№ 33
гр. Ловеч, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200574 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 5605481 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
П. Т. Л. от гр*****, област Ловеч, административно наказание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Л., който чрез адвокат В.Н.
от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно издаден. В жалбата са наведени възражения
за това, че в липсва описание на нарушението, не е посочено къде точно се твърди, че е
извършено нарушението. Счита, че след като се твърди, че нарушението е извършено в
населено място е следвало да бъде посочен административен адрес или GPS координати.
Изтъква, че по този начин му е нарушено правото на защита, тъй като е трудно да се
установи дали на това място в действителност има въведено ограничение от 50 км/час.
Изтъква и че дадената правна квалификация на нарушението съдържа различни хипотези и
не става ясно коя от тях е имал предвид наказващият орган при определяне на наказанието.
В тази връзка възразява, че не му е бил предоставен снимков материал от заснетото
нарушение. Сочи и че не става ясно дали записаната в ЕФ скорост от 88 км/час е
действително измерената от техническото устройство или е скоростта след приспаднатия
толеранс от 3 %. По-нататък в жалбата са развити доводи за това, че нарушението не е
следвало да се санкционира с ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН и съответно
издадено НП.
Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.
1
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Л. не се явява.
Представлява се от адвокат В.Н. от ЛАК, който поддържа жалбата с наведените с нея
възражение и пледира за отмяна на издадения ЕФ, като незаконосъобразен. Акцентира на
съображенията си относно неяснотите за мястото, където е било извършено нарушението,
като счита, че така както е описано не става ясно дали е извършено в населено място или
иззвън населено място. Сочи и че документа, който е представен за валидността на
техническото средство е до 24.05.2020 г., поради което валидността му е изтекла. Изтъква и
че липсва снимка на разположението на техническото средство, а е представена само една на
полицейския автомобил. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.5/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1-M, № 608. Системата
можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски автомобил и
когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала на
видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които
идвали срещу полицейския автомобил, така и тези, които го подминавали. След това, в
полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 15.02.2022 г. в 10:58:32 часа, на път 307, при км 26+200, системата за контрол на
скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Ловеч със скорост от 91 км/ч лек
автомобил.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 5948
установили, че засечената в 10:58:32 часа на 15.02.2022 г. скорост от 91 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 88
км/ч) била от лек автомобил „*****” с рег.№ *****
След справка в централната база данни на КАТ /л.15/ било установено, че собственик
на автомобила е П. Т. Л. от гр*****, област Ловеч.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 17.02.2022 г. /справка на л.12 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5605481 /л.9/ срещу П. Т. Л. от гр*****.
Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което наложил на Л. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в размер на 400 лева.
2
Според приложената по делото разписка /л.14/, ЕФ е бил връчен на П. Л. на
27.06.2022 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС АНД на л.12 от
делото.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Л. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на П. Л. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /пощенско клеймо
от 08.07.2022 г. на л.18 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно П. Т.
Л. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима за разглеждане.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и да не е категорично
установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на
заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл, в съдържанието на ЕФ няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Ясно в обжалвания ЕФ е отразен моделът и номерът на техническото средство, с
което е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя - TFR1-M, № 608. С
административнонаказателната преписка са ангажирани доказателства за това, че
техническото средство е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология
/л.8/ и от протокол от проверка № 4-22.21 от 12.08.2021 г. /л.7/, системата за контрол на
скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а
също и била преминала периодична проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя относно валидността на АТС, като средство
за измерване. Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 относно
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М е
издадено от Български институт по метрология на производителя на АТСС. Макар да е
посочено в него, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., то съгласно фикцията на чл.30,
3
ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на
скоростта. Единственото условие е да е преминало съответната периодична метрологична
проверка, което в настоящият случай е било сторено, видно от цитирания по-горе протокол
от проверка № 4-22.21 от 12.08.2021 г. /л.7/. Ето защо, съдът счита, че изготвеното
веществено доказателствено средство посредством мобилната система за видеоконтрол
"TFR-1M" е годно да установи съставомерните по случая факти.
