РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110103193 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Й. К. с ЕГН:
********** с адрес: гр. *рух" № *, срещу "*, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление гр. *, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните
вземания- главница по договор за банков кредит в размер на 9172,02лв,
просрочена лихва в размер на 1480,60лв за периода от 05.09.2009-20.02.2011
г., просрочена наказателна лихва в размер на 243,67лв за периода от
05.11.2009 г. до 11.03.2011 г., просрочена лихва по анекс№1 в размер на
326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до 15.07.2009г., ведно със законната
лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на задължението и
разноските по делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв. юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч. гр.д. № 4288/2011 г. по описа на ВРС, както и главница по договор за
издаване на международна кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в
размер на 204,58лв за периода от 05.09.2009 г. до 21.02.2011 г., наказателна
лихва в размер на 102,11лв за периода от 05.10.2009 г. до 18.03.2011 г., ведно
със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от
21.03.2011г. по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 4282/2011 г. по описа на ВРС,
поради изтекла давност.
В исковата молба се излага, че срещу ищеца имало образувани две
изпълнителни дела № */2011 г. и №*/2011 г. по описа на ЧСИ Р. Т.. Твърди се,
че узнал за изпълнителните дела от справка в Кредитния регистър на *и за
1
така образуваните дела никога не бил уведомяван. Сочи се, че изп.дело №
274/2011 г. било образувано въз основа на издадена по ч.гр.д № 4288/2011 г.
по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на
Райфайзенбанк ЕАД, която никога не била връчвана на длъжника. Излага се,
че изп.дело № 275/2011 г. било образувано въз основа на издадена по ч.гр.д №
4282/2011 г. по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
в полза на Райфайзенбанк ЕАД, която също не е връчвана на длъжника по
какъвто и да е начин. Намира, че вземанията по двете издадени заповеди за
изпълнение са погасени по давност, като по отношение на заповедта по ч.гр.д
№ 4288/2011 г. по описа на ВРС и гр.д № 4282/2011 г. по описа на ВРС е
започнала да тече от издаване на изп.листи на 21.03.2011 г. Твърди се, че
вземанията по издадените заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК са
прехвърлени на ответника Е* за което ищецът не е бил уведомен. По тези
съображения се моли за уважаване на исковете, като се приеме за установено,
че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване на вземанията по
давност и претендира сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д., поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковете. Подчертава, че по отношение на
процесните вземания е изтекла десетгодишна давност. Настоява се, че ищецът
не е уведомяван за изпълнителното дело, не е получавал покана за
доброволно изпълнение и не уведомяван за извършената цесия. Депозира
писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който се излага становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск. Не оспорва подробно изложената от
ищеца фактическа обстановка, свързана със сключените договори за кредит
между цедента и ищеца, както и образуването на изпълнителните дела срещу
същия. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес.
Поддържа, че по двете задължения са образувани изпълнителни дела, които
са прекратени с постановления от съдебния изпълнител, като на длъжника не
са връчвани покани за доброволно изпълнение и срещу него не са извършвани
изпълнителни действия. Счита, че не е даван повод от страна на ответника за
завеждане на иска. Сочи, че изпълняемото право и правото на принудително
изпълнение не са погасени и ищецът дължи процесното вземане. Излага
твърдения, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено, като вземането
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да
дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение. Сочи, че при твърдения за погасяване по
давност на вземането такъв иск се явява неоснователен, в частта, в която се
иска признаване на недължимост, като вземането продължава да съществува,
но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. По тези
съображения се моли за прекратяване на производството, евентуално
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответника, чрез процесуалния им
представител адв. М., молят за отхвърляне на предявените искове. Счита се,
че ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по иска, доколкото
липсва уведомяване за извършената цесия. Липсвали каквито и да е
изпълнителни действия срещу ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване с окончателния
доклад по делото: че е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011г. от ВРС, с
който е образувано изп.д. № */2011г. по описа на ЧСИ Р.В. Т. вписана под peг.
№ 717, район на действие ОС- *; издаден е изпълнителен лист от 21.03.2011г.
2
от ВРС, с който е образувано изп.д. № 274/2011г. по описа на ЧСИ Р.В. Т.
вписана под peг. № 717, район на действие ОС- *; че по двете изпълнителни
дела не са връчвани ПДИ и че изпълнителните дела са прекратени на
основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Приобщени са в цялост в настоящото производство изп.д. №
275/2011г. по описа на ЧСИ Р.В. Т. вписана под peг. № 717, район на действие
ОС- Варна и изп.д. № */2011г. по описа на ЧСИ Р.В. Т. вписана под peг. № *,
район на действие ОС- *, видно от които по отношение на ищеца не са
предприемани принудителни действия.
Видно от приобщеното изп.д. № */2011 г., същото е образувано въз
основа на молба от 06.04.2011 г., с която е представен изпълнителен лист от
21.03.2011 г. по ч.гр.д. №4282/2011г. по описа на ВРС за следните суми:
главница по договор за издаване на международна кредитна карта в размер на
988,86лв, лихва в размер на 204,58лв за периода от 05.09.2009 г. до 21.02.2011
г., наказателна лихва в размер на 102,11лв за периода от 05.10.2009 г. до
18.03.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното
изплащане на задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна такса
и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно, а видно от молба от 06.04.2011 г. /л.61/, че
производството изп.д. № 275/2011г. по описа на ЧСИ Р.В. Т. е образувано въз
основа на издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по ч. гр.д. № **/2011 г.
по описа на ВРС, за следните суми: главница по договор за банков кредит в
размер на 9172,02лв, просрочена лихва в размер на 1480,60лв за периода от
05.09.2009-20.02.2011 г., просрочена наказателна лихва в размер на 243,67лв
за периода от 05.11.2009 г. до 11.03.2011 г., просрочена лихва по анекс№1 в
размер на 326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до 15.07.2009г., ведно със
законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на задължението и
разноските по делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на молба от 25.03.2013 г. ответникът „*Д е конституиран
като взискател по двете процесни изпълнителни дела съгласно разпореждане
на ЧСИ Р.Т. от 25.03.2013 г. Представени са рамкови към договора за
прехвърляне на вземания от 03.01.2011 г., в които под № 300 е вписано
задължение на ищеца.
С молба от 24.11.2015 г. е поискано от новия взискател предприемане
на изпълнителни действия спрямо длъжника чрез налагане на запори върху
трудови възнаграждения и справка за имуществото на длъжника по двете
изпълнителни дела – 274/2011г. и 275/2011г. Изискани са справки от НАП
НОИ, приложени към изпълнителните дела.
В отговор на отправено до работодател на ищеца искане за налагане
на запор върху трудово възнаграждение по изп.д. 275/2011 г., е получен отказ,
тъй като длъжникът получавал под минималния размер, видно от писмо от
18.12.2015 г. на *ООД /л.66 от делото/.
С молба от 14.09.2016 г. /л.66гръб/ взискателят * по изп.д. №
275/2011 г. е поискал извършване на справки и налагане на запори и възбрана
на притежавано имущество на длъжника, като са внесени дължимите
авансово такси.
Видно от молба от 14.03.2017 г. /л.71/ взискателят *Д по изп.д. №
274/2011 г. е поискал извършване на справки и налагане на запори и възбрана
на притежавано имущество на длъжника, като са внесени дължимите
авансово такси.
С разпореждане от 29.03.2017 г. е постановено налагане на запор до
трето задължено лице по изпълнително дело 274/2011г. до работодателя на
длъжника *.
Получен е отговор от 05.04.2017 г. /л.73 от делото/ от работодателя,
който отказва да превежда суми, поради получавано възнаграждение под
минималния размер.
С разпореждане от 15.04.2013 г, /л. 90 гръб/ е постановено налагане
на запор до трето задължено лице по изпълнително дело 275/2011г. до
работодателя на длъжника *.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
3
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на производството с оглед на релевираните
възражения, съдът намира следното:
Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с влязло в
сила определение №2848/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1904/2021 г. на ВОС.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството,
поради липса на правен интерес са неоснователни. Съгласно чл. 439, ал. 1 от
ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се
основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно
която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява
самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона
правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1
от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972
г.). С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност
на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от
висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното
тълкуване на разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и
озаглавена „оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително
производство като такова, а неговата материална законосъобразност –
изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.
Независимо от прекратяването на изпълнителното дело ищецът има правен
интерес да установи, че вземането вече не съществува. Налице е съществено
различие между института на погасителната давност и перемирането на
изпълнителното производство.
По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което
ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че
давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради
което предявеният иск е допустим за разглеждане.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките
за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на
изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен
срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по
изпълнителния титул.
Не е спорно между страните, а от приобщените изпълнителни дела се
установява, че е налице образувано изпълнително производство с предмет
оспорените вземания. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното
производство. Взискател по тези дела е ответникът, като възраженията срещу
пасивната легитимация на ответника са неоснователни. Макар и длъжникът
да не е уведомен по-рано за извършеното прехвърляне на вземанията срещу
него, същият е узнал за промяната на титулярството върху дълга, което се е
случило надлежно, поради което и искът е предявен срещу процесуално и
материалноправно легитимирана страна.
За да се прецени основателността на така предявения иск, съдът
4
съобразява дадените задължителни указания с т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по
т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В горецитираното тълкувателно решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Новата
давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Съгласно трайната съдебна практика, когато молбата за изпълнение
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то
също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният
запор – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно /в
този смисъл е и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г.,
IV г.о./.
От анализа на ангажираните по делото доказателства се установява,
че с молби от 14.09.2016 г. по изп.д. № 275/2011 г. и от 14.03.2017 г. по изп.д.
№ 274/2011 г. е поискано извършване на справки и налагане на запори и
възбрана на притежавано имущество на длъжника, като са внесени
дължимите авансово такси. С разпореждане от 29.03.2017 г. е постановено
налагане на запор до трето задължено лице по изпълнително дело 274/2011г.
до работодателя на длъжника *ООД. Разпоредено е от съдебния изпълнител
налагане на запор на трудовото възнаграждение, което съдът приема, че е
последното валидно изпълнително действие.
От датата на молбите на взискателя, с което са поискани
изпълнителни действия е започнал да тече нов петгодишен давностен срок,
който изтича най-рано на 15.09.2021г. по изп. д. № 275/2011г . и на 15.03.2022
г. по изп. д. №274/2011г. Следва да се подчертае, че съгласно трайната
съдебна практика не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на съответния изпълнителен способ да е задължително
успешно, за да се счита давността за прекъсната. Т.е. фактът, че от наложения
запор не са постъпвали суми по изп. дела, поради несеквестируемост на
трудовото възнаграждение, не е основание да се счита, че давността не е
прекъсната. Независимо дали поискания изпълнителен способ е реализиран и
е бил успешен, давността се счита за прекъсната и започва да тече нова
давност /така и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г.,
IV г.о./.
Следва да се отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на
Чл. 112 от ЗЗД (нов - ДВ, бр. 102 от 2020 г., в сила от 02.06.2021 г.), на която
се позовава ищецът и съгласно която с изтичането на десетгодишна давност
се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от
прекъсването й.
С Решение от 20.4.2021 г. на КС, обн. ДВ, бр. 35 от 2021 г. е обявен за
противоконституционен § 2 от ЗЗД, съгласно който за заварените случаи
давността по чл. 112 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо и при висящо изпълнително производство давността
започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е
5
образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато
вземането. С оглед действието на решенията на КС ех nunc (за напред),
предвидената в закона абсолютна давност, която е новост в
законодателството на Р. България, следва да се прилага занапред от влизане в
сила на закона /02.06.2021г./, като не й се придава обратно действие за
заварените случаи. Мотивите за подобно разрешение са в това, че
погасяването задължението по давност не е конституционно право, което да
се ползва с особена закрила. Според мотивите на Конституционния съд по
този начин се поставят в по-добра позиция длъжниците, които са се
възползвали от възможностите за забавяне принудителното събиране на
дълговете им и умишлено са увредили кредиторите си от тези, които са
спазили основополагащия за облигационното право принцип “Pacta sunt
servanda” (договорите трябва да се спазват), като длъжникът не би следвало
да може да черпи права от неправомерното си поведение.
По тези съображения, съдът намира, че абсолютната давност е
започнала да тече най-рано на 02.06.2021 г., която следва датата на
предявяване на иска за приемане на установено, че ищецът не дължи на
ответника, претендираните от него вземания, поради погасяването им по
давност.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Й. К. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
*срещу *ЕИК: *, седалище и адрес на управление гр. С* отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че ищецът не
дължи на ответника следните вземания- главница по договор за банков кредит
в размер на 9172,02лв, просрочена лихва в размер на 1480,60лв за периода от
05.09.2009-20.02.2011 г., просрочена наказателна лихва в размер на 243,67лв
за периода от 05.11.2009 г. до 11.03.2011 г., просрочена лихва по анекс№1 в
размер на 326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до 15.07.2009г., ведно със
законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на задължението и
разноските по делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв. юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч. гр.д. № 4288/2011 г. по описа на ВРС, както и главница по договор за
издаване на международна кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в
размер на 204,58лв за периода от 05.09.2009 г. до 21.02.2011 г., наказателна
лихва в размер на 102,11лв за периода от 05.10.2009 г. до 18.03.2011 г., ведно
със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от
21.03.2011г. по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 4282/2011 г. по описа на ВРС,
поради изтекла давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
6
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7