ от „Тиернан Ламмиман" ЕООД на
"Х.К." АД по издадената фактура №********* на 31.01.2018г. с обща
стойност 12610.75 лв., в т.ч. ДДС
2101.79 лв. Данъкът във фактурата, издадена от „Тиернан Ламмиман" ЕООД, е
начислен без основание-неправомерно, предвид факта, че дружеството не е
извършило услугата ремонт на асфалтов
път.
Предвид
гореизложеното по ЗДДС на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, чл.68. ал.1, т. 1 от ЗДДС и чл.69. ал.1, т.1 от ЗДДС за данъчен период м.01.2018г. е отказан данъчен
кредит в размер на 2101.79 лв. На основание чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО. във вр. с
чл.10 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат с осчетоводения разход на
основание процесната фактура в размер на 10508.96 лв. Установен е данъчен
финансов резултат за 2018г. в размер на 51228.92лв./вместо декларирания
40719.94 лв./. Определен е корпоративен данък в размер на 5122.89 лв. След
приспадане на внесения данък 4071.99 лв. е определен корпоративен данък за довнасяне
1050.90 лв.
Органите
по приходите са изследвали и притежаваните от ревизираното дружество
автомобили, подробно описано в т. 2.2. на стр. 8 от РА.
Констатирали
са, че ревизираното дружество е използвало за дейността си освен товарни автомобили
и лек автомобил марка „Опел", модел „Астра“ с peг. № Н 2470АК, съгласно
дефиницията в §1.т. 18 от ДР на ЗДДС и Свидетелство за регистрация част 1
/стр.60 от преписката/. От представени аналитични ведомости на с/ка 302/12
партида Опел Астра с рег.№ Н 2470 АК са установили отчетените разходи за лекия
автомобил, съгласно фактури за покупки.
От
подадените дневници за покупки по ЗДДС са установили, че "Х.К." АД е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури за закупено гориво и
ремонт на лекия автомобил Опел Астра, посочени по периоди и размери в табличен
вид на стр.9-13 от РА,както следва: за м.01.2018г.-25.83лв., за
м.02.2018г.-26.66 лв.. за м.04.2018г.-55.64 лв.. за м.05.2018г.-29.99 лв.. за
м.06.2018r.-30.00 лв.. за м.07.2018г. - 34.99 лв.. за м.08.2018г.-140.16 лв..
за м.09.2018г.-26.64 лв.. за м.10.2018г.-50.68 лв.. за м.11.2018г.-36.69лв.. за
м.12.2018r.-26.67 лв.
Ревизиращите
органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит в горепосочените
размери за разходите на лекия автомобил на основание разпоредбата на чл.70
ал.1, т.5 от ЗДДС , съгласно която не е налице право на приспадане на данъчен
кредит за стоките или услугите предназначени за поддръжка, ремонт, подобрение и
експлоатация на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части,
горива и смазочни материали. Посочена е като основание и разпоредбата на чл. 70
ал.1, т.2 от ЗДДС /в редакцията за 2018 г./, съгласно която правото за
приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са
предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съдът в
настоящия съдебен състав не споделя релевирания в жалбата довод за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, свеждащи
се на първо място до нищожност на РА,поради липса на компетентност на
органите по приходите,издали РА и поради постановяването му извън срока за
неговото издаване,в нарушение разпоредбата на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Съгласно
сочената разпоредба РА се издава от
органа,възложил ревизията и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от
подаване на възражение или от изтичането на срока за възражение.
Компетентността на административния орган, в
частност на приходния орган, е материална, териториална и времева. При
нарушаването им се преценява, до каква степен е засегната валидността на
издадения индивидуален административен акт. Времевата компетентност се отнася,
както до определените със заповедта за възлагане на ревизията периоди на установяване
на данъчните задължения, така и до срока, в който се извършва самата ревизия (чл.
