№ 2356
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110166948 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т..” ЕАД е предявило срещу Д. П. Б. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1869, 70
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „С..“,
ул. „Ц..“ №.., ет. 3, ап.. (обединен ...), абонатен номер .., ведно със законна лихва за периода
от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.05.2023 г. в
размер на 223, 72 лв., 36, 86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
11.05.2023 г. в размер на 7, 24 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29250/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 29250/2023 г. на СРС,
151 състав, както и разноските за производството.
На 19.11.2024 г. е постъпил отговор на исковата молба, който е подаде извън
законоустановения едномесечен срок, с който особеният представител не оспорва
1
дължимостта на сумите и прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в
исковата молба размери.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при М
Н О от 05.10.1968 г., по силата на който П Н Б. и Н М Б.а са придобили правото на
собственост върху ап.. и ап. 12, находящи се на ул. „Л..“ №.., ет. 3. Съгласно приложеното на
л. 16 удостоверение, издадено от Столична община, район „С..“, ул. „Л..“ е била
преименувана на ул. „Ц..“ с решение по протокол № 53 на СОС, поради което съдът приема,
че описаният е договора за продажба имот е идентичен с процесния апартамент. От
приетото удостоверение за наследници (л. 15) се установява, че П Н Б. е починал на
17.06.2006 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н М Б.а и двете си деца – С П Б.а
– Ч. (втория длъжник в заповедното производството, който не е страна в исковото
производство) и ответника Д. П. Б.. От приложеното на л. 79 удостоверение за наследници
се установява, че Н М Б.а е починала на 05.09.2022 г. и е оставила за свои наследници двете
си деца - С П Б.а – Ч. (втория длъжник в заповедното производството, който не е страна в
исковото производство) и ответника Д. П. Б.. Следователно, за периода до 05.09.2022 г.
ответникът отговаря за ½ част от задълженията за реално доставена топлинна енергия в
качеството си на собственик и на наследник на Н М Б.а.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
2
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото не се спори, че за процесния период в имота е била реално потребена
топлинна енергия на стойност 3739, 41 лв., като видно от представените от третото лице-
помагач главни отчети (л. 87 и л. 88) и за двата отоплителни периода са били отчетени
реалните количества потребена топлинна енергия. Съобразно изложените по-горе мотиви
съдът прие, че ответникът отговаря за ½ от това задължения или за сумата от 1869, 70 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото не са
ангажирани доказателства за плащане на посочената сума, поради което предявеният иск за
главница следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които я обвързват и срещу които същата не е възразила, щом
предоставената услуга е осъществена. Ето защо, предявеният иск за главница за дялово
разпределение за сумата от 36, 86 лв. също следва да бъде изцяло уважен.
Направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност не следва да бъде разглеждано, тъй като същото е преклудирано с оглед
обстоятелството, че отговорът на исковата молба е подаден един ден след изтичане на срока
по чл. 131 ГПК. Въпреки това, за пълнота следва да бъде посочено, че с оглед датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2023 г. и началната
дата на периода, за който се претендира плащане – 01.05.2020 г., няма погасени по давност
задължения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния
период, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
3
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Както беше посочено по-горе, по
делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане, поради което и при
прилагане неблагоприятните последици от разпределената доказателствена тежест, искът за
сумата от 223, 72 лв. следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 67, 75 лв. в заповедното производство, от които 42,
75 лв. за държавна такса и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение (с оглед първоначалния
брой на длъжниците по подаденото заявление), а в исковото производство разноски в
размер на 583, 51 лв., от които 83, 51 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за особен
представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от иска
за заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 67, 52 лв.,
а за исковото производство разноски в размер на 581, 53 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., установителни искове по реда на чл. 422
ГПК, че Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „С..“, ул. „Ц..“ №.., ет. 3, ап. 12,
дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1869, 70 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „С..“,
ул. „Ц..“ №.., ет. 3, ап.. (обединен ...), абонатен номер .., ведно със законна лихва за периода
от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 223, 72 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 11.05.2023 г., сумата от 36, 86 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29250/2023
г. по описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7, 24 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „С..“, ул. „Ц..“ №.., ет.
3, ап. 12, да заплати на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 67, 52 лв. и разноски за исковото производство в размер на 581, 53 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д..“ ЕООД.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5