Р Е Ш Е Н И Е
№
V – 12 01.03.2017
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав
На втори
февруари, две хиляди и седемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. МАРТИН БАЕВ
Секретар ...Т.С.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 857 по описа за 2016 година
Производството по
делото е образувано
по въззивни жалби против Решение №63/15.05.15г. и въззивна жалба срещу Допълнително решение от 11.01.16г. - двете
постановени от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г.
Въззивникът Д.Я.Ц., чрез своя процесуален
представител адвокат Тетрадова обжалва основното решение
в частта, с което е изнесен на
публична продан поземлен имот с идентификатор 51500.506.402, находящ се в гр.Несебър, с площ 882 кв.м. и изградените в
него сгради с идентификатори 51500.506.402.1 и 51500.506.402.2. Според въззивницата решението е недопустимо поради това, че не е
спряно производството по делото, след като са били налице предпоставките за
това – налице са съсобственици със самостоятелни права върху имота, признати им
със съдебно решение, които не са страни в производството за делба.
Въззивникът К.П.А., чрез своите процесуални
представители адвокати Тeтрадова и Ранкова
обжалва решението в частта, с което
е отхвърлена предявената от този съделител претенция
по сметките. Оспорват се изводите на съда, че въззивникът
макар да е изградил процесните сгради, е компенсиран
с ползването им, като е получавал доходи, доколкото с нотариална покана,
отправена от С.З. до съделителите З.Д., Д.Ц. и М С., З. е признала че те ползват същите. По делото
не били ангажирани доказателства че А. е получавал наеми за 18 бр. павилиони
нито че е събирал сам за себе си плодовете от делбените
имоти.
Въззивникът С.П.З. обжалва решението в частта, с което делбените
имоти са изнесени на публична продан. В тази връзка претендира присъждане на
дела й в натура. Във въззивната жалба се оспорват
изводите на НРС за неподеляемост на имота – излагат
се съображения.
След
уважаване на направеното от тази въззивница доказателствено искане и назначаване на съдебно –
техническа експертиза, в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител адв.Атанасов,
въззивницата заявява становище за изнасяне на делбения имот на публична продан.
Въззивницата С.П.З. обжалва
основното първоинстанционно решение и в частта, с което са отхвърлени
претенциите й по сметките – изложени са
съображения, че с отговора на исковата молба, ответницата М.С. е признала
обстоятелството, че от 1996г. ползва мястото, павилионите и събира плодовете от
тях. Решението се обжалва и в частта относно
съдебно – деловодните разноски.
Въззивницата С.П.З. обжалва и допълнително решение
от 11.01.16г., с което е отхвърлена претенцията й против К.П.А. за стойността
на неговия дял от земята, с която твърди че е ощетена с 147кв.м., по 257 лева
на кв.м. или общо 37779 лева. Оспорва се извода на съда, че тази претенция няма
връзка с прекратената съсобственост, като счита, че съдът не е изложил
съображения в тази насока. Излага съображенията си за съществували между
страните извънсъдебни договорки, нарушаването на които е довело до водене на
искови съдебни процеси.
В отговор на въззивната жалба
на въззивника Ц., съделителят
С.З. е изразила становище за недопустимост на жалбата поради това, че с нея се
цели защита на чужди процесуални права. Със същите аргументи е изложено становище
и за нейната неоснователност.
В отговор на въззивната жалба
на съделителя А., Ст.З. е изразила становище за неоснователността
й.
Съделителите Т.П.Г., З.Я.Д.,
О.Х.С. и Р.Х.С. не са заявили становище по подадените въззивни
жалби.
Макар
в хода на производството като въззивници да са
посочени и лицата К.Т.А., К.Д.А., И.Б.Б. и Г.Л.Б.,
тези лица нямат качеството на страни в производството за делба, а само в
частното производство по искането им за спиране на производството по настоящото
дело.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259 ГПК от лица, за които съществува правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение; отговарят
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, за
установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в
законна сила Решение №270/10.01.11г. по гр.д.№377/09г. на Районен съд Несебър,
предмет на въззивна проверка на Решение №VI-57/27.04.12г. по ВГД №548/2011г. на Окръжен съд
Бургас, последното – частично отменено с решение №13/19.02.13г.по
гр.д.№671812г. на Върховен касационен съд, е
допуснато извършване на съдебна делба, при квоти по 1/6 ид.ч.
