Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 808
гр.Русе, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
на 18-ти април
през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5854
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК ********* е предявил иск за установяване съществуването на
парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор за кредит от разстояние.
Искът е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основават на твърдения, че на 01.08.2016 г. страните по делото са сключили
договор за кредит от разстояние № ***. Договорът бил сключен
по предоставена публична информация на уеб сайт, на който били публикувани
и Общи условия /ОУ/ на ищцовото дружеството, като процедурата по отпускане на кредита
включвала
попълване на въпросник, получаване на имейл от кандидат-кредитополучателя,
след което следвал
отговор с уведомление относно това дали е одобрен, след което се
осъществява телефонен разговор, при който се предоставял телефонен
номер от клиента. В случая ответницата предоставила телефонен номер - № *** и електронен
адрес – ***, след което кредитодателя изпращал електронно
писмо, с което уведомявал клиента, че паричните средства
са преведени по посочената от него банкова сметка. ***ницата бил отпуснат
кредит в размер на 700 лв. по посочена от нея банкова сметка ***. Към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по приложеното гр.
д. № ***/17 г. по описа на Районен съд - Русе имало частично плащане от страна на
клиента в размер на 100 лева. Срокът за изплащане на кредита бил 28.01.2017 г. Били уговорена
и договорна лихва и неустойка за неизпълнение. Поради наличие
на неизпълнение
от страна на ответницата тя дължала договорна лихва в размер на 382.97 лева. Също
така,
на осн. чл. 7 от договора, дължала
и разходи за събиране на дълга в размер на 60 лева.
На 19.06.2017 г. на ответницата било изпратено уведомление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но не последвало плащане, поради което по реда на заповедното
производство по приложеното дело претендирали общо 1042.97 лв., от които 600 лв.
непогасена главница, 60 лв. разходи за събиране на кредита и 382.97 лв. договорна
лихва за целия период на кредита. Ответницата в срок направила
възражение, поради което претендират за установяване на задължението й по исков
ред.
Ответницата е подала отговор, с
които оспорва иска. Твърди, че не е сключвала договор
за кредит от разстояние с ищеца Твърди, че няма електроен подпис, някой бил „хакнал“
електронната й поща и така договарял без нейно знание и съгласие. Твърди, че не
тя, а друго лице било кореспондирало с ищеца. Счита, че в исковата молба има противоречие,
като ищеца твърдял, че е погасила 100 лв. от заема, а по-късно твърдял, че няма
направени плащания по договора. Оспорва разходите за събиране поради забава в размер
на 60 лева. Оспорва дължимостта на договорна лихва. Твърди, че става въпрос за неустойка
и моли съда да я намали като прекомерна. Оспорва претендираното юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. и заявява, че в случай на евентуално уважаване на иска следва
да бъде присъдено минималното юрисконсултско възнаграждение по Закона за правната
помощ.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното :
Признава се и
не се спори че на 01.08.2016 г. между страните е сключен договор от разстояние чрез
кореспонденция от посочените в исковата молба телефонен номер - № ********** и електронен
адрес - ***, в резултат на което ищеца е отпуснал паричен кредит при ОУ в размер
на 700 лв. преведени по банкова сметка ***, а именно банкова сметка: ***. Тези
обстоятелства не са спорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът изрично е отразил това обстоятелство в доклада по делото, по който не са
изложени възражения. От значение е и това, че ответницата не оспорва
получаването на отпуснатия заем по посочената нейна банкова сметка *** е трето
лице. При това положение дори и да не е договаряла лично /доказателства, за
което впрочем няма/ то с последващи конклудентни действия е потвърдила
възникналата облигационно-правна връзка по договор за кредит с ищцовото
дружество, чийто основен предмет на дейност е именно отпускането на парични
кредити при общи условия. При това положение следва да се прецени дали е налице
нейзпълнение на задълженията на ответницата по изплащане на кредита и какви са
дължимите суми към момента. Ищецът е направил признание на частично плащане в
размер на 100 лв. по делото е представен и препис от разписка за извършено
такова плащане на 31.01.2017 г. като наредител на плащането е именно
ответницата, което още веднъж потвърждава волята й за обвързване с ищеца по
сключения договор за кредит от разстояние. При съобразяване на частично плащане
следва изводът, че неизплатената част от главницата е в размер на 600 лв. От
самия договор е видно, че кредитът е следвало да се изплати на шест месечни
вноски като последната е с падеж 28.01.2017 г., която дата предхожда подаването
на заявлението по ч.гр.д. №***/17 г. Предвид обстоятелството, че предсрочната
изискуемост е договорена в полза на кредитора, то същият разполага с право на
избор – дали да претендира неизплатената част от дълга заедно с уговорената
договорна лихва или да претендира предсрочна изискуемата главница заедно с
обезщетение за неизпълнение. В случая ищецът е избрал първата опция. От
договора обаче е видно, че лихвата за забава за целия срок на договора е в
размер на 40,15 % или 80,87 лв. В договора се съдържа и уговорка за неустойка
при неизпълнение на задължение на кредитополучателя да осигури двама поръчители
с месечен доход над 1000 лв. размерът на неустойката е 302,10 лв. за целия срок
на договора и е уговорено, че ще се
дължи на месечни вноски от по 50,35 лв./чл.3,
ал.1, т.2 от договора/. Ответницата оспорва дължимостта на неустойката като
прекомерна. Възражението й е основателно, т. к. уговорката на чл.3, ал.1, т.2 от
договора всъщност не представлява уговорка за неустойка, а предвижда условията
на отпускане на кредита при липса на обезпечение чрез поръчителство. Поради
това дължимата на това основание сума се явява цена на кредита /лихва/, а не
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Същата
не е включена в уговорения годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита, който
доближава границата от максималния допустим размер по чл.18, ал.4 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, но е следвало да бъде включена. При съобразяване на
това обстоятелство е видно, че ГПР по договора надвишава ограничението по чл.19,
ал.4 от ЗПК, поради което и на основание чл.19, ал.5 от ЗПК уговорката за
дължимост на такава „неустойка“ е нищожна и искът за лихва в частта надвишаваща
размера на договорната лихва следва да се отхвърли. Ответницата е възразила и
срещу дължимостта на претендираните от ищеца 60 лв. – разходи за събиране на
кредита. Възражението й е неоснователно. Видно от чл.7, ал.2 и ал.3 от
договора, страните са уговорили дължимост на такива разноски при забавено
плащане на погасително вноска в размер до 30 лв. за всяка месечна вноска. В
случая е налице забава за заплащане на повече от две месечни вноски, продължила
повече от месец за всяка, поради което претенцията на ищеца за заплащане на
разходи за принудително събиране на вземането в размер на 60 лв. е доказана и
следва да се уважи.
Разноските
по делото следва да се разпределят съобразно правилата на чл.78 от ГПК и
съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска – 71,04% към 28,96%.
Ответницата е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което е
неоснователно, т.к. ищецът не се представлява от адвокат, а от юрисконсулт, а възнаграждението,
което се претендира на осн. чл.78, ал.8 от ГПК е в минимален размер както по
настоящото производство, така и по заповедното производство по приложеното
ч.гр.д. №***/17 г. по описа на РРС.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на
„ИЗИ ФИНАНС”ЕООД-София, ЕИК ********* срещу Д.С.И., ЕГН:********** в размер на 600 лв. - главница по договор за кредит
от разстояние №***/01.08.2016 г., 80,87
лв. – договорна лихва за целия период на кредита и 60 лв. – разходи за събиране на кредита поради забава, ведно със
законната лихва върху главницата от 07.07.2017 г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част - за горницата до 382,97 лв. – договорна лихва
за целия период на кредита.
ОСЪЖДА Д.С.И.,
ЕГН:********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД-София, ЕИК ********* сумата в
размер на 148,27 лв. – разноски по
делото и 53,28 лв. - разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ИЗИ
ФИНАНС”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати на адв. К.К. сумата в размер на 87,75 лв . – адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен
съдия: