Решение по дело №205/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                            Р Е Ш Е Н И Е 

 

№  384                                            гр. Бургас                                 23.10.2019 г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               Председател : Иво Добрев

Секретар: Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 205 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез Венцислава Петкова- директор на дирекция „Държавни вземания“ против „Ети 81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.77, вх.Б, ет.7 и Л.М.Б. синдик на последното дружество, с която се претендира да бъде прието за установено, че публичните вземания за лихви в размер на 2074.40 лева, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Ети-81“ЕООД, обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №2018070902028 са обезпечени със запор, наложен с постановление изх.№С170002-022-0068725/10.11.2017г., вписано в централния регистър на особените залози под №2018070902028, даващ право на привилегировано удовлетворение на публичните вземания по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

Ищецът Национална агенция за приходите-гр.София твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Ети 81“ ЕООД гр.Бургас, в хода на което е постановено решение №394 от 19.11.2018г. по т.д.№ 327/18г. по описа на Окръжен съд-Бургас и обявена неплатежоспособността на длъжника. В търговския регистър е публикуван списъка на приетите вземания на кредиторите на последното дружество, в който били включени публични вземания, предявени от НАП в срока по чл.685 ал.1 ТЗ.

            Твърди се също така от ищеца, че от молбата за предявяване на вземанията и приложените към същата справки за размера на обезпечените такива, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и справка за публичните вземания, възникнали до датата на постановяване на решението ставало ясно, че вземането за лихва в размер на 3 100.93 лева е обезпечено с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 10.11.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, вписано в ЦРОЗ, но същото не било включено в списъка с претендираната от агенцията привилегия.

 Съдът по несъстоятелността уважил частично, подаденото възражение от ищеца, приемайки, че с привилегията по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ следва да се ползва само вземането за лихви в размер на 1026.53 лева, посочени в горното постановление, тъй като към момента на изготвяне на същото изискуема била лихва само в този размер.

Заявява се също така, че по аргумент от чл.724 ал.1 ТЗ привилегията, посочена в чл.722 ал.1 т.1 ТЗ следвало да се разпростира и върху натрупаната лихва върху обезпечените главници. По тези съображения се заявяват аргументи в подкрепа на становището, че запорът наложен с горното постановление следва да се приема като обезпечение, даващо поредност за удовлетворяване на публичните вземания, включително тези за лихви, начислени до момента на предявяване на вземанията по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

Възможността да бъде оспорено само съществуването на обезпечението- привилегията на вземане на кредитор била изрично уредена в закона и това следвало да стане по реда на предявяване на установителна претенция по реда на чл.694 ТЗ.

Дружеството-ответник не е депозирало отговор.

Синдикът Б. в постъпилия отговор посочва, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна. Не се оспорва факта на наложените обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ, но вписването на това обстоятелство, според синдика на дружеството не води до извод за промяна на реда за удовлетворяване. Имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност са наложени обезпечения се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК. НАП бил наложил обезпечения върху празни банкови сметки и при неизвестни на синдика данни за налични депозити, вложени вещи в трезори или суми, находящи се в банки.  

Такива данни не се съдържали както в молбата за предявяване на вземанията, постъпила от НАП, така и в материалите по делото за несъстоятелност, нито в настоящото производство. Налице било съществено несъответствие между представените от кредитора документи и претендираната от него привилегия. В молбата на НАП се претендирала сума, различна от тази записана в постановлението на публичния изпълнител, като във възражението се спорило за поредността на лихви в размер на 3100.93 лева.