за съделителите С.П.З., К.П.А., Т.П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц.
и З.Я.Д., на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
51500.506.402, находящ се в гр.Несебър, с площ 882
кв.м., ведно с изградените в него сгради с идентификатори 51500.506.402.1 и
51500.506.402.2.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните са предявили
следните претенции по сметки:
Съделителят С.З. – по
отношение на съделителите М С., З.Д. и Д.Ц. – за
заплащане на обезщетение за ползване на частта на ищцата от процесните
имоти, считано от датата на поканата - 07.07.2009г.
до датата на предявяването на претенциите – 05.06.2013г., в размер общо за
трите от 130550 лева – при равни части за всяка; евентуално – от предявяването
на претенциите – пет години назад, в размер на 140330 лева, както и лихва за
забава, в размер на 9000 лева, с начална дата – три години преди 05.06.13г.
Съделителят С.З. – по
отношение на съделителя К.А. - за сумата 160876 лева,
представляващи стойността на дела на А. от процесния
имот, в размер на 147 кв.м. които ответникът А. „не й е възстановил“ и я е
„ощетил“.
Съделителят К.А. – по
отношение на съделителя С.З., за заплащане на сумата
40000 евро – извършени в имота подобрения – изграждане на процесните
две сгради и обособените в тях павилиони. В съдебно заседание на 22.05.14г. е
извършено изменение на иска, прието с определение от закрито заседание на
31.05.14г. като претенцията е увеличена на 60000 евро. (л.405 – гръб – дело
НРС).
Съделителите М С., З.Д. и Д.Ц.
– по отношение на съделителите С.З. и Т.Г., за
заплащане на 100000 лева – при равни части за всяка, представляващи припадащата
им се част от стойността на подобрения, направени в дворното място – изграждане
на покрит пазар, в който са разположени 16 бр. павилиони. В частта, с
което тези претенции са отхвърлени, първоинстанционното
решение не се обжалва, поради е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
По
отношение на предявените срещу нея претенции по сметки, съделителят
З. е заявила възражение за погасяването им по давност.
По
отношение на заявените срещу тях претенции по сметки, съделителите
С., Д. и Ц. са заявили възражение за погасяването им по давност.
Така
заявените претенции са приети в съдебно заседание на 18.09.2013г.
За
установяване ползването на процесните имоти и
изграждането на същите, в първоинстанционното
производство са разпитани двама свидетели – В И Г – посочен от ищцата З. и А Н А –
посочен от ответника А.. Свидетелят Г установява, че от 1995 – 96 г. познава процесния имот, като след 2000г. го е посещавал всяка
седмица през летния сезон. Според свидетеля през лятото магазините са работели
с поставено на витрините работно време, а през зимата не работели и на
витрините били поставени табели че се отдават под наем и размера на наема. От
ищцата и съпругът й свидетелят научил, че тези имоти са наследствени, за тях се
водят дела, защото ищцата няма там магазини и не получава наеми. Свидетелят
установява, че в началото магазините били бетонни, по-късно – облепени с камък,
а след 2000г. бил построен общ покрив.
Свидетелят
А установява, че той е изградил процесните павилиони
в периода 1991-93г. по договаряне с К.А., който заплащал разходите. Построени
били „между 30-40 бунгалца по 10-12 квадрата“ от
метално – монолитни конструкции по технология чрез отливане на монолитна основа
и заваряване на метални блокчета. Имало вертикална планировка, ВиК инсталация, канализация, ел. инсталация. Покривната
конструкция била панелна, мушама и асфалт, а после били направени метални
конструкции. След построяването ответникът А. експлоатирал обектите.
Не
се спори, че на 26.10.1994г., е бил сключен договор за доброволна делба между М
С., Д.Ц.З.Д. и К.А.. В дял на първите три съделителки
е било поставено застроено и незастроено дворно място, на площ 942 кв.м., ведно
с изградени в него 16 броя павилиони за търговска дейност, всеки на площ 12
кв.м., а в дял на А. – застроено и незастроено дворно място, на площ 3158
кв.м., ведно с изградените в него 34 броя павилиони за търговска дейност, всеки
на площ от 12 кв.м. Не се спори, че горепосочената
делба е прогласена за нищожна с влязло в сила Решение №101/21.06.2001г. на НРС.
Видно от
извършената в първа фаза на делбата съдебно – техническа експертиза, показано
на скица №2, при гореописаната доброволна делба, в дял на ответниците
С.Ц. и Д. е поставен имот (оцветен в жълто на скицата), част от който
съставлява реална част от процесния поземлен имот и в
който попадат сградите, предмет на настоящото дело за делба; в дял на ответника
А. е поставен имота, оцветени в зелено, част от който съставлява реална част от
процесния поземлен имот и в който попада сградата,
която не е предмет на настоящата
делба.
За
установяване поделяемостта на допуснатия до делба
недвижим имот и оценяването на същия, в т.ч. и на извършените подобрения по
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение сочи неподеляемост на обектите в допуснатите до делба сгради.
Експертизата е предложила вариант за делба на терена като незастроен, в два
самостоятелни и равностойни поземлени имоти.
С протоколно
определение от 09.07.14г., на осн. чл.201 и чл.203 ЗУТ, първоинстанционният съд е изискал становище от Гл.
архитект на Община Несебър относно поделяемостта на
поземления имот и изградените сгради, съобразно извършената съдебно –
техническа експертиза. В становище изх.№Н2-УТ-8474/10.12.14г., както и в
пояснения с становище вх.№Н2-УТ-8474-001/25.03.15г. и молба
вх.№1956/12.03.15г., Гл. архитект е дал становище, че по така предложения
вариант на делба на терена и сградите, не са налице условия за одобрение,
доколкото границата на двата навообразувани имота
попада върху обект с ид. 51500.506.402.1, което не е
коментирано в легенда към варианта за делба; липсва архитектурно заснемане на
двете сгради, с нанесен вариант за обособимост на
самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи
от обикновените, съобр. нормата на чл.203, ал.1 ЗУТ.
Относно
размера на наемната цена за претендирания период е
извършена съдебно – икономическа експертиза от вещо лице Генко Генов.
Във въззивното производство е извършена съдебно – техническа
експертиза от в.л.С.И., за установяване пазарната стойност на процесния поземлен имот и заключение за поделяемост.
В съдебно
заседание на 08.12.20016г., от името на С.З. е заявен отказ от иска й за делба
на поземления имот досежно 25 кв.м. Искането е
обосновано с влязло в сила Решение №465/06.03.15г. по гр.д.№1374/2013г. по
описа на БОС, с което по предявен от трети на настоящото дело лица, е прието за
установено, че съделителите по настоящото дело не са собственици на 150/882
кв.м. от процесния поземлен имот и на сграда с
идентификатор 51500.506.402.3, която не
е предмет на настоящото дело за делба.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно, но
частично недопустимо.
В съдебно
заседание на 05.06.2013г. пред НРС, съделителят К.А.
е заявил претенция по сметки, в размер на 40000 евро. При поискано уточнение,
процесуалният представител на ответника А. е заявил, че „Тази претенция от 40
хиляди евро е предявена само срещу ищцата С.З.“. В съдебно заседание на
18.09.13г., съдът е приел претенцията по сметки на К.А. срещу С.З.. В съдебно заседание на 22.05.2014г.,
процесуалният представител на А. е заявил увеличение на претенцията от 40000 на
60000 евро, прието от съда с определение в закрито заседание на 31.05.14г.
(л.405 – гръб – дело НРС).
С постановеното първоинстанционно решение, съдът е разгледал и отхвърлил
претенцията на К.А., но не само по
отношение на С.З., а по отношение на всички
други съделители. В тази му част решението е
постановено „свръх – петитум“ и следва да бъде
обезсилено.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид
становищата на страните и събраните поделото доказателства намира, че същото е правилно
и законосъобразно в частта, с което като способ за извършване на делбата процесните имоти са изнесени на публична продан. В тази
част решението следва да бъде потвърдено.
В частта, с
която са отхвърлени претенциите по сметки, предявени от С.З. и К.А., решението
е частично неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде частично отменено.
Допълнителното
решение, с което са отхвърлени претенциите по сметки на С.З. срещу К.А. е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По начина на извършване на делбата:
В тази част
решението се обжалва от съделителите Ц. и З., като
първата излага съображения досежно права на трети
лица върху имота, а втората е заявила промяна в позицията си, като претендира изнасяне
на имота на публична продан. Но въпреки това не е оттеглила въззивната си жалба срещу
решението в тази му част.
Решението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Извършването на съдебна делба
може да стане основно по четири различни начина: по чл.348 ГПК – чрез изнасяне
на неподеляем имот на публична продан; по чл.349,
ал.1 – чрез възлагане на неподеляемо жилище на един
от съделителите;
по чл.347 и чл.352 – чрез съставяне на разделителен протокол и теглене
на жребие; по чл.353 ГПК - чрез съставяне на разделителен протокол без теглене
на жребие.
Въззивната инстанция намира,
че за отговор на въпроса за поделяемостта на имота,
съдът може да вземе заключението на съдебно – техническа експертиза. За
извършването на делбата, обаче, на осн. чл.203, ал.1 ГПК, се изисква одобрен от Главния архитект на Общината инвестиционен проект,
какъвто по делото не е представен, въпреки дадените с Определение №V-1231/01.06.14г.
указания на страните по делото. При тези данни, Бургаският окръжен съд
намира, че имотът – поземлен имот и сгради е неподеляем.
Като такъв и на осн. чл.348 ГПК, същият правилно и
законосъобразно е изнесен на публична продан.
Аргументите на въззивникът Ц. да обжалва първоинстанционното
решение в тази му част, не се споделят от въззивната
инстанция. Със същите съображения, Бургаският окръжен съд намира, че следва да
остави без уважение направения от въззивникът З.
отказ от иск и жалба, досежно 25 кв.м., съставляващи
частта й от 150/882 кв.м., за които с влязло в сила решение е установено, че
настоящите съделители не са собственици на процесния имот.
Както вече стана
дума, налице е влязло в сила решение, с което е допуснато извършването на съдебна
делба на процесния имот. В него са посочени лицата,
между които следва да се извърши делбата и техните квоти. Това решение има установително действие и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост. Поради
това във фазата по извършване на делбата, съдът не може да променя имота (освен
при настъпили обективни изменения в него) лицата (освен при настъпило
наследствено правоприемство), нито квотите.
Влязлото в сила
съдебно решение, с което са отречени част от правата на съделителите,
би могло да бъде зачетено но само в производството по допускане на делбата, в
което съдът изследва въпроса за собствеността. Във фазата по извършване на
делбата съдът е обвързан от установеното с първото решение. Правата си третите
лица могат да защитят самостоятелно, чрез предявяване на иск за делба, съгласно
трайната практика на съдилищата.
По претенциите по сметки.
По претенцията на К.А. спрямо Ст.З..
По делото не е
било спорно обстоятелството (дори в молбата, с която са заявени претенциите по
сметките на с.З. спрямо К.А. са изложени фактически твърдения в тази насока),
че строителството на двете (и на други) сгради е извършено с труд и средства на
този ответник. В тази насока са и ангажираните свидетелски показания –
св.Атанасов. Поради това, ответникът А. има правото да бъде обезщетен за извършените
подобрения.