113, ал. 1, т. 3 и 4 ДОПК).С последваща заповед на компетентния орган този
времеви обхват може да бъде изменян – респективно разширен или стеснен. Видно
от доказателствата, приложени в административната преписка, ревизионното
производство е образувано със ЗВР № Р-03002719008365-020-001/18.12.2019 г./л.207
от делото/ ,съдържаща всички изискуеми
реквизити по чл.113 ал.1 от ДОПК. Определен е състава на ревизиращия екип-А.Д.П.-гл.инспектор
по приходите и Д.М.С.-инспектор по приходите, тримесечен срок за извършване на
ревизията ,видовете ревизирани задължения ,а именно: корпоративен данък по ЗКПО
за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., Данък върху добавената стойност от
01.01.2018г. до 31.12.2018г.. Със заповед № Р-03002719008365-023-001/13.01.2020г.
/стр.203 от делото / е спряно производството по извършване на ревизията,
възложена със ЗВР № Р-03002719008365-020-001/18.12.2019 г., считано от
13.01.2020г. до 13.04.2020г. Със заповед № Р-03002719008365-143-
001/14.04.2020г. /стр.201 от делото / е възобновено производството по
извършване на ревизията, спряно със заповед №
Р-03002719008365-023-001/13.01.2020г. с определен срок на ревизията след
възобновяването до 06.07.2020г. Със
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№Р-03002719008365-020-002/12.08.2020г. /л.200 от делото/ е променен само състава
на ревизиращия орган по приходи и ръководителя
на ревизията-вече И.С.В-И.-главен инспектор по приходите, като не е
променен определения срок за извършване на ревизията до 06.07.2020г. Заповедта за изменение на заповед за възлагане на
ревизия №Р-03002719008365-020-002/12.08.2020г. ,с която е променен състава на ревизиращия орган по
приходите ,в случая ръководителя на ревизията е постановена във връзка с прил.
по делото Заповед на Директора на ТД на НАП-Варна от 11.08.2020год. /л.9 от
делото/, с която с която е определено
функциите на ръководител на екип в сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Варна за периода от 12.08.2020год. до провеждане процедура за избор на
ръководител на екип ,да се изпълнява от И.С.В-И.-главен инспектор по приходите
в отдел „Ревизии“. В този смисъл и доколкото РА е издаден от органа,възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията към момента на издаването
му-30.09.2020год.,същият е постановен от материално и териториално компетентен
административен орган.
В жалбата
си до съда оспорващият неправилно сочи,
че срокът за извършване на ревизията е до
04.07.2020г. и с последната ЗИЗВР от 12.08.2020год. е удължен срока за извършване на ревизията с
два дни.
Предвид
коментираните по-горе заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ и заповеди за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/, с които е променен ръководителят на ревизията, със
срок за извършване на ревизията до 06.07.2020г., неоснователно и необосновано с
оглед събраните доказателства по делото жалбоподателят счита, че органите по приходите
не са надлежно овластени да преценяват и определят процесиите задължения с РА.
Всички ЗИЗВР са издадени в срока на извършване на ревизията. С оглед
определения срок за извършване на ревизията до 06.07.2020год.,в срока визиран в
чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден и ревизионният доклад /РД/ от 14.07.2020г./стр.131
от делото /. С оглед подаденото от
ревизираното лице възражение срещу РД с вх.№1678-5 от 23.07.2020г. /, срокът за
издаване на РА е до 05.08.2020 г. Действително процесният РА е издаден на
30.09.2020 г., след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.119 ал.2 изр.
първо от ДОПК срок, но този срок е с инструктивен, а не с преклузивен характер,каквито
доводи навежда оспорващият,с оглед на което съдът приема, че неспазването му не
съставлява съществено процесуално нарушение и не води до незаконосъобразност на установените
задължения само на това основание. Срокът за издаването на РА е инструктивен и
неговото нарушаване не води до накърняване в съществена степен на правото на
защита на ревизираното лице. И това е така,тъй като след като е осъществена
процедура по надлежното му връчване и съответно, адресатът е упражнил в срок
правото си на защита чрез подаване на жалба срещу РА по административен ред, то
в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални
нарушения,опорочаващи крайният ревизионен акт-предмет на обжалване пред съда.
