Р Е Ш
Е Н И Е
№162, 17.05.2010г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и трети април две хиляди и десета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар В.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1159/2003г. по описа на РРС:
Производството е ІІ фаза на делба.
С
влязло в сила решение І/12.07.2004г. е допуснат
до делба обект Магазин “Б.Х.”,
представляващ предблоково едноетажна монолитна част и
подблокова партерна част със застроена площ
447.80кв.м., състоящ се от търговска зала-259.90кв.м., складови
помещения-96.20кв.м., тоалетна и битови помещения-17.10кв.м., обслужващи
площи-49.40кв.м., заедно с 8.19% ид.ч. от правото на
строеж върху 461.80 кв.м. общинска земя, находящ се в гр.Р.
/ул.В.Л./ кв.185 при съседи на имота:
север- жилищен блок и озеленяване; изток-зелена площ и жилищен блок с пл.№****;
горе-въздух и жилищни помещения на жилищен блок с пл.№****; долу-земя и изби на
жилищен блок между съделителите при
права : 1/3 ид.ч. в СИО за Х.А.И. и М.И.И., 1/3 ид.ч.
в СИО за К.А. Х. и Р.Х.Н. и 1/3 ид.ч. в СИО за
Н.Р.Ч. и М.Д.Ч..
В
първото по делото ищците са предявили претенции по сметки против ответниците,
както следва: 1. по чл.31 ал.2 ЗС в размер на 47200лв. за периода
12.10.01г.-21.09.06г.; 2. пропуснати ползи в същия размер.
Ответниците са предявили против ищците следните претенции по сметки по
чл.30 ал.2 ЗС в размер на: 26434.36лв. с дължимата лихва считано от 23.04.97г.,
лихви за просрочено плащане в размер на 611.69лв., 433.71лв..за застраховки и
700лв. за ремонт на покрив.
Страните
нямат спор досежно разпределението на съсобствеността.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: Допуснатият до делба имот е реално поделяем между страните и е на стойност 649000лв. От имота
са образувани и одобрени от гл.архитекг два имота с
идентификатори №№ *****.***.****.*.** с площ 149.17кв.м. и *****.***.****.*.**
с площ от 298.53кв.м.. Първият новообразуван имот същото вещо лице е оценило на
194100лв., а вторият- на 388100лв.,
като за преобразуването на имота в два нови /вариант на арх.П./ собствениците на първия следва да платят 4050лв., а на
втория- 2650лв.
Според
заключението на вещото лице дължимото обезщетение за ползването на имота за
периода 01.11.01г.-31-01-07г. е в размер на 43350лв.
На
16.04.1997г. Х.А.И., К.А. Х. и Н.Р.Ч. са сключили с Общината договор за
продажба с разсрочено плащане за срок от пет години на обособена част от
общинско предприятие, по реда на чл.35-41 ЗППДОбП.
Оценката на обекта е 73187000 неденоминирани лева,
като сумата за плащане при подписването на договора възлиза на 21956000 неденоминирани лева. Остатъкът от 51231000 неденом.лв. е следвало да бъде погасен до 15.04.2002г.
Годишните вноски са както следва: 1997г.- 7382877 неденом.лв.,
1998г.- 10246199 неденом.лв., 1999г.- 10246199 неденом.лв., 2000г.- 10246199 неденом.лв.,
2001г.- 10246199 неденом.лв. и 2002г.- 2863322лв. На
л.32 е приложено заверено копие от вносна бележка от 23.04.1997г., от която е
видно че К. и Х.И. са превели по указаната в договора сметка сумата от 21956000
неденом. лв. Видно от писма изх.№№ **-**-**/**.**.**г., **-**-**/ **.**.**г., **-*-*/**.**.**г., **-**-**/**.**.**г. и **-**-**/**.**.**г. на общината годишните вноски са променени, както
следва: за 1998г.-11084202 неденом.лв., за 1999г.-
11376494 неденом.лв., за 2000г.- 11661.74лв., за
2001г.- 11872.49лв. и за 2002г.- 3357.32лв., или общо цената е увеличена на
78641.13лв.
Досежно претенцията по чл.30 ал.2 ЗС- за погасяване задължението по договора са
представени платежни документи: квитанция и ПКО №***/**.**.**г. за 7382877 неденом.лв. на
името на К. и Х., квитанция и ПКО №***/**.**.**г. за 5554202 неденом..лв.,
вносна бележка от 30.12.98г. за 2700000 неденом лв.
на името на Х., вносна бележка от 30.12.98г. за 2830000 неденом.лв.
на името на К., квитанция и ПКО №**/**.**.**г. за 5700000 неденом.лв.
на името на К. и Х., квитанция и ПКО №***/**.**.**г. за 5676.49лв. на името на К.
и Х., квитанция и ПКО №**/**.**.**г. за 5831лв. на името на К. и Х., квитанция
и ПКО №***/**.**.**г. за 5831лв. на името на К. и Х., вносна бележка от
29.06.2001г. за 3958лв. на името на Н., квитанция и ПКО №***/**.**.**г. за
1979лв. на името на К., квитанция и ПКО №***/**.**.**г. за 3957.50лв. на името
на К. и Н. и вносна бележка от 01.07.2002г. за 5947лв. на името на К. и вносна
бележка от 23.04.97г.на името на двете сестри за 21956000 неденом.лв..
В
началото на месец юни 2001г. отношенията между двете сестри К. и Х. се влошили,
стигайки до физическа саморазправа и многобройни жалби в полицията. Има приключило
нчхд и полицейски проверки с протоколи за
предупреждение.
К.Х. е
поканила с нотариални покани сестра си Х. на три пъти /13.06.01г., 18.12.-1г. и
26.03.02г./ да заплати припадащата й се част от годишните вноски за 2001г. и 2002г.
По делото има приложени още две нотариални покани от Х.И. до К.Х. за заплащане
на месечен наем в размер на левовата равностойност на 500 американски долари и
ежемесечно обезщетение в същия размер на пропуснати ползи. Поканата е връчена
на 23.10.01г. Другата покана е от К.Х. връчена на 21.11.01г. на сестра й, че не
се противопоставя да ползва съсобствената си 1/3ид.ч.
от имота, която надлежно е освободила.
Отв.К.Х. представя две фактури /№№***/**г. и ***/**г./ за извършен ремонт на обекта и застрахователни полици
от ****”Б.” и ****”Б.” за периода 1997г.-2006г, всички на името на ЕТ”К.-**-К.Х.”. Представя и удостоверение за теглените от нея и
ЕТ кредити.
По делото са разпитани редица свидетели, които
изясняват фактите откъде двете сестри са взели пари за вноските, отношенията им
по повод на работата в магазина, начина на ползването на имота, достъпа до него.
Досежно произхода на средствата: Св.Ц.
твърди, че двамата със съпруга й дали
парите за първоначалната вноска на Х. с уговорката, да работят в 1/3 от
магазина, и впоследствие да я закупят. Тъй като това се оказало невъзможно,
сестрите им върнали парите. Според св.И.
и св.Б.Х. дала на К. парите за първоначалната вноска, на
погребението на свекърва й на 15.04.97г. Х. влагали и лични средства на сина си
Л..
Св.Ц. твърди
същите факти, като уточнява че К. е върнала на св.Ц.
първоначалната вноска със средства
дадени на К. от нейна приятелка от Т.- Х.. Другите вноски К. плащала чрез кредити. Двете сестри
работели в магазина. Св.Х. твърди, че кредитите са отпускани на името на ЕТ с оглед
заплащането на вноските по договора за покупко-продажба. От К. знае, че парите
за първоначалната вноска са от роднини от Т.. Св.У. е обслужвала счетоводството на ЕТ”К.-**-К.Х.”. Според нея търг.дейност в магазина се е
осъществявала от ЕТ. Всички документи са водени на тази фирма. Ищцата е
работила в магазина, но отказвала да бъде назначена на трудов договор. Чувала
е, че парите за първата вноска са дадени от И.
и върнати от К., която ги получила от
нейна приятелка от Т.-
Х..
Според свидетелката другата ответница- Н. не била допускана в магазина.
Свидетелите М.
и Г.
твърдят, че само К. работи в магазина,
а Х. няма достъп до него. Ползва го целия. Свидетелките П., Г. и К. твърдят обратното, че северната част от магазина, около
1/3 и част от склада са освободени, дни след раздялата на сестрите. Нито
ключалката, нито СОТ-а са променяни. Правен е ремонт
на покрива. Св.Б. твърди,
че дъщерите на К. нападнали Х. и тя се страхувала да ходи в магазина. Наложило
се свидетелката да вземе нещата й от магазина. Х. се е опитвала да отдаде под
наем своята част, но без успех. Св.М. имал идея да осъществява съвместна дейност със съпруга на Х. в магазина, но след като
уредят собствеността му.
Отв.К.Х. представя
копия от молби за отпускане на банкови кредити, обезпечени с договорни ипотеки
на ЕТ “К.-**- К.Х.”, всички за оборотни средства. Първият е от
09.10.97г., за 10000000 стари лева, за една година, с ипотека върху съсобствения на трите сестри апартамент. Вторият кретид е от 17.06.98г. отново за 10000000 стари лева за 1
година с ипотека върху семейното жилище на ответниците К. и Р.Х.. Третия кредит
е от 31.03.99г. отново за 10000000 стари лева, за 1 година с ипотека върху съсобствения апартамент на трите сестри. Четвъртия кредит е
за 10000лв., за 1 година с ипотека върху семейното жилище на отв.Х.. Петия кредит е от 12.05.00г. за 10000лв., за две
години с ипотека нърху сънаследствения на трите
сестри апартамент. Последния кредит е от
03.11.03г. за 15000лв., за три години с ипотека на семейното жилище на сем.Х..