Искът е с правно основание в чл. 694 ал. 1 ТЗ.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 694 ал. 1 е предпоставен от наличие на обявен в Търговския регистър списък на приетите от синдика вземания съгласно чл. 689  ТЗ и подадено от кредитора възражение срещу списъка на приетите от синдика вземания по чл. 690  ТЗ. След служебна справка по партидата на ответното дружество се потвърждават твърденията на ищеца, че спрямо „Ети- 81“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 394 от 19.11.2018г. по т.д. № 327 по описа на ОС- Бургас за 2018г., като същото е било спряно и възобновено с решение № 2118.01.2019 г. на същия съд. Страните не спорят, че в законоустановения срок, ищецът е подал молба за включване на вземанията му в списъка на приетите вземания на кредиторите. На 28.02.2019 г. в Търговския регистър е обявен списъка на приетите предявени вземания по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ, съставен от синдика Л.Б.. Против така съставения списък е подадено възражение от НАП, с което се възразява относно вписването за вземане за лихви до датата на откриването на производството по несъстоятелност в размер на 3 100,93 лева. С Определение № 399/29.03.2019 г. по т.д. № 327/2018 г. по описа на БОС молбата на ищеца е частично уважена за вземането му до размер на 1 026,53 лева.  Определението на БОС е обявено в ТР на 05.04.2019 година, а исковата молба е предявена на 15.04.2019г., следователно в срока по чл. 694 ТЗ. В този смисъл ТЗ не изисква обосноваването на друг правен интерес за предявяването на настоящия положителен установителен иск извън този, които е признат за значим от самия закон и формалните предпоставки, изрично определени в чл. 694 ТЗ и налични в конкретния случай. 

По делото след преценка на допустимостта на предявения иск, на ищеца е указано, че следва да установи съществуването на твърдяната от него привилегия по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, върху посочената в исковата молба сума от 2074.40 лева - лихви на заявеното от него основание.

От приложената по делото молба изх. № 24-02-251#18/08.02.2019, с която ищецът е предявил вземанията си пред съда по несъстоятелността е видно, че процесното вземане, представлява част от заявените вземания по раздел I – ви, в размер на  185 743,58 лева, от които 150 466,34 лева са главница, а 35 251,45 лева са лихви. Изложени са данни за основанията за възникване на тези задължения, но не са посочени конкретните им размери, а са претендирани като общ сбор. В коментирания раздел от молбата, кредиторът е посочил, че за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу дружеството- длъжник, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите. Запорът бил вписан в Централния регистър на особените залози по № 2018070902028 и обезпечавал събирането на публичните вземания, присъдени по изпълнително дело № 1702064422017 на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП – Бургас. Посоченото обезпечение обезпечавало вземанията по т. 1.1 до 1.2 включително /вземания по Справки – декларации №№ 020024467542/ 14.03.2017 и № 02002480849/15.05.2017/, от т. 1.4 до т. 1.15 включително /12 броя декларации образец 6/ и от т. 2.1 до т. 2.12 включително /12 броя декларации образец 6, част от които съвпадат с декларациите по точки от 1.4 до т. 1.15 /. От така представената молба не може да бъде направен извод, върху каква главница и  как е формирана сума за лихви в размер на 3 100,93 лева, привилегията върху част от която се претендира в настоящото производство. Такава констатация не може да бъде изведена от приложените към исковата молба декларации, за които ответникът твърди, че установяват размера на главницата, върху която е начислена лихвата. /представените по делото декларации са с входящи номера различни от посочените в молбата/.

С исковата молба е представена и „Справка за размера на обезпечените вземания срещу „Ети – 81“ ЕООД“, в която е посочен размер на вземанията на ищеца за лихви, разграничени по основание и по периоди-  до 19.11.2018 г. и до 06.02.2019 г. Видно е от справката, че липсва посочване на главницата върху която са начислени лихвите, за период до откриване на производството по несъстоятелност и до предявяване на вземането. Предвид посоченото справката не е доказателство, което дава яснота на посочения по-горе и останал неизяснен по делото въпрос за формиране на сумата за лихви и няма как да мотивира съда да уважи претенцията. Същата е непълна, неясна и въз основа на нея не може да се обоснове извод за основателност на иска.

По делото са приложени и постановление за налагане на обезпечителни мерки, както и удостоверения от Централния регистър на особените залози. От посочените документи става ясно, че в Централния регистър на особените залози е вписан запор под № 2018070902028 върху банковите сметки на длъжника в полза на ищеца. От постановлението се установява, че запорът е наложен, за да обезпечи събирането на установено и изискуемо публично вземане на ищеца по изпълнително дело № *********/2017 г., в размер на 23 317,44 лева, от които главница в размер на 22 290,91 лева и лихви в размер на 1 026,53 лева. От този документ може да се направи извод, че лихви в размер на 1 026,53 лева са установени по основание и размер, обект са на залога и подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, каквото е приел и съда по несъстоятелността. Дори при много внимателен и подробен прочит на данните, намерили отражение в това постановление няма как да се изведе начинът, по който е изчислен размера на търсената от ищеца лихва, за да бъде прието за основателно твърдението му за съществуването на процесната привилегия върху това вземане от 2 074.40 лева.

По делото следователно не са ангажирани доказателства, обсъждането на които позволява формиране на становище, че вземания на ищеца за лихва в размер на 3 100,93 лева са обезпечени с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170002-022-0068725/10.11.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, вписано в ЦРОЗ под № 2018070902028. Безспорно привилегията се разпростира и върху натрупаната лихва върху обезпечените главници, но както вече се каза от наличните писмени материали, не може да бъде установено, че търсената от ищеца лихва е начислена върху обезпеченото вземане, нито че това е действителният й размер. Съдът изрично е указал доказателствената тежест на ищеца- да установи съществуването на твърдяната от него привилегия върху претендираната сума за лихви, на заявеното от него основание, но такива достатъчно убедителни доказателства, подкрепящи изложеното в исковата молба не са ангажирани.

При това положение предявената от ищеца претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Въпреки, че не е предмет на настоящото дело, прави впечатление обстоятелството, че в т. 7 от съставения списък на приетите вземания от синдика, публикуван в търговския регистър на 28.02.2019 г., вземанията на кредитора- ищец за главница в общ размер на 182 386,83 лева са обявени с ред на плащане по чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ. Няма данни по настоящото дело, дали обезпечената с постановление за налагане на обезпечителни мерки и вписано в ЦРОЗ по № 2018070902028 главница в размер на 22 290,91 лева е част от претендираната главница в размер на 182 386,83 лева. Липсват и доказателства ищецът да е възразил за промяна в списъка на приетите вземания, с искане същия да бъде изменен, като бъде предвидено обезпеченото му вземане за главница в размер на 22 290,91 лева, да бъде признато с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ. Фактът, че в представената по делото  „Справка за размера на обезпечените вземания срещу „Ети – 81“ ЕООД“ главницата е посочена в размер на 0,00 лева, води до извод, че най -вероятно това вземане на кредитора е погасено. Кога, как и в какви размери евентуално е станало  погасяването не е ясно.

Следва да бъде посочено и обстоятелството, че ДОПК съдържа разпоредба, съгласно която имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече  са  наложени  мерки  за  обезпечаване  на публични  вземания  или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК- чл. 193 ал. 1 ДОПК. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба, когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред. Аналогична е и разпоредбата на чл. 724 ал.1 ТЗ, на която се е позовал ищеца и която предвижда,  когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. От посоченото следва да бъде направен извод, че ищецът трябва да се удовлетвори от сумите по запорираните сметки, като в случай, че те са недостатъчни да погасят целия размер на обезпеченото вземане, то остатъкът ще следва да се удовлетвори по общия ред.

Предвид изхода на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, а от ответника не са заявени такива.

За производството се дължи таксата по чл.694 ал.7 ТЗ в размер от 20,74 лв., тъй като тя не е събрана предварително, следва да бъде възложена на ищеца по делото с настоящото решение.

Воден от горното, Бургаски окръжен съд

                                     

                                     Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез Венцислава Петкова- директор на дирекция „Държавни вземания“ против „Ети 81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.77, вх.Б, ет.7 и синдика на последното дружество иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че публичните вземания за лихви в размер на 2074.40 лева /две хиляди и седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Ети-81“ЕООД, обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №2018070902028 са обезпечени със запор, наложен с постановление изх.№С170002-022-0068725/10.11.2017г., вписано в централния регистър на особените залози под №2018070902028, даващ право на привилегировано удовлетворение на публичните вземания по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

   ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез Венцислава Петкова-директор на дирекция „Държавни вземания“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Бургас сумата от 20,74 лева /двадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса за настоящото първоинстанционно производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на  страните по делото и синдика.

 

 

СЪДИЯ: