№ 1043
гр. П***, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П***, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102362 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЮС. ЕДН. П. чрез пълномощника адвокат А., твърди че заема
длъжност полицай в ОДМВР – П*** по служебно правоотношение въз основа
на заповед от 02.10.2015 г. и изпълнява служебните си задължения на
ненормиран работен ден. Твърди, че при липса в специалния ЗМВР на уредба
на начина на компенсиране на положения извънреден труд по служебно
правоотношение, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 262 от
КТ, според която извънредният труд се компенсира чрез заплащане на
допълнително възнаграждение. Твърди, че през периода от 30.06.2018 г. до
30.06.2020 г. и до момента изпълнява служебните си задължения на дневни и
нощни смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно
изготвените и утвърдени от началника на районното управление месечни
графици при сумирано отчитане на работното време. Извънредният труд
(нощният труд) съгласно утвърдените от работодателя правила се отчита за
период от три месеца и се изплаща, ведно с полагащото се трудово
възнаграждение след края на всяко тримесечие, отчитайки го по отделно перо
– извънреден труд. Твърди, че за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2020 г. е
положил нощен труд в размер на 979 часа, който следва да му бъде заплатен
като извънреден труд, като бъде умножен по коефициент 1.143, за да бъде
приравнен към дневния труд, а именно: главница в размер на 2 401.69 лв. и
лихва за забава в размер на 492.68 лв., дължима за периода от края на всяко
тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за
положения нощен труд, до подаване на исковата молба. Твърди, че следва да
се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която предвижда
1
преизчисление на положения нощен труд. Позовавайки се на разпоредбата на
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР и тълкувайки текстовете на приетите въз основа на нея
наредби: отменените Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 81213-
592/25.05.2015 г. и действащата понастоящем Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. твърди, че липсата на изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен не означава законово въведена забрана за
преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в законовата уредба на този вид отношения,
изискваща субсидирано прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Излага доводи, че в противен случай държавните служители в МВР биха били
в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Сочи, че
основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи
наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени
при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд следва да бъде приравнен
на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от ищеца труд за исковия период. Поради факта, че през исковия
период ищецът е полагал нощен труд, който не е преобразуван чрез
преизчисление с коефициент 1.143 и съответно не му е заплатен като
извънреден труд, моли да бъде осъден ответникът да му заплати дължимото
трудово възнаграждение за положения нощен труд в размер на 2 401.69 лв. и
лихва за забава в размер на 492.68 лв. (след допуснатото от съда изменение на
исковете), дължима за периода от края на всяко тримесечие, през което е
следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд, до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба. Претендира заплащане на сторените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ОДМВР – П*** чрез
пълномощника юрисконсулт П. оспорва исковите претенции по основание и
размер. Твърди, че ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения съгласно
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Сочи, че
законодателят прави явно и недвусмислено разграничение между неговия
статут и статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
който се урежда със ЗДСл, и статута на лицата, работещи по трудово
правоотношение, който се урежда при условията и по реда на КТ и на ЗМВР.
Твърди, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители за прослужено време, изпълнение на специфични служебни
дейности, извънреден труд, работа при специфични условия и постигнати
резултати в служебната дейност, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР – допълнителните
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
2
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като чл. 179, ал. 4 от ЗМВР дава възможност за изплащане на
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет. Сочи, че разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е
императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР, изразено в броя на
часовете – 8, независимо дали се полага през деня или през нощта. Твърди, че
за държавните служители в МВР е установена по-голяма нормална
продължителност на работното време за разлика от работниците и
служителите по КТ поради основните функции на МВР за защита на правата
и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на
националната сигурност, опазването на общия ред и пожарна безопасност и
защита на населението. По тези съображения счита, че статутът на
държавните служители – полицейски органи, е различен от статута на
държавните служители и по отношение на тях са неприложими нормите на
общото законодателство като ЗДСл и КТ. Счита, че са неприложими и
нормите на НСОРЗ, тъй като от една страна законодателят е ограничил
приложението й по отношение на служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, а от друга
страна не са налице следните предпоставки: продължителност на нощно
работно време, която да е по-малка от продължителността на дневното, и
трудово възнаграждение да е заработено по трудови норми. Признава, че през
исковия период ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД на МВР –
П*** по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал
нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., който труд му е бил заплатен в размер
на 0.25 лв. на час съобразно чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗМВР и
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (отменена), Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. (отменена) на министъра на вътрешните работи и в
размер на 1.00 лв. на час съобразно чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗМВР и
Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Признава също така, че положеният от ищеца нощен труд през исковия
период не е бил приравнен на дневен чрез умножение е коефициент 1.143 и
съответно получаващата се по този начин разлика не му е била заплатена като
възнаграждение за извънреден труд. Изразява становище, че не е налице
празнота в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отменена) и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., а преуреждане по нов начин на въпроса за
отчитане на нощния труд на държавните служители в ЗМВР и изоставяне на
разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена),
броят на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Сочи, че ЗМВР
изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за
приемане на наредба относно реда за организацията, разпределянето,
отчитането на работното време на държавните служители в МВР и че такава е
приета, поради което не може да се говори за празнота в законодателството.
Обосновава неприложението на разпоредбите на НСОРЗ и с наличието на
3
други привилегии за служителите на МВР с оглед специфичната им дейност,
като например по-високи размери на допълнително възнаграждение за
прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и
други. Сочи съдебна практика в този смисъл. Моли за отхвърляне на
исковете, включително на иска за заплащане на лихва за забава. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от удостоверение с рег.
№ 312р-99906/26.05.2021 г., че ищецът полага труд по служебно
правоотношение като „старши полицай“ в Участък Б*** към РУ-П*** при
ОДМВР – П***, считано от 02.10.2015 г.
Няма спор, че служебните си задължения ищецът изпълнява на дневни
смени от 07.00 ч. до 19.00 ч. и нощни смени от 19.00 ч. до 07.00 ч. на
следващия ден, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно
изготвени и утвърдени от началника на РУ – П*** месечни графици при
сумарно отчитане на работното време.
От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза
се установява, че през периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2020 г. ищецът е
положил общо 2 261 часа нощен труд, за което е получил възнаграждение в
размер на 829.25 лв. Размерът на положените часове нощен труд, приравнени
към дневен труд с коефициент 1.143 за посочения период, е общо 2 584 часа.
Разликата между положените часове нощен труд и положените часове нощен
труд, коригирани към дневен такъв, е 323 часа. Сумата на неначисленото
брутно възнаграждение на ищеца за процесния период е общо в размер на 2
401.69 лв., а дължимото нетно трудово възнаграждение е в размер на 2 161.52
лв. Обезщетението за забава за процесния период е общо в размер на 492.68
лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 3
от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд и лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
служебно правоотношение между страните през исковия период, полагане на
извънреден (нощен) труд от ищеца и изпадане на ответника в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (в приложимата
редакция преди изменението с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Съгласно чл.
4
187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. С изменението на закона,
обнародвано в ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., в текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е
добавено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22.00
и 6.00 ч. Създадена е нова ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, която предвижда, че при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
В приетата на основание чл. 187, ал. 10 от ЗМВР Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсираното на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, приложима към исковия период и към
момента отменена, както и в действащата към момента Наредба № 8121з-36
от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсираното на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР липсва разпоредба, която да предвижда при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 ч. да се умножава по коефициент, както е предвиждала
действалата преди исковия период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсираното на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (понастоящем отменена).
По различен начин са решени тези въпроси в разпоредбите на КТ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 140 от КТ
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа през
периода 22.00 ч. до 6.00 ч., а съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
С оглед на посочените правни норми следва да се приеме, че до
изменението на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. относимият към спора
въпрос за нормалната продължителност на работното време на държавните
служители на МВР през нощта и за начина, по който следва да се извърши
отчитаното и заплащането му при сумирано отчитане на работното време, не
е бил уреден в специалния ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
5
прилагането му. Следователно е налице празнота в закона, която следва да се
запълни с прилагането на правото по аналогия – в случая с чл. 140 от КТ и чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ.
При тези изводи на съда и с оглед установените по делото
правнорелевантни факти предявените от ищеца искове следва да бъдат
уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен през
исковия период извънреден труд, получен в резултат от преизчисляване на
положения нощен труд с методиката в НСОРЗ, както и дължимото
обезщетение за забава за посочения в исковата молба период, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Съгласно Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. на
ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на
ВКС, ІІІ г.о. няма пречка в полза на ищеца да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане
на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението това е ясно
посочено. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, съдебният
изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да
отдели суми за изплащане на тези задължения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
а на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК да заплати
по сметка на Районен съд – П*** държавна такса в размер на 146.07 лв. и
изплатеното от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 във връзка с чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца е неоснователно, тъй като същото е
съобразено с минималните размери, определени по правилата на чл. 7, ал. 2, т.
1 и 2 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за всеки от предявените искове.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – П***
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– П***, ЕИК ***, адрес: гр. П***, пл. „С***“ № ***, представлявана от
директора П*** С*** Ш***, да заплати на ЮС. ЕДН. П., ЕГН ********** от
гр. Р***, общ. Р***, обл. П***, ул. „К***” № *** дължимото му
допълнително брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд
през периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2020 г. в размер на 2 401.69 лв.,
получено в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с
6
методиката в НСОРЗ, както и обезщетение за забава в размер на 492.68 лв. за
периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време до подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 07.07.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– П***, ЕИК ***, адрес: гр. П***, пл. „С***“ № ***, представлявана от
директора П*** С*** Ш***, да заплати на ЮС. ЕДН. П., ЕГН ********** от
гр. Р***, общ. Р***, обл. П***, ул. „К***” № *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– П***, ЕИК ***, адрес: гр. П***, пл. „С***“ № ***, представлявана от
директора П*** С*** Ш***, да заплати по сметка на Районен съд – П***
държавна такса в размер на 146.07 лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
7