Ищцата
представя доказателства /обяви/ за опитите си да отдаде под наем собствената си
ид.ч. от обекта.
Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи: Предвид наличието на волеизявления на всички съделители досежно
образуваните дялове съдът намира, че делбата следва да стане по реда на чл.292 ГПК/отм./, чрез разпределение, при парично уравнение.
Предвид разликата в заключението на общата стойност на имота и на новообразваните имоти /делове/,
съдът следва да съобрази стойността на новообразуваноите
имоти, намалена с разходите по преобразуването им. Имот № *****.***.****.*.** с
площ 149.17кв.м е на реална стойност 190050лв. /194100лв.-4050лв./. Имот № *****.***.****.*.**
с площ 298.53кв.м е на реална стойност 385450лв. /388100лв.-2650лв./, или
общата стойност на делбеното имущество е 575500лв. Стойността на всеки от трите
дяла в режим на СИО е 191833.33лв.. Тъй като общия дял на ответниците е с
по-голяма стойност от полагащият им се, следва да заплатят на ищците парично
уравнение от 1783.33лв.
Претенциите
по сметки на ищците са неоснователни.:
Принцип е, че общата вещ се ползва съвместно
от съсобствениците според правата им, по предназначение и като не се пречи на
другите съсобственици да я ползват. Едва при липсата на тези предпоставки и
наличието на покана се дължи обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС. За уважаването на настоящата
претенция ищците следваше да докажат, че
ответниците ползват лично цялата вещ и ги лишават от възможността да я ползват и
те, въпреки отправената им покана. Налице е единствено отправена покана. Предвид
характера на вещта и нейната делимост, същата принципно може да се ползва
съвместно от съсобствениците. Това обаче е невъзможно поради влошените им
отношения. От приложено по делото въззивно съдебно
решение е видно, че разривът между страните и напускането на ищцата е причинен
от нейното поведение- нанесен побой на първата ответница. Налице са писмени
доказателства за образувани множество преписки между двете сестри, по повод на
техни насрещни жалби. По този начин съвместното ползване на съсобствената
вещ е станало невъзможно. Събраха се гласни и писмени доказателства, че след
покана ответниците са освободили една трета от складовата и търговската площи
на магазина, като са уведомили за това ищцата. Не са сменяли нито ключа за
входа, нито СОТ-а, т.е по никакъв начин не са
възпрепятствали ищците да ползват своята част от имота. Ищците са правили опити
да отдадат частта си под наем, но без успех. Според св.М.
причината за това е неуредената
съсобственост. Предвид на това, че ответниците не ползват целия имот, а само
част от него, отговаряща на съсобствените им ид.ч. и не пречат по никакъв начин на ищците да ползват
своята, то претенцията им за присъждане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС се
явява неоснователна.
Недоказана е и претенцията за присъждане на
сумата от 47200лв., пропуснати ползи от имота.
Досежно
претенциите по сметки на ответниците:
Претенцията по чл.30 ал.2 ЗС за заплащане на
дължимите суми за застраховка и ремонт на покрива на имота са основателни.
Съсобствениците участват в ползите и тежестите по общата вещ съобразно частта
си. Представените фактури за ремонт са на обща стойност 1699.08лв., а не
2100лв. Съответната дължима част от ищците е 566.36лв.
Доказателствата за изплатените от ответницата
на застрахователя премии са общо за 1247.64лв., а не за 1301.14лв. Дължимата от
ищците част е от 415.88лв.
Стойността на обекта по договор с
актуализацията възлиза на 78691.13лв. Представените платежни документи са за
79303.16лв., т.е според ответниците разликата от 612.03лв. се явява лихва за просрочие. Доказателства в тази насока липсват. Ответниците
твърдят, че страните са уведомени с писма от Общината за дължимата лихва за
закъснение. Такива писма не е представила нито една страна, поради което тази
претенция се явява неоснователна.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че
вноските по договора са заплащани единствено от отв.К.Х.,
като формално е вписвано и името на ищцата, тъй като това са били условия по
договора. На първо място са представени платежни документи на името на всяка
една от титулярките по договора и то с дати, отпреди периода май-юни 2001г. В платежните
нареждания фигурират подписите на посочените в тях вносители. В ПКО няма подпис
за вносител, но липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават
предположение, че техен вносител не са лицата посочени в тях.
Досежно
първоначалната вноска по договора безспорно се установява единствено, че парите
първоначално са взети от св.Ц. и нейния съпруг от ищцата и предадени на сестра й К.. За
характера на средствата, с които са върнати има косвени доказателства-
свидетелски показания, преразказващи твърденията на отв.К.
Х.,
че парите са й дадени от нейна приятелка от Т.
на име Х.. Но има и такива косвени гласни доказателства, че синът
на ищцата и е предоставял средства за това. Тези косвени доказателства съдът
намира за недостатъчни да опровергаят съдържанието на платежният документ, досежно фигуриращите в тях като платци две сестри.
Неоснователен
е и довода на отв.К.Х., че следващите вноски е
плащала само тя, чрез кредити. Действително са налице шест кредити. Последният
от тях не касае твърдян период за плащане на вноска по договора. Останалите пет
са теглени за срок от една година, за оборотни средства, на името на ЕТ. Като
обезпечение са служили освен семейното жилище на отв.Х.
и съсобствен имот на трите сестри. Следва да се
съобразят и показанията на св.У., водила счетоводството на ЕТ”К.-**-К.Х.”, че цялата документация за магазина се е водила
единствено на името на ЕТ, като ищцата не е фигурирала, въпреки че реално е
работила в него, зареждала е със стока. Не е фигурирала и отв.Н.Ч..
Т.е. реално двете страни са реализирали съвместна дейност, но формално всичко
се е водило на името на ЕТ- счетоводство, кредити. Именно този е и поводът за
разрива в отношенията на двете сестри. Ангажираните доказателства не
установяват, че взетите кредити не са за оборотни средства, а всъщност са за
погасяване на вноските по договора. Средната увеличена годишна вноска по
договора е малко над 11000лв., а стойността на всеки от теглените кредити е
10000лв., на период през 6 месеца.
Представените от ответницата писмени
доказателства и изложените доводи за заплатени от нея и дъщеря й средства, след
покана към ищцата не променят гореизложените изводи, а ги подкрепят. Предвид на
това и наличните платежни документи на името на Х. - за 2700лв., на К.- за 20268.79лв.,
на името на Н.- за 3958.58лв., на името на К. и Н.- 3957лв. и на името на К. и Х.-
за 52377.37лв., съдът намира че дължимата част на всяка от съделителките
в режим на СИО е на стойност 26434.39лв.. Като съобрази половината от
52377.37лв., внесена от двете сестри и платената лично от Х. сума от 2700лв. се
установява, че ищцата е изплатила своята част от дължимата продажна цена и не
дължи нищо.
За
уравнение на дяловете ответниците следва да заплатят на ищците съобразно
правата си сумата от 1783.33лв.
Страните дължат държавни такси съобразно стойността на дела си и
уважените претенции по сметки.
По
изложените съображения и на основание чл.23 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ в режим на СИО на Х.А.И. *** с ЕГН **********, М.И. *** с ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.**.****.*.**, за търговска дейност с площ от 149.27кв.м., при граници: на същия етаж: *****.***.****.*.** и над обекта: *****.***.****.*.* и *****.***.****.*.*. Стойността на имота е 190050лв.
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на К.А. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН ********** в режим на СИО и на Н.Р.Ч. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН ...... в режим на СИО самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.**.****.*.**, за търговска дейност с площ от 298.53кв.м., при граници: на същия етаж: *****.***.****.*.** и над обекта: *****.***.****.*.* и *****.***.****.*.*. Стойността на имота е 385450лв.
За
уравнение на дяловете ОСЪЖДА К.А. Х., Р.Х.Н., Н.Р.Ч. *** и М.Д.Ч. да заплатят съобразно деловете
си на Х.А.И. и М.И.И. сумата от 1783.33лв./хиляда седемстотин осемдесет и три
лева и 33 стотинки/.
ОСЪЖДА Х.А.И.
и М.И.И. да заплатят на съразмерно на дела им на К.А. Х., Р.Х.Н., Н.Р.Ч. и М.Д.Ч.
съобразно правата им сумите от 566.36лв./петстотин
шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ за ремонт и 415.88лв
/четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ за застраховки.
ОТХЪРЛЯ
претенцията по сметки на ответниците против ищците за сумите по чл.30 ал.2 ЗС от
26434.36лв. и 611.69лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХЪРЛЯ
претенциите по сметки на ищците против ответниците по чл.31 ал.2 ЗС в размер на
47200лв. за периода 12.10.01г.-21.09.06г. и за пропуснати ползи в същия размер
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х.А.И. и М.И.И. да заплатят по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела
си в размер на 7602лв.
ОСЪЖДА К.А. Х., Р.Х.Н., Н.Р.Ч. и М.Д.Ч. да заплатят по сметка на РРС държ.такса върху стойността на дела си в размер на 15418лв. и държ.такса върху присъдените разноски в размер на 39.29лв.
Утвърденият архитектурен
и инвестиционен проект на арх.Проданов за новообразуваните имоти, приобщен в
обособена синя папка по делото е неразделна част от решението.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: