ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12574
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110154550 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 290188 / 13.09.2024 г. от Б. С.
З., ЕГН **********, с адрес: **************, чрез адв. В. Р. Й. срещу М (М), сдружение
регистрирано съгласно швейцарското законодателство с ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: ****************************** Президент с искане да
бъде признато за установено, че е налице ******** от страна на Мт спрямо Б. С. З., поради
обстоятелството, че ********************************
Съдът намира, че е сезиран единствено с иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от
Закона за защита от ******** с искане да бъде установена ******** по
********************************
С отговора на и****************************************************
При служебната проверка на международната компетентност на българския
съд настоящият състав приема следното:
Съдът е длъжен да следи служебно за своята международна компетентност (чл. 15
ГПК), независимо дали компетентността се урежда от регламент на Европейския съюз (ЕС),
от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП (така
Определение № 543 от 28.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1108/2023 г., III г. о.). Съгласно чл.
28, ал. 2 КМЧП съдът се произнася с определение за наличие или липса на международна
компетентност след изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен когато изборът
на съд е направен в хода на производството.
Ищецът Б. С. З. е с постоянен и настоящ адрес в Република България /
**************/.
Ответникът М е със седалище и адрес на управление в************************* /
************************/.
За определяне на международната компетентност при дела с международен елемент
със страни от Република България и Конфедерация Швейцария, приложимият нормативен
акт е Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела/Конвенция от Лугано/.
Съдът намира, че компетентността следва да се определи съгласно чл. 5, т. 3 от
Конвенцията, а именно по правилото, че срещу лице, което има местоживеене в държава,
обвързана по настоящата конвенция, може да бъде предявен иск в друга държава, обвързана
по настоящата конвенция по дела относно гражданска отговорност, *********** в
съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи *************
1
В чл. 71 от Закона за защита от ********та се съдържа уредба, даваща възможност
за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта на ******** и осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението/ в
т. см. Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и
ОСС на Първа и Втора кО.ия на Върховния административен съд/. Може да се направи
извод, че исковете по чл. 71 от Закона за защита от ********та всъщност предвиждат една
особена извъндоговорна ********** отговорност, различаваща се от общата уредба по чл.
45- 54 ЗЗД имаща за предмет констатирането / чл. 71, ал. т.1/, преустановяването/ чл. 71, ал.1,
т.2 /и обезвредата /чл. 71,ал.1, т.3/ вследствие на противоправното поведение, изразяващо се
в нарушение на***************/********/.
Настоящият състав намира, че при твърдяната процесна ******** липсва
пространствена връзка между деянието и точно определено географско място доколкото се
касае за организиране на *********************** В този случай единствената сигурна
връзка на такива ******* с определено физически конкретизирано пространство е мястото
на настъпване на вредите, което в общия случай съвпада с местопребиваването на
пострадалия, където той би възприел промяната в правилата за организиране на
***********. (в този смисъл-Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по
съединени дела C-509/09 и C-161/10 (eDate Advertising GmbH и Olivier Martinez и Robert
Martinez срещу X и MGN Limited, попреюдициални запитвания, отправени от
Bundesgerichtshof и от Tribunal de grande instance deParis, както и съдебната практика на
българските съдилища: Определение от 12.12.2019 г. По ч.гр.дело №14099/2019 г. на СГС-ІІ
А възз.с-в, Определение №165/25.07.2022 г. по ч.гр.д. №2476/2022 г. на ВКС-І г.о.,
Определение №50216/29.09.2022 г. по ч.гр.д.№2972/2022 г. на ВКС-І г.о.).
Не могат да се споделят аргументите, че исковете касаят оспорване по същество на
решения на управителни органи на юридическо лице. Ищецът не отправя искане до съда за
отмяна или прогласяване на недействителност на решение-сделка, нито излага доводи да
има легитимация да стори това. Отправеното е искане единствено за констатиране
на********************.
Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск-допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 28 КМЧП,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА Софийския районен съд за национално и местно компетентен да разгледа
правния спор, предмет на гр. д. № 54550/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 46
състав.
ОБЯВЯВА, че приложимо право относно предпоставките за констатиране на
**************/********/ е материалното право на Република България.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. от
13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 290188 / 13.09.2024 г. от Б. С.
З., ЕГН **********, с адрес: **************, чрез адв. В. Р. Й. срещу М (М), сдружение
регистрирано съгласно швейцарското законодателство с ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: ****************************** Президент с искане да
бъде признато за установено, че е налице ******** от страна на Мт спрямо Б. С. З., поради
обстоятелството, че националната му ***********************.
Ищецът твърди, че е ***************************************** a същото
2
сдружение е член на****************. ********************е член на**************
Сочи се, че ************* - I**************
Поддържа се, че на 22 май 2019 г. М обява, че ***** е лишена от правото да
организира ********************* г., поради временно спиране на правата на *****.
Причината, която М посочва като основание за решението си е *******************“ в
*****. В резултат на това действие на М ********************* г. са организирани не от
*****, а от специална работна група, назначена от М. На 24 юни 2022 г. от М изпращат
писмо до ********** Президент на *****, с което го уведомяват, че Изпълнителното бюро
(Управителния съвет) на М единодушно е приело решение, че ********* за участие и
******************* *****. По-късно, през 2023 г., на проведената в
***********************************
На 30 май 2024 г. на официалната интернет страница на М - ********** било
публикувано официално изявление на М, в което се посочва, че липсата на ************
при ***** е една от причините М да оттегли признанието си към *****, поради което *****
не участва нито в **********, нито в организацията на *****************
Поддържа се, че според чл. 19 от ЗФВС на територията на България може да има
само една спортна федерация по определен спорт и само една спортна федерация може да
получи лиценз от Министерството на младежта и спорта и да управлява и организира
съответния спорт в България. Друго допълнително изискване по ЗФВС, за да бъде издаден
спортен лиценз за спортна федерация е, последната да бъде член на международна спортна
федерация по съответния вид спорт или да е подала документи за членство - чл. 21, ал. 1, т.
5. Прави се извод, че доколкото може да има само една ****************, то към настоящия
момент само и единствено ******, която е член на *****, има**************************
България. Поради тази причина, всеки ************************
Твърди се, че във връзка с изявлението на М, че
*************************************************************************
Излагат се доводи, че това изявление на М е в нарушение на един от
фундаменталните принципи на ******** и форма на ********.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М, чрез адв. О. П. Т. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва както допустимостта, така и основателността на
предявения иск.
Твърди се, че една от ролите, които М няма, включително по отношение на
***********, е да организира самите спортни състезания и да определя правилата, които ги
уреждат. Това е ролята на международните федерации- международни неправителствени
организации, които администрират един или повече спортове на световно равнище. Те
обединяват националните организации, които администрират същите спортове.За да бъдат
част от **********, международните федерации трябва да бъдат признати от М (чл. 3 от
Олимпийската харта). Като запазва своята независимост и самостоятелност при
администрирането на своя спорт, за да бъде призната, всяка международна федерация
трябва да има устав, практики и дейности, които да са в съответствие с Олимпийската харта
и други правила, приложими за ********** (чл. 25 от Олимпийската харта).
Поддържа се, че ********************************************
Излагат се доводи, че****************************************************
Сочи се, че след *********** в ********* Изпълнителният съвет на М решил
временно да спре признаването на (***** С оглед на временното спиране на признаването
на **************** и в интерес на спортистите, М, като изключителна мярка е създал
независимо звено с цел организиране на *********с на *********** в ***** г. (през 2021 г.),
включително квалификационната програма, и го включи в програмата за състезанията
3
по***********. На ************** г. Сесията на М (т.е. Общото събрание на членовете
на М), следвайки препоръката на Изпълнителния съвет на М, окончателно оттеглило
признаването на ********* Сесията решила също така да запази**********на ***********
*********** в интерес на спортистите, въпреки липсата на призната ***** Обстоятелствата,
довели до оттеглянето на признаването от М, включително различните нарушения от страна
на**** на Олимпийската харта и други правила, издадени от М, както и дългата процедура,
предшестваща изключването, са представени в обобщен вид в раздела „факти“ на
Решението на Швейцарския федерален съд от 12 септември 2024 г. (референция
4А_264/2024) , както и в Решението на ******** от 2 април 2024 г, (референция ********
2023/А/9757). Прави се обобщение, че основанията за изключването на ***** са свързани с
ендемични проблеми на управлението, корупцията и манипулирането на боксовите мачове.
Тези проблеми сериозно застрашават интегритета на спорта. Твърди се, че Решението за
оттегляне на признаването е взето след продължителна процедура, по време на която*******
имала възможност да бъде изслушана многократно и са предоставени няколко възможности
да направи промени в своето управление и дейност. Това решение било обжалвано пред
Спортния арбитражен съд в Лозана - ******** - независим арбитражен съд, който разгледал
жалбите на*******с пълни правомощия за преразглеждане и потвърдил изцяло решението
на М, както относно неговата правилност, така и относно неговата законосъобразност.
Швейцарският върховен федерален съд на свой ред отхвърлил жалбата (искането за отмяна)
на ***********срещу Решението на ********. Оттеглянето на признаването на *********е
счетено за законосъобразно и е окончателно и изпълнимо, потвърдено от съответните
съдебни актове със сила на пресъдено нещо.
Представени са писмени доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита от ********.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на
чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
-В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че по
отношение на него *********************.
-При установяване на горното, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.
ответникът следва да докаже, че принципът на *****************
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
УКАЗВА на ответника, че не е представил цитираните в отговора чрез
посочване на хиперлинкове Решение на Швейцарския федерален съд от *********** г.
(референция *************) и Решение на ******** от ***************г, (референция
******** **************).
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане
на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат
да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
4
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 28, ал. 3 и чл. 44, ал. 2
КМЧП единствено в частта относно определянето на компетентния съд и приложимото
право, пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в
седмодневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5