Относно размера
на обезщетението от значение е в какво качество той е осъществил строежа – като
владелец или държател, както и дали качеството му на владелец, ако се приеме че
то е налице, е на добросъвестен такъв. Бургаският окръжен съд намира, че доколкото
извършените подобрения са извършени в съсобствен
имот, за който ответникът е считал че е съсобствен
между него и съделителите С., Ц. и Д. (предвид
извършената доброволна делба само между тези съделители),
те са извършени от ответника в тройно качество - като добросъвестен владелец за
своята част, като държател – за частта на съделителите
С., Ц. и Д. и като недобросъвестен владелец за частите на С.З.Т.Г..
В Решение №40 от
13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6110/2014 г., I г. о., ГК, са изложени
следните разсъждения, които въззивната инстанция
споделя: „Разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС регулират
правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика от
извършените от владелеца подобрения в имота. Когато недобросъвестният
подобрител на един имот е и съсобственик /сънаследник/ на имота, той обеднява с
такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата,
с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения /чл. 74, ал. 1
ЗС/,
която съответства на притежаваната от останалите съсобственици /сънаследници/ идеална част от имота. Поради това за тези
подобрения останалите съсобственици /сънаследници/
дължат на подобрителя, когато той е недобросъвестен,
такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата,
с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, която
съответства на притежаваната от тях идеална част от съсобствената
/сънаследствена/ вещ, а не част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част от вещта“.
Ето защо спрямо съделителят Ст.З. (съделителят Г.
няма претенция по сметките), подобрителят К.А. има
право на обезщетение, съответстващо на дела на тази съделителка
в съсобствеността, в размера на направените от него разноски.
Видно от
извършената в първоинстанционното производство СТЕ, стойността
на изградените сгради със 16 броя павилиони е 457200 лева. Делът на С.З. е 1/6 ид.ч., следователно стойността на подобренията, равняваща
се на стойността на дела й е 76200 лева. В този размер претенцията на съделителя А. е основателна и следва да бъде уважена. Над
този размер, до предявения размер от 60000 евро същата е неоснователна.
Претенция за
присъждане на законна лихва не е предявена и съдът не следва да се произнася.
Направеното от Ст.З. възражение за изтекла погасителна
давност е неоснователно, с оглед приетото В ППВС
№6/27.12.1974г., незагубило своето действие. Съгласно изложените от ВСРБ съображения,
вземането на владелеца за
подобренията, които е извършил върху чужд имот, не става изискуемо в момента на
извършването на подобренията, а от момента на смущаване на владението по исков
ред, чрез предявяване на иск. Следователно предявяването на претенцията на Ст.З.
за делба на тук процесните сгради – павилиони, е
актът, смутил владението върху тях, респ. актът, поставящ началото на
погасителния давностен срок.
Ето защо Бургаският окръжен съд намира, че претенциите
по сметките на въззивника К.А. не са погасени по
давност, доколкото същият е страна в процеса към датата на образуване на делото
– 11.06.2009г., а претенциите му по сметките са заявени и приети в съдебно
заседание на 18.08.2013г.
Обжалваното
решение, в частта, с което искът е отхвърлен в размер на 76200 лева, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено; вместо него следва да
бъде постановено друго, с което претенцията да бъде уважена в посочения размер.
В частта, с което искът е отхвърлен над 76200 лева, до предявения размер от 60000
евро, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
претенциите на Ст.З. спрямо съделителите Д. и Ц. и С.
– последната – поч. на 16.06.2015г. и заместена в
процеса от наследниците си Р.С. и О.С...
Първоинстанционният съд е отхвърлил
тази претенция поради липса на доказателства за осъществено от ответниците ползване на делбените
имоти. В тази връзка съдът намира, че това обстоятелство по отношение на
ответницата С. не е било спорно. С депозирания на 14.01.10г. отговор на
исковата молба (л.68 от първоинстанционното дело),
ответницата М С. е заявила оспорване допустимостта и основателността на иска за
делба, като е въвела възражение за придобивна
давност, т.к. тя и сестрите й Д.Ц. и З.Д. са упражнявали непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесния имот и
застроените в него павилиони и са установили владението си от датата на
извършване на делбата – 24.10.1994г. За доказване на това обстоятелство са
представени договори за аренда, за срок от една година, сключени през 1998г. с
„МАЗД“ – ООД, представлявано от О.С. с трети на производството лица.
Ето защо съдът
намира че ползването от страна на ответницата С. от датата на доброволната
делба, до предявяване на претенцията по сметки не е било спорно по делото.
Не така стои
въпроса с ползването касателно ответниците
Ц. и Д., които не са заявили самостоятелно възражения за придобивна
давност и не са признали да ползват имотите. Ето защо по отношение на тях,
претенцията на З. се явява недоказана, доколкото показанията на св.Г не
установяват кои са били фактическите ползуватели (наемодатели)
на павилионите, а само че ползване е било осъществявано.
Поради
изложените съображения, претенцията на Ст.З следва да бъде уважена по отношение
на наследниците на М С. - Р.С. и О.С.. Същата е заявена в размер на 130550
лева – при равни части за всяка от първоначалните ответници,
следователно спрямо С., респ. – нейните наследници – за 43516 лева, за периода от
поканата – 07.07.2009г., до датата на предявяването -
05.06.2013г., както и лихва за забава, в размер на общо 9000 лева (3000 лева за
С.), с начална дата – три години преди 05.06.13г.
Видно от
извършената съдебно – икономическа експертиза, наемът на един павилион за
година е бил 9000 лева (750 лева на месец), респ. – 27000 лева за три броя.
Следователно за 16 бр. павилиони доходът от наеми за година е 144000 лева. За претендирания
период 07.07.2009г. – 05.06.2013г. – датата на предявяване
на претенциите, размерът на дохода е (4 Х 144000) - 750 лева (наем за юли 2013
– извън претендирания период) = 575250 лева за 16
броя павилиони. Предвид насочване на претенциите спрямо съделителителите
Д., Ц. и С./наследници на С. в равни части и основателност на претенцията само
спрямо С./наследници на С., следва да се приеме, че последната е получила
доходи от наеми, в размер на 191750 лева. Частта на съделителят
З. е 1/6 или 31958 лева.
В този размер
претенцията следва да бъде уважена. Над този размер – до претендирания
от тези съделители размер от 43516 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
Възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно. Процесната
претенция има обезщетителен характер, а не се
основава на договор (за наем – бел. съдия – докладчик). Претенциите за
обезщетение се погасяват по правилото на чл.110 ЗЗД с 5 годишна давност, а към
датата на предявяването й от началото на периода са изтекли близо 4 години.
Следователно тази претенция не е погасена по давност.
Претенцията за
присъждане на мораторна лихва е неоснователна. Както
вече бе казано, претендира се обезщетение, елемент от фактическия състав на
което е периода – от датата на поканата до датата на предявяване на
претенцията. Доколкото не са заявени отделни претенции, касаещи отделни
самостоятелни периоди, а една обща претенция, касаеща
целия период, падежът на обезщетението настъпва на крайната дата от срока,
следователно не е налице забава, която да бъде обезщетена.
Върху размера на
обезщетението следва да се присъди законна лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията – 05.06.2013г., до окончателното му изплащане,
съобразно направеното от страната искане.
Обжалваното
решение, в частта, с което искът е отхвърлен в размер на 31958 лева, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено; вместо него следва да
бъде постановено друго, с което претенцията да бъде уважена в посочения размер.
В частта, с което искът е отхвърлен над 31958 лева, до предявения размер от 43516
лева, както и в частта, с което е отхвърлен иска за мораторна
лихва, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По претенцията на Ст.З. спрямо К.А..
Претенциите по
сметки, които могат да се разгледат в производството по извършване на съдебна
делба, следва да са основани на съсобствеността върху делбения
имот и да произтичат от него. В настоящия случай предмет на иска е само ПИ с
идентификатор 51500.506.402, с площ 882 кв.м. и изградените в него сгради с
идентификатор 51500.506.402.2 и 51500.506.402.1. С допускане на имота до делба
между всички съделители, в т.ч. и ищцата З., всеки от
тях ще получи стойността на дела си при извършване на публичната продан.
Следователно ищцата не е „ощетена“ със стойността на дела си.
Претенцията й да
получи обезщетение, равняващо се на дела на А. в процесните
имоти е неоснователно. След като договорът за доброволна делба без участието на
съделителите З. и Г. е прогласен за нищожен, правото
на собственост върху имотите принадлежи на всички съделители,
в т.ч. и на А.. Ищцата може да бъде компенсирана от него само за лишаването й от
ползване на процесните имоти, но претенция на това
основание спрямо А. не е предявена.
Що се касае до други поземлени имоти, които са били
образувани от възстановения на наследниците имот 176, целият на площ 4100
кв.м., доколкото същите не са предмет на настоящото дело, всякакви имуществени
въпроси, възникнали по отношение на тях не могат да се разглеждат по сметките,
касаещи тук процесния имот.
Обжалваното
допълнително решение, с което претенцията е отхвърлена е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По дължимите държавни такси.
Процесуалният
закон е предвидил възможност в производството по извършване на делбата да се
разгледат и претенции по сметки, възникнали по повод съсобствеността. Но по
своята същност, те съставляват самостоятелни искови претенции. Те биха могли да
се предявят и в отделни самостоятелни производства, но за процесуална икономия
е предвидена възможност да се разглеждат в делбеното
производство. Като самостоятелни искови претенции, те следва да отговарят на
условията за валидно предявяване на искове, в т.ч. и досежно
дължимите държавни такси по чл.1 от Тарифата, с тази разлика, че държавните
такси се изчисляват и присъждат със съдебното решение, в което съдът ги
разглежда.
С първоинстанционното решение, съдът е осъдил страните да
заплатят държавни такси само върху стойността на дяловете им – чл.8 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Тарифата). Върху
тези такси съдът е изчислил и изискал от страните да внесат такси за въззивно обжалване. По
разгледаните и отхвърлени от съда претенции по сметките, не са били начислени,
респ. – присъдени държавни такси по чл.1 от Тарифата.
Налице е пропуск
на съда който следва да бъде отстранен след връщане на делото.
Горният пропуск
е довел и до невнасяне на държавни такси за въззивно
обжалване на първоинстанционните решения в частта,
относно претенциите по сметки. Поради това с настоящото решение въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на Бургаския окръжен съд следните суми:
При предявени от
Ст. З. претенция по сметки, в размер на 130550лева и претенция за мораторна лихва, в размер на 9000 лева, както и претенция по
сметки, в размер на 160876 лева, се дължат такси за въззивно
обжалвате по т.18 от Тарифата, в размер на съответно 2611 лева, 180 лева и
3217.52 лева или общо 6008.52 лева.
Внесената от нея
сума, в размер на 2280 лева е за жалбата срещу извършването на делбата. Внесена
е и такса, в размер на 755.58 лева – за обжалване на допълнителното решение.
Последната такса следва да бъде приспадната от дължимите за обжалване на
претенциите по сметки 6008.52 лева и въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на БОС 5252.94 лева.
При заявена
претенция от К.А., в размер на 60000 евро (117510 лева), се дължи такса за въззивно обжалване, в размер на 2350.20 лв. Т.к. този съделител не е обжалвал решението досежно
способа за извършване на делбата, а само досежно
претенциите по сметки, внесената от него държавна такса, в размер на 2280 лева
следва да бъде компенсирана и същият следва да бъде осъден да внесе още 70.00
лева по сметка на БОС.
По претенциите за разноски.
Присъждане на
разноски по делото е поискала само въззивницата З..
Същата е обжалвала решението както в частта относно извършване на делбата
(жалбата в тази й част не е оттеглена), така и относно претенциите по сметките
– спрямо С, Ц. и Д. – с основната жалба и спрямо А. – с жалба срещу
допълнителното решение. В представения договор за правна защита и съдействие е
уговорено възнаграждение, в размер на 1200 лева и не са диференцирани
разноските по така предявените жалби, респ. - претенции, поради което въззивният съд намира, че са заплатени поравно – по 400
лева за всяка от претенциите. Като краен резултат е уважена само жалбата срещу
една от предявените претенции. Следователно в полза на въззивницата
се следват разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от жалбата – 98 лева – адвокатско възнаграждение, по отношение
на съделителите С, Ц. и Д.. Съобразно размера, в
който е уважен иска срещу тези ответници – 31958
лева, дължимата държавна такса в размер на 639.16 лева следва да бъде възложена
като разноски в тяхна тежест.
Заплатената
държавна такса от 2280 лева, доколкото е събрана по жалбата срещу способа на
извършване на делбата и по жалбата срещу допълнителното решение 755.58 лева, в
която част решенията се потвърждават, следва да остане за сметка на страната. За
нейна сметка следва да останат и разноските за експертиза, доколкото са
направени за защита по жалбата, която не е уважена.
В полза на въззиваемата страна следва да де присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в
размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№63/15.05.15г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г. по описа
В ЧАСТТА, с което предявените от К.П.А. ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИТЕ, за сумата от
60000 евро, представляващи стойността на изградените в поземлен имот с
идентификатор 51500.506.402, находящ се в гр.Несебър,
с площ 882 кв.м. сгради с идентификатори 51500.506.402.1 и 51500.506.402.2, СА
РАЗГЛЕДАНИ спрямо съделителите Т.П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц.
и З.Я.Д..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявения от ищцата С.П.З. ЕГН********** *** ОТКАЗ ОТ ИСКА ЗА ДЕЛБА
досежно 25.00 (двадесет и пет) кв.м. ид.ч. от процесния имот.
ОТМЕНЯ
Решение №63/15.05.15г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г., В ЧАСТТА, с което до размер от 76200 лева е
отхвърлена претенцията по сметки на К.А. срещу С.З. И В ЧАСТТА, с което до
размер от 31958 лева е отхвърлена претенцията по сметки на С.З. срещу наследодателката на Р.С. и О.С. – М С..
И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.П.З. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.А. ЕГН********** ***, СУМА, в
размер на 76200.00 (седемдесет и шест хиляди и двеста) лева, представляващи припадащата
се на З. част от стойността на извършени от А. в поземлен имот с идентификатор 51500.506.402,
находящ се в гр.Несебър, с площ 882 кв.м. подобрения
– изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори 51500.506.402.1 и 51500.506.402.2.
ОСЪЖДА
Р.Х.С. ЕГН********** и О.Х.С. ЕГН********** ***, в качеството им на наследници
на М П.С., поч. на 16.06.2015г., ДА ЗАПЛАТЯТ на С.П.З. ЕГН********** ***, СУМА, в размер
на 31958 (тридесет и една хиляди, деветстотин
петдесет и осем) лева, представляващи припадащата се на З. част от стойността
на получените от С в периода 07.07.2009г. –
05.06.2013г. доходи от наем на сгради – павилиони, с идентификатори 51500.506.402.1
и 51500.506.402.2, изградени в поземлен имот с идентификатор 51500.506.402, находящ се в гр.Несебър, с площ 882 кв.м., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на претенцията –
05.06.2013г., до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№63/15.05.15г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г. по описа
В ОСТАНАЛИТЕ ОТХВЪРЛИТЕЛНИ ЧАСТИ, в това число и досежно
присъдените държавни таксивърху стойността на
дяловете на съделителите.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително
решение от 11.01.16г. постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г.
ОСЪЖДА
С.П.З. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд сума, в
размер на 5252.94 (пет хиляди, двеста петдесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки) лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА
К.П.А. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд сума, в
размер на 70.00 (седемдесет) лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА Р.Х.С. ЕГН********** и О.Х.С. ЕГН**********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.П.З. ЕГН**********
***, СУМА, в размер на 737.16 (седемстоти тридесет и
седем лева и шестнадесет стотинки) лева – съдебно – деловодни разноски,
направени във въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.