Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261201/22.11.2021 г., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 60-ти
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Кина Киркова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 922 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета
от ГПК.
Образувано
е по предявени от Г.Л.Б. срещу Г.К.Г., искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 11 000 евро, представляваща заета сума по
сключен между страните в устна форма договор за заем от 24.11.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда –
13.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1240,56
евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.01.2019 г. до 10.02.2020 г., на основание чл. 79 ал. 1 предл. 1, във връзка
с чл. 240 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 24.11.2018 г. в гр. Берлин е
сключен договор за заем за сумата от 11 000 евро, като са уговорили сумата
да бъде върната до 31.12.2018 г. Поддържа се, че длъжникът не е върнал сумата в
уговорения срок и дължи същата с обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Направено
е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения
иск. Сочи се, че дадената в заем сума е погасена, като сумата от 8500 евро е
заплатена по молба на ищеца на нотариус М.М. за погасяване на негови задължения
с банкови преводи на 21.12.2018 г. и 09.01.2019 г., а остатъкът от сумата е
заплатен в брой на ищеца. Оспорва се дължимостта на обезщетението за забава.
Направено
е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба. В съдебното заседание от 11.05.2021 г. е възразено, че е
недопустимо обстоятелствата, за които ответникът е направил доказателствено
искане за гласни доказателства да се установяват със свидетелски показания. В
съдебното заседание от 02.11.2021 г. е изтъкнато, че преводите по сметка на
нотариус касаят различни правоотношения от процесното, както и че връщането на
заетата сума в брой не се установява от показанията на допуснатите свидетели,
които ищецът счита за противоречиви, а свидетелите за заинтересовани, доколкото
са служители при ответника.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба. На процесуалния представител на ответника
е даден срок за представяне по делото на писмени бележки, но в същия такива не
са постъпили.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че на 24.11.2018 г. между страните е сключен в устна форма
договор за заем, по силата на който ищецът реално е предал на ответника сумата
от 11000 евро, а последният се е задължил да върне заетата сума до 31.12.2018
г. Това обстоятелство се подкрепя и от представеното по делото копие от
саморъчно написано и подписано от ответника признание, че същият дължи сума в
размер от 11000 евро, която следва да се изплати до 31.12.2018 г.
Приобщени
по делото са и два броя вносни бележки (л. 38 от делото по описа на СРС) и удостоверение
от нотариус М. М.,***, от които се установява, че на 21.12.2019 г. и 09.01.2019
г. ответникът е превел на нотариус
М. М.,*** по банков път, съответно сумата от 3500 евро и сумата от 5000 евро за
предаване на ищеца, на основание сключен между страните предварителен договор,
в който е уговорено сключването на окончателен договор с нотариална заверка,
уреждащ задължението на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за
посредничество за осигуряване на обект в РГермания за изпълнение на СМР.
В
съдебното заседание от 11.05.2021 г. са разпитани по искане на ответника
свидетелите С.Д. и С.К., от показанията на които се установява, че през 2019 г.
около месец март, април С.К. е предал в запечатан плик на ищеца сумата от 5000
лева, предварително преброена пред
свидетелите от ищеца, в офиса му в гр. Бургас за погасяване на дълг, който
ответника има към ищеца.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 79 ал. 1
предл. 1, във връзка с чл. 240 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и
главно доказване възникването на валидна облигационна връзка между страните
породена от посочения в исковата молба договор за заем и изпълнение на
собствените си задължения по договора, а именно реалното предаване на заемната
сума в посочените в исковата молба размери. В тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на задълженията си да върне заетата сума, или направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не се
спори по делото, че на 24.11.2018 г. между страните е сключен в устна форма
договор за заем, по силата на който ищецът реално е предал на ответника сумата
от 11000 евро, а последният се е задължил да върне заетата сума до 31.12.2018
г. С оглед така формирания извод и при установеност, че заемна сума е реално
предоставена, за ответника е възникнало задължение да върне същата на
уговорения падеж.
Не
се установи противопоставеното от ответника в отговора на исковата молба възражение
за погасяване на част от заемния дълг чрез делегация, тоест чрез изпълнение от
ответника на задължения, които ищецът има към трето за заемното правоотношение
лице. По делото се установи, че преведените по банков път от ответника на нотариус М. М.,*** суми от 3500 евро и 5000 евро са във връзка
със сключен между страните по делото предварителен договор, което обстоятелство
се установява, както от представените по делото вносни бележки, чието основание
е именно предварителен договор, така и от удостоверението представено от
нотариуса. Изложеното обуславя извода, че преведените суми касаят друго
правоотношение между страните, различно от заемното. Посоченото изцяло
опровергава твърденията на ответника в тази им част, поради което съдът приема,
че възражението за погасяване на част от заемния дълг чрез превеждане на
процесните суми на нотариуса е неоснователно.