Не може да се кредитира и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно
АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има
предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани
технически средства и системи” - § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като
установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край
на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното
АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за
проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г.
разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби
своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен
фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави
АУАН.
С разпоредбите на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
4
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 5948, заснет от мобилната система за видеоконтрол на
скоростния режим TFR1-M, № 608 /л.10/. На него ясно се вижда автомобила собственост на
жалбоподателя, ясно се вижда и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 91
км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (представляващ допустимата техническа
грешка при измерването) наказуемата скорост е била определена на 88 км/ч, съответно
изчислено превишаването на разрешената (според наказващия орган) в конкретния пътен
участък скорост е било с 38 км/час. В тази връзка, не е особено ясно в какъв смисъл е
наведеното с жалбата възражение за това, че във фиша не било посочено по какъв начин са
били определени стойностите на измерената и допустима скорост. Начинът са елементарни
математически изчисления, като във фиша за установена стойност на скоростта са посочени
88 км/ч и то след отчетен толеранс от минус 3 %, като последното също изрично е изписано
в обстоятелствената част на фиша. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което
е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1-M е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за пътния участък скорост, то
той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят Л. не ангажира доказателства,
които убедително да оборват тези, които са ангажирани от административнонаказващия
орган. На вещественото доказателство – разпечатката от видеоклип № 5948 /л.10/ ясно е
видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила с рег.№ *****е
бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение има друг
автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила. Техническите
параметри на системата за видеоконтрол на скоростния режим тип TFR1-M са такива, че не
5
позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от протокола–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.13/, на деня
15.02.2022 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на
жалбоподателя е бил контролиран за времето от 10:20 до 12:00 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 6 броя. С оглед на това, не може
да бъде кредитирано и възражението за това, че липсва снимка на разположението на
техническото средство. Такава по делото е представена – л.13 на гърба, на която се вижда
разположението на полицейския автомобил. Следва да се има предвид, че системата TFR1-M
е конструирана така, че работи позиционирана в автомобила и не може да се инсталира
отделно, автономно от него.
С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се
установява, че на 15.02.2022 г., в 10:58:32 часа, на път 307, при км.26+200, с автомобила на
жалбоподателя е било извършено нарушение на скоростния режим, като същият е преминал
през този участък от пътя (според наказващият орган с въведено ограничение на скоростта
до 50 км/ч) със скорост от 88 км/час.
Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.
В обстоятелствената част е отразено, че нарушението е извършено на км.26+200 от
път 307, в землището на гр*****. За целите на ЗДвП, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на
ЗДвП е дадена дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия,
при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Такива знаци са
указателните табели Д11 и Д12, обозначаващи съответно „Начало на населено място и
селищно образувание“ и „Край на населеното място“. Знакът Д11 сигнализира мястото, от
което започват да важат правилата за движение в населено място и наличието му е било
отразено в обстоятелствената част на ЕФ. Следва да се има предвид обаче, че знаците Д11 и
Д12 указват начало и край на населено място, но те не въвеждат ограничения на скоростния
режим, както словесно е изписано в ЕФ. Ограничението е въведено по силата на закона –
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо, изхождайки от тези нормативно установени положения, то
наказващият орган е дал правилна правна квалификация на установеното нарушение, а
именно, тази по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неяснотите в обстоятелствената част обаче произтичат
от това, че както се посочи и по-горе, не е посочено конкретно населено място, а е отразено,
че нарушението е извършено в „…землището на гр*****…“. В разпоредбата на § 1, т.8 от
ДР на Закона за административно-териториалното устройство на Република България
(ЗАТУРБ) се съдържа дефиниция за понятието „землище“, а именно : съвкупността от
поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. В този смисъл следва да се
има предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на
населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му (строителните
му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Землището на
дадено населено място винаги е обособена територия от земната повърхност, която е извън
6
обхвата (строителните граници) на конкретното населено място т.е. то е извън населеното
място. В контекста на обсъждания случай, тези нормативно установени положения имат
значение освен за правилната квалификация на установеното нарушение, то и за правилното
приложение на съответната санкционна норма, тъй като нарушенията на скоростния режим
извършени в извън населено място се санкционират по реда на чл.182, ал.2 от ЗДвП, а тези в
населено по реда на чл.182, ал.1 от ЗДвП. В случая, от противоречиво описаните
обстоятелства в обжалвания ЕФ не може да се подведе категоричен извод къде наказващият
орган е приел, че е извършено нарушението, респективно кой текст от материалния закон е
следвало да се приложи.
