Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……42…… 15.03.2019 година град Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд
наказателен състав
На деветнадесети февруари Година
2019
В публичното заседание
в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове:1.БОРЯНА БОНЧЕВА
2.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
секретар Петя
Делчева
Прокурор
като разгледа
докладваното от
чл. с. Боряна Бончева
ВНАХ дело № 31 по описа за 2019 година
произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С решение №214/28.11.2018год., постановено по
НАХД № 442/2018год. РС- Димитровград е признал обвиняемия А.Д.Д., роден на ***г.
в гр.***********., живущ ***, *****, *********** гражданин, **********, със **********, ********, ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.03.2018г. в
гр.Димитровград упражнявал занаят - извършвал таксиметров превоз на пътници с
л.а.„Ауди“ с рег.№ *******срещу уговорено заплащане, без да има съответна правоспособност
/придобита по реда на чл.24 и сл. от Закона за автомобилните превози/, поради което и на осн. чл.324,ал.1 НК
и чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „ глоба“ в размер на 3000 (три хиляди)
лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия, който в
законоустановения срок, чрез защитника си е подал жалба, в които се релевират
доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради обективната
несъставомерност на вмененото му престъпление. Прави се искане за отмяната на
атакуваното решение и постановяване на ново, с който обвиняемият да бъде
признат за невиновен.
Обв. Д. моли подадената жалба да бъде уважена, Моли наказанието му да бъде
намалено.
При упражняване правото си на последна дума обвиняемия моли за
справедливост.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, както и доводите, направени в съдебното заседание и
след цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319
от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, РС- Димитровград е провел съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, като на основание чл.
378, ал.2 от НПК е съобразил, както събраните пред него, така и на
досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, обясненията на обвинямеия Д., показанията на свидетелите Г., С., Т., А.,
Г., К., Б.и П.
Пред настоящата съдебна инстанция бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, касаещи
влошено здравословно състояние на обвиняемия, както и Удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил серия ВТ № ****** въз основа на Протокол № 031/ 09.03.2006год. , издадено на
14.06.2018год. и валидно до 14.06.2023год..
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите
и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели и приложените
писмени доказателства.. Не са налице основания за промяната на приетата от
първосстепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена,
на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на
доказателствената съвкупност по делото сочи на следното:
Обвиняемият А.Д. е на **г.,
живущ ***. Същият е правоспособен като водач на МПС и притежава СУМПС
№*********************категории С, ТКТ, В, АМ. Има регистрирани множество
извършени нарушения по ЗДвП, за което е бил санкциониран многократно. На
09.03.2018г. сутринта, св.Н. А. от с.*******,
община *********, област *********** дошла в гр.Димитровград на пазар и след като напазарувала
отишла до автобусната спирка в близост до пазара, където зачакала автобуса за
гр.Хасково. Същият ден на пазара в гр.Димитровград била и св.Д.Д., живуща ***,
която имала маса на пазара и след приключване на работния ден отишла също на
спирката в близост до пазара, за да чака автобуса за гр.Хасково. След известно
време от там минал обв.Д. с автомобила си- „Ауди“ с рег.№ *******и попитал
чакащите на спирката дали има някой за гр.Хасково. Казал също, че ще ги закара
на цената на автобусния билет - 2лв. Св.А. и св.Д. казали, че са за гр.Хасково
и се качили при него в автомобила. Обв.Д. потеглил с автомобила си и пътниците
за гр.Хасково. Пътьом спрял и на автобусната спирка в кв.Т., на
бул.„*********“, където отново попитал чакащите на спирката дали има някой за
гр.Хасково. На спирката била св.К. Т., която познавала обв.Д. като лице, което
се занимава с превоз на пътници с автомобила си по линията Димитровград-Хасково
на цената на автобусния билет, тъй като преди ползвала тази услуга от
обвиняемия. Св.Т. се качила при него, като знаела, че следва да заплати цената
на билета - 2лв. при пристигането си в гр.Хасково, както била правила и друг
път при пътуванията си с обв.Д.. В автомобила се качил и св.А. Г., който също
пътувал за гр.Хасково и чакал автобуса. След като автомобила се напълнил с
пътници, обв.Д. ***. Същевременно на изхода на гр.Димитровград, на
ул.„*********“, до УСМ, се намирА. св.Г. Г., заедно с А. А., П. К. и В. Д.-
полицаи в РУ-МВР- Димитровград. Полицейските служители били там, изчаквайки конкретния
автомобил, за който имали информация, че извършва нерегламентиран превоз на
пътници. Около 11,00ч. същите забелязали. лекия автомобил „Ауди“ с рег.№
*******и подали сигнал със стоп-палка на водача. При спирането била извършена
проверка, като която установили, че в автомобила има пътници. Разговаряли с тях
и установили, че обв.Д. *** срещу сума, равна на цената на автобусния билет. За
случая били уведомени и органите на Областен отдел на „Автомобилна
администрация“- Хасково, като на място дошли служителите от отдела - св.С. К.,
св.Б. Б.и св.Г. П. На водача бил съставен АУАН, било иззето СРМПС и свалена
предната регистрационна табела на автомобила.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета
на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика, като
противоречията в доказателствените материали. са подложени на внимателен
анализ. В мотивите на постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата. Без да бъдат преповтаряни изводите
на РС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията на защитата, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Въззивната инстанция напълно се солидаризира с решението на контролирания
съд да кредитира изцяло събраните по делото доказателства, както свидетелските
показания, така и писмените доказателства, доколкото същите се явяват
еднопосочни, непротиворечиви и житейски логични. Всички разпитани по делото
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото лица и са от категорията на
очевидците. Част от тях са полицейските служители, които следствие направената
проверка на обв.Д. са установили липсата на правоспособността му, което е
потвърдено и от инспекторите от ОД „ Автомобилна Администрация „ Хасково.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства очертават
една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия
механизъм и предмет на извършване, така и авторството на обв. Д..
Предвид всичко изложено, първостепенният съд е направил правилни правни изводи,
в съгласие със закона и константната съдебна практика, досежно съставомерността
на инкриминираното деяние, доколкото събраните по делото доказателства сочат на
това, че извършеното на инкриминираните дата и място от обвиняемото лице
осъществява, от обективна и субективна страна, състава на престъплението за
което му е ангажирана наказателната отговорност, а именно по чл.
324, ал.1, пр.1 от НК.
Въззивният съд не споделя направеното в жалбата възражение за неналичието на
обективна съставомерност на процесното деяние, тъй като според защитата, от
доказателствата не се доказва, че обв. Д. е упражнявал професия шофьор на такси, доколкото към момента на спирането
му от полицейските служители за проверка, не е извършвал превоз на пътник срещу
заплащане, въпреки че пред настоящия състав се представи Удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 324 НК са обществените отношения по спазване на правилата за осъществяване на
определени дейности.
От обективна страна е необходимо упражняване на професия или занаят, без
извършителят да притежава съответна правоспособност. Дефиниция за
"професия" е дадена в Закона
за професионалното образование и обучение- пар.1, т.2 понятието е
определено като вид трудова дейност, за която се организира професионално образование
и професионално обучение. Законът за занаятите в чл. 3 регламентира
"занаят" като "дейност за производството на изделия и/или
предоставянето на услуги по занаятчийски начин". Понятието
"правоспособност" е било обект на разглеждане от Тълкувателно решение
№ 31 от 1969 г., с което е прието, че под понятието "съответна
правоспособност" употребено в чл.
324, ал. 1 НК, трябва да се разбира признатата по съответния ред подготовка
за правилно упражняване на определена професия или занаят от едно физическо
лице. Административното разрешение, което в известни случаи се дава за
упражняване на занаята, не създава правоспособност. Последната се придобива
чрез получаване на специални знания за съответната професия или занаят и веднъж
придобита по установения от закона ред, тя не зависи от наличността или
отсъствието на разрешение на административния орган. В конкретния случай
професията, която обвиняемият е упражнявал неправомерно е на водач на лек таксиметров автомобил. Видно от Списъка на
длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите с влезлите
в сила промени към 1.01.2012 г. професията "шофьор на такси" е
посочена под код 8322/2005, като критериите за упражняване на същата са
изброени в чл. 18 от Наредба № 34 за таксиметров
превоз на пътници действаща от 06.12.1999 г. Съгласно цитираната наредба
водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря
на следните изисквания: да притежава свидетелство за управление на МПС; да не е
осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или
административен ред от правото да управлява моторно превозно средство; да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; и да притежава
удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", валидно за съответната община. Въпреки, че пред настоящата инстанция
бе представено, последният изброен изискуем документ, който е за определен срок
– 14.06.2018год-14.06.2023год., не се променя изводът на РС, че към
инкриминираната дата 09.03.2018год. такъв документ не му е бил издаден. Д. не притежава и Удостоверение за психологическа
годност. Разпоредбата на чл.
8, ал.1, изр.1, пр.1
във вр. с чл.
1, ал.1, т.3. от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии във вр. с чл.
16, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници
предвижда, че при постъпване на работа като водач на таксиметров автомобил
всяко лице следва да разполага с в Удостоверение за психологическа годност.
Така е налице и още едно специфично изискване с оглед придобиване на
правоспособност за упражняване на таксиметров превоз, което изискване по
отношение на обвиняемия в настоящото производство не е било налице, доколкото
същият не е разполагал с такова към инкриминираната дата. Така не е било
изпълнено и това специфично изискване за придобиване на правоспособността за упражняване
на професията водач на лек таксиметров автомобил. От изложеното до тук следва
напълно правилното и законосъобразно заключение на първоинстанционния съд, с
което се солидаризира и въззивният, а именно, че Д. е упражнявал професията
водач на лек таксиметров автомобил без да има съответна
правоспособност. В този смисъл обвиняемият е осъществил престъпния състав по чл.
324, ал.1 от НК, реализирайки на 09.03.2017 г. таксиметров превоз, без
правоспособност. Съставът на престъплението по чл.
324, ал.1, пр.1 от НК е формален, на просто извършване, т.е не е необходимо
да се изследват наличието или не на вредни последици от противоправното и
виновно деяние.
Вярно и точно районният съд е установил и прецизирал и субективната страна
на извършеното от обвиняемия престъпление, като извършено съзнателно, виновно,
при форма на вината "пряк" умисъл. Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и пряко е целял този противоправен резултат. Той е съзнавал, че упражнява
професия – водач на лек таксиметров автомобил
без да притежава съответна правоспособност и въпреки това е упражнявал тази
професия.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на
установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по отношение на обв. Д. са налице материално –
правните предпоставки, предвидени в нормата на чл.
78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, като в същото време отсъстват
отрицателните, възпрепятстващи възможността за приложение на чл.
78а, ал. 1 от НК, предпоставки на ал. 7 на същата норма. Обвиняемото лице
не е било осъждано за престъпление от общ характер и към момента на
осъществяване на процесното деяние не е било освобождавано от наказателна
отговорност, по реда на глава
VIII, раздел IV от НК, признато е за виновно за умишлено престъпление, за
което се предвижда наказание до три години "лишаване от свобода", от
деянието не са настъпили имуществени вреди, които да бъдат възстановени, като в
същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна
повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и
по повод изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления. В
подкрепа на изложеното са и задължителните указания, дадени с Постановление №
7/1985 г. на Пленума на ВС, по-конкретно т. 2, б. "б".
Първоинстанционният съд е наложил наказанието „ глоба „ при баланс на
смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като е взел предвид упоритостта на
обвиняемия при извършване на деянието от една страна, а от друга
обстоятелството, че е пенсионер, съобразно имущественото му положение. Пред
настоящата инстанция бяха представени допълнителни доказателства, установяващи
влошено здравословно състояние, както и че същият е със 71 процент трайно
намалена работоспособност. Това налага ревизия на размера на наложената „
глоба“ като същата следва да бъде намалена до законовия минимум от 1000лв.,
предвиден в разпоредбата на чл. 78а
от НК. Така отмереният размер на административното наказание настоящата
съдебна инстанция намира за достатъчен обвиняемият да осъзнае не само
законовата, а и житейски обусловената необходимост от спазване на правилата за осъществяване на
професията водач на лек таксиметров автомобил.
Въззивният съд счита, че именно така определеният размер на
административното наказание "глоба" в най - пълна степен ще обезпечи
постигане целите на същото, предвидени в чл. 12 от ЗАНН като, от една страна, ще се спомогне обвиняемият да се превъзпита към
спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и предупредително не само
върху него, а и спрямо останалите членове на обществото, а от друга страна -
тези санкционни последици ще въздействат възпиращо в достатъчна степен върху
последващото поведение на самия обвиняем, което да бъде в пределите на закона.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на
обжалваното решение, въззивната инстанция намира, че следва да измени решението
като намА. размера на наложеното административно наказание „ глоба „ от 3000лв.
на 1000лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 214/28.11.2018год., постановено по НАХД № 442/2018год.
досежно размера на наложеното на обвиняемия А.Д.Д. с ЕГН **********
административно наказание „глоба„ , като намаля същия от 3000/ три хиляди/лв.
на 1000 /хиляда/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: