РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1548
гр.
Пловдив, 25 септември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в
закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 2366 по
описа за 2020 год. и взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) „ПАРК
ХОСПИТАЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Браниполе, област Пловдив
против Решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 год. на Надзорния съвет (НС) на
Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), в частта му по т. 32.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна от
съда в оспорената част. Изложени са също така и съображения относно наличието
на правен интерес от обжалване на процесното решение на НС на НЗОК.
Пловдивският административен
съд, като обсъди данните по делото намира, че жалбата е процесуално
недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за този извод.
С оспореното в
настоящото производството решение, издадено на основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), НС на НЗОК е постановил, че не разрешава
сключването на договор с НЗОК за болнична медицинска помощ за изпълнение на
клинични пътеки (КП) по Приложение № 17 и/или амбулаторни процедури (АПр) по
Приложение № 19 на НРД за МД между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за
2020 - 2022 г. на множество лечебни заведение, сред които по т. 32 е МБАЛ „ПАРК
ХОСПИТАЛ“ ЕООД по КП №№ 141, 143, 144, 145, 146, 148, 149, 150, 151 ,152, 153,
154, 155, 167, 187, 189, 200, 202, 203, 204, 205, 208, 209, 210, 212, 216,
217.1, 218, 219, 220.1, 220.2, 222, 224, 232, 235 и амбулаторни процедури №№ 5,
24, 30 и 44.
Правомощията на Надзорния съвет са уредени в чл. 15 от ЗЗО. В тях не се предвижда вземане на решение, с което се въздейства пряко в правната сфера на изпълнителите на болнична помощ, като в случая решението се основава на правомощието на Надзорния съвет по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗЗО да "осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнението на бюджета, на НРД и по дейността на НЗОК, както и върху дейността на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл. 44а". (Така Определение № 2138 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2016 г., VI о.). Именно защото е свързано с упражняването на контрол върху оперативната дейност на посочените лица, оспореното решение следва да се квалифицира като вътрешнослужебен акт в обсега на изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, чието волеизявление, макар и формирано от административен орган, не е с обвързващо действие по отношение на други лица. В тази връзка е необходимо да се посочи, че макар и да не е изрично посочено, от разпоредителната част на процесното решение („Не разрешавам сключването на договор…“) се налага извода, че негови адресати са Директорите на РЗОК, които според чл. 20, т. 4 от ЗЗО имат правомощията да сключват, изменят и прекратяват договори с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от съответната РЗОК.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, според която договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. Процедурата по сключването им започва с подаване на заявления от лечебните заведения в 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл. 53, ал. 3 към НРД (чл. 59а, ал. 1 ЗЗО). От своя страна, директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в (чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО). В срока по ал. 1 на чл. 59б от закона, директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира изпълнението й (чл. 59б, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО).
Посочената правна регламентация сочи, че макар Решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 г. в оспорената му част да въвежда забрана за сключване на договор между НЗОК и МБАЛ „ПАРК ХОСПИТАЛ“ ЕООД в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ по изброените по-горе КП и АПр, това не обуславя правния интерес на лечебното заведение от оспорването му, тъй като впоследствие се осъществява процес на индивидуално договаряне (между директора на РЗОК и лечебното заведение), в който съдържанието на оспорената част от решението на НС на НЗОК става част от крайния акт, обективиращ резултатите от това договаряне – в случая това е Заповедта за мотивиран отказ № РД-09-161/04.06.2020 г. издадена от Директора на РЗОК Пловдив. Именно тази заповед подлежи на обжалване по реда на АПК на основание цитирания по-горе чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО. Следователно, обсъжданото решение на НС на НЗОК няма пряко /директно/ действие в правната сфера на жалбоподателя, доколкото действието му е опосредено от издаването на посочената заповед за мотивиран отказ.
Именно поради тази причина, настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването му. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. В случая такъв пряк (правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ) ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя липсва.
По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата на МБАЛ „ПАРК ХОСПИТАЛ“ ЕООД против
Решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 год. на НС на НЗОК, в частта му по т. 32, се
явява процесуално недопустима. Това налага същата да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, поради наличие на
предпоставките по чл. 159, т. 4 от АПК.
Мотивиран
от горното, Пловдивският административен съд, второ отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на МБАЛ „ПАРК ХОСПИТАЛ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление с. Браниполе, област Пловдив против Решение
№ РД-НС-04-50/13.05.2020 год. на Надзорния съвет на Национална
здравноосигурителна каса, в частта му по т. 32.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2366 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: