Р Е Ш Е Н И Е
№ 2278/24.11.2021г.
Град
Пловдив, 24.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Д., като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2294 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.Д.Т. *** срещу решение № 1044 от 09.07.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 3493 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2513057 на ОДМВР Пловдив,
с който на С.Д.Т., ЕГН **********,***, законен представител на „Алцек – 1“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш или
алтернативно да се върне делото за ново разглеждане, както да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът в писмено
становище оспорва касационната жалба и моли тя бъде отхвърлена поради липса на
съществени процесуални нарушения и доказаност на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и съдържа задължителните
реквизити, като са посочени: териториалната структура на МВР; мястото, датата и
точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер и собственикът
на МПС, неговият законен представител; описание на нарушението – управление на
лек автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч; нарушената норма – чл.21, ал.1 ЗДвП; размерът на глобата – 400
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане. При служебно
извършената проверка районният съд е установил, че не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно
автоматизирано техническо средство, защото е съставен протокол по чл.10, ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички задължителни реквизити,
като е удостоверено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, че измерването е в
стационарен режим. Макар снимката от мястото на поставяне на техническото
средство да е с лошо качество, само това обстоятелство не може да е мотив за
отмяна на електронния фиш според съда. Съществено процесуално нарушение не е
допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
наказания, не е препятствана възможността му да узнае за какво деяние с
неговите признаци от обективна и субективна страна е наказан.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Относно възражението
на касатора за изтекла давност по чл.34 и чл.82, ал.1 ЗАНН следва да бъде
отбелязано, че не е налице допуснато от районния съд противоречие с материалния
закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради
необсъждане на доказателства и възражения на страните, тъй като цитираните
правни норми не намират приложение.
В случая е издаден
електронен фиш, т.е., не се съставя акт за установяване на административно
нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не намира
приложение чл.34 ЗАНН.
Давността по чл.82 ЗАНН касае изпълнението на административното наказание, което изисква да е
налице влязло в сила наказателно постановление или електронен фиш. Очевидно,
след като се извършва съдебен контрол за законосъобразен на процесния
електронен фиш, той не е влязъл в сила и все още не подлежи на изпълнение, като
е без правно значение датата на извършване на административното нарушение.
Нормата на чл.189,
ал.5 ЗДвП е императивна и предоставя правна възможност на собственика на МПС да
избере, дали да отпадне неговата административнонаказателна отговорност, ако
изпълнени всички императивно определени условия (да спази 14-дневният
преклузивен срок, в който трябва да се подаде писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство) или да не възползва от така предоставената му от
закона възможност. Т.е., за да намери приложение нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП
се изисква активно поведение от страна на собственика на МПС, каквото в случая
очевидно е липсвало, поради което касаторът не може да търси благоприятни за
себе си последици от собственото си пасивно поведение. В този смисъл
възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон от
страна на районния съд са напълно необосновани.
Що се касае до
възражението за неяснота относно мястото на извършване на нарушението,
действително в решението на районния съд са налице неточности, каквито обаче не
се установява да има в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. и в снимката на процесното МПС от мястото на нарушението, поради което
допуснатите от съда технически грешки в съдебното решение не са повлияли върху
правилната преценка на фактите и върху правилността на правните изводи на
районния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение
същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1044
от 09.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 3493 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.