За установяване на възражението
направено с отговора на исковата молба за погасяване на част от заемния дълг
чрез заплащането му в брой са разпитани двама свидетели по инициатива на
ответника, от чиито показания се установи, че процесната сума е предадена за
погасяване на дълг, който ответника има към ищеца. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите по следните съображения: В разпоредбата на чл. 164
ал. 1 т. 4 от ГПК е установена забрана със свидетелски показания да се доказва погасяването
на установени с писмен акт парични задължения. Има се предвид всички случаи, в
които е налице писмено доказателство за паричното задължение, а не непременно
писмен договор. Този писмен акт може да е признание, разписка, съдебно решение
и прочее. Няма значение размерът на паричното задължение, т. е. дори и то да е
по-малко от 5000 лева, погасяването му не може да се установява със свидетели,
щом има писмен акт, който установява възникването му – в този смисъл Решение №
225/28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. , II т. о. на ВКС, в което е прието, че
забраната важи предвид наличието по делото на разписка индицираща наличието на
паричното задължение, както и посоченото становище се застъпва в правната
доктрина – с. 278 от БГПП на Ж. Сталев, издание 2020 г. В нормата съдържаща се
в разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК е уредена забрана да се доказва със
свидетелски показания погасяването на парично задължение, установено със
съставен за целта писмен акт, освен по изрично съгласие на страните съгл. чл.
164 ал. 2 от ГПК, каквото в настоящия случай липсва. Представеното по делото
саморъчно написано и подписано от ответника копие от извънсъдебно признание е
именно съставен с цел доказване наличието на паричното задължение писмен акт. Не
е оспорено от ответника, че сумата посочена в признанието касае сключения с
ищеца договор за заем. По своето естество това писмено признание представлява
частен документ, удостоверяващ неизгодни за ответника обстоятелства и бидейки
подписан от него носи висока доказателствена стойност. По изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че процесните парични задължения
по договора за заем са установени с писмен акт – извънсъдебно писмено
признание, по смисъла на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК, поради което е недопустимо
тяхното погасване да бъде доказвано чрез свидетелски показания. Предвид
формираният извод, съдът приема възражението направено с отговора на исковата
молба за погасяване на част от заемния дълг чрез заплащането му в брой за
неоснователно, като само за пълнота следва да се отбележи, че дори показанията
на свидетелите да бяха кредитирани, от тях не би могло да се направи несъмнен
извод, че предадената на ищеца сума е касаела заемното правоотношение,
доколкото по делото са налични данни за две правоотношения между страните – това
по предварителния договор и това по договора за заем, при което би останало
неясно дали със сумата е погасен дълг на ответника към ищеца по предварителния
договор или по договора за заем.
Така
мотивиран, съдът намира, че искът за главница е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението – 13.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
При извод за основателност на главното задължение следва и извод за
основателност на акцесорното за мораторна лихва. Изчислена чрез www.calculator.bg мораторната
лихва върху главницата от 11000 евро за периода от 01.01.2019 г. до 10.02.2020
г. възлиза на 1240,56 евро, в който размер следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото съдебно - деловодни разноски. По делото са
представени доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: сумата от
957,62 лева за държавна такса и сумата от 1680 лева за адвокатско
възнаграждение. В тази връзка следва да бъде разгледано направеното от
ответника в съдебното заседание от 02.11.2021 г. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца. Като съобрази, че делото не
представлява фактическа и правна сложност надхвърляща тази по други дела от сходен
тип, тъй като в него не са събирани множество доказателства, не са разпитвани
многобройни свидетели и като взе предвид размера на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение и това, че делото е приключило в
рамките на повече от две съдебни заседания, в контекста на чл. 7 ал. 9 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер, съдът прима, че направеното от ответника възражение за прекомерност е
основателно, поради което адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца
следва да бъде редуцирано на 1466,41 лева, на основание чл. 7 ал. 1 т. 4, във
връзка с чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.К.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Г.Л.Б., ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата
от 11 000 евро /единадесет хиляди евро/, представляваща заета сума по сключен
между страните в устна форма договор за заем от 24.11.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда –
13.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1240,56
евро /хиляда двеста и четиридесет евро и петдесет и шест цента/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2019 г. до
10.02.2020 г., на основание чл. 79 ал. 1 предл. 1, във връзка с чл. 240 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.К.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Г.Л.Б., ЕГН ********** с
адрес: ***,
сумата от 2424,03 лева /две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и три
стотинки/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, от
които сумата от 957,62 лева за държавна такса и сумата от 1466,41 лева за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК, вр.
чл. 7 ал. 1 т. 4, във
връзка с чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД : подпис/ не се чете
Вярно
с оригинала!
К.К.