В контекста на гореизложените съображения, следва да бъдат обсъдени и данните от
протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.13/. Изискването за
съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола
удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е
било разположено на конкретен участък от път отворен за обществено ползване и са били
проверявани МПС движещи се в конкретна посока. Протоколът съдържа характеристиките
на официален свидетелстващ документ и е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение,
ограничението на скоростта (ако такова е въведено със съответния пътен знак за
контролирания участък), автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други
изисквания по наредбата. В обсъжданият случай, в протокола е отразено, че за
контролираният участък е налице общо ограничение на скоростта от 50 км/час, което
ограничение е за населените места, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, но не е
попълнена графата „Пътен знак за ограничение“ (евентуална квалификация по чл.21, ал.2 от
ЗДвП), без да е отбелязано кой е този знак и най-вече - какво е разстоянието от пътния знак
с въведено ограничение до АТСС. По този начин, от протокола като свидетелстващ
документ не може да се извлече необходимата доказателствена информация къде е било
разположено техническото средство, тъй като само от представената снимка на гърба на л.13
от делото това обстоятелство не може да се установи. Имайки предвид описаните в
обстоятелствената част противоречиви данни относно мястото където е било извършено
нарушението (в населено или извън населено място), правната му квалификация, както и по
какъв начин е било въведено ограничението от 50 км/ч, то разположението на техническото
средство не може да бъде установено, съответно спазени ли са били техническите
изисквания по спецификацията на АТСС, за необходимото разстояние до обекта чиято
скорост се засича.
Предвид на изложените съображения, съдът прие, че е налице противоречие между
словесното изписване на нарушението и квалификацията на приложения състав на
нарушение и съответната санкционна норма, което прави волята на наказващия орган
неясна и противоречива, което пък от своя страна ограничава правото на защита на
наказаното лице и съществено опорочава издадения ЕФ. Същевременно е и пречка съдът да
упражни правомощията си по чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.1 от ЗАНН, като приложи
7
закон за същото нарушение, предвид факта, че безспорно се установява от доказателствата
по делото нарушение на скоростния режим.
Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим
с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има
за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
(деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена
административнонаказателна норма.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че в случая не се касае за
доказателствен дефицит, а за порок още при описание на нарушението. Предметът на
доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението, с неговите
признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на
обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
противоречиво описание на нарушението, като са били посочени съставомерни фактически
признаци от съставите на две нарушения – това по чл.21, ал.2 и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено, като той
е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво
административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които наказващият орган е
съобразявал при решаване въпроса за отговорността му. Поради това, обжалваният ЕФ серия
К, № 5605481 е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да му
заплати направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Същото е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие № 5203 от 08.07.2022 г. /л.22/ и следва да бъде присъдено в пълния му
размер, независимо от направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност по
реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в
рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5605481 на ОД на МВР
Ловеч, с който на П. Т. Л. от гр*****, област Ловеч, ул.„*****“ № 3, вх.В, ет.2, ап.4, ЕГН :
8
**********, е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да
заплати на П. Т. Л. от гр*****, област Ловеч, с горните данни, сумата 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9