Досежно
твърдяното от оспорващия съществено процесуално нарушение на разпоредбата на
чл.120 ал.2 изр.второ от ДОПК,респективно на чл.35 от АПК поради необсъждане в
РА на всички направени от ревизираното лице възражения срещу РД ,действително ,според соченото от
жалбоподателя ТР№4/2004год. на ОС на ВАС,необсъждането на възраженията и обясненията
на заинтересованите лица и организации,които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставлява съществено процесуално нарушение.В
случая обаче,видно от съдържанието на атакувания РА,органът по приходите е
подложил на обстоен анализ и проверка представените от РЛ и събрани в хода на ревизионното
производство съвкупни доказателства и е взел отношение по направените срещу РД
възражения от страна на дружеството. Относно твърдението на
жалбоподателя, че в РА не е обсъдено възражението по РД за приложението на
разпоредбата на чл.70 ал.3, т.2 и 3 от ЗДДС,в случая правото на данъчен кредит
е отказано на жалбоподателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, поради липса на извършена доставка по процесната фактура,
поради което не може да бъдат приложени изключенията, посочени в чл. 70 ал.3,
т.2 и 3 от ЗДДС /приложими само в случай, че правото на данъчен кредит не е
налице на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, какъвто не е настоящият случай/.С
оглед на това необсъждането в РА на направеното възражение касателно приложение
разпоредбата на чл.70 ал.3 т.2 и т.3 от ЗДДС съставлява несъществен
пропуск,който не може да обоснове незаконосъобразност на РА.
Досежно
твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение,доколкото с РА органите
по приходите са определили нови задължения по ЗДДС с предмет непризнато право
на приспадане на данъчен кредит за лек
автомобил,които задължения не са отразени в РД и са установени след
срока за издаване на РА,съдът намира същото за неоснователно ,поради следното:
Не е налице
законова забрана издателите на РА, както и решаващият орган, да събират нови
доказателства, които имат отношение към спора. Според трайната съдебна практика на ВАС ,с
действията на органа по приходите по събиране на доказателства извън срока на
ревизията, не се опорочава извършената ревизия и съставения въз основа на нея
РА до степен на незаконосъобразност на същия на това основание. /вж.Решение №
5324 от 27.04.2017г. по адм. дело № 6334/2016г.; Решение № 4225 от 02.04.2018г.
по адм. дело № 7652/2017г.; Решение № 15354 от 11.12.2018г. по адм. дело №
8425/2018г.; Решение № 2944 от 27.02.2019г. по адм. дело № 11650/2018г.;
Решение № 3092 от 05.03.2019г. по адм. дело № 12837/2018г. /. И това е така,тъй
като съгласно разпоредбата на чл.118
ал.1 т.1 от ДОПК задълженията при извършена ревизия се определят с крайния
акт-РА,поради което не е налице пречка сочените в РД задължения да се увеличат
или намалят.С РД само се прави предложение за установяване на данъчни
задължения,но самите данъчни задължения се установяват с ревизионния акт,а не с
ревизионния доклад.
Относно приложението на
материалния закон съдът установи следното:
Установено
е, че дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 2101.79 лв. през данъчен период м.01.2018 г. по фактура
№**********/31.01.2018г. /стр.114 от преписката/ издадена от „Тиернан Ламмиман“
ЕООД с предмет-ремонт на асфалтов път. Същата фактура с данъчна основа 10508.96
лв. е осчетоводена от дружеството като разход през 2018 г. в счетоводна сметка
602“Разходи за външни услуги“, /стр. 181-116 от преписката/.
С цел
установяване на извършена доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС /вярна стопанска
операция по чл.10 ал.1 от ЗКПО/ по процесната фактура на ревизираното
дружество е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
09.01.2020г./стр.25 от преписката/, с което са изискани всички фактури за
покупка и продажба, договори, хронологични счетоводни регистри и др. В отговор
,.Х.К." АД е представило копие на процесната ф-ра
№*********/31.01.2018г./стр.114 от преписката/ с обща стойност 12610.75лв.,
Протокол №1 от 31.01.2018г./стр. 114 от преписката/ за приемане на положената
от “Тиернан Ламмиман" ЕООД асфалтова настилка 510 кв.м. на ул. „***"
в с. Хан Крум, която е общинска собственост, Уведомително писмо
№80/29.02.2008г./стр.113 от преписката/ до Община В.П.за състоянието на
ул."***" с молба от дружество „Х.К."АД пътят да бъде ремонтиран.
С ИПДПОТЛ
№Р-03002719008365-041- 001/04.05.2020г./стр.43 от преписката/ ревизиращите
органи са изискали документи и информация от Община Велики Преслав, относно
възлагането и договорните отношения във връзка с процесната услуга. С писмо вх.
№ВхК-1678#3/20.05.2020г./стр.41 от преписката/ Община В.П.е посочила, че няма
договорни отношения за извършване на строителни и ремонтни дейности с "Х.К."
АД и по тази причина не е приложила документи.
Извършена
е насрещна проверка на издателя на фактурата „Тиернан Ламмиман" ЕООД ,обективирана
с протокол от 23.06.2020г./стр.40 от преписката/,съгласно който органите по
приходите са установили, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано
от 29.06.2018год., заради констатирани обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
Органите по приходите са посетили адреса за кореспонденция на дружеството в гр.
София с цел връчване на искане за представяне на документи и обяснения от
15.04.2020г./стр.35 от преписката /, но дружеството и негов представител не са
открити на обявения адрес за кореспонденция .В хода на ревизията издателят на
процесната фактура не е представил изисканите документи, касаещи услугата
предмет на ф-ра №*********/31.01.2018г. с обща стойност 12610.75 лв.
От
извършена проверка в информационните масиви на НАП-Дневници за продажби
ревизиращите органи са установили, че „Тиернан Ламмиман" ЕООД не е
отразило процесната фактура в дневник продажби за д.п. м.01.2018г. и в
следващите данъчни периоди. Дружеството е подало СД по ЗДДС за д.п. м.01.2018г.
с деклариран ДДС за внасяне в размер на 19.96лв. От извършена проверка на
декларираните от дружеството покупки за периода от 01.07.2017г. до 31.01.2018г.
ревизиращите са констатирали, че издателят на процесната фактура няма
декларирани покупки на асфалт и услуги от подизпълнители. „Тиернан
Ламмиман" ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018., няма собствени
недвижими имоти, превозни средства, няма и никога не е имало назначени
работници и служители,от което органите
по приходите са извели извод, че издателят на процесната фактура няма
техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши фактурираната през м.01.2018г.
услуга на "Х.К." АД .
От
анализа на всички събрани доказателства и извършени проверки в информационния
масив на НАП ревизиращите органи са заключили, че не е удостоверена извършена
доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС /вярна стопанска операция
съгласно чл.10 от ЗКПО/ от „Тиернан Ламмиман" ЕООД на "Х.К." АД
по издадената фактура №********* на 31.01.2018г. с обща стойност 12610.75 лв., в т.ч. ДДС 2101.79 лв.,респективно
че данъкът във фактурата, издадена от
„Тиернан Ламмиман" ЕООД, е начислен без основание-неправомерно, предвид
факта, че дружеството не е извършило сочената във фактурата услуга-ремонт на
асфалтов път.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.70,
ал.5 от ЗДДС, чл.68. ал.1, т. 1 от ЗДДС и чл.69 ал.1, т.1 от ЗДДС за д.п.
м.01.2018г. администрацията отказва да признае упражненото от дружеството в
този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2101.79 лв.
По ЗКПО
на основание чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО. във вр. с чл.10 от ЗКПО е увеличен
финансовия резултат с осчетоводения разход на основание процесната фактура в
размер на 10508.96 лв. Установен е данъчен финансов резултат за 2018г. в размер
на 51228.92лв./вместо декларирания 40719.94 лв./. Определен е корпоративен
данък в размер на 5122.89 лв. След приспадане на внесения данък 4071.99 лв. е
определен корпоративен данък за
довнасяне 1050.90 лв.
По
същество основният правен спор се свежда до това,извършена ли е реално услуга
по смисъла на чл.9 от ЗДДС по издадената от ревизираното дружество фактура№*********
на 31.01.2018г. с обща стойност 12610.75 лв.,
в т.ч. ДДС 2101.79 лв.
Разпоредбата
на чл.68 ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на
приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ от кумулативното
осъществяване елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав.За
да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит,ДЗЛ следва да е изпълнило
едно от изрично изброените в чл.71 ал.1 от ЗДДС условия,едно от които /по т.1/
е притежанието на данъчен документ,съставен в съответствие с изискванията на
чл.114 и чл.115 от ЗДДС / фактура или дебитни и кредитни известия/,в който
данъкът е посочен на отделен ред-по отношение на доставки на стоки и услуги,по
които лицето е получател.Наред с притежанието на данъчния документ по чл.71
ал.1 т.1 от ЗДДС е необходимо и установяване на реалното получаване на стоките
или извършването на услугите по облагаема доставка –по аргумент от чл.6 ал.1 и
чл.9 ал.1 от ЗДДС.Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗКПО счетоводен разход
се признава за данъчни цели,когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,отразяващ вярно
стопанската операция.При липсата на нормативна уредба,изискваща наличието на конкретен
вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и
обстоятелства,определящ за преценката досежно действителното осъществяване на
доставката е съвкупният анализ на всички събрани от органите по приходите
доказателства.
Съобразно
разпоредбата на чл.112 ал.1 от ЗДДС данъчен документ по смисъла на този закон е
фактурата,известието към нея и протоколът.Според разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗДДС всяко ДЗЛ-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него
доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди
това,освен в случаите,при които доставката се документира с протокол по чл.117.Разпоредбата
на чл.114 ал.1 от ЗДДС подробно разписва всички законоизискуеми реквизити,които
фактурата следва да съдържа.Безспорно фактурата съставлява първичен счетоводен
документ,издаван от продавач на купувач,удостоверяващ предмета на
продажбата-стока или услуга,количеството и договорената цена за продуктите или
услугите,които продавачът вече е предоставил на купувача,фактът,че купувачът
дължи плащане /или вече е предплатил авансово/ на продавача,съгласно
договорения начин на плащане.
Фактурата
не установява постигнатото между страните съгласие, установимо със
съществуването на валидно облигационно правоотношение,в случая валидно сключен
договор за изработка.Липсата на писмен
договор за изработка в случая не може да обоснове извода на органите по
приходите за липсата на реално извършена доставка,тъй като нормата на чл.293 от ТЗ ,а и практиката е наложила при търговски сделки договори да не се съставят
,а да се изготвят фактури за реалното
извършване на сделката.Следователно дружествата доставчик и получател на
доставката не са нормативно обвързани да обективират постигнатото между тях
съгласие с договор в писмена форма.Такива не са необходими и с оглед
установяване извършването на облагаема доставка на стоки и
услуги,индивидуализирани в самите фактури,за чието осчетоводяване и заплащане
по делото са налице категорични доказателства.Още повече,че доколкото договорът
за изработка по същността си е
неформален, консесуален, двустранен , комутативен и възмезден договор, с който
едната страна се задължава да извърши или изработи нещо,а другата-да приеме
изработеното и да го заплати,самото заплащане на извършената услуга- в случая ремонт
на асфалтов път по фактура№********* на 31.01.2018г. с обща стойност 12610.75 лв. означава,
че работата е била приета и одобрена . В случая между жалбоподателя и
дружеството-изпълнител-„Тиернан Ламмиман“ЕООД
е сключен устен неформален договор за изработка-ремонт на асфалтов
път,поради което писмен такъв не е бил представен от никоя от страните пред
ревизиращия екип,но видно от банковото извлечение за извършено плащане по
банковата сметка на дружеството-изпълнител,след възникване задължение за
плащане от страна на възложителя,то предполага реалното осъществяване на
уговорените дейности по ремонт на асфалтов път от страна на изпълнителя.
Договорът
е двустранен и възмезден, поради което и заради генетичната и функционална
връзка на насрещните престации установеният със заключението на ССчИЕ факт на
плащането от възложителя е индиция за изпълнението на задължението на
изпълнителя. Пряко производно доказателствено средство за извършването на
услугите са счетоводните записвания на получателя при установяването от
експерта по ССчИЕ за редовно водено счетоводство /чл. 182 ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК/.Още повече,че пред ревизиращите е бил представен и е наличен в счетоводството
на оспорващото дружество Протокол№1 от 31.01.2018год. за приемане на положената
от „Тиернан Ламмиман“ЕООД от 510кв.м.
на ул.***“ в с.Х.К.асфалтова настилка .
От
заключението на вещото лице по ССчИЕ,прието от съда и страните като обективно и
компетентно дадено,кредитирано от съда с доверие с оглед пълната си
кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото се установи,че
за процесната доставка на услуга-ремонт на асфалтов път са съставени и налични
в счетоводството на „Х.К.“АД оригинал на фактура№№********* на 31.01.2018г. с
обща стойност 12610.75лв. ,издадена от „Тиернан Ламмиман“ЕООД и Протокол№1
/31.01.2018год.,одобрен от Изпълнителния директор на „Х.К.“АД за приемане на
положената асфалтова настилка.Според заключението на вещото лице счетоводството
на жалбоподателя е редовно водено,а
процесната фактура съдържа всички законоизискуеми реквизити и
съответства на ЗСч. На 31.01.2018год. с документ №00187793
е извършен превод по сметка на „Тиернан Ламмиман” ЕООД в ТБ”ОББ”АД на стойност
12610,75лв. с основание ф- ра №**********/31.01.2018г. Плащането се
удостоверява с документ за кредитен превод и дневно извлечение от разплащателна
сметка и е отразено в счетоводството на „Х.К.” АД. Според вещото лице,изготвило
експертизата,фактурата
и плащането по нея са осчетоводени правилно в съответствие със ЗСч. Процесната
фактура №**********/31.01.2018г не е отразена в дневника за продажби на
„Тиернан Ламмиман” ЕООД за данъчен период м.01.2018г. нито в следващите данъчни
периоди. „Тиернан Ламмиман” ЕООД няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г.
При това
положение и с оглед събраните по делото доказателства /вж. ф- ра
№**********/31.01.2018г., Протокол№1 /31.01.2018год.,одобрен от Изпълнителния
директор на „Х.К.“АД за приемане на положената асфалтова настилка и банково
извлечение за плащането на услугата по банковата сметка на дружеството „Тиернан
Ламмиман“ЕООД от 31.01.2018год./ съдът счита,че по делото са налице категорични
доказателства,установяващи реално извършена услуга-ремонт на асфалтов път по
смисъла на чл.9 от ЗДДС по издадена фактура№**********/31.01.2018г., а
извършеният счетоводен разход, противно на становището на органите по приходите
е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ ,отразяващ вярно
стопанската операция по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО,с оглед на което
неправилно е отказано признаване правото на приспадане на данъчен кредит на
оспорващото дружество.
Само за
прецизност на изложението следва да бъде отбелязано,че неоснователно органите
по приходите са се позовали на нередовно воденото от страна на изпълнителя по
доставката на услугата-дружество „Тиернан Ламмиман“ЕООД счетоводство,от което
са извели извода за липсата на реално осъществена доставка на услуга-ремонт на
асфалтова настилка по фактура№№**********/31.01.2018г. на обща стойност
12 610.75лв.,в т.ч. 2101.79лв. ДДС,респективно ,че данъкът във фактурата е
начислен неправомерно от получателя на доставката.В случая ревизиращият екип
релевира като довод за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит на
оспорващото дружество единствено непредставянето на документи от страна на
дружеството-изпълнител на услугата и формира изводите си само на база това
обстоятелства,без да прецени и подложи на обстоен анализ представените от
оспорващия документи и доказателства.Както сочи в практиката си СЕС /вж.Решение
от 06.09.2012г. по дело С-324/11/,Решение от 21.06.2012г. по дела С-80/11 и С-142/11/,добросъвестният
получател по облагаема с ДДС доставка на стоки и услуги не следва да бъде
санкциониран с отказ на право на приспадане на данъчен кредит поради нарушения
или недобросъвестност на неговия доставчик.
Неоснователно
са направени изводи във вреда на жалбоподателя и от липсата на техническа и
кадрова обезпеченост на доставчика да извърши фактурираната през м.01.2018год.
услуга на „Х.К.“АД.. Търсенето на съответния ресурс у доставчика е за целите на
насрещното доказване на ответника. Този отрицателен факт не е част от
пораждащия правото на приспадане фактически състав и установяването му не е в
тежест на ДЗЛ. Включването му в предмета на доказване е при въведено фактическо
твърдение от органите по приходите, в противовес на насрещното положително
твърдение за осъществяване на доставката и като основание на правното им
твърдение за липса на право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка и
съответно за съществуването на поправения с РА резултат по ЗДДС заради
отсъствие на правото на приспадане. Дори по хипотеза, непълното насрещно
доказване не е проведено успешно.
С оглед
изложените по-горе доводи и съображения,съдът намира жалбата в частта й срещу
РА,с който са определени задължения за корпоративен данък за данъчен период
2018год. в размер на 1050лв. главница и 159.98лв. лихва за основателна,а РА в
тази му част-за незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния
закон.В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по ССчИЕ,според
което ако се приеме,че „Тиернан Ламмиман“ЕООД е извършило услугата –ремонт на
асфалтов път,то размерът на данъчната основа в РА и размера на установените
задължения с РА за плащане на корпоративен данък за 2018год. и на ДДС за
периода 01.2018год. са изчислени неправилно.Резултатът е обективиран в прил.
Таблица на стр.6 към т.11 от заключението,съгласно която в този случай няма
данък за довнасяне,а е налице надвнесен данък в размер на 928.01лв.,който е
прихванат с АУЗ за сметка на дължим ДДС за м.01.2019год.
Относно установени задължения по ЗДДС
за данъчен период от м.01.2018год. до м.12.2018год. на стойност 483.95лв.
главница и 102.32лв. лихви органите по приходите са отказали право на данъчен
кредит за разходи, свързани с експлоатацията на лек автомобил, тъй като установили,
че дружеството е нарушило разпоредбата, визирана в глава седма от ЗДДС, чл.70,
ал.1 т.5, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит за разходите
за горива, резервни части и др., за леките автомобили, какъвто е използваният
от дружеството автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, с peг. № Н 2470 АК, с
упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 483.95 лв.
За горепосочения данъчен период
ревизиращите са установили, че ревизираното дружество е използвало за дейността
си освен товарни автомобили и лек автомобил марка “Опел", модел „Астра“ с
peг. № Н 2470АК, съгласно дефиницията в §1.т. 18 от ДР на ЗДДС и Свидетелство
за регистрация част 1 /стр.60 от преписката/. От представени аналитични
ведомости на с/ка 302/12 партида Опел Астра с рег.№ Н 2470 АК /стр.61,стр.63 и
62,стр.63 и 64 и до стр.69 от преписката/ са констатирали отчетените разходи за
лекия автомобил, съгласно фактури за покупки.От подадените дневници за покупки
по ЗДДС са установили, че "Х.К." АД е упражнило право на приспадане
на данъчен кредит по фактури за закупено гориво и ремонт на лекия автомобил
Опел Астра, посочени по периоди и размери в табличен вид на стр.9-13 от РА,както
следва: за м.01.2018г.-25.83лв., за м.02.2018г.-26.66 лв.. за м.04.2018г.-55.64
лв.. за м.05.2018г.-29.99 лв.. за м.06.2018r.-30.00 лв.. за м.07.2018г. - 34.99
лв.. за м.08.2018г.-140.16 лв.. за м.09.2018г.-26.64 лв.. за м.10.2018г.-50.68
лв.. за м.11.2018г.-36.69лв.. за м.12.2018r.-26.67 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС /в актуалната редакция към
2018год./,не е налице право на приспадане на данъчен кредит,независимо от
изпълнение условията на чл.69 или 74 когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности,различни от
икономическата дейност на лицето.Ревизираното дружество,съгласно констатациите
в РА е извършвало през ревизирания период основна дейност-производство на
локомотиви,мотриси и вагони.Ползваният от дружеството през ревизирания период
по упоменатите по-горе фактури данъчен
кредит в случая е за закупено гориво и ремонт на лекия автомобил.Липсват по
делото и не бяха представени от оспорващия доказателства,от които да е видно,че
извършените разходи са пряко свързани с икономическата дейност на
дружеството,поради което правилно и законосъобразно,на основание чл.70 ал.1 т.2
от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за разходи,свързани с
експлоатацията на лекия автомобил.
Обжалваният РА в обжалваната му част,с която са определени задължения на дружеството
по ЗДДС за данъчен период от м.01.2018год. до м.12.2018год. на стойност
483.95лв. главница и 102.32лв. се явява законосъобразен, постановен в съответствие
на материалния закон,с оглед на което РА
в тази му част следва да бъде потвърден, а оспорването следва да се
отхвърли като неоснователно .
При този изход на
делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващият имат право на
присъждане на направените от него разноски,включващи адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв.,50лв. заплатена държавна такса и 500лв. възнаграждение за
вещи лица,съразмерно уважената част от жалбата,възлизащ на общо 572.71лв.. На основание разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8 ал.1 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и
направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,съставляващи
юрисконсултско възнаграждение ,съразмерно отхвърлената част от жалбата,в полза
на ответната страна следва да се присъдят разноски възлизащи на 116.07лв..
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт№Р-03002719008365-091-001/30.09.2020г.,
издаден от М.Ц.М.– началник сектор и И.С.В-И.– гл.инспектор по приходите,
органи по приходите при ТД на НАП – Варна ,потвърден с Решение
№281/10.12.2020г. на Директора на Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна
практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП, в частта с която
на оспорващия „Х.К.“АД ЕИК *********с адрес за кореспонденция с.Х.К.община В.П.обл.Шумен
ул.***№11 са установени данъчни
задължения, както следва: задължение за
корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1050.90 лв. главница и 159.98 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Х.К.“АД ЕИК *********със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Т.Н.Д-изпълнителен
директор в частта, с която на оспорващия-„Х.К.“АД ЕИК *********с
адрес за кореспонденция с.Х.К.община В.П.обл.Шумен ул.***№11 са
установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период от м.01.2018год. до м.12.2018год. на стойност
483.95лв. главница и 102.32лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите да
заплати на „Х.К.“АД ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от Т.Н.Д-изпълнителен директор сумата 572.71лв./петстотин седемдесет и два лева и
седемдесет и една ст./,представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Х.К.“АД ЕИК *********със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от Т.Н.Д-изпълнителен
директор да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно управление
на Националната агенция за приходите сумата 116.07лв./сто и шестнадесет лева и
седем ст./,представляваща направените по делото разноски.
На
основание чл.160 ал.6 от ДОПК,изр.последно, решението е окончателно.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: