Р Е
Ш Е Н
И Е № 313
гр. Стара Загора, 13.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД №263
по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 260148 от 08.04.2021г., постановено по АНД № 208/2021г. по описа на
Районен съд Казанлък е потвърдено Наказателно постановление № 20-0284-0002918
от 15.01.2021г., издадено от Началник РУ Казанлък, с което на Т.Д.Г., ЕГН **********
за нарушение на чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП било наложено наказание „глоба“
в размер на 3000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12
месеца и осъдил Т.Д.Г. *** разноски в размер на 80 лева.
Обстоятелства по обжалването
Касаторът,
с оглед изложените от него доводи в касационната жалба, претендира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Мотивира, че при конкретно установената фактическа обстановка,
неправилно бил приложен закона. Според касатора, неправилно били кредитирани
гласните доказателствени средства, не бил извършен анализ на данните от тях и
те били противоречиви. Сочи конкретни доводи.
Сочи
се още, че в Международния спортен кодекс на ФИА и неговите приложения имало
дадено определение на понятието „дрифт“, което обаче нямало легално определение
в ЗДвП и поради това не съставлявано нарушение. Описаните факти от обективната
действителност не се доказали. В тежест на АНО било установяване на сочените в
обвинението факти, които обуславяли отговорността на касатора, а според
последния то не било обосновано фактически и доказателствено. Цитира се
практика на този съд в подкрепа на доводите за не извършване на вмененото
нарушение на ЗДвП.
Касаторът,
редовно призован в с.з., се явява лично. Поддържа жалбата си.
Ответникът
по касационната жалба – РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, редовно призован,
не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение правилност
и законосъобразност на решението на въззивния съд.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е
неоснователна.
За да потвърди процесното пред него НП, въззивният съд приел за
установена от доказателствата по преписката, описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, която не се оспорвала, освен относно това какво следвало да се
разбира под понятието „дрифт“, като доводите на пълномощника на касатора, не
били възприети за основателни. РС посочил, че ЗДвП не съдържа легално
определение на това понятие и тази, която се съдържала в техническите условия
за конкретна спортна дисциплина не намирало приложение. В решението си РС
коментирал показанията на свидетели, като приел, че чрез тях се доказвала
описаната фактическа обстановка в НП.
Въззивният съд приел и, че органът
правилно приложил закона, като определил, че с поведението си касаторът нарушил
нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и приел за неправилни доводите на пълномощника,
че нарушена била нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, която била обща. В
заключение РС приел, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения при
провеждане на АНП и издаденото НП било законосъобразно. При извод за това
искането за разноски на органа било възприето за основателно и бил постановен
диспозитив, с който касаторът бил осъден да заплати такива в размер на 80 лева
в полза на ОДМВР Стара Загора.
Касационната инстанция намира
въззивното решение за правилно и не е налице визираното касационно основание по
чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Следва да се посочи, че в този случай касационните
основания, на които може да са позовава касаторът са тези по чл.348 от НПК, а не
по чл.208 от АПК, тъй като в този смисъл е нормата на чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./.
Споделя се на първо място изводът на
РС, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на АНП и че АУАН и НП съдържат
всички императивно установени реквизити. Доводи в противното не са навеждани
нито пред РС, нито в пред тази инстанция. Спорът е основно дали е налице т.
нар. „дрифт“ при управлението на МПС от страна на касатора.
Както правилно се отбелязва в процесното решение,
ЗДвП не съдържа определение на такова понятие „дрифт“. В даденото в АУАН и НП
описание АНО сочи, че на 26.12.2020г. в 22,40 часа /Коледа/ на посоченото място
в град Казанлък касаторът управлява чуждо МПС, като извършва резки маневри,
преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление
на предните гуми. Това са фактите от обективната действителност, които
органът претендира за извършени от касатора и които според РС, а и според тази
инстанция се доказват от целокупния доказателствен материал, вкл. и от показанията
на разпитаните свидетели И. и Н., които са преки свидетели на поведението на
наказания. И двамата свидетели потвърждават факта на внезапен силен шум и
свистене/въртене на автомобилни гуми, на резки маневри с автомобила, което
поведение се прекратява веднага, след като е подаден знак от контролния орган
на водача и последният го вижда. При тази безспорна установеност на тези факти,
то несъмнено се установява, че на посочената дата, място и време касаторът управлява
чуждо МПС по обществен път, като го ползва не по неговото основно
предназначение за превоз на хора и товари и това в присъствието на още трима
млади хора в автомобила.
Ето защо изцяло правилна е дадената
квалификация на тези факти от страна на АНО, като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране именно на осн. визираната норма на
чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Санкциите са точно определени и именно такива са
наложени в условия на кумулация.
Въззивното решение не страда от
наведения порок в касационната жалба. Същото е валидно, допустимо и правилно и
следва да се остави в законна сила изцяло.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА изцяло Решение № 260148 от 08.04.2021г.,
постановено по АНД № 208/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.
Настоящото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.